Първи април е Ден за хумора или Денят на всички глупци. Отбелязва се в много страни по света, в това число и в България, където освен в условията на криза, денят предхожда европейските и парламентарни избори.
Писателят Чудомир обичал да казва, че „най-празния от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднаж”. За българина подобни „празни” дни  изглежда са повечето в годината, въпреки неистовите усилия на медийни клоуни от всякакъв вид да го развеселяват и разсмиват от ефира всяка вечер. Обикновено безвкусните шегички, адресирани към най-недоволния, изнервен и най-беден гражданин на ЕС по-скоро го карат да се чувства като глупец, отколкото повдигат неговото настроение.
Майтапи все пак има и техни автори обикновено стават ентусиазирани функционери, държавни служители и най-вече политици.
В края на седмицата софиянци се посмяха доста на намерението на закъсала общинска фирма да превърне

Борисовата градина в място за конна езда, подобно на нюйоркския Сентръл парк. Mirror Mirror full movie Nights in Rodanthe release

Смешното дойде от това, че и сега из мръсните алеи на запуснатата градина препускат коне, но те са или на конните полицаи, които гонят крадци и насилници между дърветата, или са впрегнати в неуморните ромски каручки, натоварени с каква ли не  боклучена плячка .
Искрено веселие предизвикаха и двамата лидери на дясната политическа ос ДСБ-СДС, които със сериозен тон обявиха, че очакват след изборите коалицията да има 45 депутати в Народното събрание и трима в Европейския парламент. По този повод една от емблемите на десницата Едвин Сугарев изрази в печата съмнение, че лидерския тандем на новото сдружение владее правилата на простата аритметика и нарече формацията „Тюрлю-гювеч коалиция”.
В първоаприлската естрада на смеха се включи и самият премиер Сергей Станишев. На витошката хижа „Алеко” в края на седмицата той призова българите да подкрепят родния туризъм, като почиват през лятото в страната, след което ни в клин, ни в ръкав награди деца, ученици по каране на ски, с почивка в скъпия швейцарския курорт Сейнт Мориц. Вероятно единствените, които не са се разсмели до сълзи на този комичен етюд са

червените пенсионери от контингента на Програмата за активно стареене” Dragonfly divx Astérix et les Vikings release

On the Waterfront rip Skinwalkers move The Cake Eaters Waters Rising hd Birthday Girl move

на социалното ведомство, които със сигурност ще почиват в страната и с пенсиите си от 60 евро ще подкрепят родния туризъм.
Естествено на Първи април предстои да се чуят още много смехории, които ще бъдат изръсени съзнателно или не в публичното пространство. Дали в условията на икономическа криза и управленски хаос българина ще се забавлява искрено, е доста съмнително. Вероятно някъде в съзнанието му  ще се върти обърканото „Който последен се смее, сам пада в него”, което по своему е също весело, особено когато предстоят и избори.
Просто както би казал извънземният Алф на местния език: „Майтап бе, българино”!

Телевизионният дебат между лидерите на двете най-популярни политически формации в България – министър-председателя Сергей Станишев и столичния кмет Бойко Борисов съвпадна по време със свалянето на дясноцентристкото чешко правителство на Мирек Тополанек.
Оказа ли този факт влияние върху страните на телевизионния диспут във вторник?
Точно час и половина разделиха успешното гласуване на недоверие към правителството, което ръководи ротационното председателство на ЕС в Прага и наблюдавания от почти един милион телевизионни зрители словесен двубой между левия български премиер и дясноцентристкия столичен кмет. Връзката между двете събития побърза да направи в дебата самия Сергей Станишев, който „информира” от екрана на държавната телевизия за падането на кабинета в Прага, както и за съвсем скорошните оставки на своя унгарски и литовски колега. Независимо от намерението това позоваване да демонстрира „стабилността” и „мъдрото” ръководство управляващата тристранна коалиция в България,

зад постоянната екранно- иронична усмивка на социалистическия лидер прозираше страх.

Този страх съвсем не беше породен от действията на българската опозиция, която след седемкратно искане на недоверие в рамките на 40-тия парламент не само не постигна успех, а по-скоро доказа на своите оредяващи привърженици, че критичния Брюксел изцяло е иззел нейните функции, с което до голяма степен я е превърнал в безсилна политическа институция.
Страхът на Станишев не идваше и от аргументите на неговите преки опоненти в телевизионното студио – на този етап в своето развитие и при липсата на управленски опит младата партия ГЕРБ може точно това, което демонстрира в ефир – значителен суров управленски потенциал, който тепърва предстои да бъде превърнат в реална политическа материя.
Притесненията на лидера на управляващата „тристранка” не извираха и от проблеми с коалиционните му партньори, каквито имаше неговия вече бивш чешки колега Мирек Тополанек. Другите двама членове на т.нар. „Съвет на коалицията” от

НДСВ и ДПС отдавна бяха сложени на „къса каишка” от социалистите

и принуждавани да изпълняват безпрекословно техните решения.
Страхът на младия български министър-председател, който нервно декларира навсякъде, че желае да остане премиер, идва от друго. Това е свъсения поглед на онези, които ЕК определя като носители на „корупцията във висшите етажи на управлението”, на т.нар. олигарси, които контролират основните сектори на икономиката, частния бизнес  и медиите под невидимия на пръв поглед чадър на властта и които неизбежно ще си поискат своето ако техните политически „инвестиции” се окажат  в риск. Защото очевидния разпад на държавата и  нейното разграбване, отразени в докладите на ЕК, са истинската „печалба” от въпросните „инвестиции” и ако тя секне,  независимо в условията на криза или не, възмездието не закъснява.
Това е основната причина за прозиращия зад привидната ирония и покровителствен медиен тон ужас на сегашните управляващи. Те просто никога няма да забравят своя Жан Виденов и страховитата българска 1997-ма.

Поредният шумен спор между министър-председателя Сергей Станишев и столичния кмет Бойко Борисов, избухнал около най-новите намерения за публичен дебат между двамата, е част от предизборната шумотевица в България.
Двамата основни участници в предстоящия изборен боксов мач за премиерската купа  – сегашния министър-председател и столичния кмет започнаха подгряването на публиката още през октомври миналата година, когато Сергей Станишев, тогава в битността си на председател на Висшия съвет на БСП, изпрати покана до лидера на партията ГЕРБ Бойко Борисов за публичен диспут. Според идеята на инициатора, спорът трябваше да обхваща перспективите за развитие и бъдещето на България, а целта беше гражданите да придобият реална представа за „философията и визията” на лидерите на двете „най-влиятелни политически формации” в страната. Отговорът на

Борисов в неговия характерен стил

тогава беше, че не е сигурен как ще реагира, ако диспута започне примерно с използуваната вече от Станишев реплика „здравей, циркаджийо” и въобще как би завършил подобен дебат.
Точно шест месеца по-късно ситуацията се повтори с малки изменения в разменените реплики, като на гневните думи на Борисов изречени в студената неделна вечер пред Министерския съвет, че премиера е „страхливец”, че неговите хора правят „селски номера” и че той сравнява правителствената сграда с „улицата”, другата страна отговори, че поведението на кмета било „истерично”, „неадекватно” и „първосигнално”. С голяма степен на сигурност може да се очаква, че непосредствено преди и по време на самия изборен боксов мач по ринга ще хвърчат кръв и избити зъби, а от тежките политически удари ще има счупени ребра и тежки синини –  за удоволствие на местната озверяла публика и за удивление на онези, които ще наблюдават политическото дерби от чужбина.

Възникват въпросите – а каква е ползата от всичко това?

С какво ефектните словесни крошета и ъперкъти между двамата политически боксьори ще помогнат на хората да оцелеят в икономическата криза? Как фиксираното съзнание на биещите се върху нанасянето на по-унищожителен удар върху противника ще реши проблемите с корупцията, организираната престъпност и тежките социални проблеми на страната? Ще може ли нокдауна на единия или другия противник да разблокира финансовите залагания на Брюксел за най-бедната и недоволна от битието си членка на ЕС? По какъв начин юмручния дуел между политическите лица на наистина двете най-популярни в момента политически формации ще демонстрира техните намерения за управленски действия през следващите четири години, когато предстои да се оправя стопанската разруха след кризата?
Всъщност в еуфорията на предстоящият „кървав”, по прогнозите на мнозина, властови двубой в България, подобни въпроси са неадекватни и до голяма степен дори излишни. Голямото „риалити шоу” на боксьорите-политици предстои  и избирателите със сигурност ще са подготвени за него. С гроздовата и тънкото мезенце пред телевизора.
Както диктуват историческите сеирджийски традиции в местните географски ширини.Dahmer video

Van Wilder 2: The Rise of Taj trailer

С наближаването на официалната предизборна кампания, която по искане на ДПС е възможно да се съкрати само на 20-тина дни, публичното политическо говорене в България започва да се превръща в проблем, за който сигнализираха през седмицата от фондация „Медийна демокрация”.
Откъде започна въпросния проблем и докъде може да доведе той?
Веселяшкият бумеранг на уличното говорене, хвърлен безотговорно в началото на демократичната слободия в политическото и медийно пространство преди 20 години, все по-често започва да цапардосва по главите не само българските политици и средства за осведомяване, но и вече няколко поколения млади българи, които стават все по-трудно разбираеми в общуването не само с по-възрастните, но и помежду си. Езиковият разпад, който, казват, предхождал националния, от изключение в началото на 80-те години днес се е превърнал в отблъскваща практика, която „извира” буквално отвсякъде – парламент, правителство, медии, училище, улица, дом.
Резултатите на голямо проучване, поръчано от американския Конгрес и осъществено в България от Центъра за психологически изследвания сочат, че

местните хлапаци псуват и се бият като ТВ-звезди.

Попитата от екрана вербална агресия се трансформира в словесно малтретиране и ругатни спрямо съученици и близки, а нерядко тя придобива и физически израз. Така нещо „много хубаво” в изказа на децата придобива формата „Къртя мивки”, а метафората „Да се направиш на пастет” означава, че си се напил наистина прекалено.
Особена музика за ухото на порядъчно обуначения вече български избирател представляват словесните схватки на публични фигури от категорията на министър-председателя Станишев и столичния кмет Борисов. „Разпищолването” на лидера на ГЕРБ, констатирано на висок глас пред медиите наскоро от премиера предизвика справедливия гняв на последния, който сравни тези слова с

„каруцарски израз от Банкя, който може да се чуе на гарата”.

download The Bridge to Nowhere

American Pie 2 full movie

Принос в българската политическа лексика са и ласкавото определение на Станишев за опозицията, която той нарече в парламента „циркаджии”, а неговия съпартиец Ивелин Николов определи Борисов като „смешник”.
Този тип говорене неизбежно индуцира и ответните реакции на „влиятелни” представители на местното общество. В края на миналата година вездесъщият демиург на българската култура Азис във вестникарско интервю сподели скромно, че  неговият любим политик е „Сергей Станишев, който му се струва изключително секси”. Подобно духовно откровение направи и енорийски свещеник от Кърджали, който пред самия премиер отрони признанието: „С извинение, г-н Станишев, вие сте пич!”.

Така констатациите на мониторинга на фондация „Медийна демокрация” за фалиралото „политическо говорене”, за опитите на „политическото да заговори на други езици, близки до всекидневното битово говорене”, както и за „пълната липса на култура на дебата” вероятно са точни и верни, но какво от това?

Изборите са на прага и целта в тях оправдава средствата! Нищо, че всички в държавата стават „шмиргели”, както днес младите определят най-задръстените си връстници.Важното е “купона да тече…”

The Cake Eaters psp

Dead End movie download

На спешно организирана среща с посланиците на страните от ЕС в началото на седмицата, българският министър-председател Сергей Станишев представи ново предложение към Брюксел за „Задълбочаване и надграждане на сътрудничеството в ключови области на извършваните в страната реформи”. Какво прозира, обаче, зад идеята?
Поредният епизод от безрадостната европейска сага на София през последните 3 години, в който недоумяващия Брюксел беше призован да изпрати нови попълнения експерти и съветници, които да поемат на свой гръб критичните стрели на ЕК към сегашните управляващи, издава една особено ярка национална черта – традиционната неспособност страната сама да се справя с проблемите си от всякакъв вид.
Следосвобожденска България в края на 19 век дължи своето държавно устройство на къде безкористната, къде не съвсем, помощ на руснаци, германци, чехи и всякакви други европейци, положили основите на местното правораздаване, администрация, наука и изкуство. До края на Втората световна война влиянието на тогавашните съюзници на България от хитлеристката коалиция в управлението на държавата е било повсеместно, а с настъпването на половинвековния комунистически режим, откровените „братушки” от Москва контролираха чрез своите хора цялата политическа власт и икономическите структури на държавата. През двете десетилетия на демократичния преход българските правителства се чудеха как да запълнят вакуума от напусналите страната най-подготвени специалисти с евтини, но „качествени” хора от чужбина  и сега, когато зад витиеватата фраза „недостатъчен експертен и административен капацитет” за сетен път

прозира тежката нищета от добре образовани и квалифицирани българи,

воплите за помощ отвън закънтяха отново.
В навечерието на европейските и парламентарни избори, в условията на тежка световна икономическа и финансова криза, кабинета в София предлага на Брюксел план за „задълбочаване и надграждане на сътрудничеството в ключови области на извършваните в страната реформи”. Въпреки изразеното недвусмислено становище от говорителя на ЕК, че „паралелни процеси и структури” са недопустими при наличието на съществуващите партньорски механизми, управляващите продължават да мечтаят за някой отвън, с когото да си измиват зацапаните от корупция и престъпност ръце, пред Брюксел. И всички тези копнежи са опаковани в една вече позабравена

терминология от тоталитарното минало.

Пред европейските посланици в София българският министър-председател е сравнил мащаба на реформите в последните години, сиреч през неговото управление, с „революция” , а доколкото въпросните реформите били процес на „постоянно самоусъвършенстване”, на практика той идейно се е върнал към смехотворната троцкистка теория за „перманентната световна революция”, но този път в побългарен социалистически вариант от 21 век.
Всичко това е колкото смешно и нелепо, толкова жалко и тъжно. Защото местната олигархия, организирана престъпност и корумпираните политици не желаят нито чуждестранни експерти, нито образовани и квалифицирани в чужбина млади специалисти, а най-малко каквито и да е „революции”. Те желаят сегашното статукво да продължи, засега успяват да го запазят  и се надяват, както досега, никой да не пречи на техния грабеж.
На наистина перманентния български грабеж.