По време на дебатите в парламента по повод поисканото от опозицията недоверие към правителството на тристранната коалиция, управляващите за първи път приложиха елементи на тактика, която отразява до голяма степен намеренията на тяхната власт.
За какво, всъщност, става въпрос?
През 59-та и 60-та година преди новата ера, римският сенатор Катон Младши успява с протяжно дългите си речи в Сената да забави, макар и временно, две политически намерения на императора Юлий Цезар. През далечната 1851 година представители на Южните щати в американския Конгрес използуват същата тактика да „пиратират” или „отвлекат” дебата с конгресмените от централните щати, като така в политическата лексика се появява термина „филибастър” – от испанската дума „пират”. Тактиката и до днес е на въоръжение на малцинството в американския Сенат, когато обсъждането на даден законопроект с цел неговото осуетяване се протака за неопределено дълъг период с целодневни, а понякога и целоседмични изказвания на сенатори.
В сряда

словесното „пиратиране”

• Ali G: Bling Bling full movie

беше използувано от намиращият се все още във властта кабинет на тристранната коалиция и аплодирано не от парламентарното малцинство, а от мнозинството. Целта беше да се осуети не приемането на законопроект, а гласуването на недоверие към управляващите броени месеци преди редовните парламентарни избори в страната. Цял час и 15 минути продължи речта на министър-председателя Станишев, илюстрирана обилно с пропагандни кадри за „успехите” изтичащото управление от специална видеостена. Близо час от трибуната говори финансовия министър Орешарски, който с многобройни данни в цифрово изражение/ това се възприема трудно, както е известно/ доказваше колко добре икономически и финансово стои държавата в условията на световната криза и как е давана за пример на закъсалите си партньорки от ЕС. Подобно поведение от трибуната възприеха и други изказали се членове на кабинета.
Възниква  въпроса

кому беше нужен побългареният „филибастър”,

Kicking the Dog download

The Four Horsemen of the Apocalypse dvd

One Night in the Tropics film

след като изходът от поисканото недоверие е предварително ясен предвид непоклатимото парламентарно мнозинство на коалицията? На опозицията? Едва ли – чуваемостта в чисто политическата плоскост между разнополюсните български депутати е сведена практически до нула. На мнозинството? Също малко вероятно, защото повечето от неговите членове едва ли ще се завърнат отново в пленарната зала след изборите. На извънпарламентарната опозиция? Също съмнително, тъй като тя не чува нищо друго освен речите на своите лидери.
Логичният отговор е само един.
В сряда от парламента българите чуха по държавните си медии първите официални предизборни речи на левицата и на очакваните нейни политически сателити за вота през лятото. А използуваната побългарена „пиратска” тактика за пропаганда и внушение демонстрира колко много се страхуват тези политици от бъдещето и как безогледно възнамеряват да въздействат върху „чипа” на избирателите през следващите месеци.

Остават 2 месеца до края на срока, който Европейският съд по правата на човека/ЕСПЧ/ даде на българската държава да постигне споразумение с т.нар.”алтернативен синод” на митрополит Инокентий, след като издаде осъдително решение за нарушаване на правото на вероизповедание на неговите следовници от страна на властта.
Какви са възможните  последици от този потенциално опасен спор?
В края на януари ЕСПЧ се произнесе по жалбата на миряни и църковни служители, привърженици на алтернативния синод. Съдиите в  Страсбург констатираха, че през 2003 година българската държава е упражнила груба силова разправа със следовниците на Инокентий, с което е нарушила правото за свободно вероизповедание, защитено от Европейската харта за правата на човека. Според европейският съд държавата няма право да определя кой синод е легитимен, както и да обединява всички вярващи под единственото лоно на Българската православна църква. Същевременно до 22 април беше дадена възможност за споразумение между властта и тъжителите. Ако това не се случи, твърде вероятно е България да бъде осъдена да изплати възлизащото на

колосалните 700 милиона лева обезщетение

за отнетите насилствено 107, според Страсбург, храмове и имоти на хората на Инокентий.
Така в очаквания най-тежък период от икономическата криза през април, в разгара на предизборната надпревара и неизбежните социални протести срещу сегашното управление, тристранната коалиция ще трябва да се справя и с поредния скандал, който освен огромни финансови щети ще нанесе поредните щети върху и без това проблематичното й европейско реноме. Неслучайно броени дни след решението на Страсбург, българският държавен глава Георги Първанов „изплака” тревогата си в Москва пред новия руски патриарх Кирил, като така го постави в твърде деликатно положение, а  правосъдната министърка Меглена Тачева обяви, че предстои внимателно тълкуване не само на решението в Страсбург, но и преглед на Закона за вероизповеданията и всички онези решения на съдилищата, които засягат регистрацията на църквата.
Според наблюдатели с решението си

европейския съд поставя управляваната от левицата българска държава пред дилемата

– да сложи край на съществуващия от 1989 и изострен брутално през 2003-та година разкол в БПЦ, или по изкуствен начин да подържа разделението на църквата с цел оставането на официалния синод като един от удобните инструменти на управлението. Очевидно най-удобния вариант на управляващите е да задържат сегашното положение на спор и напрежение между двата спорещи „синода”. Това обаче едва ли допада на Европа, независимо от това, че тя е в по-голямата си част католическа и протестантска.
Защото в крайна сметка европейският съд в Страсбург се интересува не от вътрешноцърковните спорове на БПЦ, а от поведението на държавата, която  си позволи да се намесва с  прокуратура и полиция в църковните дела. Казано другояче, Европа припомни на София, че свободата на вероизповеданието не може да зависи от интересите на властта и действията на репресивните органи.
Просто защото подобни практики би трябвало да са приключили още  преди 20 години.

• Some Like It Hot dvd The Chatterley Affair full movie

  Djinn movie

Raise Your Voice release The Devil and Daniel Johnston full movie

Дадените през седмицата обещания от българското правителство и действията на съдебната власт за  сетен път демонстрираха истински „социалния” характер на държавата.
Доколко, обаче, това отговаря на истината?
В разгара на световната икономическа и финансова криза и в годината на евродепутатските и парламентарни избори, сегашното българско  правителство реши да демонстрира своята европейска, а защо не и световна, уникалност. На свиканата през седмицата икономическа конференция за „Развитието на България в условията на глобална и икономическа криза” с участието на министри, депутати, банкери, бизнесмени и синдикалисти, беше декларирано, че въпреки изпитанието, страната „запазва стабилността си” и се очертава като „водеща по икономически растеж  в ЕС”. Това заяви самият министър-председател Сергей Станишев, който в характерен за началото на 80-те години от миналия век пропагандно – бодряшки стил окрили присъстващите с обещанията за социално-икономически „лакомства”, които ще бъдат предлагани на най-бедното население в ЕС на

предизборния „пир по време на чума”.

Отпускане на близо 200 милиона лева за нови 50 хиляди работни места, когато данните говорят за всекидневно изхвърляне на стотици хора на улицата, специални програми, насочени към младите родители и хората в неравностойно положение, увеличаване с почти 6 милиарда лева на капиталовите разходи в отделните икономически сектори въпреки спрените еврофондове, допълнителна инвестиционна програма от 700 милиона лева от прословутия излишък в бюджета – това са само част от предлаганите мерки в правителствения антикризисен пакет. А обещанието да не се увеличава данъчната тежест прозвуча по-скоро принудително, отколкото предизборно, тъй като след корупционното компрометиране на НАП, дори и сегашната събираемост на налозите ще стане фикция.
Не бяха забравени и традиционните „фенове” на лявото управление – хората от „третата възраст”. На тях социалната министърка Емилия Масларова отново обеща „щедро – на едро” програми за „активно стареене”, нови почивки на морето, дейности и културни занимания, които да отвлекат, отчасти, все повечето възрастни хора, от пазарните им

занимания в уличния „кофланд”,

както наричат ровенето в контейнерите за боклук за търсене на храна.
Човеколюбието на сегашната българска държава пролича през седмицата най-вече от условната присъда за педофилия, която получи един превърнал се вече в знакова фигура депутат от сегашното, 40-то НС. След дългогодишна съдебна сага за безспорно блудство с 13 годишно момче и ефективна тригодишна присъда затвор, българските върховни магистрати прецениха окончателно, че „хомосексуалните действия не са се отразили негативно върху физическото и психическо здраве на пострадалото лице”, а най-тежкото морално наказание за депутата – извършител, ще бъде условната му присъда да бъде прочетена в българския парламент. Вероятно за назидание на всички депутати.

Наистина, хуманизъм в действие! При това какъв „хуманизъм”!

Поредният корупционен скандал, свързан с престъпни схеми за източване на ДДС чрез българската Национална агенция  за приходите /НАП/, предвещава нови трусове в икономиката  и управлението на страната.
Какви са възможните последствия?
Най-новата от несекващата серия корупционни бури, която през тези дни набира мощ в предизборна България, би могла да бъде кръстена от  политическите синоптици с името „Мургина” или „НАП”. Засега разразилият се преди седмица финансов вихър все още е във фазата на интензивно разследване, но отсега може да се предположи, че щетите върху управлението и пораженията върху финансите  на най-бедната членка на ЕС биха могли да се превърнат в истинско бедствие.
Повод за подобна прогноза дават някои реплики на представители на прокуратурата, като например цитирания в печата зам.-главен прокурор Валери Първанов, който на въпрос дали близки на бившата вече шефка на НАП Мария  Мургина са се облагодетелствували от нейния пост, отговаря: „факт е, че определени фирми, които са собственост и управлявани от нейни близки, са били извън обсега на ревизиите и проверяващите органи, така че това е възможно”.  Ако твърденията на опозицията, че

посредством престъпна схема са били източвани милиарди левове Tilly Trotter dvdrip

download Young Sherlock Holmes

чрез фиктивни инвестиции по Черноморието, и че не друг, а шефовете на ключовата финансова агенция са осигурявали „чадър” за този грабеж се окажат верни, това означава почти сигурно компрометиране на кампанията по събирането на данъци за миналата година, която в момента е в ход, подсказва кои са участниците в корупционната верига, водеща началото си от най-високите етажи на властта, прави предсказуеми политическите оценки които ще залегнат в  основният доклад на ЕК по „Правосъдие и вътрешен ред” през юли, както и  до голяма степен

предопределя резултатите от предстоящите двойни избори през лятото. A Goofy Movie

Не по-малко унизително, обаче, ще бъде вече твърдото убеждение сред 26-те партньорки на България в ЕС, че по корупционни практики балканската държава може да бъде сравнявана единствено с някои отчаяни африкански или азиатски режими, както и че още за дълго европейските фондове трябва да бъдат охарнявани от потъване в бездънната каца на местните престъпници.
Най-страшното, което вече прозира в окото на сегашния финансово – корупционен тайфун, обаче е друго. То е безнадеждната категоричност на самите българи, че и този път основните фигури в многомилиардната далавера може да се измъкнат безнаказано и че сегашната буря „Мургина” или „НАП” е само една от десетките, които тепърва предстои да вилнеят над „обрулената” им държава.
А някои твърдят, че на Балканите нямало урагани и тайфуни, при това с „нежни имена”…

Референдумът в Швейцария, на който беше одобрено свободното движение на работници от ЕС, включващо България и Румъния, припомни на българите за опасността законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението разглеждан в Народното събрание  да бъде изпратен отново в „глуха улица”.
В самия край на миналата година 50 български неправителствени организации изпратиха до председателя на парламента  и до всички депутати подписка, в която призовават да не бъде позволено „страстите преди наближаващите избори да запратят Законопроекта за участие на гражданите в управлението в „задния двор” на политическия дневен ред. На второто четене на проекта миналата седмица народните представители се изпокараха какво точно да бъде заглавието на бъдещия закон, а депутатите от ДПС отхвърлиха предложението на техните коалиционни партньори от БСП и НДСВ парламента задължително да свиква национален референдум, ако той е поискан от минимум 350 хиляди избиратели. Дясната опозиция реагира резервирано на предложенията, въпреки че нейни извънпарламентарни експерти окачествиха първоначалния вариант на документа като напълно разумен.

Референдумът в Швейцария

Braindead movie download

Two Hands move

My Boy Jack download

миналата неделя, който беше следен внимателно от ЕС и най-вече от България и Румъния, припомни на българите колко важно би могло да бъде тяхното пряко участие в управлението, а на политическата върхушка – какъв ключов лост за съживяване на залинялата през последното десетилетие гражданска инициатива представлява пряката демокрация.
Българските управляващи, обаче, винаги са изпитвали неистов страх от своите избиратели, които обикновено биват обвинявани, че „не са дорасли” за такъв вид демокрация. Уплахата идва най-вече от факта, че подкрепеното от референдум решение не може да се оспорва или пренебрегва, както да се изкористява или подменя. Липсват и традиции – Търновската конституция не е предвиждала възможности за пряка демокрация, а съчинения набързо през 1946 година референдум за премахване на монархията освен незаконен, се оказа и тотално манипулиран от тогавашните комунисти и съветските окупационни войски в страната. Подобно е „реномето” и на произведения през 1971г.

референдум за приемане на т.нар.”Тодорживковска конституция”.

Днешната българска конституция не дава право на народа да определя по каква система да гласува за депутати в парламента. Хората нямат право на законодателна инициатива. Избирателите не могат да отзовават компрометирани техни избраници, нямат достъп до Конституционния съд, а т.нар.”парламентарен контрол” е режисирано безвкусно петъчно шоу за хора със здрави нерви и много излишно време.
Затова наистина е настъпил момента фасадната демокрация да отстъпи място на реалното гражданско участие в управлението на държавата чрез лостовете на пряката демокрация. Защото ако на предстоящите евродепутатски и парламентарни избори гласуват едва 30 или 40 на сто от избирателите, това ще бъде поредна карикатура на демократично управление.
При това доста по-красноречива от брюкселското „Клекало” или швейцарските „Гарвани”.

Wo shi shei film