Преполовеният управленски мандат на на „Гражданите за европейско развитие на България”/ГЕРБ/ дава доста поводи за поздравления по повод европейските и външнополитически намерения на правителството.
Точно преди година по една от приятелските на кабинета частни телевизии, премиерът Борисов направи впечатляващо признание. На въпрос за отношението на Русия и САЩ към енергийната политика на страната, той отговори, че „Великите сили в момента са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България”. Днес, в края на втората година от управлението на ГЕРБ, това пламтящо чувство на Европа и света към най-бедната и неубедителна външнополитически европейска членка, се изразява основно в любезната думичка „конграчулейшънс”, с която чуждестранните партньори на страната дипломатично сгряват сърцето на министър-председателя с ясното съзнание, че той разбира единствено нея без преводач.
Премиер и дипломат
Доста, всъщност, са поводите за външнополитически „поздравления” на двегодишния български кабинет. Парадоксално, но един от тях е трудното, но мъдро решение на г-н Борисов в началото на миналата година да не последва примера на своя гръцки колега Папандреу като поеме временно и поста на външен министър. За щастие тогава лидерът на ГЕРБ не се поддаде на ласкателствата на своята невероятна кандидатка за еврокомисар Румяна Желева и предпочете да остане само „умен и красив” министър-председател, а въвеждането на някакъв порядък в оказалото се дипломатически филиал на някогашната ДС  външно министерство разумно беше поверено на екип от подходящо образовани млади хора, които все пак могат да контактуват в чужбина без преводач.
Евро-Шенген?
Друг достоен повод за поздравления е овладяването на иначе неудържимия предизборен порив на правителството за вкарване на страната в Шенген. Вероятно както за обикновените хора, така и за повечето министри вече е станало ясно, че между дипломатическите ласкателства и политическото доверие на Стария континент има разлика и то, доверието, се гради не с КПП-та, а с конкретни резултати в справянето с корупцията и организираната престъпност. Засега такива резултати, уви, липсват. Подобно е и положението с влизането на България в еврозоната, една от ключовите външнополитически цели на ГЕРБ при поемането на властта преди две години. Просто финансовата драма в Гърция, валутните проблеми на някои други страни и най-вече местната сиромашия и скъпотия, на този етап поохладиха стремглавото бързане към европейските пари, за които е ясно, че сами няма да напълнят джоба на българина, а още по-малко ще съживят като с магическа пръчица замрялата кризисна икономика.
Шапка на тояга
Най-голямото европейско поздравление, обаче, заслужава продължаващата трайната неспособност и на този кабинет да усвоява средствата, които предоставя ЕС. С договорените през двугодишното управление на ГЕРБ едва 12 на сто проекти за еврофинансиране и с хронично слабия си административен капацитет за усвояване на европарите, България е на път да почисти сериозно своето корупционно реноме, тъй достатъчно средства за далавери с фондовете просто ще липсват. Няма никакво значение, че средният и малък бизнес изнемогват изчезвайки, или че страната е единствената в Европа, която за миналата година не е договорила нито едно евро за здраве, наука и енергетика. Важното е, че след като българите сами не могат да си осигурят евросредствата, ЕК е готова да поеме лично управлението на регионалните фондове за страната и така да даде нови международни поводи за „конграчулейшънс”. Придавайки по този начин модерно европейско звучене на крилатата мисъл на местния шоп: „Може да не сме кой знае какво, ама не сме нищо и никакво!”

„Ценим работата ви и отчитаме вашите усилия за изграждането на по-добър имидж на България по света чрез вашите информации” – с тази ласкава оценка в края на май премиерът Бойко Борисов  лично постави нови творчески криле върху раменете на почти неизменната група редакционни туристи, участващи в световната среща на българските медии, която за по-евтиничко в кризата, тази година беше избрала да се разходи до Хага, Холандия. Седмица по-рано, обаче, в годишната си класация за свобода на медиите, организацията „Фрийдъм хаус” беше ситуирала европейска България на 77-място, като за пореден път я записа в графата на т.нар. „частично свободни медии” заедно с повечето нейни балкански съседки. По същото време по повод Международния ден на свободата на словото директорът на „Репортери без граница” Оливие Базил удари публично тревога, че сивата икономика вече упражнява тотален контрол върху местните медии и припомни, че България е далеч от поетия при присъединяването си към ЕС ангажимент за спазване свободата на словото.
Светът на медийното мълчание
В началото на тази седмица, когато над хиляда ентусиазирани кандидат-журналисти се потяха над изпитната тема „Герой на нашето време”, местен тв-канал реши да ги окуражи, като спретна в ефир рутинно професионално „скандалче”, в случая между двама претенциозни представители на гилдията. Като опитни екранни/ може и улични!/  бойци те светкавично се хванаха за гушите около присъждането на някаква измислена журналистическа награда и само за броени секунди успяха да развеят на показ най-кирливите си лични ризи – тежки връзки с мафията и съответно агентурно доносничество на ДС. Преди време пред камерите на същото студио бяха показвани и четени СМС-и с особено цинично съдържание, които си разменяли други едни „титани” на екрана и перото, а своеобразна черешка върху вмирисаната торта на местната журналистика стана тайния видеозапис, на който известна телевизионерка /уви, вече не сред живите!/  си поиска дребните 500 евро в плик, за да напише статия в подкрепа някакво креещо предаване, станало известно единствено благодарение на скандала. В постоянната шумотевица от подобни изкуствени, а понякога и автентични медийни свади, друга частна телевизия, популярна главно с игралните си филми, успя почти незабелязано да прогони своя дългогодишна журналистка, която модерираше едно от последните оцелели в ефир публицистични предавания. Малцина впоследствие чуха нейните горчиви вопли срещу  жалкия слугинаж в медиите, манипулациите в полза на управляващите, против  грозните и гнусни поръчки за злепоставяне на журналисти, дръзнали да критикуват властта. „Не помня такова нещо, наистина!”, възкликна за последно жената и се оттегли в света на медийното мълчание, където днес по принуда пребивава по-голямата част от мислещата и кадърна част на гилдията.
Опа-опа, избори!
През юни, предусещайки настъпващата вакханалия около изборите, регулаторът СЕМ покани шефове на български електронни медии да подпишат меморандум за начините, по които следва да се отразяват кампаниите и двойния вот тази есен. От 20-тината тв и радио-набаби не се искаше нищо повече от препотвърждаване на морално-етичния  ангажимент  за спазване на основни и общоприети журналистически принципи, като обективност, равнопоставеност и баланс, недопускане език на омразата и неуважение към опонента, избягване на привилегировано отношение към управляващите и други елементарни неща… И въпреки това едва трима от тях се осмелиха да подпишат злополучният меморандум и то при определени условия! Което отсега подсказва каква ще бъде предизборната битка и кой, с какво и как за пореден път ще моделира общественото съзнание и изборни нагласи.
Тези дни популярни представители на руския шоубизнес, храбри собственици на ваканционни жилища в „навикани” луксозни комплекси по българското Черноморие, проплакаха в свои медии, че през това лято край хотелите им се носела ужасяваща миризма. Констатацията не е изненадваща, нито направи впечатление някому. Така, както няма да е изненадващо предизборното медийно зловоние, което също вече се усеща в страната. И което със сигурност ще ни облива поне до есента и също няма да направи впечатление никому.

Спонтанното сравнение между собствените му кучета и българите, което премиерът Бойко Борисов направи в Созопол, освен за особен манталитет, говори и за нещо друго.
Съвсем естествено е министър-председател без никакъв личен живот и отдаден изцяло на държавното управление, освен министрите си да има все пак и други любими същества. За Бойко Борисов това са кучетата и той никога не е крил слабостта си към тях. В интервю за в.„Монд”, пет дни преди победата на ГЕРБ през 2009-та, тогавашният столичен кмет разказва обстойно на френските журналисти за своите питомци и за издействаната от него регистрация на българските овчарки. През ноември същата година Ройтерс отбелязва, че новият министър-председател обвинява предишното правителство почти за всичко – от недостига на магистрали до липса на международно признание за породи български кучета. В края на миналата година пристрастен към властта местен всекидневник подробно разказа за Мечо – любимото 80-килограмово овчарско куче на премиера, което подчертано се държало с Борисов като със стопанин. В телевизионно предаване преди това премиерът откровено беше споделил, че на празници седи в Банкя сам като куче и гледа футбол, а наскоро на журналистически въпрос дали някой му вярва, че наистина е „сам като куче”, отговори:” Ето,  качете се горе в спалнята и разгледайте. И ако намерите едни гащи, или една женска дреха, или нещо, кажете ми “Хасан”.
Храни куче да те лае
В този смисъл созополската изцепка на Борисов за късата сиджимка, на която освен кучетата трябвало да се държат и българите, е обяснима. Като тънък познавач на кучешката и човешка психика, премиерът отлично знае, че ако започне да получава намален порцион от всекидневната си дажба месо, каши със суха храна и ориз, неговият Мечо бързо ще стане зъл и опасен. Същото е и с народонаселението. Според проучване на НЦИОМ от май, три четвърти от най-жалките европейски сиромаси не могат да си плащат сметките за ток и парно, 60 на сто са свили до крайност покупките на стоки от първа необходимост, 16 процента са безработни и хората масово избягват да ползуват здравни услуги и лекарства поради тежък недоимък. Социологическа агенция преди време констатира, че всеки пети българин живее с 2.5 евро на ден, а минималната работна заплата, според Евростат, е 120 евро на месец.
Изборите да дойдат
Всичко това е добре известно на премиера и затова спонтанно и безхитростно той слага каишка както на кучетата, така и на  поверените му граждани. Вярно, изпуснатото сравнение в крайморския курорт може да звучи някому съвсем неформално и чисто киноложки, но подобни реплики за „шибания народ” или „танковете да дойдат” преди 22 години, вече костваха главите на двама хлевоусти политици, на които не помогнаха нито мощите на Йоан Кръстител, нито страховитата БКП. Както е възможно магистралите, метрото и лентичките да не помогнат много и на сегашния министър-председател. Ще се разбере, при това скоро.