01.05.2013

Офекаляването /замеряне с течни изпражнения/, с което беше удостоено тези дни в провинцията едно телевизионно лице със съмнителна репутация, изненада мнозина. И то не толкова поради обяснимият факт защо тъкмо този обект беше залят със смрадливото съдържание на няколко кофи, а по-скоро заради актуалзираната форма на този  вид протест от далечната история. Да не забравяме и друго:  броени дни преди офекаляването на градския мегдан, в тв-студиото на същият „телевизионер” вече бяха летяли развалени яйца срещу негов гост, а самият той едва избягна удар от злобно захвърлена по него стъклена чаша. Което логично насочва към Илф и Петров и по-точно към един от най-очарователните им тъжни  литературни персонажи, за когото те пишат: „Паниковски често го биеха отделни лица , цели трудови колективи … и понякога много го болеше.”

Доматено-памперсната революция

Всъщност протестите, наречени условно  „замеряне с…”,  започнаха през ноември миналата година с инициативата на вечния дисидент Николай Колев-Босия, когато срещу сградата на Народното събрание, обитавана все още от депутатите на „славния” 41-ви парламент, полетяха скапани домати, яйца и  развалени зеленчуци. Така множеството изрази протеста си срещу повсеместната корупция в страната, а в.”Файненшъл таймс” дори нарече недоволството  „Българската доматена революция”. През март тази година няколкостотин души с викове „мафия” също обстрелваха парламента, този път с тоалетна хартия и зацапани памперси.

Чехите не си поплюват

Още през средновековието хората са изразявали по радикален начин презрението си към политическите и криминални управници. Чехите, например, първи са приложили т.нар.”дефенестрация”,  което на латински означава „изхвърляне от прозореца”. През 1419 радикални хусисти запокитват на улицата седем пражки общинари, с което се поставя началото на 17-годишните Хусистки войни. По-късно чешки аристократи провождат през прозорците на Пражкия храд трима императорски служители, след което избухва Тридесетгодишната война през 1618 година.  Третата пражка „дефенестрация” е дело на комунистите. През 1948 агенти на чехословашката ДС изхвърлят през прозореца на Външното министерство /Чернинския дворец/  тогавашния  външен министър Ян Масарик, с което по своему продължаватт националната  историческа традиция.

Радикално средство срещу главобол и оплешваване

В края на 18 век френският доктор Жозеф Гийотен /на български Гилотен/ усъвършенства технически мрачното  шотландско съоръжение за „декапитация” /обезглавяване/, известно като Шотландската дева или Девата на милосърдието, с което във Франция стартира конвейрното механично отделяне от тялото на благороднически и простолюдни глави. На Стария континент масово продължава да се практикува и  наказанието ”позорен стълб”, на който със заклещена глава и ръце на градския площад били изправяни презряни от обществото фигури. И тъй като целта била престъпникът да бъде публично  унизен за извършените от него прегрешения, той бил обсипван от населението със скапани зеленчуци, умрели животни и…течни изпражнения.

Място в историята

Омерзен от постоянните безобразия в политиката, управлението и медиите от една страна, и от липсата на правосъдие от друга, българинът със сигурност все по-често ще се връща   към средновековната фекализация. Материалът за подобен вид протест е винаги в изобилие и което е по-важно – той е безплатен.Така, току-виж най-бедната  държава в Европа влязла в модерната история на XXI век  и като пазителка  на забравени във времето обществено-наказателни практики.

И все пак по повод конкретния случай с омазания пишман телевизионер, човек  отново си припомня  Илф и Петров  и  техния Остап Бендер, който на ужасения вик на Шура Балаганов, че бият Паниковски, отговаря смъртно отегчен: „Вече?”