През седмицата акциите на европейските борси за пореден път се сринаха, еврото отново поевтиня, на Стария континент пак се заговори  за „мека рецесия” в ЕС. Причината е Гърция, но след нея проблеми могат да създадат и други задлъжняли европейски държави. Време ли е да погледнем на тези трусове като на предупреждение за предстоящ катаклизъм в еврозоната и оттам в целия ЕС? Въобще предсказуеми  ли са подобни драматични развития и дали  вече не е настъпил момента да се мисли за ограничаване на възможните бъдещи поражения?
Стефан Попов е изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики „Риск монитор” в София. С него разговаря Г.Папакочев:
Стефан Попов е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк, програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2004), председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Специализирал е  конституционна политика (Виена, 1994 и Фрибург, 2003) и международна сигурност (Вашингтон, 1999).

Въпросът има две страни, уточнява Стефан Попов.  От едната е възможно Германия /тя е основният играч в случая с Гърция/ следвана от Франция, да успеят да спасят южната съседка на България и някакси да намерят решение на този частичен проблем. Но ако само още една страна, подобно на Гърция, закъса по подобен начин, а повечето държави от европейския юг не са в добра финансова кондиция, подобна криза не би могла да бъде овладяна не само от Германия и Франция, но дори и от повече европейски държави. При това положение еврозоната е изправена пред неизбежен провал и интересното е, че днес западни икономисти говорят за развитието на подобна ситуация като за неизбежна  реалност, за нещо почти предстоящо в близкото бъдеще.
Втората страна на въпроса е какви са по-далечните последствия на сегашната криза с еврото и с огромния гръцки дълг. Отвъд проблемите с общата европейска валута се простира цяла гама от следствия и отражения на сегашната криза, твърди Стефан Попов.  Затова на проблемите с гръцкия  дълг трябва да се гледа като на ясен сигнал, че в ЕС нещо по принцип не е наред. Еврото е просто един предупредителен знак! Дори да се преодолеят временните проблеми с общата валута и тя бъде спасена по някакъв начин – дали в сегашната й форма или с отделянето на зони с различни валути, дори с отпадане на една Гърция  или на някои други страни от еврозоната – изникват нови по-сериозни въпроси, за които сегашната криза е знак. Най-сериозният от тях, а той е и въпрос на цялото последно десетилетие, е стремежът на брюкселската бюрокрация, на централните европейски институции, подпомагани от няколко правителства по един или друг начин, да форсират възникването на някаква федерална рамка на ЕС, посочва изпълнителният директор на „Риск монитор”.

И все пак при евентуален разпад на ЕС, примерно на северна/ по-богата/ и южна/по-бедна и рискова/ зона, центробежните сили неизбежно биха тласнали не само България, но и други страни от балканския регион в някаква друга спасителна орбита. Около кого би започнала да гравитира страната след подобно предполагаемо развитие – Русия, Турция, а все пак може би около Германия? САЩ са твърде далеч…

Не очаквам, че подобна тежка геополитическа дилема ще се появи и не вярвам България да изпадне в обятията на някоя по-голяма сила, като Русия, например, казва Стефан Попов с допълнението: „Недай Боже да се сринем в подобен сценарий от 19 век!”  Според него подобни възможности и дилеми могат да бъдат предотвратени с едно по-гъвкаво поведение на някои основни европейски лидери, които биха могли да се заслушат внимателно в разумната страна на британския скептицизъм, например. Просто да разберат защо една Великобритания толкова внимателно и предпазливо гледа на интеграционни оферти от типа на еврото, да речем. Или да прекратят за малко, дори само да позабавят темповете на сегашната интеграция, преосмисляйки стореното през последните 10 години и възприемайки позициите, от които на ЕС да се гледа по-скоро като на своеобразен „агрегат” от международни договори, отколкото като на проект за федерация. При такава възможност ЕС би придобил една много по-широка гъвкавост, при която на съответните нива – икономически, политически, административни и други – България ще има различни отношения с основните /а това са и самите основателки на ЕС!/ страни. Сиреч, не става въпрос за някакво бедствие, а просто за необходимостта тази втвърдила се идея за бюрократична федерация, диктувана от Брюксел, да бъде смекчена.
И все пак има ли България някаква стратегия за действие в случай на тежък европейски катаклизъм или дори разпад? Какво би следвало да направи най-бедната членка на ЕС отсега нататък, ако въобще има някакъв ресурс за действия и капацитет за предприемане на някакви мерки?
България няма абсолютно никаква идея, липсва й не само стратегия, а дори и  мисъл на отговорно политическо равнище за това какво би могло да се случи с ЕС и къде отива страната тогава! А това е просто трагично, признава Стефан Попов.  Цял свят разсъждава по този въпрос, ние – не. Според изпълнителния директор на „Риск монитор”  онази част от правителството, която е най-силно свързана с ЕС, а това в момента са финансите, действа по един „отличнически” старомоден начин. Просто гледа инфлацията да е ниска, да  поддържа незначителен бюджетен дефицит без да разбира, обаче, дългосрочните последствия от това да няма никакъв икономически растеж. Изпълняват сегашната си политика като по учебник или по инструкция, но как изобщо страната би реагирала на някакви бъдещи трусове в ЕС, това е нещо, за което в правителството липсва каквато и да е артикулирана не само стратегия, но и идея за политики, казва Стефан Попов. Наблюдавам и нещо друго друго. ЕС и България са свързани чрез Механизма за наблюдение в областите правосъдие и вътрешен ред и страната се опитва, подобно на старателен отличник, да изпълнява буква по буква предписанията на ЕК. Държавата, естествено, не може да изпълни никакви други предписания, освен моментни, тъй като в докладите става въпрос за генерална критика на състоянието на цялостните сфери правосъдие и вътрешния ред. А там, както е известно, сериозно помръдване няма. Онова, което сега България прави, е не политика, а по-скоро опит да флиртува с централните структури в Брюксел така, че следващият доклад да бъде малко по-благоприятен за нея. Ето, последния доклад беше по-лош отколкото всички досега и в крайна сметка се вижда, че от тези критики особен резултат няма, допълва Попов.
Оттам нататък в широката българо-европейска сфера за правителството по-важни стават някакви други неща, като брандиране името на лютеницата и на ракията, например, а не сериозната политика, чрез която страната би следвало да се намества в това широко пространство спрямо останалите играчи по някакъв благоприятен за себе си начин.  Такава политика просто липсва. Съществуват един бюрюкратичен документооборот и цифри, които се въртят, но за политика, както и за отговор на въпроса какво правим ние в ЕС като автономен субект, идея засега просто няма, констатира изпълнителният директор на неправителствения институт за обществени политики „Риск монитор” Стефан Попов.