Есенният политически сезон раздвижи и съдебната власт в България. Между висшите магистрати в общественото пространство прехвърчаха остри спорове, обвинения и дори заплашителни предупреждения.
Какво породи тази необичайна активност?
Според българската  Конституция от 1990 година 25-те членове на главният административен орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет  – са представители на 11 парламентарно избрани юристи, 11 магистрати от съдебната власт, както и председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Главния прокурор. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието и тъкмо новата министърка на правосъдието Маргарита Попова на извънредно заседание на съвета на 11 септември след посещение й в Брюксел хвърли „камъка в блатото”. След като се аргументира с направените само два дни преди това препоръки на парламента ВСС да промени спорните правила за избор на магистрати и да оценява тяхната работа  обективно, председателствуваща съвета обяви, че вътрешните правила на съвета трябва да бъдат променени в контекста на настояването на ЕК за

радикална промяна в българската съдебна система.

Директното предупреждение на правосъдната министърка, че „кадровата политика на ВСС не среща доверие в Брюксел, поради което съветът може да бъде предсрочно разпуснат”, както и недвусмислената заплаха, че ще поиска „оставката на онези магистрати от ВСС, които отказват да воюват с организираната престъпност”  отключиха и съответните реакции. Неидентифицирани членове на съвета публикуваха обща декларация, в която заявиха, че критиките срещу кадровата политика идвали от „злонамерени хора” и представлявали „недопустим натиск”, като от своя страна попитаха риторично защо не бъдат назовани поименно кои са „приятелските кръгове, големите адвокатски кантори и черничките хора с ланци или роднини, които оказват натиск” на съдебните кадровици.
Част от отговора, всъщност се появи още през юни, когато стана ясно, че станалият известен като

„Красьо от Плевен”,

27 годишен „черничък човек с ланци” и управляващ луксозни автомобили, срещу скромната сума от 100 хиляди евро е предлагал да уреди с необходимите във ВСС гласове всеки кандидат за началник в дадена магистратура. Доказано е, че с Красьо „плевенски” са контактували доста подобни мераклии, а и сред висшите съдебни кадровици той не е бил непозната фигура.
Друга част от отговора се съдържа и в думите на председателя на Съюза на съдиите в България Сотир Сотиров, който разказа по електронна медия как на маса в заведенията около столичната Съдебна палата членове на ВСС са забелязване редовно да правят комбинации преди и дори след съответния избор на даден магистрат.
Най-флагрантен, обаче, е случая с вътрешноведомствения чалга-клуб, в стаята за почивка на магистрати от Софийския районен съд организиран от неговия заместник- председател. Импровизираната дискотека „Мале, мале…”, кръстена по заглавието на пошла фолк-песничка, посрещала блюстителите на закона с окачени на врата дамски „прашки”. По информации в медиите предложеното уволнение за „уронване на престижа на съдебната власт” на заместник-председателя на районния съд било отменено, тъй като мнозинството членове на ВСС не подкрепили мярката, тъй като „познавали колегата си лично”.
На този фон ще успее ли новата правосъдна министърка да се пребори с хронично порочната система на своите довчерашни колеги? Засега отговорът е неизвестен.
А може би той се все пак съдържа някъде в текста на чалга-песничката „Мале, мале, Красьо…”?

• Megaforce video
  Urmel voll in Fahrt full movie

  Touched ipod

  Pilgrim download

American Mullet video

Летният туристически сезон, от който хотелиерите и ресторантьорите в България очакват приходи от 1.5 млрд. евро, е към своя край.
Каква е реалната картина на туризма в годината на тежка икономическа рецесия?
За туризма в България е прието да се говори или добро, или нищо. И има защо. Със социалистически размах на фантазията местните „специалисти” очакват до 2020 година браншът да заеме над 11 на сто от БВП на страната, а в обслужващата го индустрия дотогава бъдат ангажирани почти половин милион българи. Преди две години държавният глава Първанов заяви в познатия отпреди 20 години стил пред конгреса на инвеститорите в туризма, че „само за последните десет години в туризма – в хотели, ресторанти, къщи, инфраструктура, са инвестирани повече средства, отколкото са приходите от международен туризъм за периода, възлизащи на почти 13 милиарда евро”!

Масови ръкопляскания и възгласи в края на този сезон, обаче, няма

и причината не е само рецесията в страната и глобалната икономическа криза, които, отново според очакванията, са редуцирали туристическия поток от чужбина с около 8 на сто това лято. Българите предпочели да летуват в съседните Гърция и Турция са около 15 на сто, като, според български бизнес-всекидневник, много от тях са разочаровани от „гледките на строежи, мръсните плажове и морска вода и въобще, от състоянието на морските курорти като цяло”.
А въпросното „състояние” наистина е патетично.
Данните говорят, че още в разгара на сезона редица семейни хотели по Южното Черноморие са започнали да разпускат персонала си и да затварят, а заетостта на легловата база там е около 20 на сто. Стреснати от непрекъснатите безобразия по морето, много българи, които са основния туристически контингент, предпочетоха да отдъхват на планина. Концесионерите на плажове са превърнали досега на хората с морето в тежък финансов и чисто човешки тормоз.

Защитеният уж  от Конституцията черноморски бряг отдавна е парцелиран в малки частни „феодални” владения,

преминаването през които е или скъпо платено, или невъзможно. Плажовете отдавна са пример на истинска сегрегация, при която огромната част натъпкани на третата линия туземни туристи гледат злобно неколцината баровци с дебели портфейли които се търкалят по дебело засенчените шезлонги, а дебеловратите гавази на концесионера са в състояние да пребият до кръв нарушителите. Цели плажове, какъвто е Малкия южен плаж до с.Лозенец, са трансформирани в истински частни заведения, в които можеш да влезеш само срещу вход и закупени услуги от минимум 50 евро на човек! И всичко това се върши нагло, цинично и оскърбително за елементарното човешко, камо ли туристическо и национално, достойнство! При това във време на икономическа рецесия, нарастваща безработица и традиционна бедност на населението!
„Ами, като нямат пари, да не ходят на море!”- биха репликирали собственици, инвеститори и концесионери. И ще бъдат прави, тъй като напук на оптимистичните перспективи за българския туризъм, на своето море те все повече няма да ходят. За късмет плажовете на южните съседки на България са по-красиви, по-евтини и по-чисти, а обслужването е с класи по-добро!
Така че наистина за българския туризъм може спокойно да се говори или добро, или нищо. Както за…