Споровете около спорния доклад на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ повдигнаха отново въпроса за”политическата коректност” в публичното говорене и медиите. Какво всъщност представлява тя –идеология, манипулация, опониране на демокрацията или демагогско прикритие за езика?Георги Папакочев потърси мнението на специалисти:

В случая става въпрос не толкова за европейска, колкото за американска идеология, пояснява литературният историк проф.Михаил Неделчев от НБУ, и  припомня паметното участие на живеещия във Великобритания  руски дисидент Владимир Буковски в миналогодишния дебат по темата в София.  Развита и утвърдена в някои от либералните американски университети, като Бъркли  в Калифорния, тази идеология по радикален начин поставя проблема за необходимостта от говорене, което да се съобразява с малцинствената  проблематика на публичния език. За съжаление в САЩ и Европа това доведе до някои крайни форми на насилие върху обикновеното говорене във всекидневното битие – просто всички трябва непрекъснато да внимаваме да не обидим циганите, сексуалните малцинства, хората с нетрадиционна ориентация. Проектирано в историята подобен вид говорене води и до комични резултати, каквито бяха резултатите от прословутия доклад на КЗД, констатира литературният историк.
Тайното левичарско оръжие
Доц.Момчил Дойчев, също преподавател в НБУ и автор на     изследването „Политическата коректност срещу либералната  толерантност. Есе за идейните битки след комунизма” твърди, че става въпрос за няколко взаимносвързани елемента. От една страна се изисква коректност и култура в израза и общуването, което е естествено. Но зад тази външна маска, според него,  се крие идеология, която се опитва да посегне на цивилизацията, да разруши буржоазното/сиреч гражданското/ общество и изкуствено да създава политически малцинства, които да сблъсква едно с друго, сиреч да подкопава националната общност там, където тя е капсулирана. От друга страна „политическата коректност” изразява интимното желание на световното левичарство да атакува изградената върху частната собственост система и да възроди отново комунистическия „рай”. Не е случайно, че след грандиозния провал на комунистическия експеримент през 1989 година на Запад процъфтя т.нар.”политическа коректност”, която се опитва да защитава различни групи от населението и малцинства на всякаква основа – политическа, етническа, религиозна, сексуална, професионална, здравна, изтъква доц.Дойчев. Създаденото изкуственото публично говорене се основава на определена философска традиция, която предполага разбирането, че чрез езика можем да променим историята. „Политическата коректност” отива  и по-нататък като цели промяна на бъдещето чрез промени на езика. Презумпцията е, че ако започнем да наричаме другояче възприети традиционни термини, като например циганите  – „роми”, това ще промени мисленето ни към тях.
Криворазбраната коректност
Известно е, че ако започнем да превеждаме историята на езика на някаква съвременна „политическа коректност” или на начина, по който сега се разгръщат взаимоотношенията между държави през 19 век или още по-назад, това би довело до съвършено абсурдни корекции и пренаписвания, е убеден проф.Михаил Неделчев. „Цар Освободител” е прозвище, което е утвърдено в българската история, макар че става въпрос за цар Александър втори, освободил Русия от крепостничеството. Просто това е историята, част от нея е и как са мислели за събитията нашите предходници, как в съзнанието им са се утвърдили нейните образи. Не можем непрекъснато да правим корекции в нея, защото начинът, по който са били назовавани съответни събития, исторически фигури, прозвища преди 100-150 години, също е част от историята. Ако си преподавател ще съобщиш на учениците си, че става въпрос за исторически формирани представи, но всички тези крайности, като заместването на турското робство с „османско присъствие”, е също криворазбрана коректност, изтъква проф.Неделчев.
Освободители-поробители
На този етап в България проблем не е „коректното” политическо говорене, а политически некултурното, просташко говорене, което е обхванало дори подръжниците на политическата коректност, е категоричен доц.Момчил Дойчев. На Запад личности, които шумно пледират за коректност, наричат опонентите си с прозвища като „фашисти” и други подобни имена. С политическа коректност митологията в българската история не може да бъде преодоляна. Пример: ние продължаваме да наричаме най-големите си поробители „двойни освободители”. При нас всичко е преобърнато поради липсата на национална политическа памет и култура. Затова от една страна процъфтяват крайно либералните изисквания на малка група леви интелектуалци за политическа коректност,  а от друга сме свидетели на надигането на нацоналистическо-патриотарската вълна. Това е крайно опасно, тъй като нито едните, нито другите са прави. В българското  общество липса национално-демократичен консенсус за преодоляване на митологемите, гоподстващи в обществото.
Да приведем цените в съответствие…
Ако политичската коректност бъде приложена навсякъде, тя може да доведе до обезличаване на историята, дори да ни докара до положение, в което да престанем да боравим с цялото богатство от митове, пояснява проф.Михаил Неделчев. Аз не се плаша от митовете. Те също са част от историята и не е възможно националното съзнание да е абсолютно освободено от митическото – дори нашето днешно битие непрекъснато ражда образи на митическото съзнание. Наследените от историята митове са част от духовното ни богатство, е убеден проф. Неделчев.
От друга страна доц.Момчил Дойчев смята, че политическата коректност е опит да се наложи самоцензура на политически говорещия човек. Явлението е познато още от комунистическия период, когато поскъпването на стоките се публично се наричаше „привеждане на цените в съответствие с все по-нарастналите възможности и качество на живота на народа”. А това е лицемерие, което прикрита реални факти. В този смисъл политическата коректност не решава, а създава проблеми.
„Искам да съм негър в щата Алабама”
Разговорната реч е част от езика, а политически коректното говорене или използуванетона висок езиков стил са също пластове на езика. Не можеш  да изтриеш тези пластове, както не можеш да заставяш хората да се коригират само защото боравят с утвърдени в столетията назад понятия, пояснява проф.Михаил Неделчев. Всеки в САЩ ще ти каже, че в никакъв случай не трябва да използуваш определението „негър”. Наскоро авторитетният литературен критик и културолог проф.Никола Георгиев поясни, обаче, че утвърждаваното там название „афроамериканец” е също доста нелепо. Той попита риторично: добре, ако човек от ЮАР, потомък на белите холандски колонизатори отиде и заживее в САЩ, и той ли ще стане „афроамериканец”?
Всички опити да се пренапише историята с политически коректни факти означава цялата световна литература да бъде разпарчетосана и ликвидирана, е убеден доц. Дойчев. С удобната „коректна” реч бъдещите поколения едва ли ще бъдат предпазени от някакво нацистко, фашистко или друго опасно бъдеще, както си въобразяват левите „либерални фундаменталисти”, както ги наричам аз. А те всъщност действат като неокомунисти, между тях няма никаква разлика – целите им е еднакви. И това е голямата беда, голямата заблуда, заключава доц.Момчил Дойчев.