В рамките на отчетите по повод първата година от управлението на ГЕРБ, министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов говори отново за безопасността и качеството на храните, които се предлагат на българския пазар.
Решим ли е, обаче, този проблем?

Ако се върнем само година и половина назад ще си спомним как под активния натиск на няколко фермерски организации, обявили се срещу вноса на заместители на мляко и месо, тогавашния министър на земеделието от ДПС Валери Цветанов и настоящ клиент на прокуратурата с обвинение за престъпления по служба, беше принуден да свика спешна среща на Консултативния съвет по животновъдство. На нея производители, преработватели и експерти заявиха директно, че „ние българите ядем боклуци, защото сме бедни” и потвърдиха всеобщото мнение, че в сиренето няма мляко, а в артикула продаван под названието „кремвирши” липсва месо, и настояха час по-скоро да бъде създадена прословутата Агенция за безопасност на храните.
Ако съдим по публичните изяви на сегашният земеделски министър Мирослав Найденов, появата на въпросната Агенция е въпрос на дни и тя следва да се превърне в основно оръжие в битката, която, както се изрази г-н министъра, „започнахме срещу боклуците, които се предлагат всекидневно на нашия пазар, боклуците, които тровят нас и нашите деца”.  Въпросната битка, обаче, ако въобще се състои, със сигурност ще бъде особено тежка.

Салам „кучешка радост”

В средата на този месец министър Найденов горчиво призна по медиите, че „боклуците, които кучетата не искат да ги ядат, ги дават на нашите деца”. Къде? Само в яслите, детските градини, ученическите столове и социалните домове? Едва ли. Притиснати от кризисната, а и от своята традиционна национална немотия, повечето от най-бедните „европейци” купуват само най-евтиното за да нахранят себе си, а по-младите и своята челяд. В магазините за храни може да бъде открит струващият почти едно евро „месен пакет” / това е желирана пача с хрущяли и кожа/, който се консумира масово от пенсионери и безработни, макар че в консистенцията си напомня на храна за домашни любимци. Като „топъл хляб” вървят т.нар. „варени колбаси” като кремвирши, наденици, карначета и други, за които е известно, че съдържат неизвестно какви примеси, оцветители и подправки плюс тоалетна хартия. Каймата, тази любима балканска субстанция за кебапчета и кюфтета, е всъщност странна смес от соя, рога и копита с чубрица, в която се съдържа и някакво месо. Попитан как предпазва децата си, министър Найденов сподели по телевизията, че купува за в къщи свинско и телешко, което му мелят пред очите.

Вкусна „Бира-Скара”

Каквото сме изяли – изяли, каквото било – било, казват сега управляващите от ГЕРБ и обещават до септември да бъдат изготвени БДС / впрочем, същите, от „прекрасното”  Татово време!/ за сиренето и за кашкавала, от идния месец месопреработвателите да променят имената на съдържащите соя продукти, както и контрола по цялата хранителна верига да се засили.
Как ? Може би от някоя от останалите 6 от съкратените за финансови икономии до неотдавна 120 ветринарни лаборатории, например, или от все още митичната Агенция за безопасност на храните, която, според познавачи, ще започне да функционира не по-рано от началото на идната година?
Може би. Дотогава, обаче, пей-сърце и… „Бон апети”, българино!