Топлата късна есен отложи за малко кулминацията на драмата с парното отопление, драма с участието на държавата, нейните монополисти и с потърпевши – българските граждани. Но тази драма предстои.
Градският българин, чиято бройка  непрестанно  расте, продължава да бъде екзистенциално свързан с едно от най-уродливите явления на „развития социализъм” – централното парно отопление. От аргумент на пропагандния от миналото лозунг „Всичко за човека и в името на човека” подаваната за големите градове обща топлина днес се е превърнала в грозна финансова гърбица, от която  обикновения гражданин не може да се отърве по никакъв начин, ако, разбира се, не вземе храброто решение да напусне панелните градски човекарници и да заживее в къщичка със слънчеви панели близо до някоя вековна гора.

Днес „удоволствието” да си на топло и да „откриваш” топлата вода, е особено мъчително.

Гражданинът става подвластен на т.нар. отоплителен сезон, който няма нищо общо с неговите нужди и желания. Произволното пускане и спиране на калориите в радиаторите и водните кранове се „компенсира” през цялата година с непомерно високи сметки, резултат не само на постоянно растящите цени на енергоносителите, но и на междинните „фирми-вампири”, наречени енергийни счетоводители, чиято система на отчитане надхвърля и най-безумната утопия на комунизма за общото благоденствие. Тъкмо тази утопия беше на път да накара гражданите да плащат обща блокова сметка за топлото, но в последния момент някои депутати в парламента се опомниха и отхвърлиха гениалното предложение.
Тези технически и финансови подробности на топлинния грабеж изглеждат незначителни пред

уникалната перспектива този сезон българската столица и някои големи градове да останат въобще без отопление.

Омагьосаният кръг „ниска ефективност – кражби -неплащане на сметки – задлъжнялост на монополиста „Топлофикация” към енергийните доставчици – предизборни политически боричкания” заплашва със студена зима не само жилищата на гражданите, но детски градини, болници, социални заведения, ключови за държавата учреждения и ведомства. И ако навлизащото във все по-дълбока политическа и икономическа кома сегашно управление не се опомни бързичко, крайният изход от безславния му мандат може да настъпи много по – скоро от пролетта, когато така или иначе се очакват принудителни предсрочни избори.
Друг е въпроса с цената на какво ще дойде промяната. Засега е ясно само, че освен бедни, болни и недоволни, българските „европейци” ще мръзнат и ще си плащат за студа.
„Така ви се пада!”, биха казали мнозина партньори в чужбина! И несъмнено ще са прави.

През последната година най-новата членка на ЕС – България спокойно може да се нареди в отрицателната класация на рекордите на Гинес.
Превъзходната степен „най”, с която светът титулова отрицателните постижения на България през последните 12 месеца,  вече се е превърнала в рутинно упражнение, което едва ли впечатлява някого. Освен, може би, любителите на рекордни статистики.
Още в края на миналата година редовното Европейско социално изследване констатира, че българите са най-неудовлетворени сред гражданите на ЕС от жизнения си стандарт и от живота си като цяло, че са най-недоверчивата нация, но в замяна на това, вероятно компенсаторно, имат висока самооценка за себе си. В средата на годината експертите от  „Евростат” отчетоха онова, в което едва ли някой български гражданин се е съмнявал, а именно, че

по брутен вътрешен продукт страната е най-бедната в ЕС The Self Destruction of the Ultimate Warrior psp Jane Austen's Mafia! full movie

и успоредно с това тя е сред първите по смъртност в резултат на сърдечно-съдови заболявания и е безспорно първа по броя на жените пушачки.
Споменатите данни логично потвърждават и  безрадостните констатации на Националния статистически институт от декември миналата година, че българите „се радват” на най-ниска раждаемост и на най-висока смъртност в ЕС, в резултат на което отрицателният „прираст” на държавата е, че тя намалява с 40 хиляди човека годишно.
Освен хора с тежки личностни и здравословни проблеми, българите се оказаха и най-корумпираните в Европа. Тазгодишните септемврийски изследвания на „Прозрачност без граници” се допълват от изводите на четеният в цял свят американски „Ню Йорк таймс”, че при огромната престъпност в страната „Животът на политиците струва също толкова евтино, колкото и куршумите” . Като вече двугодишна членка на ЕС България

заема твърдо последното, 27-мо място, по изпълнение целите на Лисабонската стратегия

buy Tennis Racquet

Uncle Buck trailer

Lady in the Lake hd

Out of the Frying Pan Into the Firing Line dvd

– информационно общество, либерализирани пазари, социално включване, устойчиво развитие. Поне това сочат резултатите от четвъртото проучване тези дни на експерти на Световния икономически форум.
Това лято, отново „Евростат” присъди шампионското място на страната за най-сериозно поскъпване на храните, а „Евробарометър” отчете, че  младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществена дейност и най-зависими от финансовата помощ на родителите си.
В началото на седмицата  България отбеляза и друг своеобразен рекорд – тя се оказа държавата, най-дълго толерирала най-големият отровител на природата в софийското поле и „най-черната дупка” за национални ресурси –  гордостта на някогашната „българо-съветска дружба”, ръждясалата железарна „Кремиковци”.
Така 2008-ма вече е  година на националните рекорди.
На тъжните, естествено.

• Manhattan dvdrip Jimmy Hollywood movie
  
  The Secret of NIMH download

Предполагаемите самоубийства на две известни в публичното пространство фигури в един ден миналата седмица отново накараха някои българи да се замислят върху психологическият климат в страната.
Доколко гибелта миналия петък на патолог – анатомът проф. Стойчо Раданов, автор на експертизи свързани със значими тежки престъпления и на началникът на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Емин, е дело на личен избор и собствената им ръка, най-вероятно няма да се разбере окончателно, макар интересът към двете предполагаеми самоубийства да е висок. След черната серия на отнели сами живота си полицаи в Плевен през тази година и рутинната национална статистика за около 1500 самоубийци годишно, кончината на двете публични фигури потвърди стряскащо лошият психологически климат в страната и непрестанно деградиращото доверие на хората към тяхната държава.
Фиксацията в конкретните  мрачни събития, в които, както обикновено, въпросите са много повече от дадените официални отговори, не позволи  на мнозина да осъзнаят по-страшното. А то е

самоубийственият синдром, който разтърсва едно цяло общество,

страдащо хронично от корупция и престъпност, управлявано политически и икономически пагубно зле, превърнало се в жертва на стремглав демографски срив, оголвано от несекваща емиграция и затъващо все по-дълбоко с неграмотност и безкултурие в блатото на собствения си продължаващ вече 20 години посткомунистически стрес.
Показните, но безрезултатни действия на силовите органи, съд и прокуратура, превърнали се в обект на постоянни критики от страна на ЕС, доубиват и последните надежди в демокрацията, такава, каквато е тя е на Стария континент.  Бутафорната и нагла

недосегаемост на мутри, престъпни политици и висши държавни чиновници,

License to Wed full movie Dane Cook: Vicious Circle movie download Stone of Destiny

съсипва изцяло морала на младите хора, които утре също безразсъдно ще започнат да тикат родината и себе си в пропастта. Настървеността, с която българите се самоизтребват с автомобилите си по пътищата, повсеместният масов алкохолизъм, насилието и арогантността, са безпогрешният симптом за нагласите към истинското национално самоубийство, което българинът е на път да осъществи.
И ако за някои казаното дотук може да звучи като пресилено черногледство, за други то би следвало да бъде предупреждение, сигнал за тревога.
Но…всичко зависи от гледната точка и от фазата на суицидалния, самоубийствен национален синдром.

Заведеното през седмицата дело за клевета от бившия вътрешен министър Румен Петков срещу германският писател-документалист Юрген Рот съвпадна с любопитни данни изнесени на дискусия, състояла се тези дни в Европейският парламент.
Фактът, че в кулминацията на скандалите с подслушването на журналисти и депутати от структури на днешните български тайни служби, една от фигурите, които неизменно е поставяна в дъното на тези скандали реши да заведе шумно съдебно дело за „клевета и уронване на доброто име” срещу чуждестранен публицист, е показателен сам по себе си. Естествено, сегашният функционер на БСП и доскорошен вътрешен министър Румен Петков е в правото си да поиска съдебно удволетворение за нелицеприятните изводи в изследването на германския журналист Юрген Рот за връзките между властта и организираната престъпност в България, публикувани в книгата „Новите демони”. Обяснимо е човекът, който

в битността си на вътрешен министър веселеше гражданството

с изявления в парламента, че не възнамерявал да се „свива като мома”, или че „нямал навика да сяда на една маса със сульо и пульо”, сега да ругае по балкански известният в цяла Европа журналист с прозвищата „клеветник” и „лъжец”.
Съвсем ясно, обаче, става  защо всяка година в България се образуват над 200 съдебни дела за обида и клевета срещу журналисти и защо посегателствата срещу хора от медиите като правило не се разкриват. Тъкмо тези констатации бяха направени в началото на седмицата на организираната от евродепутатката от ДПС в ЕП Филиз Хюсменова дискусия в Европарламента, на която беше изтъкнато, че много български журналисти са като мишена, която „доставя изключително удоволоствие на тези, които искат да стрелят в нея”. Въпросното „удоволствие” идва и от

оскърбителните глоби срещу „виновните” медийни донкихотовци,

които варират между 500 и 8000 евро и попарват много от поривите за разследваща журналистика или за по-остра публицистика.
Естествено глобите не винаги са достатъчно увдолетворение  за оскърбените ищци. Все по-често „провинили” се репортери биват коригирани с юмруци и метални пръти, а понякога и с бомби пред жилищата. Крайният резултат е създаването на здрав инстинкт за автоцензура, който да компенсира иначе „досадната” за много политици свобода на словото.
Така, ако бъде осъден от българския съд, Юрген Рот ще трябва да плати исканите от бившия вътрешен министър 5000 евро.
Ако, обаче, не бъде осъден, тогава „бялото бельо и белите чорапи”, с които г-н Румен Петков така се гордееше сред българските депутати, няма да бъдат толкова бели.
Каквито, всъщност, никога не са били.Click video