Според най-новите данни изнесени от Комисията по досиетата, след 2006 г. 102-ма агенти на комунистическите тайни служби са продължили да се занимават с активна медийна дейност главно като собственици на влиятелни радио и ТВ-станции, както и като основни действащи фигури в тях.
Какво рисуват фактите за новоогласените агенти?
В деня след осветяването на поредната група „ченгета”, българската медиа като че бе изпаднала в тотално изтощение и немощ, състояние, което докторите наричат „прострация”. Причината да не бъде усетен тежкия медиен трус не бяха нито ваканционния сезон, нито тежките горещини. Безсилието беше породено от печалния факт, че ключови собственици и управляващи фигури на частни електронни медии в България, които повече от десетилетие държат в ръцете си „хляба и сиренцето” на огромна част от журналистическата гилдия, и които са свързани пряко с бизнеса около обработката на „драгите зрители и слушатели”, се оказаха обикновени ченгета със солидни папки в архивите на комунистическите тайни служби. Пълната коментарна тишина от иначе шумните частни радиостанциики, Интернет-информационни агенции и напористи тв-кабеларки с претенции за актуална журналистика, беше нарушена единствено от сухите протоколни информации за най-новите „находки” на Комисията по досиетата и…от воплите на неколцина потърпевши несретници, които изстенаха в ефира на конкуренцията баналното: „Станала е грешка!”, „Не си спомням тези години!” ,„Не съм навредил никому!” , „Работил съм за родината!”.
Просто
секцията „Частни електронни медии” в Клуба на журналистите – доносници
в България набъбна с поредната група нови членове, а през есента или зимата, вероятно ще бъде попълнена и секцията „Частен печат” в същия клуб.
Отговорът на въпроса: „Е, и какво от това?”, е логичното: „Нищо, напълно нищо”!
Причината е, че както в частните електронни медии, така и в печата, който отдавна е частна инициатива, собствеността и влиянието ще си останат в ръцете на босовете от ченгесарския медиен клуб. Тези блестящи бизнесмени, които освен на натрупаните с „честен” труд милиони, винаги са се радвали на високото признание на властта – лично г-н президентът ги декорира с високи държавни отличия, дори рождените им дни се превръщат в малък национален медиен празник! Същите тези достойни люде като правило са ВИП- гости на тежките официални приеми, а в мобилните им телефони задължително „кротуват” личните номера на целия държавен и стопански елит, с който се обменят приятелски услуги, уреждат се
бартери и сделки с всичко онова, което четвъртата власт в държавата може да предложи на останалите три.
И понеже „ченгетата-босове” разписват паричните ведомости на своята медиа, никоя от бройките в нея, била тя на редактор, водещ или репортер, може да си позволи да има собствено мнение, камо ли да не играе по свирката на собствениците. Така техните подчинени „гласове, камери и пера”, с ентусиазма на демократичната „свобода на словото”, ще продължават и в бъдеще да обясняват в ефир колко овехтяла е тая работа с досиетата, защо трябва да се „гледа напред” в свободната инициатива и как „да си агент на тайните служби е било най-високата и патриотична чест”. Разните там комунистически концлагери, чадъри-убийци и съсипани човешки съдби са преувеличени измишльотини от далечното минало, което никой вече не помни, а най-малко – младите…
Впрочем характерният за България кръг на падението се затвори когато от досиетата стана ясно, че бившия вече шеф на българското „ФБР” е бил вербуващ офицер от ДС на едно от осветените ченгета, медийни собственици днес. Какво да се прави – малка държава, с шепа хора, къса памет и дребни цели …които някои продължават да припознават с „демокрацията”.Romeo Is Bleeding film