В световните и европейски класации, свързани с консумацията на алкохол, България по традиция фигурира на едно от челните места. Според американското списание „Форбс” годишно българите изпиват 60 милиона литра спиртни напитки, като количеството непрекъснато се увеличава.

Тези дни медиите съобщиха, че цената на  самоделните казанчета за дестилиране на ракия е подскочила значително с настъпването на богатия на суровина есенен сезон, а обичайна гледка тези дни в София са пенсионери с пластмасови кофи, които събират окапалите на земята плодове на случайно оцелелите в големия град овощни дръвчета.
Подготовката за голямото зимно пиене е вече в ход напук на кризата и на амбициозната „Национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол 2009-2013г.”, която предишния кабинет лансира през последната година от своя мандат. Според нея допустимата дневна консумация на 40-градусов концентрат е около 60 г за мъжете и 30 г за жените. Това е пределното количество, за което се смята, че носи минимален риск за здравето. Освен това в програмата е записано, че

поне два дни от седмицата не трябва да се пие въобще.

Не трябва, обаче… Donald's Double Trouble movie

Megaforce dvd

В началото на лятото в Търговище две 70 годишни бабички успяват така да се напият и изпокарат, че домакинята докопала брадвата и на бърза ръка „елиминирала” с удари в главата своята гостенка. Неотдавна селски поп в Дупнишко, където „жуленето” на твърд алкохол е на особена почит, в силно почерпено състояние не само отказал да опее покойник, но след като от кръчмата  препоръчал на опечалените близки да сложат починалия „в по-голям хладилник, за да не се вмирише”, сбил се с местния полицая и го халосал здраво по окото. Друг негов Божи събрат в Горнооряховско преди години вместо с камбани, беше възвестил началото на литургията с няколко „комитски” изстрела във въздуха със собствения си револвер, произведени, естествено, „на градус”.
Естествено повечето от близо 500-те хиляди българи, които според официални данни са с  „проблемно пиене”,

са хора в средна, младежка и дори вече детска възраст. Най-голяма е концентрацията на алкохолици в Бургас, София, Перник и Ловеч, а в страната са регистрирани над 16 хиляди болни с психични и поведенчески разстройства, резултат от злоупотребата с алкохол. Само в софийския изтрезвител годишно преминават по 700 „гости”, чийто наплив е най-голям около зимните Коледни и Новогодишни празници.
Най-обезпокоително е разпространението на алкохола сред подрастващите. Тези дни бяха огласени данни от изследване сред ученици в Добрич, които говорят, че всеки седми ученик от 8-ми до 11-клас се напива над десет пъти в годината, а според европейско проучване в началото на годината, половината от българските ученици на възраст 15-16 години се напиват поне веднаж месечно, като често „забавлението” има състезателен характер.
„Състезателен” е и броят на автомобилните катастрофи, причинени от пияни шофьори, като според данни на СЗО 5 на сто от жертвите по пътя са дело на алкохола.
Къде на майтап, къде насериозно, българина обича да повтаря на маса „дълбокоумната” мъдрост: „Жените до време, пиенето – за цял живот!”. Както и кратката новина: „В Германия се състоя бирен фестивал. Най-много бира е изпил жител на град Перник, който гледал фестивала по телевизията”.

Вече втора седмица след встъпването си в длъжност новото българско правителство не може да се оправи с наследения от тристранната коалиция финансов и икономически хаос, който на фона на задълбочаващата се рецесия предвещава тежки времена за българите.
Как и защо се стигна до това положение?

С изваждането наяве на управленските безобразия на своите предшественици, новите министри от кабинета на премиера Бойко Борисов освен шокиращи констатации, започват да дават и частичен отговор на въпроса за патологичния стопански застой на страната през нейния 20-годишен преход и вече почти трите години безуспешно членство в ЕС. Частичен, защото предстоят нови разкрития, които ще хвърлят още светлина върху „най-успешното коалиционно управление в модерната история на страната”, както се опитва да внушава тези дни бившия премиер и лидер на БСП Станишев.
Макар на пръв поглед риторичен, въпросът „Защо в България нищо не се случва?”, има своя парадоксален отговор. И той е:
„Защото, всъщност, никой не желае да има истински промени”.

• Layer Cake video

Не ги желае политическия и икономически елит, тъй като евентуалните промени биха разклатили неговите добре ситуирани и корупционно смазани властови позиции и биха поставили под въпрос широката му мрежа на нерегламентирани отношения и връзки, която безпогрешно охранява статуквото. Промените са враг номер едно  и за организираната престъпност, която е вложила милиони, ако не и милиарди, в своите доходоносни схеми, обхващащи не само „високите етажи на властта”, но и нейните правозащитни и правоохранителни органи. Истинските промени биха се превърнали в бедствие за по-голямата част от бизнеса, по-едър или дребен, който обикновено функционира в сивата или директно тъмната област на местната икономика със собствени правила, закони и методи, които нямат нищо общо с официалната държава. Най-тъжното е, че
промените не са желани и от масата обикновени българи,
които са готови срещу запазване на работното място, дребна сума пари и дори срещу едно замразено пиле, да продадат гласовете си на изборите или да се „самоограничат” от ходенето по тротоарите, само защото там са паркирани собствените им автомобили „втора ръка”.
Това следва да имат предвид министрите от новия кабинет и техния амбициозен премиер, когато търсят отговори на въпроси от типа на: защо вече четвърт век от началото на проектите за магистрали в България досега не е построена нито една, защо бивш строителен министър е в състояние да хвърли 21 милиона евро за обновяване на собственото си ведомство, когато пътищата в страната са в трагично състояние; защо България е единствената държава в ЕС, която няма агенция за безопасност на храните и е на път да загуби нови милиони евро от некомпетентност и корупция в Земеделското министерство; защо прекрасни масиви от националния горски фонд са били заменяни срещу апетитни за строежи парцели край морето и как така броени дни преди изтичането на мандата, предишния кабинет сключва сделка за над 100 милиона долара за покупката на правителствени аероплани „втора ръка”; защо натоварена с очаквания агенция като ДАНС едва след смяната на правителството се престраши за първи път да извади свой доклад за безобразията в земеделието!
И докато новата власт в България все още учудено си задава въпроси и все по-често се обръща за отговори към прокурора, нейните избиратели с любопитство наблюдават докъде ще стигне в крайна сметка и тя? Ще успее ли да поразмърда малко блатясалото балканско статукво в държавата или след първоначалния ентусиазъм и тя ще потъне в него?
По традиция най-вероятен е втория вариант. Първият би бил изненада. За някои приятна, за повечето, обаче, все още не.

Според най-новите данни изнесени от Комисията по досиетата, след 2006 г. 102-ма агенти на комунистическите тайни служби са продължили да се занимават с  активна медийна дейност главно като собственици на влиятелни радио и ТВ-станции, както и като основни действащи фигури в тях.

Какво рисуват фактите за новоогласените агенти?

В деня след осветяването на поредната група „ченгета”, българската медиа като че бе изпаднала в тотално изтощение и немощ, състояние, което докторите наричат „прострация”. Причината да не бъде усетен тежкия медиен трус не бяха нито ваканционния сезон, нито тежките горещини. Безсилието беше породено от печалния факт, че ключови собственици  и управляващи фигури на частни електронни медии в България, които повече от десетилетие държат в ръцете си „хляба и сиренцето” на огромна част от журналистическата гилдия, и които са свързани пряко с бизнеса около обработката на „драгите зрители и слушатели”, се оказаха обикновени ченгета със солидни папки в архивите на комунистическите тайни служби. Пълната коментарна тишина от иначе шумните частни радиостанциики,  Интернет-информационни агенции и напористи тв-кабеларки с претенции за актуална журналистика, беше нарушена единствено от сухите протоколни информации за най-новите „находки” на Комисията по досиетата и…от воплите на неколцина потърпевши несретници, които изстенаха в ефира на конкуренцията баналното: „Станала е грешка!”, „Не си спомням тези години!” ,„Не съм навредил никому!” ,  „Работил съм за родината!”.
Просто

секцията „Частни електронни медии” в Клуба на журналистите – доносници

download Grumpy Old Men

в България набъбна с поредната група нови членове, а през есента или зимата, вероятно ще бъде попълнена и секцията „Частен печат” в същия клуб.
Отговорът  на въпроса: „Е, и какво от това?”,  е логичното:  „Нищо, напълно нищо”!
Причината е, че както в частните електронни медии, така и в печата, който отдавна е частна инициатива, собствеността и влиянието ще си останат в ръцете на босовете от ченгесарския медиен клуб. Тези блестящи бизнесмени, които освен на  натрупаните с „честен” труд милиони, винаги са се радвали на високото признание на властта – лично г-н президентът ги декорира с високи държавни отличия, дори рождените им дни се превръщат в малък национален медиен празник! Същите тези достойни люде като правило са ВИП- гости на тежките официални приеми, а в мобилните им телефони задължително „кротуват” личните номера на целия държавен и стопански елит, с който се обменят приятелски услуги, уреждат се

бартери и сделки с всичко онова, което четвъртата власт в държавата може да предложи на останалите три.

И понеже „ченгетата-босове” разписват паричните ведомости на своята медиа, никоя от бройките в нея, била тя на редактор, водещ или репортер,  може да си позволи да има собствено мнение, камо ли да не играе по свирката на собствениците. Така техните подчинени „гласове, камери и пера”, с ентусиазма на демократичната „свобода на словото”,  ще продължават и в бъдеще да обясняват в ефир колко овехтяла е тая работа с досиетата, защо трябва да се „гледа напред” в свободната инициатива и как „да си агент на тайните служби е било най-високата и патриотична чест”. Разните там комунистически концлагери, чадъри-убийци и съсипани човешки съдби са преувеличени измишльотини от далечното минало, което никой вече не помни, а най-малко – младите…
Впрочем характерният за България кръг на падението се затвори когато от досиетата стана ясно, че бившия вече шеф на българското „ФБР”  е бил вербуващ офицер от ДС на едно от осветените ченгета, медийни собственици днес. Какво да се прави – малка държава, с шепа хора, къса памет и дребни цели …които някои продължават да припознават с „демокрацията”.Romeo Is Bleeding film

The Last Outpost movie

През първата седмица от управлението си, новото правителство на ГЕРБ прие и излъчи важни сигнали, свързани с бъдещата външна политика на страната.
Българските медии не пропуснаха да отбележат акцента, който новия министър-председател на страната постави върху приемането на официалното поздравление на американския президент Барак Обама, връчено му лично от досегашната посланичка на САЩ в София и бъдеща помощничка на американският държавен секретар Хилари Клинтън. Пред камерите на почти всички местни телевизии и множество репортери, премиерът Бойко Борисов превърна един протоколен по същество акт в медийно събитие от първа величина, нещо, което не се случи с полученото по същото време поздравление на руския премиер Путин, регистрирано бегло в информационните емисии.
Зад тази символика вече прозират и конкретни изявления. В първата си декларация пред парламента новият премиер потвърди ангажиментите на страната към членството й в НАТО и неколкократно декларира решимостта на бъдещото правителство да гарантира и осигури „Европейското развитие на България” – цел, която се съдържа и в абревиатурата на новата управляваща партия ГЕРБ. Изявления в този дух направи и новата министърка на външните работи Румяна Желева, чиито конкретни идеи в областта на голямата политика, обаче, тепърва предстои да бъдат официално изяснени. Онова, което Вашингтон и Брюксел очакваха да чуят като уверения в неизменния европейски и евроатлантически курс на страната не само беше потвърдено, но и пречупено през нейните специфични проблеми в момента. Или както обеща премиерът Борисов пред парламента, неговото правителство ще

„възстанови отношенията си с останалата част на ЕС, като засили борбата срещу корупцията”.

Доста по-сложен се очертава, обаче, руският вектор на българската външна политика. Преживели истински разцвет при управлението на тристранната коалиция, наторявани с поемането на тежки и спорни ангажименти в сферата на енергетиката, отношенията между София и Москва при управлението на ГЕРБ в момента преминават през своеобразна финансова ревизия. Замразяването на крупните енергийни сделки и преговори, като строежа на АЕЦ”Белене”, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис” до изясняване на тяхната целесъобразност вече предизвика залпове на държавните руски медийни „Катюши”, които започнаха да обсипват София с упреци и завоалирани, засега, заплахи по повод основателните съмнения на новото правителство. „България подписа споразумението за „Набуко” и фактически погреба „Южен поток”, „Борисов ще играе с Путин на „газова жмичка” срещу добри пари”, „Вчера станаха министри и вече ни отписаха” – това са само някои акценти в

надигащият се медиен натиск от страна на Москва,

който със сигурност ще прерасне в политически и икономически, ако кабинета Борисов реши да поеме по-твърда и прагматична линия в двустранните отношения.
Сред първите държавници, поздравили новият български премиер, беше и германската канцлерка Ангела Меркел. Тя го направи преди две седмици лично в Мюнхен, стори го и през тази седмица официално с думите: „Германия ще ви подкрепя като партньор. Очаквам с радост съвместната работа с вас и по-нататъшното разширяване на тясното и успешно партньорство между нашите две страни в ЕС и НАТО”.
Сравнението в подходите е очевидно и едва ли се нуждае от коментар. По-скоро са нужни точни изводи и отстояване на позиции пред вечната българска дилема  „Ост-Вест” или „Изток- Запад”.