18.02.2015

Кандидатстудентска кампания през февруари за влизане през септември във ВУЗ? Да, тези дни висшите училища в България излизат на образователната борса за да започнат рекламното предлагане на своите програми, учебни екстри и услуги на бъдещите кандидатстуденти и най-вече на техните родители. Някогашната силна конкуренция сред младите хора да се класират за следване в университет днес се е трансформирала в съперничество между 37-те държавни и 14-те частни университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи, които водят помежду си истинска битка за студенти. Очакванията са, че в резултат на тежката демографска ситуация и форсираните планове за прием на отделните вузове, през новата учебна година е възможно да останат незаети над 20 хиляди студентски места.

Специалност „Фейсбук“

През миналата година много институции, предлагащи висше образование, освен трите класирания и допълнителен прием, бяха принудени да записват кандидати само с диплома за завършено средно образование. „Кризата за студенти накара Пловдивския университет да приема без приемен изпит. Кандидатите за висшисти в два факултета – по физика и химия, се явяват само на събеседване. Буквално за няколко минути става ясно дали кандидатът става студент”, призна в медиите миналия август доц. Савка Маринова от катедрата по Атомна физика. За да спаси положението с ниския брой първокурсници, софияският НБУ от своя страна въведе за изучаване нова специалност, в която да се изучават премъдростите на социалната мрежа Фейсбук. „Поканили сме за преподаватели известни блогъри. Имаме няколко човека, които вече са се записали”, обяви тогава радостно преподавателак в университета.

Образованието като посещение в мол?

Действително ли поради недостига на студенти току-що завършилите гимназия младежи без никакво усилие ще могат да влизат в системата на българското висше образование както в мол и да прекарват там колкото и където им е приятно?

„Надявам се, че тази година ще е последна от поредицата „грешки на растежа“, при която бяха създадени прекалено много дубликати на съществуващите университети, а едни и същи преподаватели да преподават на много места“, каза специално за ДВ министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев. Той очаква внесеното в парламента ново законодателство, което е част от изискванията на Европейската оперативна програма за „Наука и образовани за интелигентен растеж“, да промени коренно сегашната ситуация. „Става въпрос за нов тип финансиране, което ще се предоставя извънредно и само за качествено образование. Това ще направи дублирането и размножаването на всякакви учебни програми много по-трудно и по-конкурентно. Вероятно част от университетите ще се наложи да затворят част от специалностите, които имат като свръхпродукция през последните години, без да говорим, естествено, за тяхното собствено закриване“. Министър Танев дава за пример Словакия, където образователния министър е успял да постигне оптимизация чрез доброволно обединяване на някои техни ВУЗ. „Нашето министерство зачита академичната автономия на университетите, ние не можем да се месим в техните решения, но се надяваме чрез финансирането и цялостната политика спрямо висшето образование да направим така, че процесите да се регулират“, допълва образователния министър.

Ехото на прехода

В приетата през септември миналата година „Стратегия за развитие на висшето образование в България през 2014-2020 година“ са очертани основните предизвикателства, свързани с взаимната зависимост между българското висше образование и потребностите на пазара на труда. Сред тях са разминаването между познанията на завършващите и потребностите на трудовия пазар, дефицит на кадри в инженерните, природните и педагогическите области, липса на практическа подготовка на студентите в реална работна среда, недостатъчно кариерно ориентиране на завършващите вишисти. „Много искам да погледнем към българските ВУЗ в перспектива, защото онова, което обсъждаме за тях сега е все още само ехо от прехода в страната. Тогава бяха създавани колежи като подложка на висшето образование, нещо като недоотгледани университети, казва проф. Тодор Танев. Той настоява вече да се говори за „Fachberufsschule”-та, както ги наричат в Германия, които са над средното, но под висшето образование, да се въведе час по-скоро дуалната система за професионално обучение и у нас. Тя, според образователния министър, ще даде много по-качествени специалисти за производството, ще бъде голяма крачка към живота на всеки човек и ще представлява надежда за България.

Добри академични традиции

През май кабинетът ще определи броя на свободните места за прием на всички категории учащи във висшите частни и държавни училища. Резултатът от механичното увеличаване броя на вишистите обаче води до това, че броят на хората с дипломи нараства много, но качеството на тяхното образование става съмнително. Професор Тодор Танев обаче е убеден в доброто българско образование, особено в университетите с висок академичен рейтинг. „Стотици, дори хиляди техни възпитаници са канени да специализират и работят в лаборатории и центрове в напреднали в научно отношение страни в Европа и по света. Сигурен съм в думите си. Въпросът е само „фантомите“ да намалеят, това е проблема“, казва в заключение министърът на образованието и науката проф.Тодор Танев.