РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
30.01.08

ВОДЕЩ: Зле започна 2008 – ма за тристранната коалиция в България. Напрежението в отношенията между БСП, ДПС и НДСВ се засилва успоредно с постоянните разправии сред червените и видимия вече конфликт между премиер и президент.

Може ли да се очаква внезапно рухване на управлението през следващите дни и седмици? В рубриката Евроатлантически седмичник да чуем Георги Папакочев:

ГП: Катализатор на най-новата глава от парламентарния коалиционен „екшън” се оказа обяснението на премиера Станишев и негови министри на сключените на 18 януари в София енергийни спогодби с Русия. Неочаквано депутатите от ДПС отказаха да подкрепят планираната декларация в подкрепа на поетите ангажименти с Москва и дори демонстративно напуснаха пленарната зала преди началото на премиерската реч.
Според неофициални информации министър-председателят Станишев е отхвърлил искането на НДСВ да освободи гравитиращите към отцепниците в движението министри на образованието Вълчев, по европейските въпроси Грънчарова и на отбраната Близнаков, а ДПС се е противопоставило на идеята за смяна на вицепремиерката Етем, екологичния министър Чакъров и министъра на земеделието Кабил. От исканията на коалиционните партньори за смени и на червени министри, Станишев се е съгласил да пожертва единствено здравният министър проф.Гайдарски, заради когото протестните действия на медиците в страната не стихват вече повече от година.

Не искри, а направо светкавици

се забелязват в отношенията на някогашните съмишленици в соцпартията, а сегашни президент и премиер. Вместо да опровергае тези подозрения, със странната си изповед пред тиражен всекидневник по повод опитите на министъра на културата Стефан Данаилов да „спасява” отношенията между Първанов и Станишев, министър-председателят по-скоро потвърди наличието на сериозни разногласия. Разривът, според депутати от левицата, бил необратим, двамата не можели да се понасят и причината била в нежеланиято на премиера повече „да слушка” своя партиен и политически ментор. Менторът, сиреч президента Първанов, от своя страна на пръв поглед безпричинно се „изповяда” в пресата, че

„нямал никакво намерение да става премиер”

след края на втория си мандат, но имал притеснения и вляво, и вдясно”.
В същото време в СДС се осъществяват странни контакти между ръководството и представители на ДПС, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с любопитство наблюдава опитите за съставяне на интерпарламентарен дясноцентристки съюз с участието на сините депутати и техните отцепили се от НДСВ колеги.
Така вместо да изгонят лошите сили на зимата, шумните и все по-замаяни от властта кукери на българската политика току-виж катурнали менчето с вино на управлението и осъществили мечтата на ГЕРБ и дясната опозиция за предсрочни парламентарни избори.
И нищо чудно това да се случи още през този сезон. Защото когато в Европа организират традиционните виенски балове и весели карнавали, в България подскачат подпийналите, запотени и нетърпимо шумни „кукери”, “песяци” „бабугери”, “джамали” и „маскари”, както са ги наричали хората.
Днес спокойно биха могли да ги наричат и „политици”. А страната – Кукерландия!

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

the fighter flim

The Maltese Falcon hd

• American Psycho II: All American Girl release

Africa: The Serengeti download

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 23.01.08

ВОДЕЩ: Месец след тържественото подписване в София на споразумението за петролопровода „Бургас-Александруполис”, гражданите на Бургас предстои да участвуват в местен референдум по въпроса дали одобряват изграждането на това съоръжение.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху поредния парадокс на днешната българска демокрация:

ГП: Още в средата на миналата година общинския съвет на Бургас прегърна идеята за допитване на населението по изключително спорния въпрос за руско-българо-гръцкия нефтопровод. След дълги разправии беше решено първият, макар и местен, референдум в България след приемането на прословутата тодорживкова Конституция от 1971 година, да бъде произведен на 17 февруари.
За организирането на този рядък за българина израз на пряката демокрация, бургаските общинари гласуваха 60 хиляди лева, плюс други 10 хиляди за 20-дневна разяснителна кампания. Разрешено беше в допитването да участват и чужденци, които живеят на територията на града, за да може да се чуе и техният отговор на въпроса дали одобряват изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, с трасе на тръбопровода и инсталации на територията на Община Бургас. Ако над половината от избирателите на общината кажат „да” или „не” на 17-ти февруари, резултатите от референдума, според местните власти, щяли да бъдат валидни.
Едва ли може да се оспорва изключителната „чувствителност” на темата за

нефтената тръба за бургазлии.

Според привържениците на проекта таксите, които се очаква да влязат в пристанище Бургас щяли да се увеличат с над 200 на сто, което щяло да даде възможности за развитие на пристанищната инфраструктура на цялото българско крайбрежие, както и да се искат компенсации от ЕК за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи. Противниците на идеята смятат, че от трасето за пренос на петрол няма никакви практически ползи за Бургас и България, то ще бъде изградено заради мултинационални бизнесинтереси, дирижирани от руски нефтени олигарси и което е най-важното – при авария на тръбата и достигане на замърсяването до брега ще бъдат причинени огромни екологични поражения, които освен върху околната среда ще имат пагубно въздействие и върху туризма.

Независимо от всички „за” или „против”, февруарското

упражнение по „пряка демокрация”

на бургазлии вот една страна е безнадеждно закъсняло, и от друга е напълно безмислено.

Както е известно междуправителственото споразумение за нефтопровода „Бургас – Александруполис” беше подписано на 18 януари в София под зорките погледи на руския президент Путин и българския му колега Първанов без не само местното, но и цялото българско население да бъде информирано за подробностите на сделката, да не говорим за липсата на официална оценка на екологичния риск.

От друга страна каквото и да решат гражданите на Бургас, то няма да има задължителен характер нито за местната власт в морския град, нито за правителството, което вече подписа договора за петролопровода. По закон в България референдумите не са със задължителен характер за никого.
Така древната мъдрост, цитирана през 12-век от Уилям от Малмсбъри, че „Гласът народен е глас Божи”, в съвременния български вариант придобива палавата фолклорна поука „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?”

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

The Hunted dvdripA Night Out dvd

• Reno 911!: Miami video Highlander: The Source dvd

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
16.01.08

ВОДЕЩ: Вместо въздух близо 2-та милиона жители на София дишат прах – това е констатацията на Инспекцията по околната среда и водите в резултат на всекидневните изследвания. Старите автомобили и металургичния комбинат „Кремиковци” са основните отровители на на софийския въздух.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

ГП: Мърсотията отдавна е неизбежна част от живота на човешките същества, които населяват София. Тя е повсеместна, увеличава се непрекъснато и вече е убийствена за човешкото здраве. Задръстеният до самоблокиране от автомобили двумилионен град с инфраструктура за няколко стотин хиляди жители, е принуден да води „анаеробно”, сиреч „безкислородно”, съществуване в резултат на миязмите, които бълват надхвърлящите милион стари автомобили по улиците и на „оранжевия, зеленикав и син пушек”, по определението на кмета Бойко Борисов, произвеждан с тонове от някогашната гордост на българо-съветската дружба, а днес собственост на индийски милиардер, металургичен комбинат „Кремиковци”.
Деца, възрастни, хора в активните си години лепят с всяко вдишване по дробовете си

мръсотия и прах,

съставен от всички отровни елементи на Менделеевата таблица в количества, превишаващи в някои централни райони многократно нормите за замърсеност. И респективно пълнят здравните заведения със своите тежки, хронични дихателни заболявания.
Защо сред тези българи не се задейства елементарния инстинкт за самосъхранение, биха попитали мнозина? Какво подхранва подобни самоубийствени нагласи сред тези хора? Носи ли някой въобще отговорност за всичко това?
Затварянето на „Кремиковци” може да доведе до правителствена криза, а ние предлагаме екологична програма, която да спре замърсяванията до две години, твърди българския представител на индийския собственик на може би единствения функциониращ металургичен комбинат в столични условия в света.
Премахването на “Кремиковци” ще се отрази пагубно върху цялата икономика на републиката, смята българският министър на икономиката и енергетиката, защото комбината генерирал две на сто от брутният вътрешен продукт на страната, 6 на сто от износа, а приходите от него били над 700 млн. лева годишно!

Пет милиона тона са отровните газове,

които чудовището бълва годишно, казва кмета на София Бойко Борисов. Предприятието има облигационен заем, който не се плаща. Държавата е разсрочила дълговете на „Кремиковци” за ток и парно до 2014 година. Комбинатът трябва да бъде затворен поетапно. „И аз искам да си купя за един долар фирма в Делхи за да тровя града”, контрира столичния кмет.
Това са три отговора на въпросите за самоубийствените нагласи на софиянци. Вероятно президент и министър-председател които също дишат софийските миязми, имат свои отговори, но засега те са тайна. И ще останат такава докато не стане ясно в състояние ли е сегашното правителство на европейска България да обърне внимание на здравето и сигурността на своите граждани или ще продължава да защитава единствено своите властови и икономически си интереси?
Дотогава, обвити в тежкия сивкав смог софиянци ще продължават да дишат дълбоко коктейла от олово, прах, серен двуокис и въглеводороди, и ще се кръстят за помощ от Европа.
И всичко ще приключи с това.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

buy Senior Skip Day

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 09.01.08

ВОДЕЩ: Точно след седмица, на 17 и 18 януари, на официално посещение в София пристига руският президент Владимир Путин. Това е втората визита на руския държавен глава в България през последните 4 години.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира както на очакванията, така и на въпросителните около това гостуване:

ГП: Посещението на руски държавен глава в България винаги е било събитие от ранга на национален празник. В десетилетията на „вечната” комунистическа българо-съветска дружба, московските велможи идваха в София за да потегнат партийните редици на българските си „другари” и да им отпуснат „по братски” поредната порция по-евтин нефт или природен газ. Днес, макар външно отношенията с европейска и евроатлантическа България на пръв поглед да изглеждат по-различно, тяхната

икономическа, а и политическа същност не се е променила.

През май миналата година при посещението си в Москва българският премиер Сергей Дмитриевич Станишев предаде официалната покана за посещението на Путин от името на президента Георги Първанов. Още тогава набързо бяха възобновени процедурите по строежа на атомната електроцентрала „Белене”, като нейното завършване беше възложено на руската компания „Атомстройекспорт”, финализирани бяха преговорите около петролопровода Бургас-Александруполис, подписано беше и междуправителственото споразумение за изграждането на газопровода „Южен поток”. Сега, в масираната бизнес делегация, която ще придружава Путин в България се очаква да бъдат включени могъщите шефове на “Газпром”, РАО “Единна енергийна система”, “Транснефт” и “Атомстройекспорт”, а мотото на техните разговори в София щяло да бъде

лаконичното „Нефт и газ”.

При рекордните в света цени на енергийните източници, думите на българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, че българските отношения с Русия са поставени на „изключително прагматична основа” звучат по-скоро пожелателно, отколкото реалистично.
През 2003-та в София руският президент връчи на Симеон Сакскобурготски копие от документи от архивите на руското външно министерство, отнасящи се до баща му цар Борис Трети, за които получи горещи благодарности от бившия български министър-председател. Днес няколко десетки хиляди български граждани с петиция поискаха връщането на задигнатите от съветските войски в края на войната документи на тогавашните Министерски съвет, Министерството на външните и вътрешни работи, Министерството на войната, на Тайния кабинет на Двореца. Не копия, а истинските документи, от които българите очакват да бъдат запълнени много бели петна в своята предвоенна история.
Ако Путин направи този жест, той до голяма степен би оправдал официалния повод за своята последна президентска визита в София – 130 годишнина от края на руско-турската война и Освобождението на България. Ако той се ограничи единствено с церемониалното полагане на венци пред паметника на съветския войник „Альоша” в Пловдив и на Цар освободител в София, това ще бъде безпогрешен знак, че Москва и в бъдеще възнамерява да акцентира върху своята „свята и вечна” дружба с „европейска” България, която все още липсва тежко на мнозина в страната.
И върху неизбежните „Нефт и газ”, естествено.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

Youngblood psp

Investigating Sex download