Летците старателно са обучавани как трябва да постъпват, ако самолетът им изпадне в „свредел” – опасното въртеливо падане към земята. Възможността е само една – незабавно да поставят кормилото в положение, обратно на посоката на въртене, да държат натиснат точно определен педал и… в това положение да чакат машината да излезе от опасната ситуация. Ако се паникьосат и объркат командите, ако нервите им пред приближаваща земя не издържат, изходът е фатален.
Четири месеца след поемането на властта, премиерът Бойко Борисов и неговия управленски екипаж се намират в подобна ситуация. Раздрънканият държавен аероплан, претоварен от финансовите дълговете и поразиите на тристранната коалиция, лашкан от вихрите на икономическата криза и вибриращ от ненадеждното парламентарно мнозинство, се е насочил стремглаво надолу и единствено точните действия и здравите политически нерви биха могли да го спасят от катастрофа. Може да се приеме, че гласуваният на второ четене кризисен бюджет за следващата година е съществена част от задължителните действия на пилотите от ГЕРБ, които би следвало да нормализират ситуацията. Стига, разбира се, нервите на екипажа и пътниците да издържат на изпитанието.
Кой да управлява самолета?
Още в началото на прехода в общественото пространство се чуваха призиви в управлението да бъдат наети некорумпирани западни експерти, които да свършат необходимото по стабилизиране на стопанските системи на намиращата се в преход посткомунистическа държава и след това да предадат всичко в ръцете на междувременно подготвените на запад местни кадри. Тази наивна мечта от началото на прехода, естествено, не се сбъдна, но първият „пробив” в това отношение беше направен през 2001 г., когато в екипа на НДСВ бяха привлечени млади „сини якички” със западно образование и някакъв мениджърски опит. Те се провалиха в резултат на собствената си некомпетентност и склонност към корупция, както и от яростната съпротива на играчите от местното политическо статукво, по-късно демонстрирали „убедително” на какво са способни при воденото от социалистите предишно управление.
Сега в пилотската кабина на ГЕРБ отново има подготвени на запад авиатори, които на този етап като че изпълняват задължителните команди при аварийно състояние на икономиката. Ако съдим по параметрите на най-рестриктивния кризисен бюджет след промените преди 20 години, действията им са социално безчувствени, икономически прагматични и политически силови. Орязани са средствата за най-деликатните сфери на държавата – социалната, здравеопазването, отбраната и вътрешния ред, администрацията,
предприемат се драстични мерки за захранване на хазната чрез фискални мерки като мита, завишени данъци, акцизи и глоби.
Сложете кислородните маски!
Някои първоначални индикации за стабилизиране на ситуацията вече са налице. Нулевият или минимален бюджетен дефицит до края на годината, поставен като висша цел за кабинета, вероятно ще бъде постигнат, въпреки неистовия вой на опозицията вляво – още в средата на ноември ЕК констатира, че България е една от 5-те европейски държави, които ще завършат бюджетната година без свръхдефицит. Подобрената оценка на международната рейтингова агенция „Стандарт енд пуърс” тези дни също потвърди правилността на предприеманите действия, като отчете и съхранената стабилност на банковата система.
Въпреки всичко опасният низходящ свредел на българския икономически аероплан продължава. Ще понесе ли конструкцията на разнебитената машина натоварванията на срива, ще издържат ли нервите на управленския екипаж и на бедните, ужасени български пасажери, които трябва да преживеят поредното през последните две десетилетия изпитание на мизерията? Кога и с цената на какво ще бъде постигната някаква стабилизация, ако въобще такава вече е възможна?
Тези въпроси със сигурност ще вгорчават за кой ли път настъпващите Коледни и Новогодишни празници на хората. И ще ги карат да стискат палци за поредното си оцеляване.