Според изследване на Европейския съвет по транспортна безопасност огласено в средата на годината, България продължава да е в челните редици на страните от ЕС, в които умират най-много хора от автокатастрофи. Всеки ден по пътищата на страната трагично загиват хора, а броят на инвалидите за цял живот неудържимо расте.
Кое зарежда неуморимата българска автомобилна месомелачка?
На фона на традиционната поредица от спектакълни автомобилни катастрофи в разгара на ваканционната „миграция” към морето, новият министър на транспорта уволни шефа на дирекцията „Държавна автомобилна инспекция” за несправяне с работата и огласи поредното затягане на изискванията към шофьорските курсове и техническите прегледи на автомобилите.
Броени дни преди това находчив журналист успя да заснеме със скрита камера пазарлъка си с корумпиран автомобилен инструктор, който срещу смешна сума го снабди със свидетелство за правоуправление, превръщайки на практика новоизлюпения шофьор в жива „трафик – торпила”. Не това, второто, е останало в съзнанието на младите кандидат – шофьори, а по-скоро размера на сумата, за която в България можеш да получиш своеобразния

„лиценз за убиване” или „свидетелство за невменяемост”,

в което фактически се превръща придобитият по втория начин документ. Практиката е масова и повсеместна, което обяснява до значителна степен смъртността по пътищата в резултат на абсурдно поведение на водачите.
Ако безобразната пътна мрежа, по която българите се придвижват на четири колела из страната си, както и традиционно корумпираните контролни органи  все пак са някакво обяснение за страховитите кървави мелета по пътищата, напълно необяснимо е абсурдното отношение на местните водачи към техническото състояние на собствените им возила. До главния мозък на онези с нови автомобили, например, трудно прониква мисълта, че въпреки броените пачки, за година-две по местните разбити пътища и улици марковата четириколка може да се превърне в най-обикновен ковчег или снаряд-убиец на пътя. Подобни умонастроения имат и собствениците на евтини вносни „бижута” втора или трета ръка, за които даването на нови пари за сервиз е истински грях.

Най-любопитно, обаче, е отношението на местните шофьори към т.нар.”годишни технически прегледи”.

• Lost in Translation rip Coffee and Cigarettes dvd

То граничи с истински абсурд, достоен за изследване  и тълкуване от специалисти-психиатри. Българинът отива с автомобила си до сервиза, плаща пълната такса за прегледа, получава заверените си документи и си тръгва доволен, но без фактически преглед. Защо оторизираните за това сервизи масово допускат подобно нещо, криейки се зад мъглявата „обща отговорност” на техническите лица, е проблем на прокуратурата. Защо, обаче,  собственикът на колата, която освен него транспортира децата и близките му, дори когато си е платил не желае да научи дали поне спирачките му са изправни, е енигма, скрита все още някъде дълбоко в психиката на пост-социалистическия балкански индивид.
Впрочем въпросната „енигма” дава  и частичен отговор на констатацията на Европейския съвет по транспортна безопасност, че докато във Великобритания, Германия, Швеция и Холандия броят на загиналите по пътищата е под 50 човека на милион, в България и Румъния, той надхвърля 150 души. Както и потвърждава народната мъдрост за „невинността” на лудия, дето изял зелника…

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:””; margin:0in; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:”Times New Roman”; mso-fareast-font-family:”Times New Roman”;} @page Section1 {size:8.5in 11.0in; margin:1.0in 1.25in 1.0in 1.25in; mso-header-margin:.5in; mso-footer-margin:.5in; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>

На днешния 6 май  България официално чества два празника  под знака  на „Св.Георги Победоносец” – „Денят на храбростта и българската армия” и „Денят на овчаря и пастиря.
Кое свързва тези два празника днес?
През тази година Гергьовден отбелязва кулминацията на 6-дневните почивни дни, които парламентът и правителството великодушно отпуснаха на гражданството в условията на глобална икономическа криза и в навечерието на предстоящите избори за евро и български депутати. Празникът е официален и се отбелязва двупосочно –от 1993 година заслужилите военнослужещи получават повишение и присъстват на традиционния парад, а от древни времена светията-закрилник на добитъка, получава като жертвоприношение от пастири, скотовъди и целокупния народ, по едно изпечено агне, което обикновено се консумира в обстановката на напоително фамилно веселие.
Днес военният парад в София ще бъде особено впечатляващ. Според предварителните информации над смаяните столичани ще прелети един от двата италиански транспортни аероплани „Спартан”.

Вторият е повреден

след като на два пъти при силен вятър удари крилото си при кацане. С мощен рев в синевата ще преминат и трите съветски изтребителя Миг-29, които макар и с ремонтирани двигатели не могат да участвуват в операции на НАТО, тъй като им липсва специфичната за алианса авионика, което означава, че във въздуха те ще бъдат приемани като вражески самолети. По и без това изпочупените жълти столични павета с грохот ще премине бронираната гордост на страната под формата на три танка и три бронетранспортьора, като хитът на дефилето ще бъдат подарените от американската армия три машини „Хамър”. Според изявление на началника на българския генерален щаб ген.Златан Стойков след последните репетиции на парада, „Българската армия е на световно ниво”. Като признание на този безспорен факт е и участието на военни духови оркестри  и знамена от близо 10 приятелски на страната държава.
Естествено

„Денят на овчаря и пастиря”, накога тачен особено много от бившия „ръководител на държавата и партията”

Тодор Живков и неговите съмишленици, които кинохрониката снимаше с рунтави калпаци и дудуци в уста,  ще премине доста по-скромно. Просто овцете и респективно отглеждащите ги овчари и пастири, са намалели толкова драстично, че според непрекъснато протестиращите в София животновъди съвсем скоро всички ще те ще останат само исторически спомен от някогашния пасторален бит на българина или ще емигрират през Странджа в съседна Гърция, където пашата и пазара били по-добри. Подобно на няколкото функциониращи самолета, танкове и бронирани машини във войската, сега гергьовденските агънца се внасят от чужбина и българинът се готви направи за пореден път „помен с чужда пита” на светията Победоносец. Всичко това, обаче, едва ли ще има някакво отражение върху шумните и радостни гастрономически удоволствия под маршовата музика на духовите оркестри.
Които също гостуват от чужбина.

За България днешният „Ден на труда и на международната работническа солидарност” е началото на поредния седмичен почивен маратон, който ще приключи на 6 май със също  официалния празник Гергьовден.
Навсякъде по света пролетните празници са прекрасни, независимо дали се наричат „1 май”, „Фрюлинг фест” или „Гергьовден”. Топлото време, цъфналите дръвчета и свежата зеленина предразполагат  и към най-приятни политически изживявания сред възраждащата се природа.
А може би и  най-впечатляващи?
Като, например, редовните митинг -концерти на БСП, които се организират от години насам в градските паркове на мястото жизнерадостните първомайски манифестации със скандирания „С БКП напред!”, „Вечна дружба с трудовия съветски народ!”, както  и с предаваното на ухо соц-остроумие „Като сме без делници, да не сме без празници?”. Най-вероятно в подобна атмосфера днес ще се потопят номерираните  вече твърди симпатизанти на червената партия, както и 2-те хиляди щастливци от старчески домове, включени в амбициозната

„Програма за активно стареене” на социалното министерство да прекарат празниците на черноморския бряг.

• The Crow: Wicked Prayer rip

• Drawn in Blood dvdrip

Със сигурност днешния ден ще бъде отбелязан и от крайните левичари, които наскоро напуснаха редиците на „столетницата”  и се обявиха за радетели на „чистия социализъм”. На светлия трудов празник те едва ли ще пропуснат възможността да призоват отново за обединение на 20-те леви формации в страната в общ „Народен фронт”, който ще воюва срещу капитализма, за безплатно здравеопазване, за повишаване пенсиите на резервистите от войската и МВР и ще гони от страната чуждите военни бази с тяхното  небългарско военно присъствие.
По традиция на днешния празник емоции ще изпитат и

малобройната групичка на местните анархисти,

които, подобно на своите единомишленици в Европа и по света, ще са готови да се посбият с политическите си опоненти, и ако това не се случи, то вероятно ще е защото радетелите за неограничена лична свобода вече са разлепили традиционните си листовки с надписи „Анархия вместо България” и „Без бог, без господар и без родина!”.
Най-сериозната празнуваща група българи тези дни, обаче, ще са симпатизантите на печеното агнешко и червеното вино.
Напуснал големите градове за да навести родните си места, този масов и неопределил се още политически електорат, ще разсъждава около трапезата за отражението на кризата върху цените на мръвката  и пиенето и час по час ще повтаря на глас поуката: „Червеното вино поддържа здравето, а здравето е нужно, за да се пие ракия!”.
Така на всички тези щастливи българи – весел пролетен празничен маратон и наздраве, нали?

Летците старателно са обучавани как трябва да постъпват, ако самолетът им изпадне в „свредел” – опасното въртеливо падане към земята. Възможността е само една – незабавно да поставят кормилото в положение, обратно на посоката на въртене, да държат натиснат точно определен педал и… в това положение да чакат машината да излезе от опасната ситуация. Ако се паникьосат и объркат командите, ако нервите им пред приближаваща земя не издържат, изходът е фатален.
Четири месеца след поемането на властта, премиерът Бойко Борисов и неговия управленски екипаж се намират в подобна ситуация. Раздрънканият държавен аероплан, претоварен от финансовите дълговете и поразиите на тристранната коалиция, лашкан от вихрите на икономическата криза и вибриращ от ненадеждното  парламентарно мнозинство, се е насочил стремглаво надолу и единствено точните действия и здравите политически нерви биха могли да го спасят от катастрофа. Може да се приеме, че гласуваният на второ четене кризисен бюджет за следващата година е съществена част от задължителните действия на пилотите от ГЕРБ, които би следвало да нормализират ситуацията. Стига, разбира се, нервите на екипажа и пътниците да издържат на изпитанието.

Кой да управлява самолета?

Още в началото на прехода в общественото пространство се чуваха призиви в управлението да бъдат наети некорумпирани западни експерти, които да свършат необходимото по стабилизиране на стопанските системи на намиращата се в преход посткомунистическа държава и след това да предадат всичко в ръцете на междувременно подготвените на запад местни кадри. Тази наивна мечта от началото на прехода, естествено, не се сбъдна, но първият „пробив” в това отношение беше направен през 2001 г., когато в екипа  на НДСВ бяха привлечени млади „сини якички” със западно образование и някакъв мениджърски опит. Те се провалиха в резултат на собствената си некомпетентност и склонност към корупция, както и от яростната съпротива на играчите от местното политическо статукво, по-късно демонстрирали „убедително” на какво са способни при воденото от социалистите предишно управление.
Сега в пилотската кабина на ГЕРБ отново има подготвени на запад авиатори, които на този етап като че изпълняват задължителните команди при аварийно състояние на икономиката. Ако съдим по параметрите на най-рестриктивния кризисен бюджет след промените преди 20 години, действията им са социално безчувствени, икономически прагматични и политически силови. Орязани са средствата за най-деликатните сфери на държавата – социалната, здравеопазването, отбраната и вътрешния ред, администрацията,
предприемат се драстични мерки за захранване на хазната чрез фискални мерки като мита, завишени данъци, акцизи и глоби.

Сложете кислородните маски!

Някои първоначални индикации за стабилизиране на ситуацията вече са налице. Нулевият или минимален бюджетен дефицит до края на годината, поставен като висша цел за кабинета, вероятно ще бъде постигнат, въпреки неистовия вой на опозицията вляво –  още в средата на ноември ЕК констатира, че България е една от 5-те европейски държави, които ще завършат бюджетната година без свръхдефицит. Подобрената оценка на международната рейтингова агенция „Стандарт енд пуърс” тези дни също потвърди правилността на предприеманите действия, като отчете и съхранената стабилност на банковата система.
Въпреки всичко опасният низходящ свредел на българския икономически аероплан продължава. Ще понесе ли конструкцията на разнебитената машина натоварванията на срива, ще издържат ли нервите на управленския екипаж и на бедните, ужасени български пасажери, които трябва да преживеят поредното през последните две десетилетия изпитание на мизерията? Кога и с цената на какво ще бъде постигната някаква стабилизация, ако въобще такава вече е възможна?
Тези въпроси със сигурност ще вгорчават за кой ли път настъпващите Коледни и Новогодишни празници на хората. И ще ги карат да стискат палци за поредното си оцеляване.