Огласяването на поредната група агенти на  комунистическата ДС в България, този път членове на правителствата от 1989 година досега, премина този път в условията на масирана пропагандна кампания за минимизиране на пораженията.

За какво по-конкретно става въпрос? В рубриката Евроатлантически седмичник слушаме Георги Папакочев:

ГП: Поредният рунд от осветяването на комунистическите „рицари на плаща и кинжала” се оказа особено мъчителен за властите, защото по силата на Закона за досиетата удари основно агентурата в днешната българска дипломация. Шокът беше твърде силен, тъй като въпреки прикриването на редица фигури с безспорна принадлежност, обществото разбра за „разузнаваческото”, сиреч „шпионското”, минало на двама действащи зам.- министри на външните работи,  на цяла кохорта настоящи посланици в чужбина, дори и на столичен вице-кмет – резидент.
Доколкото обсега на тайните агенти и времето на тяхното „осветяване” бяха предварително известни – Комисията по досиетата досега не е крила графиците за своята дейност – съответните служби, които и до днес, но вече противозаконно, съхраняват масивите с досиета, предприеха

серия от мерки за разводняване обществения ефект

от „разкриването на принадлежността” и свеждането на пораженията до минимум.
Повече от месец държавните телевизионни канали натрапчиво излъчват сериали и филми от 70-те и 80-те години на миналия век, в които обвяната с романтична героика фигура на „разузнавача патриот” громи западните шпиони, техните отблъскващи агенти и местните предатели на „народната власт”. В безкрайните епизоди на сякаш вечния сериал „На всеки километър” красивият и млад тогава майор Деянов и неговия  харизматичен помощник Митко Бомбата още през тези години подсказват основните „оправдания” и „мотиви”, използувани от днешните ченгета. Поредицата игрални филми по разузнаваческите бестселъри на Богомил Райнов и през тези зимни вечери продължават да будят милозливи емоции сред възрастната телевизионна публика, а по-младите едва ли си дават сметка за истинските идеологически внушения в тях, които тодорживковските манипулатори  владееха добре.
Дори повече – дебатът за престъпленията на комунистическите тайни служби, доколкото го има, се води главно между бивши техни агенти, които днес контролират ефективно българските електронни и печатни медии, и експонираните „потърпевши” доносници от висшите етажи на властта.

А може ли да има спор между мотивирани съмишленици?

Сугестиите за „вярна служба на държавата”, която днес „предавала своите тайни защитници”, за това, че независимо от режимите „България е една”, че  никой от тях не бил вършил нищо лошо по време на своята „принадлежност”, се тиражират масово с цел постигане на формулирания още от нацистите пропаганден ефект за лъжата, която повторена шумно десет пъти, се превръща в истина.
Въпреки контра-пропагандните мерки, ефектът с отварянето на досиетата е разтърсващ. Защото и за най-непредубедените българи става ясно в каква паяжина на службите са живели в миналото, оказва се, че живеят и днес.
Става им ясен и позора на едно управление, което все още не намира куража да прати всички тези с „принадлежност”  там, където отдавна им е мястото. В забравата.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

Rachel Getting Married movie

Basic Instinct rip

• Whale Rider ipod

Impulse move

Shaft movie download

    19.03.2008

С приближаването на края на мандата на тристранната коалиция в България, страната е разтърсвана от тежки и отблъскващи скандали, а обществото става свидетел на  все по-мрачни прояви на извратеност и поквара.

В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле да чуем Г.Папакочев:

ГП:  Петнадесет месеца след влизането на България в ЕС и година преди поредните парламентарни избори, управлението на страната очаквано навлезе в отчайващо гротескна фаза. Неспособно да се справи с нарастващите икономически и финансови проблеми, проядено от корупция и криминална престъпност, разтърсвано от социално недоволство и засилващ се хаос в обществото, неговите представители все по-често изпадат в публична неадекватност, а техните изявления поставят повече въпроси, отколкото дават отговори.
Замразяването от ЕК на средствата по трите европейски програми с основателните подозрения за корупция вместо да подтикне управляващите към бързи и безкомпромисни действия за разкриване на виновните, ги „вдъхнови”

да наприказват куп безмислици,

като, например, че нямало нищо смущаващо в този акт на Брюксел, че причина за мярката бил „информационният вакуум с Брюксел” и дори, представете си нахалството, че чиновниците в ЕС, проявявали „липса на професионализъм”.
Държавният глава Първанов, който в деня след овъгляването на деветимата български граждани в горящите ЖП вагони на ловен излет отстрелваше лисици, ни в клин, ни в ръкав, обвини ББС и авторите на разтърсващия филм за изоставените деца в Могилино за „антибългарска кампания”. Направи го в момент, в който педофил-рецидивист застреля с  ловната си пушка 15 годишно момиче и рани още две деца от дом за младежи, лишени от родителски грижи в малък провинциален град. Видимо фрустрирания от  събитията президент запокити по стар апаратен рефлекс лексикалния архаизъм към империалистическия Запад, понастоящем европейски партньор на страната, и, разбира се, не видя нищо „антибългарско” в протестите на

група махленски „патриоти”,

които ореваха медиите срещу предложението немощните деца от Могилино да бъдат преместени в техния провинциален крайградски квартал, защото щели да им загрозяват гледката.
От своя страна министърът на здравеопазването, положилият Хипократовата клетва лекар-хирург с професорска титла Гайдарски, сложи в малкия си джоб всички човеконенавистни расови теории с изявлението, че  „само перспективните деца следвало да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото”. За „безперспективните” остана да се досетим сами.
Така, към облаците прах и боклуци, които пролетните ветрове разнасят тези дни в България, се прибавиха и купчините словесен отпадък, натворен във висшите етажи на властта.
Казано накратко – държавата затъна в истинска мръсотия. buy aricept

buy nimotop

The Pelican Brief full movie

Planet Earth: The Future dvd

15.08.2008

Изказаното публично откровение на вътрешния министър Михаил Миков, че „Не може цяла нощ да пиеш с мутри и да си служител на МВР” светкавично се превърна в акцент на отминаващата българска седмица.

Очевидно много се е насъбрало в душата на вътрешния министър Михаил Миков за четрите месеца на този пост, за да избухне толкова ефектно пред българските медии в сряда. Защото в неговото лаконично, но „знаково” отрицание се съдържа почти всичко, от което страда личния състав на повереното му ведомство.
Юристът Миков казва „Не може цяла нощ да пиеш”, макар добре да знае, че изявените представители на този „занаят” могат си да пият и по цяла седмица, даже по-дълго! Доскорошният депутат Миков отхвърля възможността „да пиеш с мутри”, макар макар да му е добре известно, че общуването с тази „авторитетна” категория български граждани, което включва задължително и пиенето, е практика не само на полицаите, но и на политици от всякакъв калибър, да не говорим за държавните служители, които поддържат тези контакти просто по служебно подразбиране. Вътрешният министър Миков е напълно наясно, че от много  години насам служители на неговото министерство

не само пият с мутри по цели нощи, но и извършват тежки престъпления

.

Дори да се абстрахираме от конкретния случай с врачанския шеф на полицията, който прекарал славен нощен запой със съмнителни типове в своя град след като седмица преди това заповядал на свой подчинен да духа в дрегера вместо пиян местен съдия – шофьор, трудно може да се преглътне поведението на шефа на полицията в Приморско. Пред замъгления му от алкохолната трапеза поглед негов бивш колега полицай в силно алкохолно опиянение убива с пистолета си 23 годишен младеж, хей така, без причина. След което полицейският шеф уплашен побягва от криминалното местопроизшествие.
Българите още помнят, как в края на 2003 година

пиян до козирката полицай от „Оперативно издирване” уби цяло тричленно семейство

с дете с колата си в столичния квартал „Дружба”. В началото на миналата година пътни полицаи заловиха свои пийнали колеги на кормилото – във Враца с над 2 промила алкохол в кръвта и във Варна – с над 3 промила! Само през 2005 година от системата на МВР са уволнени почти 100 полицаи за шофиране в нетрезво състояние!
Така справедливото възмущение на един все още „необръгнал” в практиката вътрешен министър вероятно е проява на обикновена неопитност. С времето той ще свикне с реалностите от живота и дори може да стигне до една друга забележителна мисъл: „Никой не е идеален, дори и аз не съм”!