В навечерието на християнския Великден и еврейския празник Пасех, софийското училище „Димчо Дебелянов” с изучаване на иврит беше надраскано със свастики и антисемитски надписи.
Обсебени от тегобите на икономическата криза и вторачени в обсъжданите страховити мерки на правителството за нейното финансово овладяване, през седмицата малцина българи обърнаха внимание върху поредния акт на вандализъм спрямо т.нар.”еврейско училище” в София. Надрасканите със спрей надписи, колкото нацистки, толкова и антиизраелски, бегло привлякоха вниманието на няколцина вестника и принудиха Организацията на евреите в България „Шалом” да припомни в нарочна декларация, че подобни деяния влияят върху „облика на страната пред външния свят”  и вредят на „доброто име на толерантния български народ и общество пред световната еврейска общност”. Освен това „Шалом” призова българските политици да изразят позиция по „зачестилите прояви на антисемитизъм и ксенофобия”.
От въпросните „политици” официално реагираха единствено от РЗС, която къде от партийните си връзки си с Израел, къде от политическа ненавист към проправителствената „Атака”, заклейми провокацията в навечерието на Международния ден срещу расизма и дискриминацията, и настоя за нейното публично осъждане.

Всичко приключи дотам. Разбира се, без публично осъждане.

И все пак…

В деня на националния празник 3-ти март крайни националисти в черни дрехи дефилираха в етнически смесения град Кърджали със скандирания „България – за българите!”. През миналия месец в Ню Йорк за драскане на свастики по автомобили, тротоари и синагоги в Бруклин и за незаконно притежание на оръжие, на 18 години затвор беше осъден 30-годишен българин. През септември миналата година властите едва потушиха дипломатически скандал, след като в София скинари нападнаха с удари двама индийски дипломати само защото не говорели български език. Месец по-късно, през октомври, маскирани тиинейджъри от левицата поискаха от властите на пресконференция в Пловдив радикални мерки срещу нароилите се „тайни фашистки и неонацистки формации”, а маските на младите левичари били от страх да не бъдат разпознати и респективно малтретирани. Две седмици преди това стените на Техническият университет в Града на тепетата бяха „украсени” с поредните свастики, а по същото време в съседният Асеновград, според местния печат,  на 5-часов концерт неонацистки поклонници са слушали песни със заглавия „Жидов гроб” и „Убий еврейна”, като масово са  вдигали ръце за нацистки поздрав пред сцена, декорирана с хитлеристкото знаме. През юли, в късна нощна доба, синагогата в курортния морски град Бургас беше обхваната от пламъци, причинени от хвърлени бутилки със запалителна течност. Подпалвачите не бяха открити. Или просто липсваше желание да бъдат открити.

Екстремизъм по време на криза

В средата на март радио „Дойче веле” цитира унгарски институт за политически изследвания, който чрез своя Индекс за десен екстремизъм констатира, че в България, редом с Турция, Украйна и Унгария, има най-голямо „търсене”  на дискриминационни и авторитарни идеологии. Тенденцията потвърди и агенция „Галъп”, която след проучване в 70 държави класира българите на второ място след турците по расизъм – един на десет българи гледа с добро око на пришълците, сочат данните.
Факт е, че в Европа се засилват расистките нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия. Тези нагласи отразяват опасенията и страховете на обществото в трудните времена на икономическа криза и разширяването на ЕС на изток. Всичко това, обаче, едва ли е оправдание за страна като България, която не пропуска да закача на националния си ревер своята историческа етническа и расова толерантност, съчетана с човешкия подвиг по спасяването на българските евреи от Холокоста. Страна, която се готви да стане външна граница на Шенгенското пространство и която твърди, че зачита /поне официално!/ текстовете в своето наказателно законодателство, свързани с криминализиране проповядването и подбуждането към расова вражда, омраза или дискриминация, както и проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология.
Все още.

Независимо от констатациите на ЕК в междинния доклад за България по правосъдие и вътрешни работи и отчетите на МВР за успехи в битката с престъпността, обемът на всекидневната криминална хроника в България расте неудържимо.
Как кризата влияе  върху престъпността?
В края на миналата година по повод 100-те дни от управлението на ГЕРБ новото ръководство на МВР констатира, че само  за три месеца общата престъпност в страната е скочила с почти 20 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Причините  бяха обяснени с икономическата криза, а успокояващият елемент тогава беше, че „подобни тенденции се наблюдавали и в другите страни от ЕС”. Казано иначе – България не е сама в бедата.
Тези дни Софийската дирекция на вътрешните работи, в присъствието на самия министър, потвърди отново онова, което изпитват на гърба си не само столичани, но и хората от цялата страна –  нарастване броят на умишлените убийства, чиято разкриваемост е около 50 на сто, чувствително увеличаване на сексуалните престъпления, нападенията, грабежите, кражбите на автомобили, възникването на нови  и все по-агресивни престъпни групи. Причините пак бяха потърсени в пораженията от икономическата криза – безработица, обедняване на населението и опасно „изгладняване” на престъпния контингент.

Кризата  –  начин на живот

В началото на годината европейско социално изследване показа, че почти половината българи живеят в ужас от разпространената навсякъде улична престъпност, която заплашва живота и здравето им. Забележете, не организираната, не „във високите етажи на властта”, а обикновената, всекидневна престъпност, която превръща в кошмар съществуването на всички – стари и млади, бедни и богати, жители на градове и села, гости от чужбина. В споменатото изследване почти половината българи са обявили, че не вярват в полицията, а едва 5 на сто са изразили доверие в съдебната система. Социолозите са констатирали, че липсата на сигурност допълнително нагнетява усещането за криза в страната, че сред хората продължават да смятат, че „България никога не е излизала от кризата”, и че за 20-годишните, повечето от които са прекарали живота си единствено в условията на постоянен стрес, несигурност и бедност, тази ситуация се възприема като „естествено състояние на нещата”.

Екзистенциалното насилие

Въпреки служебният оптимизъм на властите и твърденията на финансовия министър, че края на кризата в България вече е на хоризонта, засега прогнозите не са обнадеждаващи. Просто защото докато икономиката на страната не „дръпне” нагоре и обществото не получи спасителната глътка „финансов” въздух, криминалната обстановка ще продължи да се влошава. Дори повече, експертите смятат, че политическата стабилност и психологическата атмосфера в страната ще бъдат поставени в риск най- вече от „безсмисленото улично насилие, инцидентите от типа „престъпление за 2 лева”- за бутилка алкохол, за кутия цигари”, тъй като наблюденията сочат, че в ситуация на безизходна криза „хората буквално се побъркват и започват да извършват хаотични и алогични престъпления”.
Така, поредната новина за обир клон на банка или за подпален джипа на бивш депутат, в представите на хората звучи по-малко опасно, отколкото ако, например,  откажеш да дадеш цигара или огънче на случаен минувач, дори да не си пушач. Защото подобен отказ все по-често може да ти струва здравето и живота.

Поради кризисни финансови ограничения наложени от  Националната здравноосигурителна каса, която с месеци бави плащанията към лечебните здравни заведения, българските пациенти са принудени отново сами да си купуват болнични чаршафи, медикаменти и  храна, както в годините на „развития социализъм”, констатира Българският лекарски съюз.
Каква е актуалната ситуация в българското здравеопазване?

Освен най-бедни, българите са едни от най-боледуващите европейци – това сочат всички вътрешни и международни статистики, доклади и социологически изследвания. И още нещо – в допълнение към задължителните/но масово неплащани!/ вноски за здравно осигуряване, местните „европейски сиромаси” са принудени да плащат годишно по милиард и половина евро от джоба си за медицински  услуги и лекарства. През седмицата стана ясно, че освен ограниченият лимит за насочване на болните към преглед при лекар-специалист, те трябва да поемат почти изцяло издръжката си по време на лечение в някоя от държавните болници.
Илюстрация на тази практика са изобилните и процъфтяващи супермаркети за храни и напитки, магазини за бельо, безбройни сергии за цветя и чехли, както и по задължително няколкото аптеки, които заобикалят входа на болниците в по-големите градове. Основни пазаруващи в тях са попревити от болежките си хора облечени в не съвсем чисти пижами, които с накуцване или с патерица, зиме и лете, в пек и студ,  курсират между болничната стая и магазините навън със смачканите левчета в джоба и найлоновите пликчета с храна и лекарства в ръка. За онези, които  са приковани към леглото, пазаруват близките и „добрите” лели-санитарки, срещу известна комисионна, разбира се.

Доктор Джекил и мистър Хайд

Да си обикновен лекар в България е също доста унизително. В началото на годината в електронната трудова борса на т.нар.Агенция по заетостта можеше да се види, че най-добре платените професии в страната са готвач и специалистка по „тайландски масаж” – офертите за тях започваха от 1500 евро нагоре. За разлика от тях най-високата обявена заплата за медик възлизаше на 300 евро, като тази „немислима” сума се предлагаше за „джи пи” доктор в родопската община Ардино. Предложенията за заплати на медицински сестри се движеха между 150 и 250 евро. Последствията от тези „нива” на медицинската трудова борса бяха обобщени в статистиката на Българският лекарски съюз, която сочи, че от 3500 хирурзи в страната са останали не повече от 1500, че само за първите пет месеца от годината близо 200 лекари са се изнесли на работа в чужбина, че до края на лятото районите в Северозападна България ще останат съвсем без лекари, тъй като те практикуват за повече пари в съседна Румъния.
Според данни от състоялата се в началото на месеца в София международна трудова борса за медици, специализант в Германия започва с 3-4 хиляди евро месечно възнаграждение, заплатата на младши лекар във Великобритания е 9 хиляди евро, а на старши лекар скача на 12 хиляди евро. Тези суми обаче бледнеят пред 36-те хиляди долара месечна заплата, която Саудитска Арабия предлага за български военни лекари, като освен всичко тази страна и съседките й в Персийския залив дават данъчни облекчения и поемат разходите за квартира на чуждестранните доктори.

Наздраве, докторе!

В края на март премиерът Бойко Борисов обяви, че българските лекари с високи заплати „заслужават доходите си, но във време на криза не е редно някои медици да получават по 15 хиляди евро”, след като самият той взема около 1500 евро и работи през уикенда. Впоследствие се разбра, че максимумът за единични случаи на особено квалифицирани кардио и неврохирурзи не надхвърля  3000 евро, но това не се чу в публичното пространство. Остана, обаче, един твърде любопитен факт, който вероятно се нуждае от анализ. И той е, че България е единствената страна в ЕС, която има специална и вардена от НСО болница само за политици, известна като Правителствената. В комунистическото минало тя беше недостъпна за обикновените граждани, недостъпна е и днес.
Подобна болница, казват, имало в Корейската народно-демократична република или т.нар. Северна Корея, но там като че случаят днес е малко по-различен. А и разстоянието между София и Пхенян е значително…

Тези дни ръководството на СУ”Св.Климент Охридски” обсъди своя нова антикризисна програма, след като правителството оряза два милиона евро от субсидията на Университета.
Накъде поема в кризата българското висше образование?
Съществена част от парламентарното ръководство и  членове на кабинета, начело с премиерът Борисов, не можаха да присъстват на националното отбелязване на 24 май. Подгонени от икономическа криза те масирано участваха в мероприятията около Деня на българската просвета, култура и на славянската писменост в Прага и Рим, където отдадоха тридневен почит на делото на светите братя Кирил и Методий. Което им попречи да усетят непосредствено истинският дух на празника и да се порадват на словесните „фойерверки”, които блеснаха в официалната му част чрез изявленията на представители на академичната общност, на дейци на културата и просветата, както и в неофициалната – в думите на студенти, ученици, на техни родители и преподаватели. В деня на „най-хубавият български празник” много от тях говореха за мизерно съществуване, за протести, за гибел на образованието и науката, за училищни шествия на „бъдещи емигранти”  и за други неподобаващи за подобно честване неща.

Касапско хоро

Днес ще бъдат обсъждани и предложени на кабинета „най-тежките” антикризисни мерки след правителственото постановление за ограничаване на бюджетните разходи, които ректорът на СУ”Св.Климент Охридски” проф.Иван Илчев коментира така: “До момента рязахме на живо месо, сега с брадва ще сечем кокала.” И поясни, че държавната издръжка за студент през тази година ще бъде с 20 на сто по-ниска от издръжката на ученик в средното училище, както и че „явно приоритетът на България не е науката, не е образованието, не е здравеопазването, а полицията”, чиито средства не са засегнати от антикризисните мерки. Така държавата ще бъде очистена от бандити и студенти.

ООД „Университет”

Твърде интересни са и тезите на образователния министър Сергей Игнатов по проблема. В средата на миналия месец в „прославилата се” с все още разследвани корупционни практики Стопанска академия в Свищов, г-н министърът се застъпи в полза на университетското предприемачество, намерило място в проекта на новия Закон за висшето образование.То ще позволи на висшите училища да регистрират търговски дружества и да търгуват с имоти. За да не разчитат, разбира се, единствено на държавната субсидия. А председателят на т.нар. „Съвет на ректорите” и глава на още по-прославилият се с продажбата на изпити УНСС проф. Борислав Борисов, известен също като президентски съветник, както и като сподвижник и съсед на нашумялия Алексей Петров и бившия главен прокурор Никола Филчев, обяви публично, че с въвеждането на платено университетско обучение финансовите/ а защо не и корупционните?/ проблеми на висшите училища ще изчезнат. И на ангажиментите на държавата към тях, съответно.
Така, с края на академичната учебна година настъпва началото на най-тежката битка за оцеляване на българското висше образование. И може би последната, ако правителството успее да докаже убедително, че университетите са излишно бюджетно бреме за държавата и по-рентабилно ще бъде оредяващите просветлени млади българи да учат единствено в чужбина. На собствени разноски, естествено.