Вредни  ли са храните-менте за здравето на хората? Каква е  връзката между лятната ваканция и стафилококовата инфекция? Доколко пивки са „гаражните” ракии по морето?
В началото на летния сезон държавната Агенция по безопасност на храните увери консулите на държавите от ЕС, че техните граждани могат да бъдат спокойни –  по отношение на храната „България е една безопасна за туристите дестинация”, увериха техни представители.  А основания за безпокойство имаше. Въперки от 9-те хиляди проверки, съставените 500 акта за нарушения, затварянето на почти 70 обекта и бракуването на 10 тона храни, натравянията и чревните инфекции през миналото лято се оказаха проблем по българското Черноморие.
Млечните ментета
Каква е ситуацията сега? През пролетта  избухна скандала с вносния „продукт” с етикет „Кисело мляко за пиене”. Той се оказа смес от свински желатин, царевично нишесте и концентрат от моркови и грозде. По този повод шефът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов трябваше припомни по медиите, че българския Закон за храните забранява „стоки, натъпкани с палмово масло и соев белтък, да се наричат сирене, кашкавал, камо ли кисело мляко за пиене”. От друга страна Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите отговорно заяви, че „60 на сто от млечните продукти в България са менте”. Голямата „мълния” по скандалния повод изпрати самия премиер Бойко Борисов като нареди на браншовиците в животновъдството да слагат етикети с надпис „Вредно за вашето здраве” този вид продукти с палмово масло.
Информираното тровене
На въпрос дали такива етикети вече са факт,  хранителният инженер-технолог Атанас Дробенов от дирекция „Контрол по храните” към държавната Агенция по безопасност на храните  поясни за ДВ, че в някои хранителни продукти действително се влага хидрогенирано палмово масло, но проблемът бил друг, а именно че то не винаги е изписвано в състава на продукта върху етикета, както предвижда законът. „Така потребителят е информиран и има възможност сам да избере дали да го купи и консумира”, уточни експертът и допълни, че неговото ведомство контролира основно съдържанието на надписите и при пропуски налага на съответните санкции. От друга страна се оказа, че в унисон с нареждането на премиера Борисов големите европейски производители на млечни изделия са се отказали напълно от използуването на палмово масло поради вредното му въздействие върху човешкото здраве.
Еднокопитни домашни колбаси
През тази пролет по животински останки край ямболско село районната епизоотичната комисия констатира незаконно клане, при което близо три тона месо от коне, катъри и магарета незаконно са били продадени на пазара под формата на колбаси. Край Сливен по същото време антимафиоти разкриха нелегален „винпром”, който зареждал със самоделни  ракии, мастики и водки хотели на Южното черноморие, работещи по системата „ол инклузив”. По повод върнати от Германия 300 тона продукция, в началото на сезона асоциацията на билкарите призна, че българските билки са пълни с пестициди и са със съдържание на никотин над допустимото за ЕС ниво. В началото на лятото не друг, а споменатия вече шеф на агенцията по безопасност храните д-р Войнов отново констатира публично, че хората „масово отиват на почивка по морето, а свършват в болницата със стафилококова инфекция”. Причината – търговци и заведения не спазвали изричните забрани и хигиенни правила за да реализират по-големи и бързи печалби през сезона.
Глоби и бизнес
Въпреки масираните инспекции /до края на юли областните дирекции по безопасност на храните отчитат над 500 проверки по Черноморието/ , независимо от актовете и глобите, напук на законовите изисквания и европейските стандарти в туристическия бизнес, и това лято са констатирани поредните несъответствия в поддържането на системите за самоконтрол, липса на етикетировка, неправилно съхранение на храни, наличие на храни с изтекъл срок на годност, неизпълнение на предписания на контролен орган.  Инж.Атанас Дробенов от Агенцията по храните обаче е оптимист: „От миналата година досега проверките са  засилени многократно. И е нормално когато се упражнява по-строг и чест контрол, да има ефект. Нарушения отново се констатират, но са по-малко. И това е добре, защото навсякъде по света трябва да има държавен контрол”, е убеден експертът.