В България отново се вихрят скандали, които освен, че отклоняват обществените настроения в определена посока, илюстрират за пореден път проблемите пред най-бедната европейска държава на Балканите.
В навечерието на приемането на кризисния бюджет за следващата година и непосредствено преди изтичането на стоте дни от управлението на ГЕРБ, общественият адреналин в Бългрия постигна отново рекордни нива с поредния скандал, забъркан и този път от специалните служби. Тайнственият супер секретен доклад на ДАНС, изскочил по неведом, засега, начин от кабинета на бившия премиер Станишев и появил се също толкова странно в ръцете на Бойко Борисов, накара сегашният премиер да направи пред медиите „разтърсващи” признания, като например, че самият той не знае „в каква държава сме живели, как се е работило със специалните служби, как са се спазвали законите и на кой може да се има доверие” или че „няма държава и няма специални служби”. За потвърждение на премиерската горест,
спорният топ-секретен документ на българското ФБР своевременно заля Интернет, download Freedom Strike
и въпреки първоначалните съмнения за неговата достоверност, цялата тайнственост около аферата се превърна в повод за кръчмарски майтапи.
А и за някои допълващи въпроси.
Като, например, кой управлява новосъздадената Агенция за национална сигурност и с какво, всъщност, се занимава тя? Защото ако се съди по текста в Интернет, любимата „тайна рожба” на тристранната коалиция всъщност е била истински змиярник, в който политически и корпоративни „факири” с немислими връзки са командвали танца на опасните влечуги чрез мобилните си телефони, при това толкова явно и арогантно, че даже да не повярва човек!
Или, кое е общото между „концертмайсторът” на ВСС „Красьо от Плевен” и въпросните „факири” от останалите власти в държавата – изпълнителната и законодателната? Отговорът може да бъде елементарното – разбира се, че мобилните телефони – макар обикновения човек отлично да разбира, че властите, организираната престъпност и корупцията в България са преплетени като олимпийски кръгове, а
опитите за промяна на сегашното статукво засега са само показни, за пред Европа.
Засега проектобюджетът за 2010 година, който правителството предлага на парламента, подсказва колко тежка ще бъде не само зимата, но и цялата следваща година за българина. Посърналите лица по телевизията на министрите от 100-дневния кабинет недвусмислено говорят за абсурдните икономически, социални и политически задачи, които тези хора трябва да решават в натвореното от предшествениците им настояще и още по-кризисното бъдеще. Успоредно с това ще трябва да се отговори и на екзистенциалният за България въпрос – ще се сдобият ли нейните граждани най-сетне с държава или тя ще продължава да фигурира само като термин в официалните документи. Този въпрос задават не само все по-оредяващите млади хора в страната, но и всички, които през последните 20 години с надежда избираха и покорно търпяха върволицата шарлатани във властта.
Така че този път исканият отговор става наложителен. При това той трябва да бъде даден незабавно!