В едно от първите си интервюта, номинираният за нов български дипломат номер едно  и досегашен министър на отбраната Николай Младенов определи като основна задача на своето бъдещо ведомство “възстановяване доверието на Европа”.
Кои са някои от предизвикателствата, пред които се изправя младият български външен министър?
Непосредствено след победата на ГЕРБ на парламентарния вот, спряганият още тогава за поста външен министър Николай Младенов прогнозира, че новото правителство ще завари една объркана посока във външната политика на България и поясни, че не може да имаш успешна външна политика след като нямаш успешна вътрешна политика.
Шест месеца по-късно, номинираният за нов шеф на българската дипломация Николай Младенов се изправя пред последствията  от разрушителното „европейско земетресение” Желева, пред необходимостта от въвеждане на порядък в дейността на външнополитическото ведомство и пред сложните кадрови проблеми в държавната дипломатическа служба. Преодоляването на тези препятствия ще отнеме още време, но то е задължително, ако правителството на ГЕРБ наистина е решено все пак да направи рестарт в българската външна политика.
Едва ли е необходимо да се изчисляват допълнителните щети върху имиджа на страната, нанесени от безрасъдната авантюра на кабинета с еврокомисарската кандидатура на досегашната външна министърка Желева. „Съживени съмнения дали балканската страна заслужава членството си в ЕС и способна ли е да се пребори с корупцията, отблъскваща инвеститорите”-Ройтерс, „Цялата случка е сериозно унижение за най-бедната страна в ЕС…участието в политически скандал за първия комисар по хуманитарната помощ е сериозен срам  и за Евросъюза”  – в.Индепендънт, „На гладкия брюкселски паркет бившият телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков все пак се подхлъзна” – ФАЦ – това са само част от невидимите, но вече осезателни поражения, които правителството, чрез своята дипломация тепърва ще трябва да разчиства.

Гнездото на осите?

Въпреки приетият в последните дни на 2009-та от кабинета Устройствен правилник за дейността на външно министерство, с който бяха съкратени около 230 служители, беше закрита службата на говорителя на ведомството и бяха създадени две нови дирекции, проблемите останаха и те са свързани с „размита отговорност, липса на координация и контрол, дълго натрупвани дефекти и не на последно място – некадърност”, както поясниха пред медиите отзованите в средата на миналата година посланици във Вашингтон и Истанбул. И още нещо. Целият дипломатически и експертен ресурс на външнополитическото ведомство през последната половин година беше ангажиран с подготовката на своята министърка за еврокомисарското кресло, факт, който до значителна степен отклоняваше министерството от изпълнение на конкретните му задачи. От друга страна честата смяна на неговите шефове едва ли действа обединяващо върху служителите в деликатната система на международните отношения.

С фрак, папийонка и кинжал

Най-сериозното предизвикателство пред новия „красив, умен” и млад външен министър, ще бъдат отново кадрите. Отново, защото от 20 години насам във ведомството се води несекващата битка за политическите назначения, за подбора на служителите, за тяхната подготовка и  професионално развитие. И около принадлежността на огромен брой дипломати/ според самия премиер Борисов 90 на сто!/ към комунистическите тайни служби. Някак незабелязано за обществеността мина фактът, че в екипа на предшественичката на Николай Младенов две ключови фигури – зам.-министър и постоянен секретар – тихомълком си подадоха оставките след като бяха осветени като агенти на ДС. Как ще бъде постигнат балансът в дипломатическата служба след едно постепенното изваждане от играта на някогашния агентурен апарат, как този процес ще бъде „съгласуван” с президента Първанов и каква подкрепа ще получи Николай Младенов от собствения си премиер, са въпроси, чиито отговори не търпят отлагане.
Просто защото натискът срещу пълното отваряне на архивите на тайните служби и за поправки на Закона за досиетата непрекъснато нараства и току-виж „здравите сили” в българското общество отново взели своя реванш! Което, макар и парадоксално, продължава да представлява реална възможност за европейска България.

Независимо от оценките на европарламентарните комисии по развитие и външни отношения за представянето на Румяна Желева, впечатление направиха предхождащите спекулации около личността на българската кандидатка за еврокомисар.
Какъв е произходът на тези спекулации и как те се отразяват върху образа на страната?
Неотдавна мой познат разказа, как овчар, с когото разговаряли на полето, внезапно замахнал с гегата и размазал малко гущерче в тревата. Защо уби тази безвредна животинка?-попитал познатият.  Е, па защо да е жива?-бил незабавният „дълбокоумен” отговор.
Всъщност, подобни действия са доста характерни за българската народопсихология. Не знам дали предателствата и доносничествата/ независимо дали между тях има или няма знак на равенство/ в националната история са повече от подлостите в миналото на другите европейски и балкански народи, но те преминават позорно от древността до наши дни. И което е още по-отблъскващо – продължават и днес. Защо да е техният, а не нашият човек, се навиват съвременните местни партийци и надуват, най-често в Брюксел, изобличителната свирка, известна в международния жаргон с английската дума „whistlеblowing”, сиреч подаване на сигнали до властите за сериозни нарушения.

Примери от последните години – колкото щеш!

Да си припомним шумотевицата, която не спря да се вдига около „произхода” на първата българска еврокомисарка Меглена Кунева, което, обаче, не й попречи да се представи блестящо в ЕК и да бъде избрана за Комисар и Европеец на годината през 2008-ма! Ами изкуствено създаваната киселинна политическа атмосфера, в която бившият външен министър Соломон Паси беше принуден да се състезава през миналата година за поста Генерален секретар на НАТО? Да, кампанията на Ирина Бокова за шефското място в ЮНЕСКО беше подкрепена мощно от президента и управляващата тристранна коалиция, но и тя трябваше да мине през горнилото на опозиционната политическа неприязън, изразявана доста често в чужбина. А защо днес никой, дори и от „Синята коалиция”, не повдигна въпроса за еврокомисарската кандидатура на бившата външна министърка и сегашна евродепатутка Надежда Нейнски, номинирана не от друг, а от СДС, също член на ЕНП, за този пост?

Размазване на кандидата

Ситуацията със сегашната външна министърка Румяна Желева не прави изключение. Канонадата срещу нейната кандидатура за комисарка по „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи” започна отляво с иронията за „най-непрестижния ресор в ЕК”, премина през упреците за некомпетентност и неспособност той да бъде овладян от кандидатката, промъкна се през съмненията, че образованието й в Германия било финансирано от варненската групировка ТИМ, и накрая понесе обвинението на „Ди Велт”, че е „гангстерска невеста за ЕК” покрай твърдението, че съпругът й е мафиот.
Целта на акцията, осъществена съвършено безсмислено от сегашните политически противници на ГЕРБ сред българската депутатска гилдия в ЕП и партийните централи в София, със сигурност постигна нещо подобно на удара на овчарската гега върху безвредното гущерче. Размазани, в случая обаче, не бяха нито Желева, а още по-малко нейната партия ГЕРБ. Както обикновено, жертва отново се оказа България и най-вече нейният нисък международен авторитет. Просто „овчарите”, дето най-активно развяват националните байряци по повод и без повод в страната, също са си казали: „Е, па защо да е жива?”