Подобно на тинята, която има своите дълбочини, така и човешкото унижение има своите всекидневни необятни измерения. Много българи  вече са стигнали фазата, в която приемат униженията на които го подлагат властите, като нещо неизбежно и закономерно. Поради което често не им хрумва да защитят дори  елементарното си човешко и гражданско достойнство.
От години насам животът в големите градове е особено тежък, а в столицата София – понякога непоносим. Който не е преминавал града с неговия примитивен обществен транспорт, вероятно си е спестил парещото унижение да прахосва часове от живота си в очакване на нередовнто возило, сумарно да пропилява безценно време и гигантски средства в ендемичните транспортни задръствания, причинени от съзнателно подържаната десетилетия селска инфраструктура на големите населени места и столицата. По време на  голямата блъсканица в т.нар.”превозните средства”  в началото и края на работния ден, вие ставате не само свидетел, но  и принудителен участник в изстъпления, след които се чувствате унил и смачкан в буквалния и преносен смисъл. Участници в тези ексцесии на тълпата всекидневно стават деца, младежи, жени и възрастни хора.
Държавата ви унижава и в собственото ви жилище. Тя ви задължава да плащате сметките за ток и отопление на онези клетници или хитреци, които категорично отказват да правят това. Защото комуналният обществен принцип от зората на комунизма продължава да владее умовете и практиките на фигурите от сегашното управление.
Вие сте унизен, защото от скандалите около новите „стари” силови структури на държавата отдавна сте разбрал, че продължават да  ви подслушват, следят и манипулират по начина, по който са го правили с вашите родители и техните родители. Вие сте смачкан от натрапливото повсеместно медийно присъствие на мрачни фигури от миналото преди 20 години, които продължават менторски да ви „обясняват” нещата от живота и властта и да ви внушават, че те са вечни, защото „тяхното дело е правилното”!
Вие сте обезверен, тъй като всичко това се случва пред очите на вашите деца – в училище, на улицата, в сладкарницата. И когато четете във вестника съветите как да откривате педофилите, които преследват децата, отново се усещате сам, безпомощен и неразбран. Казано иначе – унизен от липсата на държава, общество и морал.
Унизен сте и от факта, че повече от половината ви сънародници нямат никакво доверие в парламент, правителство и политически партии, както сочат данните на скорошно европейско изследване. Потиснат сте от констатацията, че над 80 на сто от вашите съграждани не вярват на никого от околните и половината са убедени, че повечето хора биха ги излъгали.
В крайна сметка свиквате. Или се примирявате с реалностите. Така, както сте свободен човек, европеец.

Така, както сте българин.download The Caveman’s Valentine Helter Skelter trailer Orgies and the Meaning of Life

Ginger Snaps Back: The Beginning movie download

Осемдесет  български медии, сред които и водещи национални, проявяват неохота да предоставят данни на Комисията по досиетата за работещите в тях журналисти. Данните са необходими за проверка на журналистите за принадлежността им към бившите тайни служби.
От какво е продиктувано подобно поведение от страна на редакциите?
Както стана ясно от печата, 80 от 300-та медии, към които Комисията по досиетата се е обърнала с искане за списъци на работещите в тях журналисти, по-скоро съзнателно, отколкото в резултат на небрежност, не са предоставили тези данни. За да потърсим обяснение за подобно поведение бихме могли да се върнем две години назад, когато т.нар. Българска медийна коалиция обяви инициативата си „Чисти гласове”. В рамките на тази подкрепена от над 300 журналисти идея за отваряне на всички архиви на тайните служби, 150 възторжени „рицари на словото и перото” декларираха шумно в медиите, че желаят незабавно да бъдат проверени дали са сътрудничили на ДС. От тях, забележете, едва 58 изпратиха писмено своите искания до МВР, военното министерство и Националната разузнавателна служба. Никой не попита тогава защо другите стотина „ентусиасти” внезапно се отказаха от намерението си и бързичко затвориха уста.

Не беше и нужно – отговорът стана повече от ясен.

Днес наблюдаваме подобен синдром. Почти една трета от функциониращите в България електронни и печатни медии очевидно не желаят да сторят нещо елементарно, макар че със сигурност са изприказвали в ефира купища думи, или са изписали тонове печатно мастило в полза на отварянето на досиетата и осветяването на агентите и доносниците на комунистическите тайни служби в своите редове.
Подобно поведение е също повече от обяснимо – опасения от компрометиране на съответните медии, чиито собственици и редакционни ръководства си дават ясна сметка за бъдещото отношение на аудиторията към тях. Все пак

в българина е останало известно чувство на презрение към някогашните ченгета, Old Hag buy

още повече когато в продължение на десетилетия е ставал и лягал с техните лица, гласове и печатни „изяви”.
Разтърсващо за някои прозвуча  и твърдението на Комисията по досиетата, че броят на разкритите от нея на този етап секретни медийни „помагачи” на тоталитарната власт е толкова голям, че досиетата им щели да бъдат осветявани на „порции”. Разтърсващо, но…само за някои млади хора, които нито помнят, нито съзнават репресиите на „Големия комунистически брат”, осъществявани перфидно чрез т.нар.”средства за масово осведомяване”.
Всъщност не би било лошо станалата скандална тези дни Държавна агенция „Национална сигурност” да започне разследването си за връзки на журналисти с организираната престъпност тъкмо от въпросните 80 „несговорчиви” медии. От тях би могло да се научат много неща!

Информацията, че ДАНС е разработвала почти всички български медии, макар да не е новина, предизвика поредните пристъпи на обществено отвращение от позабравените методи на комунистическата ДС.
Веднага трябва да уточним, че някогашната тоталитарна ДС е предпочитала  да  използува самите журналисти като свои агенти, а не да следи и „разработва” цели редакции, както се постъпва сега.  Как и чрез кого навремето е правено това, да се надяваме ще се разбере скоро от Комисията по досиетата. Също тогава, за разлика от  сега, агентурното „профилактиране” на медиите е било напълно безсмислено, доколкото и най-незначителното отклонение от партийната линия е водело до светкавично „разпартушинване” на редакции и тежки репресивни санкции срещу провинилите се.
Днес, 19 години след началото на т.нар. „демократичен преход”, процесът изглежда се повтаря. Вместо вездесъщото 6-то главно управление на ДС,

ролята на „Големия брат” е поета от новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност”, Old Hag the movie buy The Crimson Permanent Assurance

която според свидетелствата на депутати от всички разцветки на политическия спектър, е започнала да упражнява функциите на класическа политическа полиция, която разследва не всички, а „почти всички” български медии, за да наложи тотален контрол върху тях. Според представители на дясната ДСБ, сегашният кабинет, под чието ръководство действува ДАНС, е „поставил задача да се контролират медиите и спрямо тези, които работят срещу правителството, да бъдат предприемани определени действия”. Хиперактивната депутатка от лявата „Коалиция за България” Татяна Дончева също твърди, че

„на група лица в ДАНС им е трябвал контрол върху медиите

download The Eddie Black Story

и обяснението, че агенцията е действала за неутрализиране на организирани престъпници, е бил благовиден повод да се образува формално правилна преписка, за да се вкара в нея всичко, без за това да има ефективен контрол”.
Така медийните ходове около управлението на водената от БСП коалиция броени месеци преди редовните парламентарни избори си идват на мястото. Това, че властите „почти законно” затвориха устата в радиоефира на излъчващата на английски език крайно неудобна британска радиостанция  ББС, корпорация,  която по оценката на президента Първанов извършвала „антибългарска пропаганда” около скандалите с Иван Славков и Могилино, че след като инсталираха начело на  държавните телевизия и радио свои довереници и  с политически и икономически натиск се опитаха да „настроят” повечето печатни и електронни медии на „верния тон”, а своенравните журналисти бяха „коригирани” с чукове и метални пръти по тялото или с бомби пред жилищата им, всичко това се оказа  недостатъчно. Сега става ясно, че за още по-голяма надеждност  подчинената на министър-председателя новосформирана агенция за „Национална сигурност”  също е била „насъсквана” да следи и разработва медии и журналисти.
Всичко случващо се тези дни, обаче, звучи по-скоро тъжно, отколкото страшно. Тъжно, защото в членката на ЕС и НАТО България, някои продължават да живеят с представите на някогашната тоталитарна максима ”Власт не се дава, а се взема”.
А дали само някогашната?