Половината завършващи средно образование в България не владеят в необходимата степен правописа и пунктуацията на родния си език, констатираха наскоро за пореден път специалисти по проблемите на езиковата грамотност. Според тях в България няма официална статистика за броя на неграмотните деца, поради липсата на официални критерии за това.
Какви опасности крие явлението?

На фона на увеличаващата се ниска грамотност в ЕС, където според доклад на ЕК отпреди две години една четвърт от 15-годишните ученици са показали „слаби резултати при четене и писане”, безрадостните информации за положението в България едва ли са изненада. В края на октомври, тогава все още министърка на образованието Йорданка Фандъкова обяви публично, че половината от 16-годишните български ученици са полуграмотни или не могат изобщо да четат, позовавайки се на актуално международно изследване. Резултатите говорят, че половината от тези ученици не достигат минималните стандарти или са „функционално неграмотни”.

Неграмотността като „мрак” и „тъмнина”

Справка в дебелите речници сочи, че докато напълно неграмотният не може да разбере изписани думи като, например, „куче” или „котка”, функционално неграмотният човек може да схване елементарни думи, но доколкото не може да чете достатъчно добре, той не е в състояние да разбира онова, което му е необходимо във всекидневния живот, като обяви за работа, административни съобщения, вестникарски публикации, по-сложни указателни знаци, афиши и т.н. За раз от пълната неграмотност, чиито характеристики са еднакви за целия свят, характеристиките на функционалната неграмотност са различни за една или друга култура. Ако „сричането” може да се окаже достатъчно като грамотност за човек от селските райони на някоя развиваща се държава, то е проява на тежка функционална недостатъчност за градските райони на технически развита страна.
Сред синонимите на думичката „неграмотност” в българския език са не само „невежество”, „незнание”, „простотия”, но „мрак” и „тъмнина”. Тъкмо в подобна бездна изпадат десетките хиляди българчета, които всяка година напускат по различни причини училище между 5 и 7 клас –  ключово важен период за преодоляването на функционалната неграмотност. Навлизайки все по-дълбоко в тунела на безпросветието, тези индивиди неизбежно затъват в социалното блато, което генерира всекидневно тежка престъпност, антисоциални прояви, рискове за здравето и самоунищожителни действия. Техният постоянно нарастващ брой, обаче, рефлектира пагубно и върху националната култура. В търсене на аудитория все повече електронни медии съобразяват програмите си с примитивните вкусове на този застрашително нарастващ „пазарен” сегмент, поради което

в националния ефир денонощно се изливат тонове еротика, простотия и кич.

Всичко това предопределя и данните, показани в друго актуално международно проучване сред 57 държави в света, огласени тези дни. Според тези данни 18-годишните българчета са на предпоследно място по конкурентност – просто се оказало, че 51 на сто от завършилите средно образование в България дори не познават буквите и могат да изпълняват само най-ниско квалифициран труд.
И понеже в условията на криза и лавинообразна безработица  няма нужда дори и от такъв труд, да му мислят беззащитното българско население, което през настъпващата зима ще бъде заливано от престъпност и недофинансираните правозащитни органи, които следва да се борят с нея!
Така че българи, когато мернете написана някъде четири буквената дума „овца”  с пет правописни грешки –  „уфтсъ”, за което алармира уважавания литератор проф. Кирил Топалов, спасявайте се незабавно и бягайте надалеч!

Кратката визита на македонският министър-председател Никола Груевски в София  и разговорите му с българския премиер Бойко Борисов биха могли да рестартират успешно един занемарен от цяло десетилетие процес в отношенията между двете балкански съседки.
В края на февруари 1999 година тогавашните премиери на България и Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха съвместна декларация, която за първи път след промените в двете съседни балкански държави откри възможност за решаване на многобройните спорни отношения между тях и за нормализиране на двустранните отношения. Документът беше подписан на „официалните езици на двете държави” , което беше пробив в т.нар.”езиков спор” между тях, спор който тогава блокираше парафирането на над две дузини двустранни споразумения. Освен това двете съседки декларираха, че „нямат териториални претенции една спрямо друга”, което на практика сваляше претенциите за предоставяне на „права и свободи” на съответните малцинства във всяка от тях. САЩ в лицето на своята тогавашна посланичка в София Ейвис Боулън, горещо подкрепиха декларацията, а германският посланик през тези години

Петер Мецгер определи документа като „нещо много хубаво”.

Едно от главните действащи лица, подготвили този важен дипломатически пробив, тогавашния, а и сегашен заместник-министър на външните работи Марин Райков, призна през 1999 година, че водената от него българска делегация на преговорите е „постигнала много повече от очакваното”. Фактът, че девет години по-късно, в началото на 2008 година, съвместната Декларация е потвърдена с меморандум от двете съседки, потвърждава всички първоначални оценки.
Сега, според думите на премиера Бойко Борисов, казани след „блиц”-срещата му в София с неговия колега Никола Груевски, България отново „стъпва” на Декларацията от 1999-та, като очаква тя да се оформи като договор. Подобен  бъдещ документ със сигурност би се превърнал в официалния „лиценз”, който България ще предостави на югозападната си съседка за стартиране на нейните присъединителни преговори за членство в ЕС. Защото, и това е необходимо да се припомни, преди 10 години двете страни подписаха декларация, а не договор, за да бъде избегнато ветото на тогавашния македонски президент Киро Глигоров, който по задължение следваше да го наложи след като текстът за „малцинство” противоречеше с чл.49 от Конституцията на Македония, който налага републиката да се „грижи за своите малцинства в България и Гърция”.

„Лиценз” за членство в ЕС

Днес нещата са съвършено различни. На 19 декември падат визите за пътуване в ЕС за македонските граждани. След като Македония и Косово се разбраха за общата си граница пътят за започване на преговорите за присъединяване на бившата югославска република към ЕС е практически отворен, макар че извървяването на този път няма да бъде бързо и лесно за Скопие. Спорът с Гърция за името на страната, изглаждането на отношенията със Сърбия и, което е особено важно, постепенното европейско цивилизоване и отрезвяване, което се очаква от мнозина представители на македонския политически, научен и обществен елит – това ще бъдат основните европейски препятствия за малката и бедна балканска държава.
Всичко това, при здрав разум, би могло да се случи доста по-бързо от очакваното. Особено ако македонците успеят  и творчески да перифразират любимата си космическа мечта в:  „Европо, Европо, земьо македонска!”

През последните 20 години отношенията „власт-медии” в България са обект на особено внимание и критики, но в последно време те придобиват твърде обезпокоителни измерения.
Някои вероятно си мислят, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са  се превърнали в основно медийно събитие в България. Съвсем не. „Тумба-лумбата” на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радио-телевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси „А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?” или „Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?”, прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама.
И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за

публично-интимните отношения между власт и медии.

В навечерието на 20-годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си „национални”, след което участниците побъбрили „приятелски” с домакина на чаша вино в президентството.
В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори  и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да „уважи” деня на отворените врати на прословутата медиа…
Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни

греховни контакти с медиите.

Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да „придружават” безплатно в президентския или премиерски самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като „официални посещения”. Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на „бащиците”, както  и днес иронично наричат първите ръководители на „държавата и народа”, се правят пред едни и същи журналисти от проверени/ разбирай „контролирани”/ медии , а излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподанническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.

Медии за всичко и с всеки Sirène rouge, La full movie Love Lies Bleeding movie

Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели.  През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция „Бъздеш”/ Buzzdash/ направи проучване в Интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. Преди това, в годишния си доклад за 2008-ма, организацията „Репортери без граници” постави европейска България на 59-то място в класацията за свобода на печата, след държави като Того и Мавритания.  През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. Комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на „всичко и с всеки медии” за „мероприятия със съмнителен ефект”, както отчетоха експерти.
От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията.
А най-малко за българската такава.

The Avengers move

Идеята за отстраняване на Георги Първанов от президентския пост започна отново да набира сила след публичната размяната на остри реплики между него и премиерът Бойко Борисов.
Доколко очакван беше поредният сблъсък между ръководителите на изпълнителната и президентската власт в България и какви биха могли да бъда резултатите от него?
Третото правителство под президентството на Георги Първанов може да се окаже камъкът, който да преобърне политическата каруца на държавния глава и да сложи безславен край на неговата противоречива кариера. Намеренията на т.нар. „проправителствено мнозинство” в лицето на ДСБ и „Атака” да поискат стартиране на процедурата, известна с американския термин „импийчмънт” и означаваща законно отстраняване на президента от заемания пост, съвпадат до голяма степен и с намеренията на управляващата партия ГЕРБ за разчистване на сметките с  всички преки и косвени участници в „големия социалистически грабеж” през последните години. Така единомислието на управляващите вдясно, политическата прострация, в която се намира левицата и високата/ все още!/ обществена подкрепа за премиера Борисов и неговата партия, са в състояние да предизвикат три уникални „прецедента” в съвременното българско политическо битие –да отстранят предсрочно действащ държавен глава от неговия пост и да вкарат бивш премиер и негова министърка зад решетките.

Идеята за импийчмънт на президента Първанов не е никак нова.

Още през лятото на 2007-ма по инициатива на депутата от десницата Нено Димов и със съдействието на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” са изготвени мотиви за отстраняването на президента, свързани с безспорно доказаната му принадлежност към структурите на комунистическата Държавна сигурност. Съвсем логично 72-мата опозиционни депутати в 40-то НС тогава не получават необходимата подкрепа и идеята замира до лятото на 2008-ма, когато в разтърсващият доклад на ОЛАФ за източените 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД, се появява констатацията, че престъпната мрежа от над 50 български, европейски и офшорни компании, управлявана и финансирана от недосегаемия все още тандем „Николов-Стойков”, е имала близки връзки с тогавашното българско правителство. „За единия от двамата се твърди, че е финансирал предизборната кампания на настоящия български президент”, отбелязват експертите от европейската служба за борба с финансовите измами, а тогавашната дясна опозиция отново предприема стъпки, естествено неуспешни, за стартиране на процедурата за отстраняването на Първанов.

Има и трети опит

–  през февруари тази година гражданската организация „Справедливост” апелира към депутатите за предсрочно прекратяване пълномощията на президента заради негови противоконституционни антиевропейски изказвания и най-вече заради унизителната му молба към руския патриарх Кирил да се намеси във вътрешните работи на Българската православна църква.
Сега, когато парламентарното мнозинство е съвършено различно, в арсенала срещу Първанов е включен и вледенения „лански сняг” под формата на съмнения за нерегламентирани връзки на ръководството на БСП с режима на Саддам Хюсеин по корупционната програма „Петрол срещу пари”, мистериозно изчезналите 30 страници от досието „Гоце”, странните назначения на охранители на мафията в Националната служба за охрана, като много от тези действия са  свързани логично с липсващите 11 секретни доклада от правителството на Станишев.

Ледените топки на „ланския сняг”

Още през септември премиерът Бойко Борисов декларира публично, че отношенията му с президента Първанов са лоши. Днес лидерът на ГЕРБ открито обвинява държавния глава, че се меси пряко в работата на съдебната власт, а негови съпартийци вече говорят за нарушения на Конституцията и липса на отчетност на президента пред НС. През следващите дни ще разберем дали ГЕРБ и проправителственото мнозинство ще отбележат политически „хеттрик” с три гола във вратата на Първанов, Станишев и бившата социална министърка Масларова.
Ако успеят, публиката със сигурност ще им ръкопляска. Както на всички футболни мачове с участието на премиера Борисов.

The Evil of Frankenstein release

• Around the World in 80 Days Madagascar: Escape 2 Africa dvd

Поисканото от главния прокурор на България снемане на депутатския имунитет на бивш министър-председател по повод съдебни разследвания срещу него, е едно от основните събития не само на отминаващата седмица, но и в политическата практика на държавата през последните 20 години.
Високата обществена подкрепа от 40 процента на избрания след вота през юли кабинет на ГЕРБ, само за три месеца достигна рекордните близо 80 на сто не толкова благодарение на някакви реални действия, колкото на безпощадните разкрития за безобразията на управлението на тристранната коалиция. Дори и първоначалните резултати от течащата ревизия на държавата от август насам показват, че опашката пред прокуратурата би следвало вече да е доста дълга и без много бавене в съда, довчерашните управници да са поели пътя към т.нар.”места за изтърпяване на наказание”.
Засега, обаче, това не се случва и може би тъкмо поради тази причина новата власт реши да атакува предшествениците си първо в лицето на техния премиер. Възползувайки  се от срамния ченгесарски скандал в най-обгрижваната и престижна тайна служба на държавата – ДАНС, управляващите „забодоха” Сергей Станишев с досъдебно производство за разкриване на държавна тайна по непредпазливост по два члена на Наказателния кодекс . Ако обвинението докаже аргументите си пред съда, току-виж сегашният лидер на БСП влязъл не само зад решетките за няколко години, но би заел подобаващо място и в посткомунистическата история на държавата.

На криминалния пиедестал

Възниква въпросът – след като става ясна гигантската разсипия на държавни средства, особено през последната година от управлението на предишния кабинет, когато в публичното пространство изплуват като блатни мехури все повече доказателства за връзките на организираната престъпност с властта,  след като се виждат резултатите от т.нар.”заменки” на имоти и гори и през последните години за България се говори като освен за най-бедната, и за „най корумпираната” европейска държава, защо бившият соц-премиер трябва да бъде съден за сравнително дребно и неочаквано провинение?
Ал Капоне „Made in Bulgaria”?

Мнозина биха потърсили отговора на този въпрос през далечната 1931 година на миналия век, когато американски съдия осъжда на 11 години затвор и глоба от 200 хиляди долара за укриване на данъци Алфонсо Капоне, един от най-свирепите гангстери-убийци на чикагската мафия. Този романтично звучащ днес „прецедент” на американското правосъдие, обаче, едва ли ще е твърде подходящ за „Станишевия” случай. Най-малкото защото по негласна договореност, скрепена с неубедително законодателство, властта в България през последните десетилетия преминава от едни ръце в други без търсене на отговорност от предишните. Пример –в началото на 90-те години т.нар.”демократи” се опитаха да осъдят комунистическия сатрап Тодор Живков за раздадени незаконно апартаменти, а не заради подготвената държавна измяна по превръщането на страната в поредна република на СССР. Не успяха да го сторят, в резултат на което „другаря Живков” изкара старините си с почести у дома.
Сега „силните” мъже от ГЕРБ отново хващат бика за рогата и всички около тях внимателно ще наблюдават изхода от поредната съдебна корида. Нейният резултат ще покаже дали за две десетилетия преход, България е помръднала леко напред или си остава вечният „тъмен балкански субект” за Европа.
А публиката в страната, въпреки кризата и грипната епидемия, вече вика „Оле!”…