Решението на Франция да връща по съкратена процедура в Румъния и България роми, нарушили обществения ред, както и да демонтира стотици чергарски и ромски лагери в страната, поставя редица въпроси пред правителствата на двете най-проблемни балкански членки на ЕС.
В какво се състоят те?
Мерките на Париж едва ли следва да изненадат властите в Букурещ и най-вече в София. В началото на май френският посланик в България Етиен дьо Понсен в компанията на италианския си колега, направиха обиколка из някои ромски гета в Сливен и София за да анализират ситуацията в тях и да посъветват своите правителства, а и останалите заможни страни от ЕС, как да бъде намалена ромската миграция. В началото на годината, в рамките на една „скъпа и безполезна операция”, както се изрази френската преса, близо 200 български роми, повечето обитаващи незаконни бараки и бидонвили край Бордо, получиха самолетни билети за София и по 300 евро, за да се приберат по родните си места. След десетина дни, според очакванията, повечето от тях са бяха върнали обратно във Франция.

Цап-царап…

Европейските „авантюри” на българските и румънски роми бяха вбесили и британските власти. В края на май лондонската полиция организира в метрото специализирана акция под названието „Тишина” срещу ловките румънски и български джебчии, чиито банди неуморно тарашуват из дрехите и чантите на многобройните пътници. Печатът дори посочи случая с българско ромско семейство, което успяло да окраде над 100 хиляди лири стерлинги от пътници в метрото, а според данни на британски депутати, предоставени през февруари на българската парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, почти 1200 деца от Румъния и България ежегодно биват вкарвани в Лондон за да се занимават с кражби и просия. Тези дни, иначе хладнокръвната и толерантна Дания, депортира 23-ма румънски роми за безобразия и кражби.
Веднага следва да се отбележи, че за Европа ромският въпрос представлява огромна грижа, особено след второто и третото разширяване на  съюза. Масовите „екскурзии” на чешки и словашки роми във Великобритания и Скандинавските държави след влизането на двете централноевропейски държави в ЕС, доведе до сериозно обтягане на двустранните отношения и причини скъпоструващи акции по прибирането на местните европейци по родните им места и по въвеждането на строги мерки за контрол при пътуванията им в чужбина, с всичките трудности и рискове около ограничаване на свободата за пътуване на европейски граждани.

„Кой та мама измами, кой та мама излъга?”

Проблемът за Румъния и България сега придобива и друго опасно измерение, свързано с очакваното влизане на двете балкански съседки в Шенгенското безвизово пространство. Париж вече изрази съмненията си по отношение включването на Румъния в зоната и дори изтъкна официално чрез държавния си секретар по европейските въпроси Пиер Льолюш, че „ромската проблематика трябва да се превърне в условие за присъединяването към Шенген”. Макар неартикулирано на този етап, предупреждението е напълно валидно и за България, която, подобно на своята северна съседка, ще бъде оценявана освен по проблема, така  и по липсата на доверие в съдебната система и полицията в двете държави. От друга страна ескалацията на ромската престъпност, породена основно от мизерните условия, в които живее тази етническа общност, със сигурност може да изведе проблема като едно от основните препятствия пред влизането в свободното за движение европейско пространство.
И ако властите в двете страни не приемат френското предупреждение като сериозен „сигнал за тревога”, нищо чудно съвсем скоро по румънските и български черноморски чалготеки хит да стане една нова  и много тъжна чалга-песен, с припев: „Шенген, Шенген, ти „Факултето” наш!”. На румънски и на български език.