Авторите на специалната операция „Октопод” на българското МВР очевидно са я програмирали така, че тя да фокусира изцяло общественото внимание върху себе си.
Някои факти около шумният арест на „пипалата на Осмокракото”, обаче, останаха опасно встрани.
Ловът на  „Октопода”, при който бяха задържани 14 лица, които според главния секретар на МВР са участвали в „цялата палитра престъпления от Наказателния кодекс”, беше организиран в навечерието на две важни събития – предстоящият междинен доклад на ЕК в областта на правосъдието и вътрешните работи и очакваното огласяване от Комисията по досиетата на агентите на бившата ДС в силовите ведомства, като МВР, ДАНС, НСО, НРС и МО.

Трактористи

Действията  на властите, свързани с разбиването на бандата за магистрални грабежи, с двусерийната полицейска операция озаглавена „Наглите”, както и дирижираното фиксиране на местните медии не толкова в акцията „Октопод”, колкото в противоречивата личност на доскорошният съветник в ДАНС, доктор на икономическите науки и доцент в УНСС Алексей Петров, по всяка вероятност целят да убедят новия екип на ЕК, че борбата с организираната престъпност се води неотклонно и първите големи успехи вече са налице и това би следвало да залегне в политическите оценки на пълния доклад през лятото. Въпросът, обаче, е дали почти всичките освободени от съда „наглеци” и трудно доказуемите първоначални обвинения към доцента с прякора „Трактор” ще впечатлят опитните експерти на ЕК, които следят с не по-малък интерес  и действията на съда по делото за източените суми по САПАРД или разтърсващите заключения на Инспектората към ВСС за неадекватността на магистратите, които са налагали само условни присъди по 93-те престъпления за измами на убития миналия месец мафио-шарлатанин Боби Цанков. За тях със сигурност особено показателен ще бъде и съзнателно приглушаваният скандал с „Красьо”, менажирал по телефона си не само съдебната власт, но и други влиятелни фигури от държавните структури.

Следите остават

Друга вероятна цел на операцията „Октопод” е да се провери реакцията на определени среди, свързани с някогашните и сегашни силови ведомства. Още през ноември миналата година министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви публично по повод скандалите около ДАНС, че „конфликтите и инсинуациите, които се генерират от бивши служители на ДС и на Шести отдел на ДС не бива да продължават”.  Дори повече, вътрешният министър чистосърдечно констатира, че през последните 20 години въпросните скандали не са „за да създават напрежение, а за да се запази досегашното статукво”.  Както е известно, ръководният екип на заченатото от Сергей Станишев българско ФБР,  беше от трима осветени служители на бившата ДС, като единият от тях се оказа арестуваният сега  бивш агент под прикритие и съветник на шефа на ДАНС, наричан  „Трактора”. Непосредствено след осветяването му от Комисията по досиетата през ноември, в нарочна декларация Съюзът на бившите барети защити своя колега и член на съюза, който по време на т.нар. Възродителен процес бил събирал, представете си, единствено антитерористична информация сред турското население в страната.

Ние сме на всеки километър…

Проблемът, обаче, не са само бившите и сегашни командоси. Според някои изследователи и публикации в печата в подобно положение на зависимост само в ДАНС продължават да работят почти 500 човека от бившата ДС, а по предварителни оценки броят на агентите във всички силови структури днес надхвърля 3000 човека. Сега, от трусовете на детонатора „Трактор”, ще се състави сеизмичната картина за властта след тяхното евентуално осветяване и реакциите, които биха могли да последват.
Тези реакции могат да се окажат твърде опасни. Не е тайна, че голяма част от най-подготвените кадри на комунистическата политическа полиция създадоха сегашната НСБОП, а друга част се захвана с обучението на „дебеловратата” спортна гордост на страната в практиките на престъпния бизнес. В резултат от това криминално ашладисване през 90-те години се пръкнаха големите групировки, чийто елит в голямата си част е свързан с репресивните тайни служби на тоталитарния режим. Сега, когато „хлябът и сиренето” продължават да са в техни ръце, всичко зависи от волята и ловкостта на управлението този път реално да отвоюва държавата от „Октопода”, който със сигурност ще опита да се скрие зад своето защитно „мастило”.
Ще бъде сложно и трудно, тъй като мнозина и днес  потриват ръце със заканата „Ще видим кой кого! Я камилата, я камиларя…”