21.05.2008

Слуховете за проблеми с ликвидността на българската Първа инвестиционна банка /ПИБ/, разпространили се като лавина, създадоха нови проблеми за управляващите.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле върху тях се спира Георги Папакочев:

Механизмите на мълвата, особено в банковата сфера, са известни от векове и като правило те действуват ефикасно и най-често разрушително. Слуховете, обаче, имат особено висока поразяваща сила когато попаднат на „благодатна” почва сред обществото, сиреч когато са уцелили времето, начина и нагласата на техните субекти.
Едва ли е важно кой и защо сътвори скандала около една от небезизвестните български банки, скандал изправил на нокти управляващите, които като „матросовци” се хвърлиха да спасяват системата с голи гърди. Доста банални се оказаха и версиите, вариращи от подъл ход на конкуренцията и снижаване цената на банката преди продажба, до „опити за политическа атака срещу правителството”, каквито заподозря министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Неприятното в случая беше, че скандала припомни на българите

кошмарите от средата на 90-те,

когато серийните банкови фалити и хиперинфлацията изядоха само за дни техните кътани цял живот спестявания. Любопитното днес, обаче, е защо „проспериращото”, според управляващите, общество на иначе най-бедната и проблемна членка на ЕС България, което тези дни научи, че средната работна заплата в страната била достигнала „рекордните” 250 евро на месец, светкавично прие мълвата за истина и хукна да тегли парите си от въпросната банка?
Отговорът на този въпрос може да бъде и лесен, и труден.
Да, след здравето и живота си хората са най-чувствителни към собствените си пари. При това не става въпрос за онези 5 или 10 на сто много богати българи – те не държат авоарите си в български трезори. А за 85-те процента дребни вложители, които заделят я за образование на децата, я за болница, ако се наложи, или за дом. Никой от тях не се замисли, че днес огромна част от вложенията е гарантирана и загубите в най-лошия случай, ще са минимални.
По-трудният отговор е,

че днес българите не вярват нито дума на своите управляващи.

И са прави, след като при официална инфлация от 14 на сто и невиждано през последните години поскъпване практически на всичко, техния икономически министър говори, че обезценяването намалявало всеки месец и цените непрекъснато падали. Когато вместо обещаваното от коалицията „шоково увеличение на заплатите” през мандата, досега „шокови” се оказват само подготвяните ракетни цени на парно, горива и електроенергия, които ще рефлектират върху всичко останало.
Така е в европейската родина на „лъжливото овчарче”, където няма да е чудно, ако хората отново решат да вложат парите си в „Буркан” и „Дюшек” банк.
И едва ли ще сгрешат. Поне за себе си.

Return of the Roller Blade Seven move

Dazed and Confused

В края на миналата седмица българския парламент прие на първо четене два законопроекта за „конфликт на интереси”. Законопроектите се отнасят за висши и обикновени държавни служители и на второто четене се очаква те да бъдат обединени.
Защо, обаче, приемането на този закон се забави толкова много?
През последните години т.нар.”политическа класа” в България е поставяна непрестанно в особено деликатната ситуация да не разбира основополагащи понятия в западното и най-вече европейско право или, което е по-точно, да се прави че не ги разбира. „Конфликтът на интереси”, който тегне като постоянен Дамоклев меч върху всички категории служители по света, наричан често на Балканите „цивилизован”, допреди две години и половина беше толкова отблъскващо неясен термин за министерско-депутатско-държавната прослойка чиновници в страната, че когато първият демократично избран министър председател на България и бивш посланик на страната в САЩ и ООН Филип Димитров внесе своя проект срещу въпросния „конфликт”, всички замряха от неприязън. Защото за първи път някой слагаше пръст в една от раните на корумпираната българска демокрация, която всъщност се оказваше

начин за пряко „доене” на облагите от властта.

Шамарът на ЕК, който извади от близо тригодишното вцепенение управляващите с настояването спешно да бъде приет този закон, обърка напълно правителството, което в за няколко дни изработи свой вариант, разкритикуван дружно от всички в парламента и в последствие, още по-спешно, пооправен. Сега, със стискане на зъби и иронични подмятания в Народното събрание, законът срещу „шуробаджанащината”, както най-вероятно ще бъде наричан Конфликта на интереси, ще бъде приет.
Дали, обаче, висшите и нисши държавни служители ще се откажат от усъвършенстваните в продължение на десетилетия местни практики,

родили уродливи понятия като „наш човек”,

„послушно момче/момиче”, „ от нашия край е”, „първо на кумеца, после на баджанака” и тям подобни, е съмнително. Защото тъкмо тези „фактори” играят основна роля в съмнителния преход, превърнал страната в нарицателно име на корупция и организирана престъпност, а държавата – в слаба формация на партийно-семейни бизнес кланове, за които основният конфликт не е „на”, а „със” техните собствени интереси.
Така твърдението, че „шуробаджанащината” е най-вулгарната част от конфликта на интереси може да се актуализира с констатацията, че в случая това е и начин на мислене.
Не само национален, но и регионален начин на мислене

18.07.2008

Последната седмица преди мониторинговия доклад на ЕК идната сряда, се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС.
Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор – Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.
Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-тина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла” , а приета с великодушната „Жан Валжановска” презумпция от „Клетниците” на Юго, че и

най-закоравелия престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид,

buy Juno

• The Frisco Kid movie download

Mickey’s Once Upon a Christmas video

ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество.
Това, естествено, не се получи.
Оказа се, че за 18-те месеца членство в „Клуба на богатите” България освен най-бедната и недоволна от управлението си държава, си остана и най-корумпираната клубна членка, която броени дни преди очаквания унищожителен доклад на ЕК за „Напредъка на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност”, нахълта в минното поле на собствените си престъпни грехове и съвсем логично нейното сегашно управление започна методично да се самовзривява.
Една след друга загърмяха илюзиите, че в държавата съществуват структури, които са в състояние да управляват паричните фондове по европейските програми. След сензацията с доклада на Европейската служба за борба с измамите –ОЛАФ –който потвърди подозренията, че властта се е сраснала с престъпните мрежи в страната, не друг, а агенция „Ройтерс”, позовавайки се на свои източници в ЕК, прогнозира, че Европейската комисия се готви идната седмица да лиши България от финансиране с около половин милиард евро и да предупреди София, че може да загуби още средства от европейските фондове, ако не направи нещо смислено в борбата с корупцията. Оказа се също, че държавата трябва да връща близо 7 милиона евро от проекти по програмата ФАР за незадоволително изпълнение на важни инфраструктурни начинания, а напълно вероятно е и отнемането на акредитацията на разплащателните агенции в България, които са обвинени в

откровено корупционно отношение към европейските проекти.

През тези бурни летни дни управляващите правят отчаяни опити да се скрият под някакъв „ПР –заслон” от барабанната европейска градушка, но това просто не им се удава. Ледените зърна на „брюкселския” порой са толкова интензивни, че обрулиха и малкото, успяло да върже плод през мандата на тристранната коалиция.
Засега някаква спасителна мярка срещу мизерното бъдеще на държавата през есента и зимата изглеждат предсрочните избори.
Стига да има кой да ги предизвика и което е по-важното – да убеди зашеметеното от бедствието население, че може да го изведе от сегашните управленски беди и да направи опит да се справи с корупцията и престъпността.
Доколкото това вече е възможно.

17.06.2008

Година след посещението на американския президент Джордж Буш в София, при което той нарече българския премиер „Мистер Клиин”, сиреч „г-н Порядъчност”, Сергей Станишев ще влезе в Белия дом. Той ще стане четвъртият министър-председател на страната, приет от действащ американски президент след Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобурготски от 1992 година досега и първият, който ще разговаря с американски държавен глава през последните месеци от неговия последен мандат по-малко от година преди парламентарните избори в България.
Споменатата фактология подсказва, че докато за Белия дом

визитата е по-скоро протоколна формалност,

отколкото значима среща, за ръководителя на управляващата тристранна коалиция тя е заредена със същите политически надежди, които през драматичната за синьото управление 2001 година хранеше неговия лидер Иван Костов от спешно уговорената и съвършено безмислена среща с Джордж Буш. Тогавашния български премиер си беше въобразил непосредствено преди парламентарните избори, че САЩ ще наклонят пропагандно везните на негова страна, нещо, което нито се случи, нито можеше да стане.
Днес правителственият „г-н Порядъчност”, който странно защо беше посочен миналата година от български вестник за евентуален зет на Буш, би следвало в сбита форма да обясни на американския си домакин защо допусна ЕК подложи на унищожителна критика неговото управление за неспособността му да овладее и се пребори с корупцията и организираната престъпност, защо Европа блокира за дълго паричните фондове по ключови за икономиката програми, защо

България продължава да е най-бедната и неуредена европейска държава,

защо години наред никой не се вслуша в дипломатичните, но остри критики на досегашния американски посланик в София практически към всички области на управлението, защо дори президента Първанов не издържа и нападна тези дни своя приемник на лидерския пост на управляващата БСП заради поредните му корупционни назначения.
На много „защо” би трябвало да отговори премиера Станишев, но това едва ли ще се случи. Не само защото срещата в Белия дом ще бъде ограничена от протокола, но и защото тя няма да е насочена към бъдещето, когато следващия американски президент и най-вероятно новия български премиер ще бъдат съвсем други персони.
И когато сегашният български „мистър Клиин” ще гледа само по телевизията обидено бъдещия американски „мистър Пропър”, същият онзи, дето почиства мазните петна за 10 секунди.