Monthly Archives: May 2008

БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

02.01.2008

Peter Pan move

Lonesome Jim full movie

ВОДЕЩ: Още от първия ден от Новата 2008 година европейска България се изправя пред международните предизвикателства, които във все по-голяма степен започват да определят битието на нейните граждани.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира на някои от тях:

ГП: „Предстои безмилостно откровен разговор с българското общество за основните предизвикателства пред страната в контекста на членството в ЕС” – тези думи на министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, казани по повод огласените в самия край на 2007 година данни на социологическо изследване, подсказват очакваните сериозни трудности през втората еврочленство. Макар че новото европейско битие на хората е без алтернатива и те го подкрепят, според проучването броят на еврооптимистите в страната е незначителен, а страховете на гражданите са много. Повишаването на цените в резултат на инфлацията, недоверието към държавните институции, опасенията от злоупотреби със средствата от европейските фондове, достигналите критично ниски точки здравеопазване и образование – всичко това освен тежките въпросителни пред управлението през започналата втора година от еврочленството създава и опасения от избуяване на европесимизъм и производните от него ефекти за обществото.
През 2008 година най-много работа
предстои за изпълнението на препоръките на ЕК в
областта на екологията.

„Побългаряването” на екологичната програма „Натура 2000” със свиване на защитените територии, както и наложените съкратени квоти за количествата въглероден двуокис поставят пред сериозно изпитание неубедителното управление на тристранната коалиция. През новата година се очаква България да получи по-голяма яснота кога ще може да се присъедини към еврозоната. Дефицитът по текущата сметка и инфлацията са вероятно най-тежките проблеми, които българската икономика следва да преодолее, за да може да въведе еврото като своя разплащателна парична единица.
Сред основните приоритети през следващите две-три години несъмнено ще бъдат присъединяването на страната към Шенгенското пространство, запазването на висок икономически растеж, за който основна роля ще играят икономическите отношения с големите европейски държави начело с Германия, участието в укрепването на зоната на правосъдие, свобода и сигурност, както и изграждането на единната европейска енергийна политика – все предизвикателства, изискващи солидна управленска и обществена воля.
Задача на българската дипломация във външната политика на ЕС може да бъде нейната активна роля в приближаването на съседните страни към членството им в ЕС.

Още в края на миналата година България се опита да играе конструктивна роля в решаването на въпроса със статута на Косово и доколкото това е европейски проблем, най-вероятно тези усилия ще продължат.
Съвсем естествено приоритетни за страната ще останат отношенията с нейните евроатлантически партньори. Положителни знаци на сътрудничеството в рамките на НАТО ще продължат да бъдат участието на български военни контингенти в мисии на Алианса в различни горещи точки на планетата, модернизирането на професионалната вече българска армия и както и започващата през тази година дейност на съвместните българо-американски военни съоръжения на територията на страната.
Особено предизвикателство ще представляват отношенията на България с Русия, особено в контекста на посещението на руския президент Владимир Путин в София в началото на този месец, на Черноморското икономическо и политическо сътрудничество, работата на страната в ООН по проекта „Алианс на цивилизациите” и на други важни направления в българската външна политика.
Накратко, България навлиза в една сложна и отговорна външнополитическа година, чиито изпитания ще бъдат не по-малко трудни от вътрешнополитическите.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

БРЮКСЕЛ И РЕВЯЩОТО „ЛЪЖЛИВО ОВЧАРЧЕ”

11.06.2008

„ Брюксел на сълзи не вярва” – с тази перифраза на популярен от съветските времена руски игрален филм, българския президент Георги Първанов отговори на въпрос на дипломати в София дали страната ще разчита на „сантименталност и приятелски чувства от европейските партньори” при изготвянето на междинния юлски доклад на ЕК по проблемните „правосъдие и вътрешна сигурност”.
Защо, обаче, има сълзи и защо Европа не им вярва?

Сълзите обикновено изразяват мъка, скръб или силно недоволство. Но те могат да бъдат причинени от радост или от пресно разрязан лук. Във всички случаи причинители на влагата в очите на управлението на най-сиромашката и комай най-проблематична членка на ЕС – България – не са нито лука, нито радостните емоции. Сълзите идат от задънената европейска улица, в която корумпираното и некомпетентно управление вкара страната само за година и половина еврочленство.
През миналата седмица експерти на ЕК събраха последните информации за доклада на Брюксел, от които ще зависи дали комисията ще се задоволи само с остра критика към страната или ще премине към налагането на санкции. Целта, според комисаря по разширяването Оли Рен, е да се разбере дали съществуват такива постоянни проблеми, които да налагат блокирането на близо 7-те милиарда евро до 2013 година или направо да се премине към прилагането на чл.7 от Европейския договор, който отнема правото на България на глас, сиреч замразяването на нейното членство в Евросъюза.
Въпросните алтернативи са толкова страховити, че неволно предизвикват сълзи в очите на управлението. И понеже тази влага и уплахата замъгляват не само зрението, но и мисълта,

идва момента на отчаяните надежди.

В Брюксел няма да допуснат да станат причина за свалянето на правителство на страна-членка, прогнозират стратезите от ул.”Позитано”. Ако бъдат спрени окончателно европарите, в страната ще настъпи политическа дестабилизация, а самите политици ще се обърнат с обвинения към ЕС, което неминуемо ще породи евроскептицизъм, допускат коалиционните партньори на властта. Един удар от Брюксел веднага би обърнал българския управленски елит към Москва, което би било крайно неразумно за страна от продължаващо размирните Западни Балкани, размишляват местни аналитици и геополитици.
Проблемът, както често се случва, вероятно е доста по елементарен. Ако с

размазаното си от сълзи и носови секрети лице

корумпираната, престъпна и некомпетентна власт и този път успее да предизвика състраданието на своите 26-партньорки от ЕС, които с един критичен, но за кой ли път компромисен доклад, ще дадат поредния европейски шанс на управляващите да изкарат своя мандат до догодина, това няма да бъде доброто решение за страната. Ако острите критики и принципните санкции на ЕК предизвикат бързи промени в управлението и въвеждането на стопански и социален порядък в страната, това би бил неизбежния урок за ревящото пред Брюксел „лъжливо овчарче”. Touch the Top of the World dvd Ararat movie

НЕАДЕКВАТНОСТ И ШАМАРИ

12.03.08
Спирането на европейското финансиране и по трите предприсъединителни програми за България – ФАР, ИСПА и САПАРД – е поредното доказателство за немощта на сегашното управление в областта на европейската интеграционна политика.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

Ключовата дума в цялата гръмотевична епистоларна афера между Брюксел и властите в София по повод затягането кранчето на европейските фондове, е „неадекватност”. Според речника „Мериам-Уебстър”, терминът означава „недостатъчност за изпълнение на специфични изисквания”, или „законова и разумна недостатъчност”. Което се вписва точно в конкретния български случай.
В последните дни от първата година на българското еврочленство малцина обърнаха необходимото внимание върху социологическо изследване на „Алфа рисърч”, което регистрира няколко сериозни опасения на гражданите. Почти половината анкетирани европейски вече българи, посочиха, че парите, които идват от еврофондовете ще се концентрират

в тесни кръгове, близки до властта.

Една трета от отговорилите категорично прогнозираха, че европейските пари ще останат неизползувани поради липсващ капацитет и злоупотреби. Мечтите на участниците в анкетата бяха през тази година европарите да се насочат към здравеопазване, селско стопанство, образование, подобряване на инфраструктурата, грижа за хората в неравностойно положение…
Уви. Както обикновено най-лошите очаквания на хората се сбъдват, а мечтите им отново се отдалечават в хоризонта. Не че спрените близо 500 милиона евро ще влошат и без това жалката икономическа ситуация в страната, но това ще забави за неопределено време така нужната глътка „финансов” кислород за пребелелия от недоимък среден и малък бизнес.
Каквито и оправдания да търсят сега политици, министри, и чиновници от мнозинството, те ще бъдат „неадекватни”. Защото в посочените от ЕК точно 25 намерени за най-значителни недостатъка на установената в България система за боравене с парите на европейските данъкоплатци по програмата ФАР, личи нейната тежка „законова и разумна недостатъчност” при управлението на фондовете, в прозрачността и контрола на тяхното разпределяне. В посочените „недостатъци”

прозират откровени нередности и измами,

както и невъзможността на държавата да „гарантира” надеждното менажиране на фондовете, сиреч да бъде адекватна в изпълнението на тези „специфични изисквания”.
Болката от шамара обикновено е по-слаба от обидата. Година преди края на своя мандат, сегашното българско управление отнесе три бързи финансови шамара от Брюксел. Следват и други такива, тъй като е много малко вероятно адекватността да се появи в практиката на едно доказано вече корумпирано управление.
Колкото до обидата – за властимащи, които всеки ден в парламента и по медиите са в състояние да тръбят, че управлението им е успешно и се готвят за втори мандат – това е непозната категория.
Обидата е изгарящо усещане за хора с достойнство. А конкретния случай просто не е такъв.buy My Sassy Girl download Primary Colors

СЛЪНЧАСВАНЕ

 08.08.2008

Летните горещини не се отразяват добре върху българската национална психика. Най-зле, обаче, те въздействуват върху психиката на някои политици.

Ходенето с овчи калпак или кърпа  на главата през знойните летни месеци е било правило за българина през годините и всяко негово неспазване е водело до т.нар.”слънчасване”. Когато незащитеният от сянка или шапка човешки мозък „пламне” до 40 градуса на слънце, той става неадекватен и опасен.
Как иначе да си обясним непреставащите опити на българина да гони олимпийски и световни рекорди по шофиране в пияно състояние? През седмицата 25-годишен жител на Велинградско село успя да подкара автомобила си с невъзможните 8, 15 промила алкохол в кръвта, количество, което за обикновените човешки индивиди означава неминуема смърт от алкохолно отравяне! Рекордът е абсолютен, независимо дали е поставен със или без шапка на главата!

Висока лятна температура под калимявката Uncle Buck rip

The Visitor dvd

е развил и игумена на Гложенския манастир Панкратий, който внезапно се  превъплътил в пироман – след като умишлено подпалил канцеларията в манастира  и изпепелил собствения си автомобил, той отново опитал да „доизгори” поверената му обител, след което бил въдворен и отлъчен.
Слънчевата горещина удари в главата и персонала на бургаската морга, който проплака от липса на климатична техника и от непоносимата миризма, идваща от останките на нейните клиенти. Като сигурен симптом за топлинен шок, обаче, се оказа „професионалното” признание на лекарите, че аутопсиите се правели с ръждясали кухненски ножове и домашни ножици.
Много тежко понесе високите температури и лидерът на СДС Пламен Юруков, който обладан в августовската жега от опозиционен ентусиазъм каза в медиите нещо, заради което

в САЩ би бил поставен светкавично на електрическия стол ,

а в Европа би си гарантирал продължително и сложно лечение при специалист. Все пак призивът му  към българското гражданство да не плаща данъци, докато правителството не падне, най-вероятно вече се радва на растяща подкрепа сред населението и то не само до падането на този кабинет…
Засега жегите изглеждат  най-фатални за управляващите. Защото да твърдиш като премиера Станишев, макар и на Бузлуджа, че „знаеш как може да се изгради България след пет години”, когато под краката ти ври и кипи, а компрометираната пред Европа страна е изправена пред тежка социална есен и евентуални предсрочни избори, е съвсем нездрава проява.
Но, така е когато ходиш в горещината без овчи калпак или шапка. Сиреч, когато започнеш да слънчасваш.

ЛОГОРЕЯ, ДОСИЕТА И ВЛЕЧУГИ

„ Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”, както гласи нейното пълно наименование, стана на една година.
Защо, обаче, комисията среща трудности с  премахването  на моралната нечистотия, трупана почти половин век от комунистическия режим и неговите репресивни органи?
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио “Дойче веле” слушаме  Г.Папакочев:

“Кой нормален човек извън политическите среди го вълнува темата за досиетата?”- този абсурден риторичен въпрос зададе публично неотдавна не друг, а българският премиер и лидер на управляващата социалистическа партия. Естествено той имаше предвид обхващаната от все по-голям песимизъм и отчаяние част живи българи, пострадали пряко или косвено от някогашните тайни служби. В неговите очи тъкмо те са „ненормалните”.
„Известно ли е на ЕК кога МВР на Република България, както се изисква от закона, ще предостави за разкриване всички архиви на ДС”?  – този въпрос от своя страна зададоха до ЕК двете евродепутатки от партията за „Зелените” Ели де Гроен-Коувенховен и Гизела Каленбах, с което дадоха да се разбере,

че „ненормални” хора има и извън България,

които за добро или лошо продължават да се интересуват от най-съкровената и болезнена тайна на бившия комунистически режим и неговите днешни следовници.
Смислен отговор зашеметеното от скандали за корупция и връзки с организираната престъпност българско вътрешно министерство днес трудно ще даде, но както често става в живота, мълчанието е също отговор. В конкретния случай – крещящ.
Защо, всъщност, МВР продължава да мълчи за пълния архив с неговите досиетата?
Отговорът може би се крие в проявите на неудържимото, превъзбудено говорене, известно в психиатрията като „логорея”, на бивши и настоящи генерали от вътрешното ведомство, на неговия шеф и на всички онези, които

напомпаха незапомнения скандал

около връзките на висшето ръководство с организираната престъпност и неговите корупционни практики. А може би обяснението е в безконтролно използуваните средства за следене и подслушване, чиито резултати започнаха да изскачат я под формата на записи на телефонни разговори, я в образа на мобифонни компрометиращи снимки, разпространявани в електронните медии.
Истината може да е и друга.
Окончателното разчистване на боклуците от миналото би показало, че и днес европейската членка България е държава на ченгетата, на доносниците и шпионите, както и на тоталния таен полицейски контрол. Този път, обаче,  не в полза на архаичната тоталитарна власт, а на всичко онова, което се нарича организирана престъпност, корупция и партийно – икономическа олигархия.
Затова българите няма да дочакат пълното скъсване с позорното комунистическо минало, нито ще научат изцяло кои са били най-грозните влечуги от репресивната менажерия, чиито следи личат и до днес. А и хората вече не се интересуват много от това.
Просто отдавна са се вписали в определението на своя премиер и са станали „нормални”.

Suspiria movie