Осем месеца преди парламентарните избори водещи политици преминаха към откровен уличен език в разправиите помежду си. Това подранило явление подсказва каква предизборна кампания очаква българите.
Освен тревожно обедняващ, използуваният от политиците български език с времето става все по-агресивен и вулгарен. Употребата на улична лексика в изявления на първите държавни мъже и жени  се превръща във всекидневна практика, която с приближаването на парламентарния вот заплашва да се изроди в недопустим цинизъм. Откровено махленският изказ практикуван по медиите от редица депутати, министри и партийни величия вероятно има за цел да сближи тяхната дейност с „езика на избирателите”, сиреч да го направи разбираем, но на практика той

принизява политическия дебат в страната до кръчмарско равнище,

• The Deep End move

което се превръща все по-настойчиво в еталон за обществено поведение.
Някъде в първите години на българската демокрация изрази като „турчин с фес”, както един социалист нарече в телевизионен дебат първия български демократично избран президент, или възгласите „крадец” и „мошеник”, които често огласяха пренията в парламента, стряскаха българина, тогава все още чужд на подобен  публичен език. Постепенно той свикна с митинговите навиквания на лидера на една крайна националистическа групировка към политиците, че те били „стадо грухтящи прасета”, престана да се впечатлява и от естествено пренеслия се в парламента, политическите партии и  държавни институции, особено просташки език на популярно телевизионно предаване, превърнало се в

нарицателно за ниска култура и медийна безотговорност. Keeping Mum full movie Boogeyman 2 release

С избори на хоризонта и в атмосфера на постоянно ескалиращи скандали в държавата, словесните престрелки между хора от властта станаха особено отблъскващи. След като българският министър-председател Станишев поздрави представители на опозицията с думите „Здравейте, циркаджии!”, столичния кмет Бойко Борисов, който е и вероятен следващ премиер, отговори, че не е сигурно как би реагирал, ако на диспут се обърнат към него по този начин и  допълни, че в родния му квартал Банкя се отговаряло „доста невъзпитано” при подобно предизвикателство. Депутатката от БСП Дончева, оказала се в дъното на скандала с ДАНС, в типично домакинско-кулинарен стил сравни разработките на българското ФБР с „яхния” и отново сведе всичко случващо се в държавата до хапването и пийването.
Така постепенно политическото говорене в България придобива чертите на безвкусна клоунада под шапитото на неуморния национален цирк. Клоунада, която вещае тъжни сценки в предстоящата предизборна кампания.

11.04.08

Както се очакваше, петият опит за гласуване на недоверие на кабинета на тристранната коалиция в България се оказа неуспешен. От общо 234-мата гласували против неговото падане се обявиха 117 народни представители, а зад подмяната застанаха едва 82-ма. Новото в случая се оказаха 35-те депутати от коалиционния партньор НДСВ, които се въздържаха от гласуване.
Върху така създалата се ситуация се спира Георги Папакочев в рубриката “Евроатлантически седмичник” на радио Дойче веле :

По установена вече традиция от последните години, ентусиазираната българска опозиция провали и петия си опит за гласуване на недоверие на кабинета. Провалът беше предизвестен, и което е още по-лошото, оказа се резултат от късогледа политическа тактика, лош разчет във времето и недостатъчна подготовка на аргументите в предхождащите гласуването дебати.
Наивно беше да се очаква, че смазващото мнозинство на депутатите от БСП и ДПС можеше да бъде преодоляно с недостатъчните гласове на десницата, но дори и търсения страничен ефект от поисканото недоверие, едва ли постигна своята цел – да покаже на обществото несъстоятелността на едно управление, което действително е свързано с организираната престъпност и което е на път да превърне страната в европейски парий в истинския смисъл на този термин.
Защото в задушаващата атмосфера на най-отблъскващия скандал в историята на българския преход, скандал свързан със закъснелите прозрения, че силовите ведомства обслужват не гражданите, а организираната престъпност, че корупцията е разяла дълбоко основната тъкан на обществото, че подслушването и компроматите са се превърнали в национално управленско и медийно хоби, че в държавата се краде „щедро на едро” всичко и отвсякъде, в това число и от европейските фондове, в тази обстановка най-естествената реакция е подмяната на правителството или най-малкото на най-компрометираните негови министри.
Засега това не се случва.
В развълнуваната предварително подготвена благодарствена реч след поредното си политическо оцеляване, премиерът Станишев загатна възможността за реформи, но тази възможност беше формулирана като „иницииране на сериозен разговор в тройната коалиция за структурни и персонални промени в Министерския съвет”. По-конкретен беше лидерът на ДПС Ахмед Доган, който лаконично и твърдо обяви, че промени в кабинета ще има, с което показа недвусмислено, че тъкмо той дърпа конците на управлението. Кой, кога и защо ще напусне правителството не е ясно. Ясно е единствено, че на този етап реформата в МВР ще се извършва от сегашния министър Румен Петков и от никой друг!
Новото във вчерашното гласуване се оказа „въздържанието” на царските депутати, които от „надежден коалиционен партньор” досега, според думите на премиера, са се превърнали в „двусмислен” съюзник, излъчил по време на своето управление „бившият охранител Бойко Борисов за главен секретар на МВР”. Дали позицията на НДСВ е опит за някакво предизборно политическо осъзнаване или е поредния странен бунт в отсъствието на нейния лидер, ще се разбере, когато Симеон Сакскобурготски се върне в България и даде, ако благоволи, съответните разяснения. Но след голямата парламентарна схизма на НДСВ, при която 17 нейни депутати от парламентарната й група преминаха към опозицията, а останалите видимо им завиждат, управляващата тристранна коалиция вече се превръща в политическо „куцо пате”, което все по-трудно ще инкасира очакващите го тежки удари до края на мандата.
А тези удари се очертават като многобройни. Едно от най-опасните и потенциално нокаутиращи крошета може да се окаже очаквания редовен доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на вътрешния ред и правосъдието.
Тъкмо той със своите констатации, би могъл да възвърне доверието на българите след неуспешното недоверие в парламента. Доверието към държавността и към Европа

Ultraviolet dvdrip Ashes and Snow movie download

Friday the 13th movie download
One Million Years B.C. film

Wuthering Heights hd Rush Hour The Medallion rip

14.05.08

След срещите си в Брюксел, новата българска вицепремиерка по фондовете Меглена Плугчиева се опита да предупреди управляващите за опасностите, които са надвиснали над българското еврочленство.
Дали, обаче, нейния сигнал за тревога ще бъде чут?
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле слушаме Георги Папакочев:

Би било твърде наивно да се допусне, че тристранната коалиция, заседавала през уикенда на чист планиски въздух край Банско, се е разтревожила от опасността през тази година да бъде пропуснато получаването на 280 милиона евро. Съвсем не – нейната основна задача е оцеляването й до края на мандата с цел подготовка оставането във властта и при следващото управление. Подобна политическа фиксация по принцип изключва всичко друго, освен най-необходимите мероприятия за

кризисен политически „сървайвър”

през следващите месеци, част от които е и дейността на новата вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева.
Водена все още от битността си на довчерашна посланичка във обикновено скептично настроената по отношение българското еврочленство Германия, г-жа Плугчиева произнесе в София няколко безпощадни обвинения към администрацията, които макар и известни като материя, предизвикаха вълна от скептицизъм. Тя откровено нарече действията на управлението по отношение ангажиментите към ЕС „мимикрия и имитация на активност”, на които трябвало да се „сложи край”, както и направи точната констатация, че „средните нива на администрацията си позволявали нагъл тон и недопустимо поведение спрямо Брюксел”. Естествено, новата вицепремиерка не уточни кой в средата на април зададе въпросния тон на най-високо държавно равнище с твърденията, че

„ Щом България не отговаряла на евростандартите, Брюксел трябвало да ги промени”

и че „Ние, българите, не се притесняваме от критиките. Ние носим на критики, защото сме успешна нация”. Но това едва ли има някакво особено значение на този етап. Както, впрочем и простичкото твърдение на шефа на дирекция „Разширяване” в ЕК Майкъл Лии, който обясни кратко, точно и ясно в писмото си до премиера Станишев, че спирането на фондовете е резултат от „разклатеното доверие, че системата в България гарантира запазването на интересите на общността”, както и че всичко това рефлектира и „върху бъдещото усвояване на структурните фондове”.
Сега задачата на управляващите е друга. Властта да бъде удържана до догодина, независимо на каква цена и с какви празни обещания в социалната сфера, здравеопазването и сигурността. А след това, когато отново бъдат хванати юздите на следващия мандат, ще се мисли за досадните евроангажименти.
Е, допреди година и половина подобна тактика привидно работеше. Но сега, освен финансови и други санкции, ледения полъх на „европейския фризер” за българското членство става все по-осезаем. Не, обаче, и за разпалените мозъци на българските управляващи, които продължават безгрижните си игрички с доминото на властта.
На слънце и на чист планински въздух.

Simply Irresistible movie download

Guinevere hd

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 13.02.08.

ВОДЕЩ: „Да откраднеш танк” за България отдавна не звучи парадоксално – в криминалната хроника на новата членка на ЕС вече са регистрирани три откраднати военни машини от годините на Втората световна война. Не звучи шокиращо и кражбата на километри меден електропроводник, с който хората се осветяват и отопляват.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда явлението:

ГП: В България се краде всичко, навсякъде и по всяко време. Краде се масово, нагло и безнаказано. Пред очите на властта и на т.нар. правоохранителни органи, често пред погледите на самите граждани, малцина от които се осмеляват да реагират. Защото им е известно, че ако се опитат да защитят собствеността – частна или обществена- от престъпниците, веднаж ще изложат живота и здравето си на опасност, втори път няма да получат необходимата закрила от компетентните органи и трето-ще си навлекат продължителния тормоз на съда, който рано или късно пуска крадците на свобода.
От началото на годината българите са свидетели на поредните „спектакълни кражби”. Трите немски танка „Майбах”, вкопани по границите за „защитата на Отечеството” бяха изровени и напуснаха страната, продадени на „колекционери”. Напуснаха я хей така – пред очите на

военните, митничарите и граничните власти!

Напук на всичките „успехи” в борбата срещу престъпността.
Буквално преди седмица край Несебър беше задигнат близо 5 километров меден проводник под напрежение, а в гр.Добрич откраднаха 200 метра жица от тролейбусната мрежа на града. Села във Видинско, Севлиевско и Белоградчишко останаха без ток в студовете поради откраднати електропреносни кабели. Тези дни стотиците хиляди жители на столичния квартал „Дружба” настръхнаха от ниското напрежение в мрежата, което заплаши да съсипе всичките им електроуреди! И то отново заради кражба на кабели! Всичко това е нищо в сравнение с прекъсването на главният захранващ енергопръстен на държавата с мощност 220 киловолта, 1600 метра от който беше прерязан с диамантено въже и отнесен неизвестно къде.
Престъпната изобретателност на българина стигна дотам, че той започна да

краде парно с презерватив.

Да, напълненият с лед гумен балон се слага върху топломера на радиатора и така блокира напълно отчитането. Сега на мода е „обезкостяването” на асансьорите в жилищните блокове от метални части, което обрича живеещите на по-високите етажи възрастни и болни хора на пълна изолация. В края на миналата година влиятелен депутат призова иманярството, както наричат кражбата на археологически ценности, да се легализира, а иманярите, сиреч крадците, да плащат патентен данък.
Когато наскоро подкопана от ромски крадци на желязо стена затисна здраво две жени и един мъж, столичният кмет Бойко Борисов, бивш главен секретар на МВР, припомни сакраменталната истина: „Който краде, Господ го наказва!”
И беше прав. Защото само Всевишният може да накаже разбойниците и да помогне на пострадалите в България.
Никой друг, а най-малко т.нар. „държава”!

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

zithromax and otis media

The 81st Annual Academy Awards ipod buy phentrimine Streets of Blood full movie