Опустошителното земетресение в Япония, довело до аварии в японската ядрена електроцентрала „Фукушима 1” очаквано поднови глобалния спор за бъдещето на ядрената енергетика. В България, където все още предстои вземането на окончателно решение за изграждането на втора атомна електроцентрала при Белене, въпросният дебат придобива особен характер.
Защо?
Видимо стрестнати от случващото се с реакторите край Фукушима, представители и противници на ядрената енергетика в България подновиха медийното си зармерване с аргументи „за” и „против” строежа на АЕЦ”Белене”. В хода на словесната врява се разбра, че след направената реконструкция, реакторното отделение в електроцентралата в Козлодуй вече можело да издържи на земен трус от 9-ти, а машинната зала – от 8-ми магнитуд по Рихтер, и то при положение, че досега най-силното земетресение във Вранча било с магнитуд 7.5 по същата скала. Антиземетръсната защитата на бъдещата руско-българска централа край Белене щяла да бъде дори  по-висока, поискани са вече и допълнителни гаранции за поръчания от Русия реактор. С други думи, при трус подобен на Японския от 11 март тази година, двете български атомни електроцентрали не само няма да аварират и да предизвикат радиоактивно замърсяване на Балканите и в Европа, но ще продължат да произвеждат ударно своите хиляди мегавтове електроенергия. За кого, обаче?
След сеизмичният кадрил
Известно е, че мощта на много големите и изключително силни земетресения е с магнитуд между 7 и 10 по Рихтер. В началото на годината правителството прие Национален план за защита при бедствия, в който е отчетено че: България се намира в район с висока сеизмична активност и земетресенията са сред първите причини, които могат да предизвикат бедствени ситуации; при земетръс по-силен от 7 степен по скалата на Медведев-Шпонхоер- Карник/ това е магнитуд около 6 по Рихтер/ 98 на сто от територията на страната ще бъде засегната, като при силен трус ще бъдат разрушени над 26 на сто от сградите на нея; ако бъдат разрушени стените на язовир „Искър”, „Батак”, „Тракиец”, „Огоста” и „Тополница”, ще бъдат заляти 910 квадратни километра територия  и почти половин милион човека; над 350 по-големи фирми от металургичната, химическата и текстилната промишленост при авария биха отделили опасни вещества, замърсяването с които ще застраши 85 големи населени места, населявани от близо 4 милиона българи.
Апокалипсис утре?
Въпреки уверенията на министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и на главният архитект на София Петър Диков, че сградите в страната  и столицата щяли да издържат на трус от 7.5 магнитуд по Рихтер, дори неопитен наблюдател с очите си може да  види градените самодейно и по сиромашки из села и градчета къщи, които при по-силно разлюляване неизбежно ще затиснат собствениците си, да забележи безконтролно „изкормените” за магазинчета и търговски площи сравнително по-нови постройки в София и големите градове, да потръпне при вида на занемарените повече от половин век панелки с ръждясала арматура и некачествени заварки. Да не говорим за новите строителни „бижута” по Черноморието, градени с плажен пясък и варовикови камъни или за новите кооперации край градове като Пловдив, например, за които специалисти твърдят, че при трус от 5-6 магнитуд по Рихтер, ще се сринат като колода карти.
И какво се получава ако непредсказуемата природа разлюлее силно и България? Развалини, наводнения, отровни вещества във въздуха, а край Дунава  – две модерни ядрени електроцентрали, които ще продължават бодро да бълват евтин и  много, много ток. Под аплодисментите на цял свят за отговорните и всеотдайни българи, вложили чрез Русия последните средства на бедната си държавица за прословутите енергийна сигурност и ядрена безопасност. Звучи трогателно мило, само дето едва ли от тях ще е останал някой, който да приема овациите.
Затова, опазил Бог от подобен сценарий! Наистина опазил Бог!