06 .07. 2014
На самия финал на правителството „Орешарски“ военният министър Ангел Найденов обяви, че телената ограда по българо-турската граница ще бъде завършена до дни и похвали ведомството си за успешната работа по нейното изграждане. Стойността на обраслото с финансови скандали и забавяния изграждане на 30-километровото защитно съоръжение възлиза на над 4 милиона евро, като очакванията са то да възпира и насочва вълните от бежанци и имигранти към КПП-тата и по този начин да бъде освободена значителна част от хилядите полицаи, командировани за охрана на границата.
Предстоящото „пускане в експлоатация“ на оградата от режеща тел съвпадна с уверенията на поемащата ротационното председателство на ЕС Италия, че е тя е готова да работи за бързото приемане на България в Шенген. Според италианският държавен секретар по европейските въпроси Сандро Гоци „пътят на двете държави към Шенген е много важен“ за неговата страна. Ще припомним, че Италия, която през първите пет месеца на тази година беше принудена да приеме над 40 хиляди нелегални имигранти, обяви пред Шенгенския комитет в началото на юни, че имиграцията ще бъде основна тема на нейното председателство и потвърди необходимостта от ангажирането на целия ЕС за справяне с този проблеми..
Така отново възниква въпросът доколко телената ограда по българската граница с Турция реално ще ограничи имиграционния натиск и как това би ускорило приемането на страната в Шенген?
В интервю за българския печат през март еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом изрази личното си мнение, че оградите и стените са „краткосрочни мерки, които не решават системните проблеми в управлението на миграционните процеси“. Еврокомисарят Малстрьом отбеляза също, че: „Европейските държави се нуждаят от средносрочни и дългосрочни реформи и структурни мерки, за да управляват своите граници по съвременнен и хуманен начин и така да се справят с предизвикателствата в областта на миграцията и даването на убежище.“
В края на миналата година Енчо Господинов, специален съветник на еврокомисар Кристалина Георгиева, на базата на солидния си опит с хуманитарните кризи по света също изрази мнение, че „построяването на много стени и огради по границите няма голям ефект“ и сравни бежанските и имиграционните потоци с „огромни вълни, които винаги намират пролуки откъдето да преминат“. В интервю за ДВ той каза: „Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й е оправдано, такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза?“
Скептични по отношение построяването на новата ограда се оказаха и жители на крайграничните райони, които най-добре познават имиграционната обстановка там. Според тях единственият ефективен начин за защита на границата от незаконно преминаване е преграждането по цялата й дължина, както и постоянна охрана, осъществявана от граничари. В открито писмо в края на миналата година Българският хелзинкски комитет/БХК/ сравнява новото телено ограждение с аналозите му при тоталитарния режим, нарича изграждането на оградата „нехуманен“, „нецивилизован“ и „популистки“ опит за възпиране на хората, търсещи убежище и посочва, че „целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен”.
Известно е, че няколко влиятелни европейски държави, сред които е Германия, са категорично против приемането на България и Румъния в Шенген. Само преди седмица държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи в Берлин д-р Емили Хабер каза нещо твърде важно, а именно, че случващото се в България през последната една година отдалечава страната от вземането на положително решение за членството в Шенген. Според нея задълбочаващата се политическа криза влияе негативно и на ефективостта на правоохранителната система. “Когато една такава система не е ефективна, а държавата е страна членка на Европейския съюз, Германия е изключително загрижена, защото вътрешните процеси засягат сигурността на целия съюз”, коментира многозначително държавният секретар на федералното вътрешно министерство на Германия.
Коментарът, който не засяга пряко въпроса с оградата от режеща тел по границата с Турция, всъщност предоставя едно от възможните обяснения защо България все не може да се класира за шенгенската зона, както и дава индиректен отговор на легитимното питане за какво всъщност бяха похарчени 4-те милиона евро, значителна част от които извадени от джоба на най-бедния данъкоплатец в Европа.
Отговор, който вече няма никакво значение за отиващите си управляващи и който изправя пред нови главоблъсканици техните бъдещи приемници.