Протоколното посещение на българския премиер Сергей Станишев в Ню Йорк, по повод откриването на 63-та сесия на ОС на ООН, се оказва колкото безмислено във външнополитически план, толкова и рисковано за вътрешнополитическата обстановка в България.
Ден преди планираното за 27 септември изказване на българския премиер Сергей Станишев пред ОС на ООН и формалната му среща с Генералния секретар на Световната организация стана ясно, че от цялата негова програма в Ню Йорк, единствената му ползотворна за България среща е била с лидерите на четири влиятелни американски еврейски организации, които не забравят приноса на България за спасяването на българските евреи в годините на Холокоста. Участието на „Мистър Клиин”, както приятелски го нарече в София миналата година президентът Джордж Буш, в многобройните прояви, съпътстващи началото на 63-та сесия на ООН, си е чисто губене на време, каквото са и

нищо не значещите протоколни срещи Oh, God! You Devil full movie

Boundin’ psp Wake of Death download

/като например с малтийския или датския му колега/ , чрез които държавните мъже обикновено се отчитат пред медиите за „напрегнатата” програма на форума и „новите измерения на нарасналия авторитет” на техните страни.
Във всички случаи, обаче, Станишев и неговия външен министър и вицепремиер Калфин, ще трябва внимателно да следят случващото се в САЩ около разрастващата се финансова и икономическа криза в страната, която преминавайки в глобална, неминуемо ще засегне и България. Те би следвало добре да разберат защо един отиващ си от Белия дом президент търси спешно помощта на двамата кандидати за неговия пост в Овалния кабинет за справяне с кризата и как изправена пред опасност, най-голямата демокрация в света пренебрегва партийните си различия и застава зад своите политически лидери.
Всичко това, естествено, можеше да стане и от София, където

врящото гърне със скандалите отново преля. Absolute Zero divx

Експлодиралият  конфликт около побоя  върху журналиста Огнян Стефанов се прехвърли светкавично върху подопечната на премиера Станишев Държавна агенция „Национална сигурност”, към която вече има не само сериозни подозрения за организиране на побоя, но и за подслушване на телефоните на депутати. Засега въпросната ДАНС се намира в безмълвна кръгова отбрана срещу започналите атаки на медии и народни представители, но рано или късно нейните шефове трябва да дадат някакъв отговор, дори той да е „санкциониран” от премиера дистанционно от Ню Йорк.
Така, в глобалния свят неприятностите могат да застигнат един министър-председател не само в кабинката на рилския лифт, но и в началото на Манхатън. Както личи, в единия и в другия случай премиерът на най-корумпираната европейска държава, е еднакво безпомощен.
При това – напълно.

Честванията по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на България започнаха в атмосфера на обществено недоволство и тревога в началото на есенно – зимния сезон.
Дълго подготвяните от властта „всенародни празненства” по повод едно достойно, но малко популярно сред българите историческо събитие, преминаха протоколно и вяло. Не защото за началото на планираните до края на годината чествания не бяха похарчени огромни средства от бюджета или защото текстописците на премиера и президента не се бяха постарали да докоснат „по човешки” най-възвишените патриотични струни в душите на гражданите чрез изявите на двамата първи мъже.

Не.

Просто вместо в израз на пораснало националното самочувствие и радост от есенното изобилие, юбилеят на 100-годишната независимост на страната се превърна в поредния „неприсъствен” за администрацията ден, в който

жителите на Бургас, Плевен и Враца очакваха с ужас спирането на парното и топлата вода X-Men dvd

за неплатени сметки, а останалите потребители на услугите на енергийните монополисти научиха вледеняващата новина, че цената на „безценното” за българина централно отопление предстои да скочи с нови 25 на сто.
Може би тъкмо затова наивната на пръв поглед акция на опозицията, приключила в навечерието на празника с подписите на над 1 милион българи под символичната „Заповед за уволнение на правителството”, получи толкова категорична подкрепа, при това за по-малко от 20 дни. Може би затова избирателите от Бургас на тогавашния народен представител и сегашен премиер Сергей Станишев, го „декорираха” в парламента с

измисления от тях „Орден на костенурката”

за неизпълнените му обещания свързани с жалката транспортна инфраструктура на черноморския град. А може би защото дори  и германският евродепутат, член на политическото ръководство на  ЕНП Елмар Брок се присъедини към констатацията на британския в.”Гардиън” в края на седмицата, че „организираната престъпност и корупцията на високо ниво остават сериозен проблем за България” и лично предупреди в София, че тези две явления се разрастват в страната като „раково образувание”,  и че „трудно може да се оправдае фактът пред европейските данъкоплатци, че парите им се изразходват по корупционни канали, а не по предназначение”.
Така безрадостно в „европейска” България настъпи местната политическата и социална есен. Есента на едно управление, което вече повече от 1 милион българи символично уволниха от властта.

След като Комисията по досиетата през седмицата направи откритието, че повечето горски стопанства в България са били явочни квартири на бившата Държавна сигурност и че 60 представители на Държавната агенция по горите са били свързани с някогашните тайни служби, обществото притихна в очакване на следващата сензация – обещаните „партиди” с досиета на журналисти.
Със сигурност може да се прогнозира, че отварянето на досиетата на журналистите с „принадлежност към бившата Държавна сигурност” ще предизвика ако не фурор, поне раздвижване в блатото на българското агентурно минало. Не за друго, а защото самото медийно „подгряване” на обещаните през идния месец разкрития, създаде сред порядъчно омерзената по тази тема общественост илюзорното очакване за някаква справедливост и възмездие.
Такива едва ли ще се появят, след като липсва закон, който да превърне в реалност подобни категории. Въпреки това частичната удовлетвореност, че хората ще научат кой ги е водил за носа през годините от ефира и печата и кой продължава медийно да ги прави наивници  и днес, ще се окаже достатъчна в подкрепа на  станалото знаково вече българско заключение „Е, наистина всички са маскари!”.
Всъщност

ще научат ли българите имената на повечето свои „авторитетни” медийни ченгета ?

• Delgo release

The Transporter move

• download Largo Winch

Зависи.
Ако внесената от НДСВ в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред поправка към Закона за досиетата бъде приета, сиреч под обществения прожектор бъдат поставени досиетата на сътрудниците – журналисти и преди 2006 година /както странно защо е посочено в сегашния Закон/, картината на медийната агентура би била значително по-пълна и ясна, отколкото абстракцията на сътрудниците след 2006-та. Вероятността поправката  да бъде гласувана, обаче, е незначителна, най-малкото защото управляващото мнозинство няма никаква, ама никаква полза броени месеци преди парламентарните избори да притеснява своите

медийни босове и журналисти – симпатизанти с агентурните им грехове в миналото.

Moose Hunters trailer

А на тях се възлагат огромни надежди за предстоящия вот. И не само за вота.
Медийното ченге, за разлика от своите други себеподобни, държи в ръцете си уникалната възможност да манипулира хилядна,  дори милионна аудитория, което обяснява иначе напълно необяснимата му „харизма” сред вечно гладните за изява политици от всякакъв цвят. Ако неговото реноме бъде пощадено по някакъв начин, то ще върши още дълго онова, за което е било програмирано от някогашната ДС и в името на което е търгувало с професионалната си съвест.
И все пак чудеса стават! Особено ако дори и сегашните управляващи са загубили доверие в старите си медийни си стражари и най-сетне са решили да ги захвърлят на боклука на прехода, където всъщност е мястото им. Там някъде, в котлована на Суходол или на станалото емблематично сметище в Силистра. Балирани, прорастнали, и  с лоша миризма.
Впрочем,  ще видим. До идния месец, както обещават.