Една от основните цели на премиера Бойко Борисов по време на еднодневното му посещение в Мюнхен беше осигуряване подкрепата на Бавария за българското членство в Шенген.
Някой детайли от визитата подсказват, че амбициите на кабинета да се поздрави с успех през идната пролет са под въпрос. Защо?
За първи път българският премиер допусна възможността страната да бъде приета в Шенген не през идния март, както бодряшки твърдяха до този момент правителство и медии, а чак през втората половина на 2011. „България ще търси подкрепа от Германия, за да може най-късно през август следващата година да бъдем приети в Шенгенското пространство”, каза Бойко Борисов в Мюнхен и допълни, че очаква от премиера на Бавария „подкрепа на най-високо ниво”. Засега баварският премиер и  лидер на ХСС Зеехофер оказа въпросната „подкрепа” единствено с окуражителното твърдение, че Бавария ще застане зад „стремежа на страната за членство в Шенгенското пространство”, за разлика от българският премиер, който цитира пред ескортиращите го в баварската столица местни журналисти думите на канцлерката Меркел, че тъй като Бундестага щял да  вземе решението за Шенген през този ноември, кабинетът трябвало да си преброи „всички приятели”.

„Биг брадър” с фотоапарат

Едва ли е тайна, че големите и влиятелни членки на ЕС отдавна възнамеряват да обвържат присъединяването на България и Румъния към Шенгенското безвизово пространство с успехите в борбата срещу корупцията. Съвсем целенасочено за двете проблемни балкански съседки беше изобретен, и вече четвърта година функционира, безпрецедентният мониторингов механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред, а ежегодните критични доклади на ЕК причиняват тежки политически „изпотявания” на изпълнителната власт в двете държави. Не  е случаен  и факта, че още от пролетта на тази година, представители на кабинета започнаха активно да говорят срещу обвързването на механизма за наблюдение с влизането в Шенген, въпреки твърденията им, че подобни опасения всъщност липсват и всичко се развива по план. Съвсем съзнателно сегашната изпълнителна власт хвърли неимоверни усилия за доизкусуряване на техническите критерии за въпросното членство и въпреки това, освен продължаващите задържания на контрабандни цигари, главно за Западна Европа и шумните арести на фигури от третостепенния криминален контингент, организира медийно демонстративни, но юридически спорни и напълно безсмислени акции по фотографиране от въздуха на богаташки къщи и имоти.
Пльок в Шенген?
Въпреки това, съмненията и опасенията остават. Защо?
Вместо най-сетне да бъде преодолян, тежкият конфликт между изпълнителната и съдебната власт в страната продължава да бушува с неотслабваща сила. Кабинетът не спира да говори за корупция сред магистратите, за „огромни изкушения сред съдиите” и „шумолене на пари” в техните среди, а съдът от своя страна продължава да освобождава от ареста ключови обвиняеми за участие в организираната престъпност като така практически да неутрализира основни акции на вътрешното министерство поради липса на „годни доказателства”. Интересно, как правителството очаква големите европейски партньорки на страната да погледнат на посипалите се подозрения върху не кой да е, а лично срещу вицепремиера и вътрешен министър Цветанов за придобити апартаменти със съмнителни средства, независимо дали това ще се окаже вярно или не? И как една Франция, да речем, ще подкрепи за безвизовото пространство двете държави с най-неинтегрираните си роми на Стария континент?

„…да можеш да вярваш, това е любов!”

За кабинета „Борисов”  Шенгенският залог, обаче, е голям. Ако решението за приемането на България бъде отложено за идния август, това би била добра новина за ГЕРБ в навечерието на планираните през октомври общински и президентски избори. Ако, обаче, процесът се забави повече, това ще бъде знак, че кабинетът само за година и половина е проиграл европейската си карта и практически е загубил доверието на Брюксел. И то не толкова заради Шенген, който едва ли е първостепенна екзистенциална цел на бедния като църковна мишка българин, колкото заради последващото неизбежно продължаване на мониторинговия механизъм по най-чувствителните за сегашното управление язви – съдебна власт, корупция, престъпност.