Кой е истинският автор на идеята за „Музей на ДС” и защо тя беше лансирана в Германия от президента Плевнелиев?Има ли вече противници бъдещия мемориал и кой от  БПЦ би го осветил? Георги Папакочев потърси мнението на  експерти по темата:
В края на официалното посещение в Германия президентът Росен Плевнелиев е споделил с германския си колега Йоахим Гаук идеята за „слагане” на комунистическите тайни служби в един „хубав музей на ДС”. Известният разследващ журналист и автор на сайта „Държавна сигурност.com” Христо Христов уточни, че автор на възникналата преди година инициатива е  председателя на държавната агенция „Архиви” Мартин Иванов. Първият високопоставен политик подкрепил идеята е външния министър Николай Младенов, който в началото на тази година на правителствено заседание свързано с новия състав на Комисията по досиетата в началото на тази година е защитил необходимостта от такъв музей, а държавният глава Плевнелиев втори прегръща идеята.  Тъкмо Мартин Иванов с подкрепата на германската фондация „Конрад Аденауер” е човекът, положил досега значителни усилия за създаването на идеен проект за бъдещия музей.
Виж кой говори
И все пак защо държавният глава Плевнелиев, а не премиерът Борисов, лансира идеята  за „Музей на ДС” в Германия, още повече, че пастор Йоахим  Гаук е идвал неколкократно в България като шеф на Комисията за досиетата на ЩАЗИ, която дори беше наречена „Комисията Гаук”?
Социологът Васил Къдринов, директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма „Хана Аренд“ и член на работната група за европейска памет и съвест, отчита, че българският министър-председател Бойко Борисов все пак е свързан със средите на бившата ДС, бил е лектор в нейната школа преди 1989г. Освен това в управляващата партия ГЕРБ все още има хора които са бивши служители на тайните служби –  няколко областни управители, трима депутати, служители в държавната администрация. Така че не върви премиерът да говори срещу ДС, докато на един по-млад човек, който не е свързан с това минало като г-н Плевнелиев му отива повече, казва Къдринов и обобщава, че зад всичко това прозира стремежа на днешната българска олигархия да е добре със Запада, да следва демократичните стандарти по отношение на миналото или поне да дава вид, че желае това. Журналистът Христо Христов допълва, че пастор Гаук е идвал неколкократно в България като експерт, но в качеството си на президент досега не бил запознаван с идеята. Според него Плевнелиев едва ли би могъл да се намери по-добър събеседник по темата за комунистическото минало от Йоахим Гаук, който през годините на прехода е ратувал не само в родината си, но и в останалите страни от бившия соцлагер за истинска държавна политика в тази област.
Бели пари за черното минало
През последните години в българското публично пространство се заговори за създаването на „Музей на националната памет”, „Музей в памет на жертвите на комунизма”, „Институт на европейската памет”, „Музей на комунизма”/ идея на проф.Ивайло Знеполски от 2010г/. Какви са шансовете инициативата за „Музей на ДС” да придобие реални измерения в условия на икономическа криза? Христо Христов припомня, че преди година в София тържествено беше открит музей, който трябваше да се казва „Музей на тоталитарното изкуство”, макар че в последния момент названието му беше променено в „Музей на социалистическото изкуство”, за който министърът на културата намери достатъчно средства. В сегашния случай става въпрос за около 700 хиляди евро, които следва да бъдат вложени за реконструкция на автентични помещения в подземието на „Московска”5, използувани след 1944 година от ДС и милицията като места за арест и разпити на противници на комунистическия режим. Дали това ше бъде „Музей на терора” или ще се казва „Музей на ДС” предстои да се уточни, допълва Христов и пояснява, че  40 на сто от въпросните помещения са напълно автентични.
На стената – жертви и палачи
Всичко е въпрос на добра воля, е убеден Васил Къдринов, който  наскоро  е посетил бившата централа на унгарската ДС. Днес шестетажната сграда на една от главните улици в Будапеща, където се е намирало Гестапо през войната е превърната в чудесен мемориал. Не „музей на ДС”, а мемориал на жертвите на комунистическите служби и на нациския режим,в който те са показани едно място. В експозицията могат да се видят хиляди снимки не само на жертвите, но и на техните палачи! Подобно нещо може да се направи на ул. „Московска 5”, където се е помещавало аналогично ведомство. Христо Христов допълва, че създадената от директора на архивите  Мартин Иванов група от експерти, сред които е самият той, е проучила внимателно действащите днес подобни експозиции в Източна Европа –  „Музеят на тоталитаризма” във Варшава, архивният център-музей в бившата централа на ЩАЗИ в източноберлинския квартал „Лихтенберг”, мемориалите в Прага и Балтийските държави – за да извлече най-доброто от техния опит и е направила своите предложения. Основното е да се намерят необходимите средства което би означавало, че вече е налице държавна политика по този въпрос, смята журналистът.
Вечная память!
А дали свещеник от Светия синод би осветил подобен музей? Факт е, че висшето духовенство на БПЦ продължава да е  инфилтрирано с бивши агенти, но в крайна сметка има и по-млади свещеници, защо да не го осветят?- се пита Васил Къдринов. Проблемът е, че България е закъсняла много с целия процес на осмисляне на миналото. Ние сме на опашката в Европа, българската ДС все още влиятелна мрежа със свое лоби в парламента, в правителството, в медиите, допълва социологът. Христо Христов е убеден, че бъдещият музей би бил част от раздялата на България с комунистическото й минало. Тази  раздяла се съдържа в изследването, прочитът и създаването на автентична памет за това минало, в прекъсването на зависимостите от бившата ДС и нейния агентурен апарат. За  съжаление онова, което в България все още не се прави е истаната и доказаните факти да влязат в не само в университетските програми по история, но и в учебниците на средните училища и тъкмо такава е държавната политика в Германия, където тези дни гостува българския президент.
Никой няма да ни подари такъв музей, нито Плевнелиев, нито ГЕРБ, нито някой друг, е убеден Васил Къдринов.  Гражданите трябва да настояват такъв музей да  има и в него да бъдат показани не само жертвите, но и палачите. Твърденията, че ДС е била обикновена секретна служба, каквато всички соцдържави са имали,  е са пълна лъжа. Тяхното приемане би било  светотатство към паметта на жертвите и престъпление към бъдещите поколения, на които ние сме длъжни да кажем истината.