В нощта преди Коледа, според народните представи, настъпват часове на свръхестествени страхотии.  Студеният мрак  се изпълва с вампири, таласъми и караконджули, които бодрите песни на коледарите прогонват. На сутринта древният езически ритуал в прослава на зимното слънцестоене прелива в радостта от раждането на Сина Божий за да постави новото начало за всички християни –  католици, протестанти и православни.
През тази година финансовите и икономически страшилища на кризата напъплиха Европа дълго преди Рождество Христово. Силно свитите бюджетни разходи, увеличаването на данъците, мрачните перспективи  за рецесия през 2012 и несигурното бъдеще на еврото принудиха много европейци да ограничат до минимум традиционните си коледни покупки и празненства. Повечето от тях се оказа, че търсят в магазините възможно най-евтиното за празника, а статистиците в Брюксел прогнозираха свиване на продажбите в 27-те членки на ЕС със 7 на сто от обичайното ниво. Гърците отбелязват четвъртата си Коледа в икономическа рецесия, като при тях ситуацията става все по-сложна. В Испания, където една пета от трудоспособното население вече е безработно, празничните разходи се очаква да са се свили с цели 20 на сто. В Португалия много семейства обявиха, че ще регистрират своята първа „Коледа без подаръци”, а осем от всеки десет италианци говорят за повече от „скромно” тазгодишно Рождество.
Греховните български политици
В България, където купувачите също видимо са оредяли,  проблемът с кризисните страхотии  има и друго измерение. Той рефлектира в един особено лукав грях на управляващите, който се състои в лъжливото им усещане за изобилие на лични духовни дарования. Наричат го „прелест”, която православните християнски духовници описват като „състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него, вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри или духовна прелъстеност от дявола”. В подобно състояние най-често изпадат отдали се на ревностен пост и молитви монаси, но в най-бедната европейска държава в заблуждението „прелест” пребивават и не малко политици.
Нагоре към бездната?
Например, след като агенцията „Стандард енд Пуърс” потвърди, че досегашния скромен кредитен рейтинг на България е със стабилна перспектива, министър-председателят Борисов реши, че Всевишния /когото той публично нарича и  „Началник”!/ изпитва особена слабост към него, финансовия му  министър и правителството. В резултат на което изпадна в лъжливо наслаждение и започна да се хвали по медиите двусмислено /”по-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада”!/ за възможен през следващите пет години икономически растеж на страната. А всъщност американската рейтингова агенция прогнозира, че през 2012 стопанският растеж в България  ще рухне до санитарните 1.5 на сто, което неминуемо ще продължи да прогонва купувачите от магазините не само за Коледните, но и за всички останали празници, ще замрази допълнително заплати, пенсии, социални помощи, ще стагнира още по-силно икономиката и ще постави под въпрос бюджетните приходи. Свиването на растежа ще надуе броят на сегашните милион и половина/ според „Евростат”/ бедняци в страната на над два милиона, а онези 43 на сто от българите, които сега все още могат да си купят месо два пъти в седмицата ще намалеят още повече и гладът ще придобие съвсем реални и масови измерения.
Самопрелъстяване и гордост
Затова преди Коледа може би е редно все пак да припомним на властимащите богословското мнение, че в крайна „прелест”  изпада онзи, който е развил в себе си присъщото за хората самопрелъстяване, гордостта, който е встъпил в общение с дявола и е станал негов храм и оръдие. Или думите на един от най-големите духовни учители на Балканите, св. Григорий Синаит, който  още през 14-ти век предупреждава: „Онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие”.
Пророчески наблюдения, които и днес би трябвало да пораждат размисли. Най-вече в Святата нощ и Коледа, когато караконджулите биват прогонвани от тъмнината и настъпва новото начало.

В деня, в който почина първият чешки президент, драматург и дисидент, на уеб-страницата на Съюза на младите комунисти на Чехословакия се появи лозунг: „Празнувайте хора! Умря врагът на народа Вацлав Хавел!”. В протоколно съболезнователно писмо българският държавен глава Георги Първанов нарече Хавел „интелектуалец, политик и държавник, посветил целия си съзнателен живот на борбата за демокрация”, а в свое послание премиерът Бойко Борисов благодари посмъртно на „великия европеец”, който „върна Източна Европа там, където й беше мястото”. Местните медии информираха формално за кончината на бившия чешки президент, а неколцина блогъри пуснаха в Интернет дори откъси от негови книги и речи. И толкова.
Комунистическите посредници
А само преди две десетилетия всичко беше доста по-различно. Още в началото на февруари 1991 г. през първите дни на поста „председател-президент” на България Жельо Желев заминава на официално посещение в тогавашната все още Чехословакия по покана на нейния нов президент Хавел. Година по-късно, през април 1992-ра бившият чешки дисидент вече е в София за да продължи размяната на демократичен опит и идеи с българските си колеги. Специално за Дойче веле тези дни първият демократично избран български президент Жельо Желев се върна в миналото към един от първите си разговори с Вацлав Хавел в Прага : „Как се справяте с вашите комунисти в България”, попитал Хавел . „Ами стараем се да се справяме някак”, отвърнал Желев. „А те как се държат?”, продължил с въпросите си домакинът. „Надменно се държат и се смеят на нашата демокрация, че нямала кадри, нямала опит, липсвали подготвени хора”. „О, позната история, въздъхнал Хавел,  и у нас старите комунисти постоянно спекулират с това, че те знаят, че имат връзки, че притежават влияние върху важни личности на Запад…”
Възпитание и принципи
След разделянето на Чехословакия през 1992 година, София една от първите признава създаването на Чешката република и веднага установява дипломатически отношения с нея. Удивителното е, че покойният вече някогашен чешки дисидент никога не е посещавал България официално като президент на Чешката република. Насрочената  за края на септември 2001 негова визита в София е отложена след терористичните нападения срещу САЩ на 11 септември, а до края на своя президентски мандат през 2003 година Хавел не пожелава да отново да дойде в страната. Защо? Частичен отговор на този въпрос на Дойче веле дава Петър Стоянов, вторият демократично избран български президент от 1997 до 2002 година: „От многобройните приятелски и често неформални разговори с Хавел винаги са ме впечатлявали неговата чувствителност и възпитание. Просто той беше типичен представител на старата чешка интелигенция, от чиито среди произхождаше и неговото семейство. Независимо, че поради своето възпитание той не можеше да каже лоша дума за никого, Хавел отстояваше железно принципите си по отношение на комунизма, на бившите комунисти, на техните дейци. И струва ми се това е част от обяснението защо той не пожела да посети България като президент”, казва Петър Стоянов.
Думи, които се помнят
Авторът на тези редове също има личен спомен от Вацлав Хавел. В навечерието на очакваната покана към България за влизане в НАТО, която трябваше да бъде отправена на срещата на върха на алианса в Прага в края на 2002-ра, чешкият президент даде специално интервю за българските радиослушатели. Записът се състоя в кабинета на Хавел в Пражкия храд и разговора, както можеше да се очаква, продължи на четири очи доста след изключването на касетофона. Просто харизматичният чешки президент уважаваше българите въпреки участието им в комунистическата военна окупация през 1968-ма, пазеше топли чувства към своите приятели-демократи в страната и се радваше на свободните вече медии. За които по-късно написа: ”Безпристрастна информация, открит достъп до нея, както и свободата тя да бъде разпространявана и дискутирана без журналистите да са изправени пред насилие, затвор или смъртни присъди, това беше нашата историческа позиция”.
Констатация на драматург, изстрадал дисидент и политик. И истински европейски демократ, чиито житейски и политически възгледи не трябва да обрасват в бръшляна на забравата.

След като през седмицата агенция „Фич” намали рейтинга на 6 от най-големите банки в света, а „Муудис” сви кредитната си оценка за трите най-известни френски банки, мнозина отново започнаха да се питат в какво се крие силата на световните рейтингови агенции и доколко достоверни са техните вездесъщи индекси дори и за страни като България?

Едва ли в далечната 1860 година авторът на предназначената за инвеститори счетоводна история на американските железници и изкуствени канали Хенри Пуър е допускал, че век и половина по-късно неговите последователи редовно ще подслаждат или вгорчават живота на куп държави и световни корпорации. Доста по-късно, през 1906 година на бял свят се появява статистическото бюро „Standard”, което се захваща с проучвания на финансите на всички останали компании. През 40-те години на миналия век двете фирми се обединяват в рейтинговата агенция „Standard&Poor’s”, която тези дни предсказа лека рецесия в еврозоната и слабо икономическо възстановяване на САЩ през 2012. В началото на миналата година агенцията повиши оценката си за България, а в началото на този месец ощастливи българската столица с рейтинг „положителен” заради нейните стабилни финанси.

Тука има, тука няма

Неприятните новини в края на тази година дойдоха от наследниците на американеца Джон Фич, който през 1913 година създава своята рейтингова агенция, която днес е с френско мажоритарно участие. На фона на влошаващото се икономическо и финансово положение в Европа „Фич” наскоро ревизира икономическите перспективи за България, Чехия, Латвия и Литва и отчитайки, че вероятността за подем през следващата година на четирите държави е намаляла, понижи техния рейтинг от „положителен” на „стабилен”.

Другият рейтингов колос „Муудис”, създаден от през 1909 година от Джон Мууди за да класира по стойност ценните книжа на американските инвеститори, още в началото на управлението на ГЕРБ прогнозира рецесия в България от пет процента и през 2009-та предупреди новото правителство, че „икономическата сила на държавата вече страда от спада на вътрешното търсене, чийто бум приключва”. Тогавашните очаквания на агенцията, че „спадът е временен и нивото на реалните доходи ще остане стабилно” се оказаха, уви, не съвсем точни.

Учениците в „глобалното село”

Какво представляват оценките въпросните агенции и защо тяхната власт е толкова голяма в условията на криза? Оправдано ли е създаването на европейска рейтингова агенция, която да не „стряска съня на световните лидери”, според определението на българския премиер Бойко Борисов?

Ако си представим, че в гимназията на „глобалното село” има учители, които класират правителствата и големите компании по света според способността им да изплащат своите задължения като им поставят текущи оценки, бихме могли приблизително да схванем същината на въпросните агенции. Колкото по високо стоят длъжниците в тази класация, толкова по-ниска ще бъде цената/лихвата/, по която те заемат своя дълг. Наподобяващите на американски ученически оценки означения AAA, CCC Ba3, Ca всъщност са система от индекси, които информират заинтересованите купувачи на дълг колко голяма е вероятността той да бъде погасен и каква ще бъде тяхната печалба от сделката. Когато дадена държава или фирма попадне в т.нар.”дългов водовъртеж”, тя е принудена да изразходва по-голямата част от бюджета си за плащането на лихви по своите заеми / например Гърция, Италия, Испания, Португалия/, което я принуждава да прави нови дългове за да компенсира финансите си или да затяга болезнено колана на своята икономика.

Европа: „Искаме и ние!”

Затова изготвянето на текущи оценки за платежоспособността на длъжниците и за сигурността на изплащания дълг освен милиарден бизнес за самите рейтингови агенции, оказва огромно влияние върху финансовите пазари. И доколкото тази власт на агенциите притеснява сериозно в кризата и Европа, през лятото няколко големи държави, сред които Германия, призоваха не само за по-голяма прозрачност при определянето на рейтингите и носене на отговорност при допускане на грешки в тях, но и предложиха съживяване на старата германска идея за създаване на аналогична европейска институция, която да има еднакъв статут с американските диктатори в бранша. Идея, която през тази седмица българският премиер ентусиазирано подкрепи пред бизнесмени, но с изискване бъдещата агенция да бъде обективна и да не пожали „нито една държава, която не спазва финансова дисциплина”.

В търсене на „философският камък”

Агенцията „Standard&Poor’s” уверява, че нейните актуални рейтинги се изготвят от групи от пет до осем експерти, които при оценките си се съобразявали с дълъг списък от индикатори като икономически, регулаторни и геополитически влияния, мениджмънт и корпоративно управление, конкуретноспособност , сиреч с всичко необходимо за постигането на максимална точност. На въпрос какво обуславя постоянните промени в рейтингите, агенцията обяснява, че причините могат да бъдат разнообразни, да са свързани с цялостни изменения в икономиката и бизнес средата или да са повлияни от обстоятелствата в конкретен промишлен отрасъл, общност или дългов пакет.

От което става ясно, че рецептата по изготвяне на рейтингите напомня по-скоро на алхимично занимание. Резултатите от което, обаче, имат реален и понякога опостушителен ефект.

„Десетгодишно момиче пое грижите за четирите си братчета, сестрички и племенници, след като двете им майки ги зарязали и заминали в чужбина”, съобщи тези дни пресата. Какво представлява слугинския гурбет за българките? Каква е неговата цена?
Знаете ли коя е голямата мечта на много български пенсионерки ? Да посрещнат децата и внуците за празниците? А може би сами да им погостуват в града? Уви, нито едното, нито другото. Вместо това от мизерните си пенсийки те кътат пари за пътуване. С по автобус или влак, за по-евтино разбира се, до някой град в Европа, а може и по-далеч. Там, където се търсят гледачки на възрастни или болни, бавачки, готвачки, слугини, чистачки. Казано иначе, помощнички за тежка къщна  работа. С припечеленото те могат да нахранят възрастния или болен съпруг в родината, да помогнат на деца и внуци, да облекчат малко семейната мизерия. Говори се, че в Пещера слугинския гурбет бил вече толкова разпространен, че в градчето нямало  кой една домашна баница да завърти по празниците! Немотията и кризата са принудили  тези отрудени женици, които родината е „възнаградила” с унизително ниски пенсии за цял живот работа, да продължават да се трудят въпреки натрупана умора на годините, въпреки болежките, в чужда среда и сред непознати хора. И с постоянния страх дали ще доживеят да се върнат в къщи.
Всички печелят от непривлекателния труд
В слугинския гурбет участват не само пенсионерки, но и  българки на всякаква възраст. Най-често без да знаят чужд език и дори  къде точно отиват, те оставят зад себе си съпруг, деца и близки, защото не искат да ги гледат как ровят в кофите за боклук, а да  помогнат да се сложи нещо на масата, да се платят сметките, децата и внуците да имат топла дрешка. От Гърция, Испания, Германия, Италия и Великобритания, страните в които българите най-много търсят работа, за деветте месеца на тази година гурбетчиите са изпратили в родината си почти 600 милиона евро. А това е  сума, която чувствително надвишава преките годишни чуждестранни инвестиции в сиромашката европейска държавица! Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика, българските гурбетчии са съществена част не само за икономиката на страната, но и за икономиките на държавите, в които те работят. Богатите страни също печелят от тези работници, тъй като най-често те запълват свободните непривлекателни празнини в трудовия пазар, към които местните граждани обикновено не проявяват интерес.
Великото коледно преселение на гурбетчиите
В неотдавншно проучване на Института за икономически изследвания към БАН се констатира, че само през тази година хората, които желаят завинаги да се изселят от България в търсене на по-високо заплащане и по-добър живот са се увеличили три пъти. Независимо от кризата и трудното намиране на работни места, образованите и квалифицирани млади хора предпочитат Англия и Германия, където са готови да работят всичко и при всякакви условия. Те просто  са се простили с илюзиите си за родината и не се притесняват открито да декларират: „Не искам повече да живея в България”.
След седмица само  започва голямото коледно преселение на гурбетчиите. Летища, магистрали, жп и автогари ще загъмжат от онези които, които цяла година са мечтали да се приберат у дома и да посрещнат тихата и свята нощ със своите близки и роднини. Край трапезата, където по традиция мама би трябвало да е сложила дъхавата питка с късметчета и любимите гозби. Би трябвало, ако самата тя е успяла да се откъсне за кратко от гурбета. А на прислугата това рядко се разрешава. Дори за празниците.

Спестяванията на почти 90 на сто от българите днес са основно в левове, а еврото съставлява 43 на сто от всички депозити на населението.  С приетия през юни 1997 г. Закон за БНБ  в страната е въведен т.нар.”валутен борд”, който задължава централната банка да купува и продава една германска марка срещу един деноминиран лев, а през 1999 година този курс е преизчислен към еврото, и днес едно евро се разменя за 1.955 лева. Какво тревожи най-много в тези решаващи за съдбата на ЕС и еврото дни гражданите на най-бедната европейска членка? Доколко оправдани са страховете за техните пари?
Икономическа ремисия?
Преди седмица в Берлин германската канцлерка Ангела Меркел призова германците „да осъзнаят жертвите, които прави населението на страните извън еврозоната” и сред тях посочи поименно България. От своя страна противоречивият български вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков побърза да види страната си като членка на някакъв бъдещ фискален съюз  на осем от най-мощните държави от еврозоната, ако нещата стигнат дотам. Дори повече, пред германския „Ханделсбладт” министърът каза, че след като българската икономика все пак расте /0.3 на сто за последното тримесечие/ и данъчните приходи се увеличават въпреки ниските ставки, държавата вече е „вън от опасност”, макар да е притеснена от „огромната несигурност” идваща от 60 процентовия й търговски обмен с ЕС, половината от който е с Германия.
Хърделистът Дянков
Дори да приемем, че след трите /само за последните 24 месеца!/ фанфарни обявявания от финансовия министър, че за България краят на кризата е настъпил и опасност вече няма, това едва ли звучи оптимистично както за икономиката, така и за собствениците на депозити в евро. Причините са няколко. Растеж от 2 на сто за тази година и очаквано спадане на 1.5 на сто през 2012-та в никакъв случай не може да бъде гратисен билет за влизане в еврозоната, дори страната да продължи да поддържа с неимоверни лишения твърда финансова дисциплина, ниски дългове и бюджетен дефицит. Поисканото от Германия и Франция и вече залегнало в условията на новия фискален съюз  изравняване на корпоративния данък и въвеждането на данък върху финансовите транзакции, определени неотдавна от Дянков  пред „Ханделсбладт” като „безмислени идеи”, които щяли веднага да убият българската икономика, също се оказва непреодолима пречка за българските евровъжделения. А поетите вече от кабинета ангажименти по пакта „Евро плюс” през следващите десетина години ще струват на българските данъкоплатци почти 5 милиарда евро, ако наистина, според най-новите решения в Брюксел, спасителният механизъм набъбне до 500 милиарда евро.
„Нордо”,  „зелево евро” или левче?
Ако при най-драматичния възможен бъдещ сценарий еврозоната все пак се разпадне и Германия  реши да се върне към марката или възприеме някакво  „северно евро”, което вече нарекоха „нордо” или „зелево евро”, това едва ли ще се отрази съществено върху депозитите на българина – валутният борд ще ги запази. Една неизбежно силна германска марка обаче, за която левът е вързан със закон, би затруднила неимоверно българския износ, насочен в по-голямата си част към страните от сегашната еврозона, сред които сериозен дял заема практически фалиралата Гърция. Което неизбежно ще повлече надолу икономическия растеж, в който правителството на ГЕРБ не спира да се кръсти с две ръце! Неслучайно в публичните си „молитви” икономическият минстър Трайков  призовава еврото да оцелее, а след време в еврозоната България най-сетне да започне да се ползува от по-ниските лихви на кредитите за бизнеса. Молитва, която бившата еврокомисарка Меглена Кунева тези дни конкретизира отрезвяващо: „Щом няма икономически растеж, всичко останало е запушване на пробойните на кораба”. Подобна констатация би трябвало да породи ако не страх, поне шокови размисли за реанимиране  на колабиралата национална икономика.
Дълбочините на тинята
Защото не е тайна, че социалната цена, която българите плащат за прословутата финансова дисциплина, е не само неевропейски, но дори и небалкански, висока. А в думите на Дянков, че сегашното управление не успяло да дръпне държавата рязко напред защото България била” най-бедната държава и преди кризата”, всъщност се съдържат две  прогнози. Едната е, че трудното/ за кой ли път!/ отново предстои, а другата – че едно форсирано влизане в еврозоната и в Шенген едва ли ще помогне много за мечтаното оттласкване от дъното на бедността и икономическия застой. Ако подобни мечти все още могат да бъдат реални.