07.05.2008

След Великденско-Първомайско-Гергьовденската почивна десетдневка, българите, изправени отново пред реалностите на своето кризисно обществено и политическо битие, започват все по-често мислят за предсрочни избори.

В рубриката Евроатлантически седмичник по радио Дойче веле да чуем Георги Папакочев:

Десетдневните празнични дандании и печеното агнешко/ за онези, които успяха да си го позволят/ съвсем не премахнаха усещането за тревожност у българина. Никой, а най-малко политиците, не остана доволен от кризисните промени в правителството, които се оказаха нито „дълбоки”, нито „радикални”, за каквито ги беше обявил премиера Сергей Станишев. Малко е вероятно насрочената за неделя в Банско среща на лидерите на тристранната коалиция да произведе и обещаните „структурни” промени в управлението, доколкото те биха задръстили допълнително механизмите на властта, които година преди парламентарните избори

стават все по-тромави и неефикасни.

За онези, които анализират сигналите, идващи от управлението, отсъствието на основни фигури от ръководството на БСП около премиера и партиен водач по време на традиционното партийно честване на 1 май, със сигурност е било симптом на нарастващо напрежение вътре в управляващата партия. Поведението на коалиционния партньор НДСВ в дните на МВР – кризата в парламента и извън него, както и „дипломатическото” трайно отсъствие на неговия лидер Симеон Сакскобурготски от страната подсказва, че сред „жълтите” вече е започнала стратегическата подготовка на евентуален предсрочен вот. От друга страна любезните и многозначителни реплики, разменени между представители на ръководствата на основният аспирант за властта, ГЕРБ, и царската партия по медиите, пораждат сериозни размисли сред третия коалиционен партньор, ДПС, който е изправен пред традиционната за него сложна задача да остане непременно и в бъдещата власт.
Недоволството сред българското общество е също осезаемо. Постоянното поскъпване на живота и растящата бедност на населението се илюстрира от изследване на един от местните синдикати, КНСБ, според което издръжката на живота е нараснала в сравнение с миналата година с близо 16 на сто, а почти 2.5 милиона българи днес живеят на границата на бедността. Всичко това неизбежно напомпва напрежението сред хората като формира и обществени нагласи за предсрочен вот.
Най-сериозният фактор за предприемането на бърза смяна на управлението с голяма степен на сигурност може да се окаже очаквания негативен доклад на ЕК за страната по въпросите на правосъдието и вътрешния ред и ставащата все по-реална възможност от налагането на предпазна клауза на българското еврочленство. Предупрежденията в тази посока, които от година валят непрекъснато от Брюксел и практически от цяла Европа, вече

започват да звучат като ултиматуми.

Лично председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше принуден да заяви на своите домакини през март София: „Честно казано, ние не можем да повтаряме постоянно какво трябва да се направи!”.
Така въпросът дали ще има предсрочни избори в страната още тази есен става риторичен и все повече започва да отстъпва място на следващия екзистенциално важен за еврочленката България проблем – кой ще замени сегашната тристранна коалиция?
Проблем без разумен и успокоителен отговор, ако съдим по ситуирането на политическите сили в момента и текущите им им политически позиции.
Поне засега.

04.07.2008

Едно от събитията на отминаващата седмица се оказа очакваното в сряда идната седмица внезапно посещение на американската държавна секретарка Кондолиза Райс в София.
Кое провокира тази визита само три седмици след посещението на премиера Сергей Станишев в Белия дом?
По съображения за сигурност САЩ не обявяват подробности около предстоящи обиколки на високопоставени представители на Белия дом или Държавния департамент в чужбина, но този път стана ясно, че в рамките на поредната си европейска обиколка, вероятно в последния момент, държавната секретарка на САЩ Кондолиза Райс е включила и България. За 5-те часа, които нейната предварителна програма предвижда, тя трябва да разговаря с премиера Сергей Станишев, който само преди 3 седмици чу рутинните похвали от президента Буш в Белия дом преминали през напредъка по свалянето на визите, през борбата с корупцията до трудните решения за изпращане на войски в Афганистан и Ирак, както и да бъде декорирана от държавния глава Първанов с орден „Стара планина” за нейния принос за освобождаването на българските медици в Либия.

Защо, все пак, първата дипломатка на САЩ решава да се отбие за втори път в София към края на своята активна кариера?

Едва ли за да бъде посрещната на летището отново, както през април 2006 година, от безоблачния тогава световен шампион по фигурно пързаляне Стависки, който днес води тежки юридически битки за да отърве затвора заради убийство и осакатяване на хора при пияно шофиране. Едва ли за да потвърди отново определението на своя шеф в Белия дом за Станишев, в когото Буш видя българският „Мистер Клиин”, сиреч „Господин Почтеност”, когато ЕК е спряла финансирането по ключови програми за България с основателни подозрения за корупция. Най-малко повод за визитата е награждаването й с поредния казионен местен орден.
Най-вероятна основна тема на разговорите ще бъдат съвместните американо -български военни съоръжения, които започват да действат пълноценно на българска територия и които, заедно с техните румънски аналози, биха могли да се превърнат в

ценни стратегически бази за евентуално нападение срещу Иран.

Друга актуална тема за дискусии вероятно ще бъде въпроса за голямото стратегическо значение, което САЩ започват да отдават на Черноморския регион, където „Русия се допира до ЕС, където производителите на енергия от Евразия се свързват с консуматорите на енергия от Централна и Западна Европа, където Ислямът се среща с християнството, и където се срещат Европа и Близкият Изток”, както се изрази през седмицата на конференция във Вашингтон помощник-държавната секретарка на САЩ Джуди Гарбър.
Дали посланията на д-р Райс ще бъдат свързани и с включването под една или друга форма на България в новия противоракетен щит на САЩ, както и с баналните вече съвети за борбата срещу организираната престъпност и корупцията във висшите етажи на властта в страната, предстои да разберем.
Практиката досега показва, че високопоставени американски посещения в България винаги имат респектиращ ефект.
Поне така изглежда на пръв поглед.

05.03.08„Към момента не съществува единна държавна политика по отношение на българската диаспора, която да
преследва ясни цели и да се опира на текущи приоритети” – това е една от констатациите в предложения за обсъждане правителствен доклад „Българите по света и държавната политика”. Автори на документа са група експерти, оглавявани от вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин.

Върху проблемите на държавата с българската диаспора в чужбина се спира Георги Папакочев в рубриката Евроатлантически седмичник.

ГП: Обсъждане в общественото пространство на предложения в края на миналата година доклад на вицепремиера Калфин не се състоя – никой, освен ограничената група негови автори така и не разбра за съществуването му. Показателен е и факта, че в изработването на документа не е участвал и нарочно създадения специализиран орган на правителството – Държавната агенция за българите в чужбина, която сега е на подчинение на външното министерство.
Онова, което става все по-осезателно, обаче, са предупрежденията за опасността от остър недостиг на квалифицирана работна сила в до вчера страдащата от тежка безработица България, и

воплите на местните работодатели

за нуждата от внос на такава от чужбина.
От срамежливите констатации в споменатия доклад става ясно, че държавната политика спрямо българите в чужбина се осъществява от 8 министерства и още толкова други органи, което според народната мъдрост за „многото баби и хилавото дете”, означава, че тя реално не се осъществява от никой. Остаряла и неадекватна е и нормативната база– едва сега трябва да се умува за приемането на нов Закон за външните българи. Говори се за готов проект на Национална стратегия по миграция и интеграция, макар че и той все още е в твърде неулегнала фаза.
Проблемите, обаче, са вече по-скоро апокалиптични, отколкото тежки и сложни. Защото острата демографска криза, не секващата емиграция в чужбина, санитарно ниското равнище на българското образование, ниското заплащане на труда и вездесъщата повсеместна корупция и престъпност, намалиха до абсолютния минимум смислените трудови ресурси на държавата и тя съвсем очаквано започна да се задъхва.
Надхвърлящата милион и половина вече българска диаспора по света, сред която са най-способните специалисти и получилите западно образование студенти, не ще и да чуе за връщане в родината поради ниското заплащане и дискриминацията на местния бизнес спрямо западно подготвените специалисти. Идеите за внос на работна сила от чужбина, лансирани от представители на сегашния кабинет, са по-скоро

„захарен памук” за местната икономика,

отколкото реален ресурс за нейния растеж. Привличането на имигранти с български произход от Украйна, Молдова и други слаборазвити райони на бившия Съветски съюз, по-скоро би превърнало страната в междинен транзитен емигрантски пункт за ЕС и средище на трансграничната криминална престъпност, отколкото място за трудова реализация на чуждестранната работна сила.
И още нещо. Едва ли властите в най-бедната еврочленка имат отговор на въпроса как местните българи биха приели работници от Виетнам, Китай, Индия или Молдова, когато те не са в състояние да приемат собствените си деца с увреждания, като тези в закрития дом в Могилино? Отговорът на въпроса може би се крие още в тоталитарните 70 години на миналия век, когато виетнамските работници бяха буквално прогонени обратното в родината им от местната злоба и омраза.
А може би отговорът се крие и другаде. Засега, обаче, е неясно къде и в какво. Caesar and Cleopatra video

• buy Nixon Carver download
  Mars Attacks! rip

  The Mechanic movie Baja Beach Bums psp

• Lava Storm film

BUtterfield 8

04.03.08

Непосредствено преди началото на официалните церемонии по отбелязването на българския национален празник на 3-ти март и ден след президентските избори в Русия, кметът на София Бойко Борисов забрани със заповед всички мероприятия на открито, свързани с честването на празника. Поводът – съпричастност към трагедията със загиналите по време на пожара във влака София-Кардам.
Върху същината и последствията от този ход на столичния кмет се спира Г.Папакочев:

ГП: Макар и неизпълнена от държавната власт, заповедта на кмета на София и лидер на най-популярната тези дни политическа партия в страната Бойко Борисов, подействува като шок за управляващите, като изразител на общественото недоволство и като обвинение към боледуващата традиционна дясна опозиция.
По трагично съвпадение, нареждането за отмяната на празненствата по повод „дълбоко символичния празник на 130-тата годишнина на българското Освобождение”, както отбелязва в традиционната си поздравителна телеграма до Москва българския президент Георги Първанов, съвпадна и с очакваната политическа рокада на върха в Кремъл, нещо което определено засили ефекта от сигнала, който претендента за лидер на следващото правителство в София изпрати. А този сигнал е повторение на често споменаваната от кмета Борисов фраза:

„Обичам руснаците, но българите обичам повече”.

Сериозният шок, в който управляващите изпаднаха след огласяването на кметската заповед пролича в реакцията на българския президент. Той се захвана да обяснява пред медиите, че на 3-ти март държавата „не правела сватба, а възпоменателни събития” и побърза да потвърди, че очаква правителството все пак да обяви траур за жертвите от влаковия пожар. Премиерът Станишев така и не намери кураж да направи изявление, въпреки че присъствуваше на формално забраненото от кмета отдаване на почит към руските братушки освободители. Дори по-лошо – с мълчанието си той демонстрира пълната липса на позиция на кабинета по повод причините и вината за гибелта на

осемте кремирани от огъня в овехтялата железница

граждани, както и за съчувствие към мъката на техните близки.
Вярно е, че идеята за обявяване на незабавен национален траур и отмяна на честването на церемониите дойде още преди три дни от проф. Михаил Константинов, един от най-трезвомислещите анализатори на десницата, но е факт, че лидерът на партията ГЕРБ Бойко Борисов успя да я превърне в политическо острие. Защото дали от умора, леност и безразличие или от тежки празнични трапези в провинцията, но нито един от лидерите на т.нар.”опозиционна десница” не пожертва тридневната си ваканция за да се занимае с актуална политика и да потвърди онова, което все повече българи мислят.
А то се съдържа в изпълнените с мъка, но пронизващо верни думи на почернената майка на една от жертвите във влака: „Каква държава е тази нашата? Умните си и хубави деца прогони в чужбина, а тези дето останаха в нея ги избива!”
Така уважението към трагедията на близките на загиналите по вина на държавните железници едва ли е „заиграване” с болката и мъката на хората, а проява на елементарна обществена човещина.
Човещина, която в европейска България днес е тежко дефицитна.

August Rush dvd

Saturday Morning movie

buy Pickup on South Street

• soma fla delivery

04.06.2008

Хаотичното строителство в България, законно и незаконно, е на път да премине всякакви граници. Ще предизвикат ли обществена реакция предложените от правителството за гласуване в парламента нови поправки в Закона за концесиите ?

Българинът се е гордял със строителните си умения от древността до днес. Крепости, дворци в миналото, мостът над р.Янтра, построен от емблематичния майстор Колю Фичето през 1867 година, същата, в която инженерите Рьоблинг почти довършват дългия близо 2 километра Бруклински мост над Ню-Йоркската Иист ривър, през по-новата история „монументалните” сгради на Партийния дом, Министерския съвет и Президентството в столицата, НДК и „билдингите” на окръжните комитети на БКП в провинцията, повсеместните панелни комплекси, които бяха професионална гордост за строители и архитекти и тиха „радост” за социалистическия труженик – всичко това демокрацията получи като наследство. За да сътвори след 1989 година своя нов строително-архитектурен „облик”, който днес предизвиква

повсеместна погнуса и отвращение Hollywood Dreams film Zodiac ipod

не само сред хората, но и сред самите негови създатели и изпълнители.
В България освен, че се строи грозно, евтино и некачествено, строи се лакомо, агресивно и незаконно. Инвеститорите, както харесват да бъдат наричани хилядите вече строителни предприемачи, завладяват безогледно и най-невъзможните терени в столицата, големите градове, по Черноморието и планинските курорти, за да ги превърнат в типови шарени „човекарници”, сиреч жилищни сгради, кич-хотели, бизнес-центрове и „мол”-ове, които са колкото безмислени, толкова и скъпи. Броят им отдавна е надхвърлил нуждите и възможностите на най-бедното население в ЕС, а превърнатата в разтърсващо грозна хотелска сергия черноморска крайбрежна ивица, вече отблъсква дори и скромните туристи, камо ли заможните.
За днешните „наследници” на Колю Фичето, обаче, спиране няма!

След като съсипаха София и по-големите градове, унищожиха със сеч и бетон най-хубавите планински курорти на страната, след като превърнаха малкото истински морски плажове в хотелиерски кочини, погледът им е насочен и към морските води на крайбрежието, където възнамеряват да направят яхтени пристанища, луксозни заведения, водни хотели-небостъргачи и какво ли още не! И ще го сторят, защото зад тях е организираната престъпност и корумпираното управление, станало отдавна трън в окото на ЕС!
Така е, когато една цяла държава се експлоатира като концесия от нейната политическата и икономическа върхушка. Така ще бъде, докато на избирателите в тази държава това продължава да им доставя извратено политическо и гражданско удоволствие…

BloodRayne buy