Партия „Атака” и нейният лидер със скандалното си поведение успяха да наложат свой дневен ред в българския политически дебат през отминаващата седмица.
Това, обаче, едва ли ще се случи с международните партньори на страната. Защо?
След като констатира по телевизията, че политическите опоненти на управляващата ГЕРБ наливали вода в мелниците на ДПС и на Атака по повод скандалите, премиерът Бойко Борисов чистосърдечно призна, че не можел да схване какво да направи – да се дистанцира окончателно от довчерашните си съмишленици, да мине на варианта с предсрочни парламентарни избори или кротко „да се сниши, докато бурята премине”. Навремето Тодор Живков можеше да прилага тази тактика защото никой в демократичния свят не се интересуваше от неговите дивотии, но днес нещата са доста по-различни. Просто този  свят вече внимателно наблюдава балканската държавица, която е приел за партньорка и държи на нейното цивилизовано поведение.
Хейтъри с гайди
В самия край на 2007 година ЕП прие с огромно мнозинство резолюция, в която призовава за спиране на публичното финансиране за политически партии или средства за масово осведомяване, които насърчават или подстрекават към омраза или заклеймяване на групи от хора, на основата на тяхната раса, етнически произход, религия, националност. В документа се подчертаваше, че изявления на обществени личности, които призовават към омраза трябва да се смятат за утежняващо обстоятелство. Сред мотивите за приемане на документа тогава бяха изстъпленията на недозрял български евродепутат от Атака срещу негова колежка от ромски произход, а в дебатите холандската представителка Елс де Хрун характеризира споменатата партия като „ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска”.
За кого бие камбаната?
Само две години по-късно, през 2009 г. независимият вестник „Гардиън” под заглавие „Изборите в България са алармен сигнал за Европа” отбеляза, че възходът на „Атака”, подпомогнат и от рецесията, „би трябвало да бъде предупредителен знак за политиците в ЕС и САЩ”. По същото време в София председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс предупреди ГЕРБ, че най-голямата фракция в ЕП никога няма да подкрепи коалиции на свои членки с крайнодесни и крайнолеви екстремисти, докато лидерът на визираната „екстремистка”  партия коментира тогава изявлението по следния начин: ”Ако иска да си дава подкрепата, ако иска хомосексуална връзка да си завърже, въобще не ме интересува това”. И допълни в характерния си стил: „Ако я управляват такива слугинажи като Борисов, такива ибрикчии, които ходят там, и каквото им кажат, козируват, маат по плаца…просто няма да е добре за България. Кой кво казва, Мартенс, или кой друг там някакъв …Фликеншилд  или Ферхойген, въобще не ме интересува!”.
Докато лудите се налудуват
След края на кратката политическа ремисия и най-новите скандали на Атака, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП, в която членува ДПС, в специална декларация обяви, че ще алармира европейските институции за събитията в София, заклейми нападението на атакистите като расистко и призова властите сериозно да помислят за забрана на тяхната партия. Остри бяха реакциите и на Анкара. След като през март турски вицепремиер обвини някои български политици, които ”насаждат ксенофобски настроения” и „съзнателно подклаждат омраза към Турция от миналото до наши дни”, сега пред близо 50 хиляди души в Бурса премиерът Ердоган осъди нападението пред джамията в София и апелира в европейските държави да се предприемат съвместни действия срещу подобни прояви”.
Ясно е, че всичко споменато дотук се трупа върху пасивите в политическата сметка не само на управляващата ГЕРБ, но и на най-бедната и потанциално проблематична европейска държава. Същата, чието име кресливите екстремисти френетично скандират при щурмовашките си акции и едновременно безобразно цапат. Разплащанията по въпросната „сметка” тепърва предстоят и едва ли някой, в това число разюзданите местни националисти, ще се размине с тях. Както във вътрешен, така и в международен план.

Проявите на крайно националистическата партия „Атака”, изпълнили с етнически и политически адреналин празниците около 24 май, не успяха да дадат отговор на острите проблеми пред българското общество, но в замяна на това поставиха нови специфични въпроси.
Случилото  се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно  на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на Интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха някак си картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.
Мак Ножа отново е тук!
Като, например, въпроси, свързани с размахваното навсякъде от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди. Онова, което обаче се премълчава и за което няма никакви съмнения за манипулиция, са видеокадрите показващи партиен черноризец, който на трибуната преди мелето демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?
Кръв, пот и сълзи
По телевизиите, а и на показвана в парламента нарочна снимка, всички видяха разкървавената брадичка на младата депутатка от „Атака” и трябваше да приемат на юнашко доверие твърденията й, че раната била причинена от хвърлен камък, естествено от мюсюлманите. Малцина, обаче, обърнаха внимание на  иначе безхитростно написаното свидетелство в проправителствен всекидневник на очевидка репортерка, че „камъни и яйца летяха към мюсюлманите, а те отвръщаха с аплодисменти”. Никой, засега, не е попитал също кой и как успя да сцепи солидно главата на лежащият почти в несвяст на земята мюсюлманин, който притискайки подгизнала от кръв кърпа върху раната повтаряше пред снимащите го камери замаяно „Защо, защо направиха това?”. Вероятно от чисто мъжка обида и потъпкано професионално достойнство, петимата окървавени „еничари” в полицейски униформи, както ги нарече лидера на „Атака”, също няма да питат кой, защо и как ги е ранил при опитите за разтърваване на биещите се, но това са рисковете на тяхната професия в България.
Шоуто трябва да продължи?
Наивно-риторични, естествено, са въпросите защо присъдружните на властта крайни националисти избраха за своите акции тъкмо постнчките откъм сензации празнични дни, както и защо нахвърлянето с юмруци върху опонента се случи в радио, а не в телевизионно студио /пред камерите, уви, всичко щеше да бъде прекалено очевидно!/ Защо, обаче, в нито една от „огнените” нападки на атакисткия лидер срещу младия бивш депесар в ефир, не беше споменат лозунга на неговите съмишленици: “Вън доносниците на ДС от ДПС”? За това важно искане не се чу нито дума на шумната акция в Джебел, нито в караницата по държавното радио! Или може би ДС и нейните агенти вече не са аргумент за атакистите, ако въобще някога са били такъв?
Върху  клетката на вълците в софийския зоопарк виси табела, от която става ясно, че пострадалата пред софийската джамия млада депутатка от „Атака” преди време е осиновила глутница животни с имената Кира, Шедоу и Херкулес. Дали тази иначе хуманна постъпка към четрикраките хищници не би могла да обхване и някои подобни политизирани двукраки сред българското общество? Би било добре, само ако изборът бъде верен. За което, уви, съществуват тежки съмнения…

Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която през седмицата заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението.
Какви са основанията за подобно твърдение?
Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър/ говори се и за зам.-министърка!/ и други знакови фигури на сегашното управление. За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ,  шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания”. Очакванията са, че разрушителните торнадо в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и  международен план.
Кадрите решават всичко
В началото на май от Уикилиикс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че  зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета” на правителството на Бойко Борисов – липсата на кадри с опит. „Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството”, отбелязват американците, които припомняйки проблема с „късата пейка” на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера с дефицита от истински компетентни хора, на които може да разчита, заключават: „Неговата желязна хватка в парламента в съчетание с централната му роля в правителството го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват в средния българин, който още иска техният прям и бояк премиер да успее”, пишат тогава американските дипломати в София.
Изгубена любов
Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин” за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населениетосе засилва още повече от засилващата се инфлация, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри . Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризисното блато на постоянното затягане колана на доходите и оттам на потреблението, свиването на инвестициите и  увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.
И замириса на избори…
Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използува. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване” в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган  беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал” и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори. Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги както и присъдружната на управлението скандална „Атака” очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.
Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се като свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управленето. Усещане, което при едни поражда виденя за бушуващо торнадо, а при други – за пролетно „ухание на жена”, както някои политици  си представят властта. В зависимост от партийните нагласи.

Освен с корупция и престъпност, българското всекидневие  е изпълнено с откровено шарлатанство, което се практикува масово.
Френската дума „шарлатан” означава измамник или мошеник, който твърди, че притежава знания, умения и способности, каквито в действителност няма. В най-бедната членка на ЕС шарлатанството е специфичен  начин на живот, налаган от отделни личности, цели колективи, от политически  и бизнес формации и най-вече от държавата. Неотдавна самият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в момент на медийно откровение изплю знаковото камъче, че „ за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика”, която независимо от своята разцветка съществува и създава брутен вътрешен продукт.
Мобилният телефон-касичка
Пример – уличният фолклор отдавна нарича трите мобилни оператори в страната  „Свиваком, Ментел и Грабул”. И те достойно оправдават точните си прозвища. Ментел, да речем, срещу когото освен с лавини от оплаквания, потърпевши негови абонати излязоха и на уличен протест –  е безпрецедентна постъпка в света –  нагло продължава да мами и ограбва по недопустим за европейските практики начин. Под претекст, че имал проблеми със състемата си за отчитане, фактури и плащания, въпросният мобилен оператор вече цяла година съзнателно поддържа забавените сметки на клиентите си в контролиран хаос, от който, естествено, извлича баснословни печалби. Друг, особено циничен прийом на местния оператор, е откровената измама главно на възрастни хора по Коледните или Великденски празници, на които промоционално се предлагат уж безплатни телефонни слушалки и разговори. В двегодишния период на уловката, обаче, тези фиктивни „подаръци” прогресивно се превръщат в истинска финансова гилотина за доверчивите пенсионери. И за да бъде шарлатанията пълна, трайна и със задължителния предпазен чадър, иначе нахъсаните местни медии като правило не обелват и дума за тези безобразия. Защо ли? Ами защото Ментел е един от най-големите рекламодатели и спонсори в държавата, а е известно, че ръката която те храни просто не се хапе.
Времена и нрави
Шарлатанството е и начин за оцеляване в безпросветния тунел на кризата. Идете на което и да е пазарище, където за разлика от нормалния европеец нямате право сам да си изберете зеленчук или плодове, но в замяна на това мърлявата мургава продавачка с учтивото българско „Казвай бе, вампир!” ще ви пробута най-скапаната и некачествена стока. В големите магазини, от друга страна, интензивно рекламирани колбаси и филета, както се разбра вместо с месо били  натъпкани основно със сланина, сол и вода, а поне сто  от марките на любимата на местните дечица лютеница всъщност прикривали менте, забърквано от оцветено нишесте, пюре от развалени картофи, ябълки и консерванти. И да беше единствено това!
Местните шарлатани са само  част от вездесъщата корупционна мрежа оплитаща държавата. А тя, със своите политици, чиновници и магистрати, отдвна е вдигнала ръце от реалното преследване мошениците. Това, че за обикновените граждани държавата практически отсъства съвсем обаче не означава, че тя липсва за своя над стохиляден чиновнически апарат, за който данъкоплатците отделят по 2.5 милиарда евро от бюджета. Как иначе да се тълкува факта, че годишно под масата и на тъмно се раздават над милион броя подкупи, а осъдените за това са едва няколко дузини будали?
Което, всъщност, си е най-голямата шарлатания. Тази държавната,  типично българската…

Пет години след приемането на Закона за дипломатическата служба, българското външно министерство огласи дългоочакваните си предложения за поправки в него.
След дълги разправии между партньорите от управляващата коалиция  и бурни парламентарни дебати, към края на 2007 година  беше приет Закона за дипломатическата служба – първият нормативен акт от 100 години насам, в който беше направен опит за внасяне на някакъв ред в дейността на външнополитическите представителства на страната в чужбина. Пет години по-късно, в навечерието на тазгодишните президентски и местни избори, правителството на ГЕРБ предложи и  първите поправки в документа, провокирани от продължаващите вече втора година неуредици във ведомството. Нека не забравяме, че също първата външна министърка в сегашния кабинет Румяна Желева още в началото на своя мандат заговори за промени в устройствения правилник на министерството, но верижните неблагополучия, съпъстващи нейното кратко и скандално пребиваване в институцията, не й позволиха да си „подреди къщичката”.  Решаването на задачата остана за нейния приемник Николай Младенов, който в движение трябваше да гаси наследените вътрешноведомствени пожари, да се опитва да прави външна политика и да лавира през минното поле на българската дипломация, осеяно от десетилетия с мините-агенти на комунистическата ДС. Докато в края на миналата година Комисията по досиетата не детонира с разкритията си скандала, разтърсил изцяло международния авторитет на страната и довел до прочистването на ведомството като неизбежна мярка.
Лустро за лачени обувки
Впрочем, тъкмо въпросната лустрация се оказа в сърцевината на предлаганите промени. Колкото и да се пази външният министър от употребата на този все още „противоконституционен” в България термин, той най-точно изразява същината на предстоящите мерки, независимо от това,  че те са половинчати. Какво, всъщност, означава формулировката, че „логичния ход на кариерата на един човек в системата няма да се прекъсва” сиреч, че той няма да  може да заема само определени позиции, но не и да напусне въпросната система? Може би, че осветените агенти-дипломати на ДС ще могат да дочакат до пенсия като градинари, портиери или дори като охрана в българските посолства в чужбина? Или ще бъдат преназначавани за архивари или хигиенисти в самото министерство? Дори  това да се случи, с подобна частична лустрация съмненията сред партньорите на страната в Европа и по света ще останат, а рисковете от поставяне под въпрос на международния авторитет на страната едва ли ще изчезнат. Поне докато поколенията наистина се сменят окончателно.
Аз на тебе, ти на мен!
Един от невралгичните проблеми при приемането на Закона за дипломатическата служба преди пет години беше размера на квотата на прословутите политически назначения. Към края на мандата си тогава социалистите наистина предложиха те да не надвишават 10 на сто, но парламента „визионерски” вдигна летвата на 20 процента, като дори в текста изрично беше посочено, че за фигурите от този партиен контингент няма да важат изискванията за най-малко два чужди езика, както и за стаж в дипломатическата йерархия. Днес разбираме, че тази квота не само ще остане непроменена, но и че тя била „естествена и логична за всяко едно управление”, според външния министър. По своему може би той е прав, защото преди време не само  трябваше да се оправя със странната „парашутна” номинация на един комедиант-куплетист за генерален консул в САЩ, но и защото тепърва ще трябва да търси подходящи места в мисиите в чужбина за заслужили съпартийци, както и да постави основите на онази елегантна приемственост, от която в бъдеще ще се облагодетелствуват поредните мнозинства и кабинети.
В този смисъл предложените поправки в дипломатическия закон несъмнено ще бъдат приети, макар и след това  да се озоват за пореден път в Конституционния съд. По-важното е, че след смяната на поколенията и в останалата квота, младите и кадърните в дипломацията все пак биха могли да  получат някакъв шанс за развитие в кариерата. Какъвто, впрочем, отдавна заслужават.