Настъпването на Новата година обикновено кара хората да погледнат напред в бъдещето си, чертаейки своите планове. Най-често в този процес надделява оптимизма, но само когато има върху какво да се крепи.
В самото навечерие на 2009-та, съвсем между глуповатите светски клюки и „сензацията” около продаваните във варненски мол фанелки с надпис”Коледа е! Да го д..а кризата!” се появи и информация, която едва ли беше забелязана от някого. Синдикатът на българските учители обяви, че през следващите 12 месеца в България поетапно ще бъдат затворени над 300 нови училища, тъй като през следващата учебна година учениците ще бъдат с 23 хиляди по-малко от сегашната. В началото на тази учебна година образователното ведомство закри или преобразува 344 школа, като много от тях от средни се превърнаха в основни и начални учебни заведения. Учителската съсловна организация призова държавата да не продава на безценица сградите на ликвидираните училища и настоя помещенията и прилежащите към тях училищни дворове да бъдат използувани за социални или здравни нужди, като например за

старчески домове, хосписи или пунктове за рехабилитация.

Тези разтърсващи данни се появиха като илюстрация на оценката на статистическата служба на ЕС – Евростат от средата на декември, че в „най”-рекордите на България през годината влизат първото място на страната по отрицателен прираст на населението сред останалите членки на ЕС с 4.8 на хиляда, като числото не включва данните от емиграцията, влиза най-високата смъртност в евросъюза – 14.2 на хиляда, с прогнозата, че българското население ще намалее най-силно, с 5 на хиляда и т.н.
„Черешката”  върху тази страховита новогодишна статистическа торта постави не друг, а началникът на най-авторитетното медицинско учреждения в страната – Военно-медицинската академия Генерал-майор доц. Стоян Тонев. В радиоинтервю в прав текст той заяви, че ако има нещо, което медиците дължат на своите пациенти, това е отношението към тяхната болка и страдание; че основните проблеми в българското здравеопазване се решават на парче – без ясна перспектива, без ясен приоритет; че освен редовните 1000 годишни жертви от войната по пътищата

хиляди остават инвалиди заради некачествена спешна помощ.

В резултат на всички тези процеси, бързо намаляващото българско население ще се лиши от още половин милион до 2025 година, което ще натовари пенсионната система в страната до степен на рухване, тъй като според Икономическия и социален съвет на България 100 работещи ще се наложи да издържат близо 60 пенсионери. На дискусия в средата на годината се чуха ужасени гласове на специалисти, че българският народ се самозатрива и до 2050 година реално няма да го има, като нацията практически изчезва.
Засега тези гласове и данни остават нечути. Вероятно глухотата на управляващите и политическата класа в България ще се запази и през 2009-та. А до окончателния срив остават само 41 години, според експертите!
И все пак – Честита Нова година! „Нова година, нов късмет”, както казват хората…

Новата 2009 година ще изправи българите пред трудната задача да оцелеят под ударите на световната икономическа криза, да дефинират максимално добре за себе си понятието „европейци”, и да решат какво следва да бъде следващото управление на страната.
Двугодишното пребиваване на България в европейската обществено – икономическа среда потвърди ясно балканският посткомунистически наивитет, с който обществото потегли обратно към Стария континент. Първоначалният ентусиазъм на членството бързо беше попарен от неумолимите изисквания на демократичните правила и процедури, които българинът винаги е възприемал като безсмислена „врата в полето” на своето непоклатимо национално самомнение. Оказа се, че  красивите приказки за „членство в клуба на богатите” и „ ласките на голямото европейско семейство” придобиват смисъл едва след като разбереш, че 6-тата и 8-ма Божи заповеди –

„Не убивай” и „Не кради” са не само задължение, но и общностна отговорност The Final Season video

Shotgun Stories dvdrip

I Spy movie download

;

след като проумееш, че нормите и изискванията на утвърдените демокрации не са опит за чужда агресия върху националното, а условие за взаимодействие с тях.
Следващите 12 месеца за света и неговия малък балкански сегмент в лицето на  България, ще бъдат период за битка с глобалната криза, която засяга еднакво зле както банкерите във Франкфурт, така и зърнопроизводителите от Добруджа. Ударите на световния икономически катаклизъм, съчетани с последствията на обидно лошото през последните 18 години управление на България и с редовните европейски и парламентарни избори през лятото, ще формират атмосферата, в която ще протича обществения дебат в страната. Участниците в него – управлението и политическите формации от една страна, и намаляващото демографски и социално изнервено население от друга, ще защищават две взаимноизключващи се свои намерения – едните ще обещават невъзможното, а другите – ще искат максималното. Защото инерцията от 2008-ма горчивите реалности на

корумпираното управление и кризата да се посипват с пропаганден петмез

за да се печелят политически дивиденти за предстоящия парламентарен вот, едва ли ще прелее безпрепятствено в 2009-та. Твърде нехарактерните за зимния период, но сеизмични за управляващите протести на основни групи от населението, вариращи от студенти до полицаи и военнослужещи от последните дни на старата година, със сигурност ще ескалират, подклаждани от непосилно високите цени на топло и електроенергията, както и от предстоящите масови уволнения във фалирали от кризата фирми и предприятия. Така предизборната кампания през май ще бъде предшествана от дълбинни социални протести, които е възможно да променят значително предварителния политически график на обществото. С висока степен на вероятност очакваните през юни-юли евродепутатски и парламентарни избори, ако въобще се стигне до вторите, ще преминат в обстановка на остро обществено противопоставяне на фона на последствията от икономическата криза.
Естествено най-сериозни ще бъдат трудностите около съставянето на следващото управление в България. Тежките морални и политически недостатъци на основните политически формации в ляво и дясно от центъра, е твърде вероятно да произведат слаба и безпринципна управленска коалиция, която трудно ще реши проблемите на икономиката и обществото. Всичко това говори, че 2009-та ще бъде една от трудните, но решителни години от европейската фаза на дългия български преход.

Настъпващата 2009 година ще се превърне в сериозно предизвикателство за международните отношения на България.
Медийните опити на българските власти да се дадат  дипломатично меки оценки за изминалата втора година от националното европейско битие, като например, че през този период страната е била „полезна членка на ЕС”, едва ли крият отговорните изпитания, които й предстоят през кризисно – изборната 2009-та. През следващите 12 месеца страната ще е изправена пред неотложната необходимост да деблокира спряното европейско финансиране от жизнено необходимите й стотици милиони евро; да се представи ако не добре, поне прилично, пред безпрецедентния механизъм за наблюдение от Брюксел; да намали причините за основателните критики по отношение на корупцията и престъпността, които я превърнаха в

мишена на чуждестранните медии и отблъснаха много от критично важните чуждестранни инвеститори.

Накратко, българските политици следва да оправдаят членството на страната в ЕС като докажат на своите партньори и собствените си граждани, че в нея все още е останал известен потенциал за нормализиране.
Не по-малко важно предизвикателство ще бъдат отношенията на новия български кабинет след летните парламентарни избори с администрацията на президента Барак Обама във Вашингтон. От тях ще зависи до огромна степен съдбата на по-големите американски инвестиции в България, нейните позиции в евроатлантическия клуб и не на последно място, уникалната възможност българин да стане следващият Генерален секретар на НАТО. Засега доминираният от социалистите кабинет в София  активно лобира и дори отдели значителни средства единствено за представянето на българската кандидатура за поста Генерален секретар на ЮНЕСКО.

От традиционно добрите си отношения с Германия, download Dead Mary

The Express trailer

един от най-мощните двигатели на европейската икономика, България ще очаква и в бъдеще съдействие при овладяването на финансовата и икономическа криза, нова помощ за преодоляване на тежките проблеми с престъпността и корупцията, както и подкрепа за политиката на ЕС за Черноморския район.
За разлика от Европа, източното направление на българската външна политика, като че буди най-голямо оживление, поне сред сегашните управляващи на страната. Те вече обявиха официалната си подкрепа за амбициите на Москва да създаде юридически обвързващ Пакт за европейската сигурност, инициатива, която все още се проучва от европейските държави и която получи еднозначно хладен прием от Вашингтон. В замяна на тази подкрепа, сегашният кабинет отново получи руските уверения, че газопровода “Южен поток”, нефтропровода “Бургас – Александруполис” и АЕЦ ”Белене”  ще бъдат реализирани независимо от политическата и икономическата конюнктура.
Ако съдим по необичайно

засиления личен интерес на българският президент Георги Първанов към богатите емирства от Персийския залив buy Halloween

и пост – съветските режими в Централна Азия, през идната година могат да се очакват нови ходове за сближаване на отношенията с Арабския свят и Далечния изток.
Балканската политика също ще бъде акцент в българската дипломация. Сложните, но обречени на европейско и евроатлантическо добросъседство, отношения с Македония, неизбежно ще продължат да са важен елемент от регионалните връзки, какъвто, несъмнено ще и въпросът около демократичното развитие на най-новата балканска държава Косово.
Най-сериозното предизвикателство за България, както и за света през 2009 година, остава битката с глобалната финансова и икономическа криза. От разумните и тясно координирани действия със силните световни икономики, най-бедната членка на ЕС може не само да ограничи щетите до поносими размери, но и да ги превърне в ползи  в някои сфери. Това е възможно, ако българските политици успеят да си дадат сметка, че през следващите месеци не миража на властта зад евродепутатските и парламентарни избори, а справянето с ударите на  кризата, е голямото предизвикателство на настъпващата 2009-та година. Вероятността от подобно просветление е малка, но то все пак си струва.These Old Broads movie download

Една от традиционните  „новини” в българския политически живот е почти пълното отсъствие на темата „глобална финансова и икономическа криза” от него. Дори в сезона на празниците, на евентуалните последствия от кризата се гледа като на нещо далечно и непознато.
Подобно на индианският вожд от популярния виц, българският премиер Сергей Станишев в последно време непрекъснато напомня публично: „Тежка 2009-та година иде”, „Навлизаме в истинска капиталистическа криза”, „Ние сме стабилни, но нищо не зависи от нас” и тям подобни. И, естествено, съветва – „въведете гъвкави системи за освобождаване на работниците”, „предприемайте мерки срещу укриване на работни възнаграждения”, „създайте буферни бюджетни фондове и фондове от излишъка”, защото  през 2009-та ще казваме, че 2008-ма е била успешна. Ако някой попита

„вожда” на тристранната коалиция

защо смята така, той със сигурност ще отговори като анекдотичния си индиански колега „Ами, питайте нашите партньори от ЕС и САЩ!” Те, от своя страна биха могли да отговорят – да, кризата настъпва и в малките членки на ЕС, вижте какво правят българите?” и т.н.
През отминаващата седмица стана ясно, че предколедното пазаруване на българското население, за разлика от американското или европейското, нямаше нужда от никакво от допълнително стимулиране. Хората пазаруваха в препълнените магазини като за световно първенство! По светлия пример на парламента, държавните служители и много работещи в частния сектор получиха празнични надбавки, в това число и полицаите, които „пиейки студена вода”, все пак благоволиха да сложат в джобовете си по 200 евро отгоре. Тежките многочасови задръствания по пътищата демонстрираха, че никой дори не е помислял да слезе от колата си по празниците, а разтърсващото за 2-та милиона обитатели на българската столица съобщение, че ще трябва да плащат от първи януари  20 на сто по-скъпо парно, не трогна видимо мнозинството новопровъзгласили се софиянци. Професионално и с

обещания от типа „щедро на едро”

протестите на зърно и млекопроизводители, на студенти и природозащитници, бяха овладяни със страховитото и тайнствено предупреждение „гответе се за много тежка година”!
Всъщност тежките времена, за които хленчат българските политици, се очакват от тях не толкова с неизбежните последствия от глобалната икономическа криза, а след предстоящите евродепутатски и парламентарни избори. По-точно от момента, в който ще се наложи конфигуриране на следващото управление на страната, процес, който отсега се очертава нещо като „Мисия невъзможна”.
А кризата, по стар национален обичай, ще си премине с поредното непомерно стягане на коланите и обичайните политикански лозунги от типа на „Долу международното положение!” и „Да живей производството!”. Или казано другояче – ще премине като радост в мъка, мъка в радостта.

В навечерието на Рождество Христово, българското правителство получи от Брюксел и своята „блага вест” – засега защитна клауза срещу България в областта на вътрешните работи и правосъдието няма да бъде налагана, тъй като тя не била в интерес нито на ЕК, нито на страната.
На новогодишния прием, организиран от министърката по европейските въпроси Гергана Грънчарова в края на миналата седмица, се открояваше фигурата на Главния прокурор на България Борис Велчев. И неслучайно. Това е човекът, от който до огромна степен зависи дали страната ще осъществи спешното изискване за максимален брой окончателни съдебни актове по делата от голям обществен интерес – „най-слабото” място на управлението във връзка с предстоящия междинен доклад на ЕК според изискванията т.нар. механизъм за сътрудничество и контрол в областта на вътрешните работи и правосъдието. Тези дни от Брюксел беше съобщено, че очакваният през февруари документ ще има технически характер, като в него ще бъдат проследени тенденциите в напредъка на страната в двете критични области според европейските изисквания. По-важният доклад на Комисията ще бъде в средата на годината и от констатациите

в него зависят по-нататъшните действия спрямо България. Exit Wounds hd

„Благата вест”, дошла от Брюксел в понеделник, се оказа твърдението на неназовани източници от ЕК, че  засега въпросът за налагане на предпазна клауза по глава „Правосъдие и вътрешен ред” за България не стои и опасността от непризнаване на българските съдебни решения в общността, както и на европейските – в България, се отлага най-малкото до втората половина на 2009-та година.
Едва ли някога ще стане известно какво точно са разговаряли на четири очи в Брюксел на 18 декември председателят на ЕК Барозу и българският премиер Станишев след като нито едно от знаковите съдебни дела, следени от Брюксел, не върви към осъдителна присъда през следващите, като цяло празнични, седмици. Няма да се разбере и дали

воплите на разтърсвания постоянно от социални протести и скандални корупционни разкрития министър-председател

за „критика, но и за подкрепа” от Брюксел са трогнали комисията и нейния председател. Засега е тайна какви официални информации е дало управлението на ЕК на 22 декември за усилията за справяне с оставащите проблеми.
Факт, обаче, е поредният жест на „разбиране” от страна на Брюксел за, вероятно, искреното желание на управляващите да направят възможното в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, както и да деблокират така необходимите европейски фондове за най-бедното и най-недоволно от своето управление население на ЕС.
Както е и факт, че на Коледа стават чудеса.
Дори и за хора, които по стар комунистически манталитет и идеология, не вярват в тях. И едва ли някога ще повярват

The Vault of Horror divx

buy Super Capers