През седмицата софийският  Център за изследване на демокрацията представи годишния си доклад за корупцията в България, озаглавен „Престъпление без наказание”. Данните в него са стряскащи, но за кого?
Над 2 милиона лева корупционни плащания през 2008-ма съдържащи се средно в 175 хиляди подкупа месечно. Корупция, която се е върнала към най-високите си нива от преди 8 години докато наказуемостта за явлението е силно намалена. Характеристиките на процеса говорят за страна, засегната тежко и от политическа корупция.
Корупцията отново е основен проблем за българите след като успя да изпревари дори безработицата и бедността във време на криза.
Тези изводи на Центъра за изследване на демокрацията за миналата година нито са непознати, нито неочаквани. Освен че съвпадат практически напълно с непрестанните критики от страна на европейските и световни партньори на България, констатациите илюстрират тенденцията на постоянно влошаване на ситуацията с корупционните практики и все по-видимата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт за ограничаване на явлението.
През септември миналата година неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл” отчете в изследването си за възприятие на корупция, че страната е намалила драстично своя индекс с цял пункт, като така се оказа на дъното на ЕС  и по този показател. А той сочи как бизнеса възприема дадена държава и обяснява до голяма степен

последното място на България по доходи и икономически показатели сред 27-те.

The Lazarus Child video

Още тогава бяха отчетени причините за срива – непрозрачните приватизационни и концесионни сделки през последните години, проблемите при обществените поръчки, неефективната съдебна система и политическият и икономически натиск върху нея.
Сега към всичко това се прибавя навлизането на корупционни практики дори в Неправителствените организации. Според наблюденията на Центъра за изследване на демокрацията увеличените 5-кратно през последните седем години такива организации са били създадени като средство за „законно” получаване на допълнителни доходи, за уреждане на лични и политически кръгове и  за „меко приземяване” след излизането от властта. Близо 80 на сто депутати, министри и висши държавни служители

в пълен конфликт на интереси

сега участват в управителните органи на тези организации, чиито основен финансов донор вече е  държавата.
Разтърсващите данни изглежда стреснаха единствено дипломатическите представители на САЩ и Германия в София. Американската посланичка Нанси Макълдауни се възмути публично от присвояването на финансова помощ от САЩ и ЕС, от 75-те поръчкови убийства от които само 4 случая са в съда и отново поиска съдебна отговорност на съдебната власт, пълна прозрачност при обществените поръчки и чисто финансиране на политическите партии. Нейният германски колега Михаел Гайер твърдо настоя за незабавни и решителни мерки срещу корупцията, като посочи за пример двудневния процес, при който в Германия беше осъден бившия шеф на „Дойче пост” Цумвинкел.
Когато една държава е възприемана като корумпирана, това се отразява зле най-вече на хората и на бизнеса, и то мнго по-тежко от всякакви дипломатически или политически еврокритики. Просто защото инвеститорите бягат колкото е възможно по-далеч от такива страни.

Тези дни се очаква българският Конституционен съд да се произнесе по допустимостта на искането на 57 депутати от БСП и ДПС да бъде оспорен текст в приетия преди два месеца Правилник на парламента, определен от опозицията като „лустрационен”. От друга страна депутати от „Синята коалиция” подготвят проект за Закон за лустрацията, който предстои да бъде съгласуван с управляващата партия ГЕРБ.
През четиридневните празници по повод официално отбелязвания от 12 години насам Ден на независимостта на България, в медиите и край обилните есенни трапези неведнъж се говореше за „единството на нацията”. Според един несъмнен „познавач” на въпросното единство, понастоящем председател на Асоциацията на разузнавачите от резерва, ако на национално ниво бъде въведена забрана, подобна на тази в Правилника на НС, където преди 2 месеца беше гласувано, че агенти на бившите репресивни служби не могат да членуват в определени комисии и да заемат ръководни постове в парламента, „стотици хиляди семейства ще бъдат засегнати и това няма да се отрази никак добре на националното единство”.
Звучи твърде стряскащо, че 20 години след рухването на тоталитарния режим в България, една безнадеждно закъсняла лустрация все още би засегнала „стотици хиляди семейства”, но след като предупреждението идва от „разузнавач”/така навремето наричаха обикновените шпиони/, който видимо познава тези неща, то би следвало да се вземе под сериозно внимание. И да подскаже, че

решаването на въпроса с бившите ченгета е все още смислена задача.

Наистина безпрецедентния досега успех парламентарното мнозинство с гласуване да внесе лустрационни елементи в собствения си правилник стресна силно левицата и нейния доскорошен коалиционен партньор ДПС. Светкавично в битката бяха хвърлени всички аргументи и механизми, които ефикасно ликвидираха през годините почти в зародиш плахите опити за елиминиране на бившите ченгета от властта. „Няма колективна вина, депутатите трябва да имат еднакъв статут, това е отживелица, използува се двоен стандарт!” – тези аргументи предстои да анализира българския КС, сезиран за кой ли път от сегашната опозиция. Докато обществото, което според цитирани в печата данни на НЦИОМ с 66 на сто подкрепя лустрационните мерки в парламента, ще трябва отделно да прецени какво точно означават думите на известния конституционалист и депутат от „Коалиция за България” проф.Любен Корнезов, който горчиво предупреди: „Въпросът е принципен. Ако този текст остане, това означава, че ще се пренесе в цялата държава!”
По всичко личи, че малобройната, но активна десница в парламента съвместно с депутатите от управляващата партия ГЕРБ, преследва подобна цел. Един от авторите на подготвяния проектозакон, депутатът Лъчезар Тошев твърди, че документа се основава на резолюция 10/96 на Съвета на Европа, в която

лустрацията се разглежда не като санкция, не като правосъдие, а като подкрепа за дадена политика,

както и че  тя е временна мярка, която гарантира необратимостта на водената политика. Дори повече, има идея за подготвянето на антикорупционен закон с лустрационни елементи, в който в продължение на 6 години на отговорни постове да не се назначават агенти на някогашната ДС, както и перачи на пари, босове на контрабандни канали и кредитни милионери.
Докъде ще бъде позволено да стигне демонстрираният устрем на десницата за морално решаване на един от най-болезнените въпроси на прехода, скоро ще се разбере. Засега е ясно само, че от 1 септември Македония въведе лустрационни норми за агентите на бившите си комунистически служби и бързо получи овациите на Европа. Нещо, за което България все още се надява.

В Брюксел започнаха неформалните разисквания за следващия генерален секретар на НАТО, след като Яп де Хоп Схефер се оттегли от този пост през април. Една от тези кандидатури е на бившият министър на външните работи и сегашен председател на парламентарната комисия по външна политика в българския парламент Соломон Паси.
В началото на април, на 60-тия си рожден ден, Североатлантическият алианс ще трябва да реши и въпроса кой ще застане начело на организацията през следващите 4 години след като приключилия още през 2007-ма и удължен до тази година мандат на холандеца Яп де Хоп Схефер окончателно изтече. Досегашният генерален секретар и бивш холандски външен министър постигна известни успехи на този пост, въпреки че през последните 6 години отбранителната организация трябваше да преодолява пукнатините в трансатлантическото сътрудничество, да се ангажира за първи път военно чрез мисията си в Афганистан, както и да напасва действията си с ЕС.
НАТО е и ще продължи да бъде в основата на европейската сигурност –  27-те членки на ЕС приемат прословутия член 5-ти като най-сериозната гаранция за общата си отбрана, а ролята на алианса в Афганистан и на Балканите е ключова за европейските интереси по сигурността. Тъкмо на този фон се открояват и кандидатурите за поста генерален секретар, сред които

фигурира и личността на Соломон Паси. Kramer vs. Kramer trailer

В края на миналата сп. „Шпигел” съобщи изненадващо, че „страните членки на Алианса от Източния блок са се обединили около кандидатурата на бившия български външен министър”, а тези дни британският „Икономист” отбеляза, че „прочулият се със своя Трабант Паси има опит като председател на ОССЕ” и доколкото в тази организация членува и Русия, това може да го направи „по приемлив за Кремъл”.
Наивно е да се очаква, че  доказалата се личност на известния дипломат и политик на българската и европейска политическа сцена би имала някакви шансове за поста, без да се вземат предвид два фактора – отношението на новата американска администрация към неговата кандидатура, както и предизвикателствата пред алианса през следващите години.
В специалното си послание до НАТО, изпратено ден преди официалното встъпване в длъжност,

новият американски президент Барак Обама изтъква, The Oakley Seven release

Watchmen download

че алианса освен  да подпомогне афганистанския народ  трябва „да предостави помощ на народите от Централна и Източна Европа в един момент, когато те изцяло се интегрират в демократична Европа”. От друга страна със сигурност членките на НАТО през времето до април ще трябва да формулират онова, което бъдещия генерален секретар ще трябва да прави – да защитава твърдо позициите на организацията срещу Русия и талибаните, да бъде опитен преговарящ и да гласът му да бъде чуван в Европа и САЩ.
Макар на пръв поглед да е по-малко известен в „голямата политика”, Соломон Паси би могъл успешно да реализира изпълнението на тези задачи.
В случай, че евроатлантическата общност прояви разумна смелост и през април му гласува необходимото доверие.The Serpent’s Egg movie download How to Rob a Bank ipod

Пробойните в кораба на управляващата България тристранна коалиция се увеличават и перспективата БСП да не докара  управлението си до спасителен бряг става все по-реална.
Ефектът от „наслагващите се кризи” в България, както ги определи не друг, а държавния глава Първанов, вече става видим в настроенията на екипажа  на управленската гемия. С инстинкта на плъхове от потъващ кораб, те вече се оглеждат за спасение във вълните на разбуненото политическо море.
Силно притеснена от безрадостната възможност да не реализира пълен управленски мандат преди предстоящите парламентарни избори, социалистическата партия вместо да консолидира собствените си редици, продължава да затъва все по-дълбоко в бездната на управленските си и политически грешки.  Хаотичните мерки на новия вътрешен министър за изправяне на крака на повереното му ведомство се оказаха точно толкова неуспешни, колкото и изпълнението на конкретните му задачи, около протестната вълна. Безсмислените изявления и действия на министъра на икономиката и енергетиката около газовата криза създадоха

допълнителни вибрации в нестабилния корпус на властта.

Критиките през седмицата на гостуващия в София заместник-председател на ЕК и комисар по правосъдие и вътрешен ред Жак Баро по адрес на намиращата се от години в състояние на ступор българска съдебна система подсказаха и изводите, които ще направят авторите на междинния доклад на Комисията през февруари без въобще да се трогнат от воплите на премиера Станишев, че управлението се нуждаело „както от критика, така и от насърчаване и подкрепа” в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
В условията на цялата управленска неразбория около кризата, газова и глобално – финансова, около спрените европари, около клокочещото обществено недоволство, коалиционният партньор НДСВ, който отдавна се намира под натиска на своите избиратели да напусне коалиционния екипаж реши, че е време да покаже политически характер и настоя категорично предстоящите евродепутатски и парламентарни избори да бъдат произведени в един ден, обяви, че

„гениалната” идея за повторното отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” Sex in the Ancient World: Egyptian Erotica dvd

• Dreamgirls ipod

Dancer in the Dark full download Paul Blart: Mall Cop

е най-скъпата предизборна кампания за БСП, подписа безусловно на своя глава Обществения договор за провеждане на свободни избори и поиска компенсации от „свещената крава” за социалистите – Москва, за загубите от газовата криза. Като капак на този етап, президентът Първанов съвсем не изненадващо, а по-скоро целенасочено подкрепи НДСВ за едновременния двоен вот, като през следващите дни вероятно ще продължи критичната линия по темата за „завитите гайки от времето на Тодор Живков” от сегашното управление.
Така останалата без мачта и  сериозно повредена от бурите гемия на сегашното управление в България започва да се пълни все по-застрашително с вода. Дали ще доплава до спасителния юнски бряг или екипажа й ще наскача в морето със спасителните си пояси ще се разбере скоро още през пролетта.
Дотогава драмите и изпитанията на политическите корабокрушенци със сигурност ще продължат.

Зад организираното от новото движение „Напред” протестно шествие в София  за повторно пускане в действие на два от спрените блока на АЕЦ „Козлодуй” прозира проправителствена акция с многопосочни цели.
„Наслагването на кризи”, за което говореше през миналата седмица българския президент Георги Първанов, беше ловко превърнато от стратезите на властта в „наслагване на протести”. Резултатът не закъсня – енергията на необичайното за зимата обществено и политическо напрежение беше насочена встрани от основното искане на протестиращите за смяна на компрометираното и некадърно управление на тристранната коалиция.
Скъпо струващата и организирана почти корпоративно от ключовата заможна партия „Лидер” в странната коалиция „Напред” неделна демонстрация за престартирането на два от спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”, преследваше няколко цели.
Основната, подкрепяна яростно от българското „ядрено лоби” още от края на 2006 година цел, е блоковете да заработят отново, но този път не поради недостиг на електроенергия, а за компенсация на бизнеса на загубите му от газовата криза.

Паническото предложение на президента Първанов за спешно пускане на 3-ти блок

на атомната електроцентрала само ден след спирането на руската газ за България и предпазливото, все пак, „прегръщане” на идеята от правителствения глава, беше посрещнато с мълчание от Брюксел, тъй като официално искане за подобна стъпка от страна на София все още липсва. Едва ли, обаче, ЕК ще забрави, че условие в присъединителния договор на България  е затварянето на 4-те блока, че той е  ратифициран от НС с единодушие, като преди това е бил обсъден от експерти и приет от президентската институция, че за спирането на блоковете се изплащат близо 600 милиона евро компенсации и не на последно място, че в кулминацията на газовата криза България продължаваше да изнася значителни количества излишна електроенергия, което прави прословутата клауза 36 от Договора неприложима до нейния краен срок през тази година.
Друга цел на демонстрацията беше

да „отнеме вятъра” от протестите пред българския парламент,

насочени директно към смяната на сегашното управление чрез предсрочни избори. Благосклонното отношение на премиера Станишев и на вицепремиера Калфин към бизнес-радетелите на  „българската енергетика” и отделеното време за чай и лични разяснения на „правните и дипломатически” възможности за успех, подсказва за посоките, в които управляващата БСП ще търси съмишленици в предизборната надпревара.
Важна цел на многохилядната „енергийна” процесия беше отклоняването на общественото и медийно внимание от причините за реалната газова криза, от нейните виновници и последствията за отношенията между България и Русия в навечерието на тържествените посещения в Москва на президента Първанов и премиера Станишев по повод началото на „Годината на България в Русия”. Защото очакваното „не” на Брюксел по въпроса за реакторите автоматически ще пренасочи патриотичния „енергиен гняв” на обърканите граждани от Москва към Брюксел. А това би било музика в ушите на управляващите, на които предстоят поредните евро-шокове около кризата, фондовете и очакваните доклади по глава „Правосъдие и вътрешен ред” в годината на европейски и парламентарни избори.
„Млада била, излъгала се!”, казват снизходително възрастните. Двайсет годишната демокрация в България е все още прекалено млада, изглежда…