Три ключови дати ще ознаменуват първата септемврийска седмица в България – обявяването на президентската кандидатура на ГЕРБ, рожденият ден на Тодор Живков  и традиционното честване на  9-ти септември 1944.  Какво е общото между тях?
Два месеца преди президентските и местни избори, българите навлизат в есенния политически сезон с впечатляващи събития. В неделният /и като правило най-беден на новини!/ 4 септември, управляващите от ГЕРБ ще разсекретят публично своята най-старателно и стратегически охранявана от половин година тайна – кандидат-президентския си тандем, който, според повечето медии, социолози и ПР-експерти, с летящ старт ще поведе колоната от задъханите близо 30 претенденти за поста на „Дондуков” 2.  Ако се съди по възторжените прогнози на най-авторитетни /съответно най-високо хонорувани/ лидери и оформители общественото мнение, предстоящата изборна победа на Гражданите за европейско развитие на България  ще бъде толкова категорична и безапелационна, че поставя под въпрос въобще смисъла от харченето на средства за едни съвършено ясни и с предизвестен успех избори.
За пълна изборна победа!
Дори повече, уверени напълно в едунодушната подкрепа на избирателите през октомври, управляващите обявиха в  парламента, че целите им прехвърлят вече успешния първи мандат и те се насочват към ново продължение на своята власт след 2013 година. От своя страна вицепремиерът-вътрешен министър Цветан Цветанов, който е и председател на предизборния щаб на ГЕРБ, наскоро произнесе заклинателното „Имаме президентска двойка!”, което удивително напомня на радостното за католическия свят съобщение при избора на нов свети отец „Habemus papam!”. Във всички случаи, ако в неделния 4-септември все пак предстои някаква изненада, тя не може да бъде в някакви съмнения в сигурния успех, а единствено в потвърждението или не  на реещите се вече в обществената синева  имена на бъдещата президентска двойка. Което по-възрастните българи са преживявали многократно в годините на развития социализъм.
Приемственост и слава
Другата знаменателна дата е 7-ми септември. На този ден точно преди век в някогашното селце Правец, днес знаков и  процъфтяващ капиталистически град от затворен тип, България е била ощастливена с рождението на своя несменяем в продължение на 33 години партиен и държавен ръководител, виден деец на международното комунистическо движение и „човек от народа” Тодор Живков. На тържественото честване по този повод, както се разбра, е поканен и българският премиер Бойко Борисов, който е имал честта не само да охранява и масажира по ушите бащицата на българската нация, която още приживе ласкаво го наричаше Тато, но и да се учи от неговия огромен и безценен партиен и политически опит. Неслучайно 21-години след свалянето на Тато от власт, току-що поелият тогава в ръцете си властта сегашен премиер по своему изрази публично почитта си към делото му с думите : “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство!” Дали идната сряда г-н Борисов ще присъства лично на откриването на втория паметник на Живков в Правец едва ли е толкова съществено, но отсега се знае, че голямото събитие ще бъде отбелязано подобаващо с тържествен концерт, в който ще участва представителния ансамбъл на Българската армия!
Триумф на победилия социализъм
След всички тези емоции българинът съвсем естествено ще навлезе и в третата съдбовна дата – девети септември 1944 – която след шумна анкета по държавните медии беше определена като „най-значимото събитие за страната през 20-ти век”. Очакванията са, че на този светъл празник, който някои се осмеляват да наричат „комунистически преврат”, с нова сила ще бъде защитено правото на съществуване на най-високия паметник в София – този на Съветската армия, както и да бъде поставен ребром въпроса за обещаното от премиера Борисов връщане на т.нар.Чиния на връх Бузлуджа, в която комунистите ударно „вградиха” през 80-те години близо 50 милиона долара, събрани от мизерните заплати на социалистическите труженици. Със сигурност активистите с червени знамена ще продължат да правят аналогии между предизборния лозунг на управляващата ГЕРБ „Ние градим” и крилатият комунистически „Строим за родината!”, а някои от тях, вече поогладнели храненици на тоталитарния режим, вероятно традиционно ще подрънкат с черпаци върху празни тенджери. Така беше в първите години на прехода и така, вероятно, ще продължава да бъде още много време.
Както, впрочем, се пееше в един от незабравимите комунистически тв-сериали: „…и така, до края на света!”.