В навечерието на Новата година хората се опитват да гледат с оптимизъм в бъдещето, като си пожелават здраве и успехи.
С какви нагласи навлизат в 2010-та българите?
Отговорът на този въпрос, предлаган от проправителствените медии в България, е: „с оптимизъм и надежда в бъдещето и новото българско правителство”. Опозиционните медии не дават отговор, защото подобни медии в момента практически липсват. Онези, които се заявяват като независими, а всъщност до голяма степен са зависещи от политическата конюнктура, демонстрират малко по-широка палитра от новогодишни прогнози, но също гарнирани със „задължителната” доза сезонен оптимизъм.
Какви, обаче, са реалностите, които прозират не от другаде, а от думите на самите властимащи, както и от безпристрастната статистика от чужбина и страната?

Рентгенът на икономиката

Да, средногодишната безработица през 2010-та се очаква скочи на 11.5 на сто при сегашните 9.2 процента, което означава нови десетки хиляди българи на улицата без доходи и осигуровки. Прогнозата беше направена след Коледа от социалният министър Тотю Младенов, който подозира, че осигурителната тежест през следващата година ще бъде увеличена, ако работодателите предприемели масови уволнения.
От 80 милиарда евро задължения на фирмите към икономиката в началото на 2009-та, през следващата година дългът ще надхвърли 100 милиарда евро, като основен генератор на тази задлъжнялост е държавата със забавеното ДДС и неизплатените обществени поръчки. Високата цена на банковото кредитиране прави крайно неблагоприятна икономическата среда –  стойността на активите пада и в резултат на увеличения дълг на фирмите, те не могат да обезпечават с тези активи взетите вече кредити. Компаниите се връщат към докапиталистическата бартерна търговия, а дълговете ще се отразят сериозно върху цялостния брутен вътрешен продукт на страната, заявиха в средата на декември от БСК и подкрепиха прогнозите си с  непоклатими данни.
Над милион и половина българи в трудоспособна възраст са икономически неактивни, което подсказва, че те печелят от скритата икономика и не декларират над 6 милиарда евро допълнителни доходи за населението. Това е индикатор за опасното „посивяване” на трудовите отношения, което предвещава преобръщане на тенденциите в стопанството, предупредиха наскоро експерти от Центъра за изследване на демокрацията, а самият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков беше принуден да признае, че в България „сивата икономика е голямото чудовище, което всички заобикалят”.

Да вярваш на Верчето от екрана?

Според огласените в края на декември данни от голямо Европейско социално изследване, 40 на сто от българите живеят в страх от повсеместната не организирана, а улична престъпност, която застрашава живота и здравето им. Почти половината граждани на „европейска” България не вярват на националната си полиция, а под 5 на сто от тях се доверяват на съдебната система. Анкетираните декларират пълното си недоволство от ниския жизнен стандарт, стресът, в който живеят като потенциални жертви на криминални посегателства, липсата на доверие, че собствената им държава е в състояние да ги защити. Поради това, заключават социолозите, „хората се затварят в тесни социални кръгове, отнасят се с недоверие извън хората в тях и не гледат с оптимизъм в бъдещето”.
Също през последният месец от 2009-та Евростат констатира, че най-ниска покупателна способност сред 27-те членки на ЕС имат България и Румъния, както и че българите са сред най-засегнатите от корупция в съюза.
Нормално в навечерието на Новата година се чуват и гласове на оптимисти. Премиерът Борисов и вицепремиерът и финансов министър Дянков обещават край на кризата до няколко месеца, другият вицепремиер и вътрешен министър Цветанов е убеден, че престъпността ще побегне пред акциите на МВР, а всички вкупом очакват наторената от деблокираните еврофондове българска държава да дръпне мощно напред под фанфарите на своите „независими” медии.
Дано всичко това се случи. Съвсем скоро, дори през настъпващата 2010-та! Както понякога се случват чудесата на Дядо Коледа под акомпанимента на  веселите звънчета.
Така че весело посрещане на Новата година! С непоколебим оптимизъм…

Седмица преди евровота на 7 юни България продължава да се лута в лабиринта на политическата бъркотия, капаните на тоталитарното си минало и засилващата се икономическа криза.
Почти се сбиха в поизпразнения поради предизборната кампания парламент двама изнервени народни избраници. Бивш „атакаджия”, сега независим депутат атакува и шляпна по главата царист след глуповата размяна на реплики, като така и двамата се увековечиха в хрониките на отиващият в историята 40-ти български парламент като комедианти. Ако приемем, обаче, че скандалджиите все пак изразяват някакви обществени настроения, лесно можем да усетим електричеството, което прехвърча между полюсите „общество – политически” елит в навечерието на европейската „увертюра” към парламентарния вот на 5 юли, както сам българският премиер Станишев определи изборите за ЕП.
Седмица преди вота на 7 юни единствено комисарката Меглена Кунева, която води евролистата на НДСВ, се опитва да говори публично по европейската тематика, но едва ли и 30-тината процента декларирали, че ще гласуват,

я чуват, а още по-малко – разбират.

Защото големият залог е не дали някакви 17 души ще правят „совалки” между Страсбург и София, а как досегашните управляващи да спечелят парламентарните избори на 5 юли с цената на всичко или да направят така, че т.нар. „опозиция” да не може да управлява. Освен бутафориите със столичния боклук, с прословутата регистрация на СДС, с инсталирането в ключови институции на „нашите хора”, с предоставянето на медии в ръцете на съмишленици вероятно се подготвя и класическия трик с непризнаване резултатите от парламентарния вот. Така политическата инфраструктура може да бъде блокирана за дълго време, а властовият „риболов” да се прави в мътните води на политическа криза.
Седмицата подсказа и една от основните причини за неработещата  и силно политизирана съдебна система в страната.  С

извадените на светло над 60 ченгета на ДС в прокуратурата и военното следствие,

въпросът вече не е защо, а докога тези фигури ще продължават да „запушват” най-критикуваната сфера от българското европейско битие – „Правосъдие и вътрешен ред” и кой продължава да се възползува от техният специфичен опит.
Дали поради изборната невроза, дали поради закърнелите през последните четири петилетки сетива за бедствие, но българинът или вече не е в състояние, или не иска да усети икономическата криза. Обясняват му най-отгоре, че в България криза няма, че икономиката и банките са под контрол, че правителството бди денонощно и т.н. и той вярва ли вярва.
Както вярваше на същите тези управляващи през април 1986-та, че в Чернобил всичко е спокойно и марулята за салата въобще не е радиоактивна.

„Германската компания RWE не се отказва от проекта АЕЦ „Белене” и чувството им на отговорност ги държи в него” – съобщи след разговорите си в София с шефовете на енергийния гигант българския премиер Бойко Борисов.
Колебанията и споровете около строежа на втората атомна електроцентрала край Белене продължават да изнервят българското общество. И което е по-лошо – да го разделят допълнително.
В края на 2008 година управляващата тогава тристранна коалиция чрез своето министерство на икономиката и енергетиката избра германския енергиен концерн RWE за стратегически инвеститор на бъдещата АЕЦ „Белене”. След избора компанията сключи акционерно споразумение за придобиване на 49 на сто от проекта за втората атомна електроцентрала, но поради очертаващите се още тогава неясноти около финансирането, основният инженерен договор между RWE, мажоритарният собственик на държавния дял НЕК, и руският изпълнител на проектирането и строежа на двата 1000-ватови реактора „Атомстройекспорт”, не беше подписан.
Със засилването на глобалната икономическа криза и навлизането на европейските икономики в рецесия, сред ръководството на втората по големина в Германия енергийна компания възникнаха сериозни спорове за целесъобразността на строежа в Белене. „Да строиш атомна централа в корумпирана страна като България, при това в земетръсна зона, е

силно „избухлив” проект”,

твърдяха членове от управителния съвет на концерна, но неговият председател д-р Юрген Гросман успя да се пребори за запазване участието в българския проект, който по думите на германски експерти е бил „отлично подготвен”.
След европейските и парламентарни избори в България, които RWE търпеливо изчака, изскочиха нови проблеми. Стреснато от ударите на икономическата криза и от мрачното стопанско наследство на своите предшественици сегашното правителство още в началото на своя мандат спонтанно обяви, че ще преразгледа и евентуално спре големите енергийни проекти на страната, с което шокира солидните инвеститори. След време премиерът Бойко Борисов и неговите експерти възприеха по-разумен подход. Решено беше да бъде уточнена схемата за структуриране и финансиране на бъдещата централа, като най-вероятно държавата ще продаде по-голямата част от своя контролен  51 процентен дял.

На кого?

Дали това ще бъде проявяващата огромен апетит към централата в Белене руска страна или на друг инвеститор не е ясно, но във всички случаи този ход ако не усложни, то със сигурност ще забави допълнително вземането на крайното решение. Дори повече, според данни в българския печат планът на руснаците бил да придобие контрол върху бъдещата атомна централа като изкупи половината дял и на RWE, която търсела партньор за поделяне на риска по финансирането на проекта.
И все пак засега германският енергиен концерн остава в България. Поради „чувство за отговорност”, както обяви почти емоционално премиерът Борисов, макар че емоциите в бизнеса са противопоказни. Ако българската страна успее действително до края на октомври да изясни намеренията си свързани с проекта Белене, това би било също проява на отговорност, макар и закъсняла.
Все пак по-добре късно, отколкото никога, нали? The Sandlot ipod

Dimples film

Само два дни преди 25 май, Международният ден на изчезналите деца, британският вестник „Нюз ъв дъ уърлд” помести поредното разтърсващо разследване за продажба на бебета в България.
Докога бедността ще продължава да превръща демографски най-проблематичната членка на ЕС в „супермаркет за новородени”?
В характерен патриотично – предизборен тон, български вестници реагираха на британското журналистическо разследване с обидени заглавия от сорта на  „Топят ни за продажба на деца”. След тях вероятно по стар обичай ще чуем някоя и друга тирада за мерките на властите за пресичане на тези „уродливи явления”, а нищо чудно от най-високо място да прогърми и познатото обвинение за поредната „антибългарска” кампания.
Всичко това  е точно толкова до болка познато, колкото и нечовешкия проблем, засегнат в британското журналистическо разследване. Ако човек си направи труда да прочете оригиналният текст на публикацията /http://www.newsoftheworld.co.uk/fabulous/features/316814/Babies-for-sale.html/, ще му направят впечатление някои детайли, които британските журналисти не биха могли да си съчинят. Те цитират буквално думите на отчаяната млада майка, която предлага за продан двегодишната си дъщеричка „Искам да ви дам това дете. По цял ден е гладно, нещастно. Какво мога да направя?” Забележете, не да „продаде”, а да „даде” детето си. Когато бабата предлага за продажба невръстния Димитър на по-ниска цена, тя откровено признава „Той е сираче и ние нямаме с какво да го гледаме”.

След което смъква отново продажната цена…

Всичко това не може да бъде измислица или свободно съчинение, а най-малко опит за „топене”.  То е естествено продължение на изнесеното в началото на април от представители на българската Национална комисия за борба с трафика на хора, че продажбата на българско бебе момченце струва 18 хиляди евро, че момиченцата стрували малко по-евтино 13-14 хиляди, че

жените, превърнали бебетата си в стока

са главно от ромски произход и най-често те попадат  добре организирана престъпна мрежа, в която участвуват търговски босове, доктори, адвокати от страната на купувачите. Британските разследващи журналисти са били добре информирани и за разкрития през миналото лято канал за продажба на бебета в Кърджали, които са „вървели” по 3000 евро на новородено. Те със сигурност са видели  и излъчения по ББС през 2007 година репортаж на техни колеги от Варна, където със скрита камера записаха „посредника-доставчик”, който им поиска за бебето 60 хиляди евро и ги „светна” как най-успешно детето може да бъде изведено във Великобритания.
В началото на 2005 година журналистката Роси Голдсмит от ББС също засне репортаж за „Тревожният пазар на бебета в България”, в който представителка на неправителствената организация „Лице в лице” срещу насилието върху жени и деца прави важната констатация, че „Продажбата на деца е също така и проблем на човешките права – свързана е с трафика на хора, с бедността и липсата на нормален живот в България”.
Забележителна констатация, която най-вероятно ще бъде потвърдена  и от очаквания този уикенд официален доклад на Амнести интернешънъл за България. Констатация, от която на никой не му става по-леко.Gran Torino movies

През отминаващата седмица Комисията по досиетата в България огласи имената на трима сътрудници на бившата ДС от сегашното правителство, като от проверените 47 членове от състава на кабинета на Бойко Борисов, други осем „не подлежат на проверка”.
Какви въпроси повдигат новите разкрития на Комисията?
Въпреки почти пълната липса на внимание от страна на българските медии, методичната дейност по осветяване принадлежността на висши служители към структурите на комунистическите тайни служби и репресивния апарат продължава. Ако не се броят осемте „не подлежащи на проверка” по закон служители на сегашното правителство, като бройка единият министър без портфейл и двамата заместник-министри, сътрудници на някогашната държавна сигурност, не могат да се сравняват със седемте агенти, които в качеството си на зам.-министри се „подвизаваха” в кабинета на Станишев. И все пак паралелите се налагат.

Българският агент 007

След като в началото на 2007 година държавният глава Георги Първанов побърза да се освободи от най-знаковите ченгета от своето  „съветническо” обкръжение, като ги изпрати посланици в пет важни за България държави, четири от които членки на ЕС, тристранната коалиция освен знаковото Министерство на външните работи, където бяха „тропосани” двама зам.-министри с „принадлежност”,  окупира с бивш агент и посланическото място на страната в НАТО. Всички тези хора, подобно на президентските посланици, се радваха на пълната подкрепа и доверие на управляващите в „отговорната” им дейност по защитата на националните интереси в сферата на международните отношения.

Една от най-ярките стъпки на новата българска дипломация от средата на лятото се оказа неприключилата все още афера с отзоваването на двама ключови посланици от Вашингтон и Анкара за груби нарушения около организацията на гласуването на българите в съответните държави на 5 юли. Посланикът в Турция подаде оставката си с желание „да запази престижа на българската дипломация”, а посланикът във Вашингтон изчаква в София по-нататъшното развитие на събитията, въпреки че и неговото оставане на поста ще е трудно след избухналия скандал.

Подредената къщичка на дипломатите

Тъкмо в хода на въпросния скандал и само преди седмица, сегашната външна министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева обяви, че за изминалите три месеца е „подредила къщичката” на външнополитическото ведомство  и то е допринесло за „връщане на доверието на ЕС към България”. Изведнъж, обаче, се оказва, че нейният зам.-министър по европейските въпроси, дипломат с 26-годишен стаж, член основател на Европейското движение в България и на българския Атлантически клуб, всъщност е вербуваният, забележете, през 1989 година агент „Норис”, който през 1991 година е „снет от действащ оперативен отчет”! Малко преди това самият премиер Борисов възкликва в Берлин, че „Агентите на ДС са във всеки скандал, във всяка институция” и горчиво пророкува: „Ще видите, когато мине проверката във външно министерство за досиетата, какво чудо е там. А тези хора са формирали и формират външната политика на България. Става въпрос за 90 на сто от състава на външно министерство – говоря за последните 20 години, говоря за сега!”, подчертава г-н Борисов.
Е, предстои да видим, естествено, дали усърдието по отзоваването на посланиците в САЩ и Турция ще бъде същото и по отношение на 90-те процента ченгета-международници. Защото основанията са идентични – „запазване престижа на българската дипломация” и „връщане на доверието на ЕС и света към България”.