24.09.2014

Институционалната криза и сътресенията в банковата сфера потвърдиха онова, което отдавна е известно на западните партньори на България – политическата система на страната остава все още проблемна, а държавата продължава да е заложник на корупцията, конфликтите на интереси и липсата на прозрачност в бизнеса. Обществените протести от последната година и половина дадоха да се разбере, че две поредни правителства, предишното на Борисов и следващото  на Орешарски, не успяха да генерират нова енергия в обществото и да формулират убедителни политически цели. Редица наблюдатели, български и чуждестранни, вече се обединиха около прогнозата, че предсрочните парламентарни избори на 5 октомври е възможно да повторят  познатия  филм с политическата хегемония на ГЕРБ, поради което належащите промени едва ли ще се случат. Подобни са изводите и от някои социологически сондажи. Според „Галъп интернешънъл“ 70 на сто от интервюираните две седмици преди изборите изразяват песимизъм за бъдещото развитие на страната, а повече от половината смятат, че вота няма да промени нищо.

Променените реалности

Съществуват, естествено, и други гледни точки.

Политологът Владимир Шопов  смята, че картината на управлението в края на 2014 година ще е вече доста по-различна от завареното от ГЕРБ през 2009-та. През  август в свой анализ той отчете, че мащабът на предизвикателствата ще е по-голям и плашещ –  редица публични системи са пред счупване, финансовата картина е тежка, а полето за познатите от миналото отлагания и маневриране е свито. От друга страна политологът отбеляза и  множеството признаци за намаляване на външната толерантност към лошо управляваната България. „Страната започва същински да се превръща във външна граница на Западния свят и общата й неподготвеност за тази роля започва сериозно да дразни партньорите в ЕС и НАТО“, написа Шопов и допълни, че енергийната политика на отминалата „тройна коалиция“  е превърнала България в де факто „черна дупка в европейската система“, а изцяло новата ситуация в отношенията между ЕС и Русия „е направила това още по-трудно за приемане“.

Оръжието „незабавни избори“

Професорът от НБУ Антоний Тодоров застъпва на страницата си в интернет друга теза. След като изборите на 5 октомври не се очертават като „ден на промяната“ възможно е те да доведат до нещо по-лесно постижимо – политиката да стане поле за състезание на обществени, а не на частни проекти. Според наблюдателя партиите в България имат образа на частни НПО и са представители на определени корпорации, а бизнесът и политиката са се вплели силно, което вреди и за двете страни в България. Доколкото изборите няма да променят тази картина като с магическа пръчка, най-важното е  гражданите винаги да имат готовността и капацитета да предизвикат поредни избори. „Само тази заплаха може да дисциплинира политическата класа и да я накара да чува повече гражданите и по-малко корпорациите. Може би изобщо няма да успеем веднъж завинаги, но ако постоянно държим оръжието на незабавните избори, може би ще успеем да държим достатъчно отговорни онези, които се състезават на тях“, е убеден проф.Антоний Тодоров.

Възвръщане на справедливостта

Писателят Владимир Зарев от своя страна вижда възможните промени като следствие от  различния вече  състав на българското население.  „Промени се човешкият пейзаж по улиците. Интелигентните хора, които навремето срещахме по улиците, сега почти изчезнаха. За жалост България все повече се превръща в територия“, констатира писателят в интервю за печата. Според него  едно от условията  да се предотврати този процес е възвръщането на справедливостта. Това означава „хората да могат да живеят нормално от почтения си труд, така ще се върне и усещането за просперитет, ще се създаде чувство за бъдещност и  голяма част от напусналите ще се върнат“, каза Владимир Зарев.

Пътят на категоричните реформи

И все пак как България може да се отлепи от дъното и кой е в състояние  да стори това след изборите на 5 октомври?

Директорката на Центъра за модернизиране на политики и съветничка по еврофондовете в бившето правителство на ГЕРБ Юлиана Николова вижда формулата за успех в опита на Източноевропейските държави, редица от които вече са водещи в ЕС. „Онова, което те осъществиха са категоричните и безусловни реформи, при това не половинчато или с връщане назад.  Тези страни извървяха целия път от началото на реформите до техния край с подкрепата на съществена част от обществото и с политическата воля на съответните правителства. Друга успешна рецепта просто няма!“, отбелязва Николова.

Олигархично управление от руски тип?

Проф. Евгений Дайнов смята, че единствения начин за отлепяне от дъното е държавата да си възстанови институциите, които сега се намират в ръцете на плячкосалите ги частни интереси. „Процесът може да започне във всеки един момент, стартът му трябва да бъде даден от политическите партии и изпълнителната власт, а инициатор може да бъде и служебния кабинет“, подчертава политологът. Според него, обаче, връщането на държавата към публичния интерес е дълъг процес,  започнал още през 2012 година с екологичните протести на столичния Орлов мост който и продължава и днес.  „Сега в България се решава  много важния въпрос – дали в страната може трайно  да бъде наложено олигархично управление от руски тип или това няма да се случи? Аз съм дългосрочен оптимист защото, както видяхме, подобен  вид управление не можа да бъде наложено. Тези, които го искат, обаче, се съпротивляват на всяка крачка“, признава проф. Дайнов.

Разплитане на възела

Как Европа може да бъде убедена, че България започва да се променя към по-добро?

Според Юлиана Николова това може да стане единствено чрез увереността на самите български граждани. При това не само на една прослойка от тях, а на достатъчно голяма критична маса, която да е сигурна, че страната се развива положително. „Първата най-категорична реформа следва да бъдат  промените в правосъдието, вътрешния ред и правовата държава. Ако през 1997 година на първо място излизаха икономиката, оздравяването, финансите, сега категорично толкова важна  трябва да бъде реформата в съдебната система“, е категорична Николова.

Най-убедителното доказателство за промените в България пред Европа на първо време ще бъде окончателното спиране на проекта Южен поток, смята проф. Евгений Дайнов. „Нека бъдат извадени на светло всички договори, цялата информация. Така бъдещото правителство ще сигнализира, че не е плацдарм на руските интереси и възнамерява да води национална и европейска политика.  По-ясен сигнал от това няма!“, е убеден политологът.

„Често определят българската политика като дискфункционална.Това е  защото тя  не е автентична за хората и не работи за общото благо. А нещата са  сложни, тъй като живеем в държава, която сами сме поръчали. От тази гледна точка обръщането на позициите за Южен поток може да бъде  промяна в правилата на играта, истински „гейм чейнджър“! Сега възелът е там и ако той бъде разплетен, ще отпаднат и  други пречки пред нашето развитие“, заключава проф. Дайнов.