Днес 330 милиона граждани в 17 държави от ЕС използуват 14-те милиарда банкноти и близо 100-те милиарда монети евро в обръщение като реална парична единица. Въпреки това общата европейска валута все по-често започна да се превръща в метафора на финансовата и икономическа криза, а ентусиазмът за разширяване на еврозоната отдавна клони към нула. Но не и стремежите на последните две български правителства  да вкарат страната в нея.

Помните ли изборите за Европарламент през 2007-ма, когато едно от важните патриотични поръчения към току-що избраните 17 /наскоро станаха 18/ български евродепутати беше да настояват за въвеждането на надпис на кирилица върху евробанкнотите? И когато в началото на същата година в новоприетата членка на ЕС България споряха къде е вярното ударение върху наименованието на общата европейска валута? Ако се върнем още  по-назад, на първия ден от 2002 година, вероятно отново ще си припомним  все още далечния тогава за българите копнеж по новите банкноти и монети, с които гражданите на тогава първите 12 европейски членки започваха да пазаруват след като три години преди това банковите операции в тях вече се извършваха в новата валута.
Борд или евро?
В началото на 2009-та тогавашният български премиер Станишев заедно с балтийските държави започва атака в Брюксел за влизането в ЕРМ-2 /чакалнята за еврото/  и за екстреното приемане на страната в зоната. Люксембургският премиер и председател на Еврогрупата  Жан-Клод Юнкер бързо охлажда буйния тогава ентусиазъм на забързаните кандидатки с аргумента, че стремежът им по такъв начин да се защитят от надигащата се криза е неприемлив.  По същото време неофициален документ на МВФ с препоръка за „едностранна евроизация” на желаещите допълнително разпалва въображението на доста напористи местни икономисти, но единствен Красен Станчев тогава пояснява, че въвеждането на еврото е подходящо когато има „бягство от националната валута, каквото в България няма” и затова бързането е излишно след като лева е вързан към еврото във валутния борд. Но кой да го чуе тогава?
Тука има, тука няма
Три дни след изборната си победа през юли ГЕРБ обявява чрез своя бъдещ тогава финансов министър Дянков, че до края на 2009 страната ще кандидатства за чакалнята на еврото, а няколко месеца по-късно управителят на БНБ Искров дори изразява надежда, че през следващата година България вече ще е приета във валутния механизъм. В първите дни на 2011-та премиерът Борисов уверява авторитетния „Уолстриит джърнъл”, че всичко в държавата е на ред и се зарича, че до края на януари страната поема към еврозоната, влизането в която „сега е първи приоритет” на неговото правителство. Това естествено не се случва и в кулминацията на гръцката финансова драма през юли  финансовият министър Дянков обявява пред Си Ен Ен, че България вече не иска да влиза в еврозоната при сегашното й състояние, че правителството трябва да „знае към какво се присъединява” и че в крайна сметка подкрепя „консервативните фискални принципи, върху които тя е изградена”. Но и това не е последно. През септември, цитирайки поредните  диаметрално противоположни уверения на Дянков, че държавата все пак ще приеме еврото „възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС”, „Уолстриит джърнъл” иронично подхвърля: „Това изявление е рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута”.
„Вий останахте всред мъките прави…”
В края на 19 век, точно навръх Коледа, един български войник извършва саможертвен подвиг в мирно време.viagra pills Докато охранявал паричното ковчеже на  банката в Пловдив, в нея избухнал пожар. Като дисциплиниран часовой редникът твърдо отказвал да напусне поста си, тъй като в паниката нямало кой по устав да го смени и самият изгорял с пушка в ръка. Издигнали  му паметник в последствие, но с името му кръстили  и градската лудница…
Освен героична, тази история демонстрира някои особености на националния манталитет. Тя би могла да бъде и назидателна, естествено, особено в пушилката на сегашната финансова криза.

В грозния групов портрет на 11-те владици от БПЦ, оказали се агенти на комунистическите тайни служби, попаднаха също мюфтиите Недим Генджев и Мустафа Алиш Хаджъ, петима души от Висшия мюсюлмански съвет както и  епископът на Софийско-Пловдивската епархия към католическата църква Георги Йовчев. Което доказва, че ДС е контролирала изкъсо не само православната църква, но и всички по-значими вероизповедания в България.

Михаил Иванов, експерт по етническите въпроси и вероизповеданията и съветник на президента Жельо Желев смята, че омразата към духовното, към религиозното от страна на атеистичните комунисти се корени в същността на самия комунизъм. Когато се говори за една тоталитарна доктрина основана на репресивна идеология, нейната цел е пълното обсебване на хората от самата доктрина.В този смисъл религията и вярващите  не са угодни на властта, поради което религиозните институции са подлагани на гонения. Известен е огромният натиск  оказван над  православната църква в първите години след септември 1944. Така че сегашната картина с досиетата не би трябвало да изненадва никого, пояснява Михаил Иванов.
Комунистическата „народно-демократична” църква
В строго поверителен доклад от юни 1949 година тогавашният помощник-министър на вътрешните работи генерал Йонко Панов прави следните предложения за създаване на „народно-демократична” църква, която да се впрегне в служба на народа: „На първо място трябва да се направят някои промени в Светия Синод. Да стане една минимална чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното свещеничество. Да се заемат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници и миряни. Такива ключови позиции са: главен секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение, началник на църковно-стопанското отделение, директор на книгоиздателството, редактор на “Църковен вестник”, ректорите на семинариите и Богословския институт, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири”.
Резултатите от изпълнението на тази политика спрямо БПЦ днес стават видим факт.
Вържи попа да е мирно селото!
Оказва се, обаче, че тайните комунистически служби са се подсигурили двойно и в мюфтийството – предишният и сегашният главен мюфтия са агенти, дори Недим Генджев е бил кадрови офицер от ДС. Във  Висшия мюсюлмански съвет също изскочиха петима сътрудници на тайните служби. Това е било известно на българските мюсюлмани и все пак те са го толерирали до днес. Защо?  Експертът по вероизповеданията и етническите въпроси Михаил Иванов твърди, че ако бъде сравнено състоянието в мюсюлманското вероизповедание с висшия клир на БПЦ могат да се видят някои съществени разлики. След 10 ноември 1989 сред висшето духовенство на БПЦ не настъпват никакви реални промени и сега там се виждат същите лица, които промените завариха и всичките те, без патриарх Максим, се оказаха дългогодишни агенти на ДС и убедени помагачи на тогавашната власт. От своя страна мюсюлманското вероизповедание е подложено на тежки удари през 70-те и 80-те години. Михаил Иванов си спомня прочетеното в архивите за радикални съкращения на броя на духовните лица – от две или три хиляди те са сведени до 440 човека, а в папките на МВР може да се прочете тогавашното изказване на комунистическия вътрешен министър Димитър Стоянов: „Ние смачкахме православната църква, а в същото време нехаем за състоянието при мюсюлманите”.  Нарежданията след неговия доклад, одобрени лично от Тодор Живков, са били да се разреши да проповядват единствено на възрастните и недееспособни имами, а останалите да бъдат тотално вербувани като агенти на ДС. В документа е отбелязано също: „За пари няма да говорим, пари ще се дадат колкото трябва!”. И действително, всички тези мерки са били приложени безкомпромисно към цялато духовенство в мюсюлманското вероизповедание.
Твърд и последователен проводник на линията
След 10 ноември 1989 по различни причини при мюсюлманите настъпва доста по-голямо „преобръщане на пластовете”.  Колкото до одиозната фигура на Недим Генджев – при него нещата са пределно ясни, пояснява Михаил Иванов. Преценено е било, че главният мюфтия до 1988 година не е провеждал достатъчно последователно мероприятията по възродителния процес и затова той, като по-мек и недостатъчно „дисциплиниращ”, е заменен с офицера от ДС Недим Генджев, твърд и последователен проводник на комунистическата милиционерска линия. След промените в Главното мюфтийство се появяват млади и образовани хора, като зам.-главния мюфтия, които започват да осъществяват дейността си по един толерантен и разумен начин, коментира експертът.  Прави впечатление положението на Мустафа Хаджъ, който е вербуван от службите през октомври 1989 година. Просто той не е осъществявал като агент на ДС политиката на комунистическия режим по възродителния процес преди това. Ако трябва от днешна дата да погледнем назад, допълва Михаил Иванов, мюсюлманското вероизповедание в България продължава да има нужда от млади, образовани и добронамерени хора, за което са нужни сериозни грижи от страна на държавата.  През изминалите 22 години такова нещо не се забелязва. По-скоро има намеса на кръгове, превърнали територията на мюсюлманското вероизповедание в арена на собствени политически битки без да отчитат гласовете на мюсюлманите в страната, поради което процесът на обновление, на връщане към духовността при тях, върви относително бавно.
Агент „Петър” като пазител на сатанинската ДС
През септември 1952 година комунистическият режим организира два съдебни процеса срещу католически свещеници в България, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване”.  Петима свещеници са осъдени на смърт, а други 40 получават присъди за различни срокове затвор. През 2002 година Светият престол беатифицира разстреляния от комунистите Никополски епископ Евгений Босилков, а екзекутираните свещеници Камен Вичев, Йозафат Шишков и Павел Джиджов от Софийско-Пловдивската католическа епархия бяха обявени от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България за „блажени”. Днес  епископът на същата тази епархия Георги Йовчев се оказва, че е агент на комунистическата ДС с псевдоним „Петър”. Как отлично информираната външна служба на Ватикана е направила подобен пропуск?
Според Михаил Иванов, вербуването на Йовчев е мрачен „успех” на сатанинската ДС в България въпреки унищожените документи от досието му през пролетта на 1990 г.  В  други медийни коментари  се изтъква, че католическото вероизповедание в страната е понесло най-тежките удари и репресии след 1944 година, живи са още хора, които помнят репресиите срещу католическите свещеници.  Затова  важността на отношенията на Светия престол с българската държава предполага премахването на всяка сянка на съмнение в почтеността на неговите духовни служители в

Две социологически изследвания тези дни по парадоксален начин илюстрираха все по-засилващите се противоречия в българското общество. В едното се констатира, че почти 80 на сто от българите подкрепяли проучванията за добив на шистов газ, а в другото – че за 40 на сто от гражданите на страната  политиката на управляващата партия била успешна. Дали, обаче, тези  резултати са достоверни?

Две десетилетия в България постоянно се говори за криза на доверието в държавата и нейните институции. Днес недоверието е доказан факт, отчитан както от европейските, така и от националните сондажи на обществените настроения. Дори местните националисти наричат родината си дистанцирано „тази държава”, а сакраменталната фраза на Алековия герой „И едните, и другите са маскари” отдавна е придобила обобщаващата форма „Всички са маскари”.  На практика най-бедните европейци изпитват недоверие не е само в избраните от самите тях правителства или държавните органи, но и във всяка легитимирана от държавата  власт. В края на миналата година, например, рейтингът на Народното събрание удари санитарно ниската точка на популярност събирайки за своята дейност едва 5 процентна обществена подкрепа, което постави под въпрос цялостната легитимност на законодателния орган.
Да, ама не!
Парадокси се наблюдават и днес. След като през уикенда хиляди протестиращи в 12 града категорично казаха „не” на проучванията и добива на шистов газ в България, в началото на седмицата се появи изследване, което по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябваше да убеди хората, че тяхната „тревожност” по проблема била породена от „сериозен информационен дефицит”, както и че добива на такъв газ щял да създаде нови високоплатени работни места, да намали цените на „синьото гориво” и да засили енергийната независимост на страната. Естествено изследването за положителните нагласи на почти 80 на сто от анкетираните не само не убеди никого, но засили още повече недоверието към властите. Като капак на цялата манипулация управляващите обявиха, че все пак са готови да въведат мораториум върху проучванията, довели до протеста на десетки хиляди българи.
Нашата полиция ни пази?
Притеснени от нарастващото социално напрежение и батаците в правоохранителната система, ГЕРБ поръчаха и друго експресно социологическо изследване, което констатира, че почти 40 на сто от българите споделяли „удволетвореност” от дейността на правителството. Дори повече, анкетираните посочили  като един от двамата най-популярни министри в кабинета не друг, а вътрешния министър Цветан Цветанов, човекът, който предстои да отговаря на поредната лавина от неудобни въпроси, този път свързани с разследването на убийството на непълнолетното момиче от Перник. И ако засега по темата все още се чува само леко пъшкане през залепените с правителственото тиксо уста на централните медии, вулканичните трусове на недоверие към МВР в интернет вече стават осезаеми, а силно недолюбвания от властите  Български хелзинкски комитет дори набра кураж официално да оспори обърканите версии и неубедителните внушения на полицията около случая.
За хората и кучетата
А за какво доверие в институциите въобще може да се говори на фона на серията смъртни случаи с новородени и родилки в края на миналата година, които здравните власти обявиха като нормални; на заливащите пазара фалшиви храни и стоки менте, обяснявани от земеделското министерство като „досадни изключения”; на очевидния кадрови хаос в съдебната власт, на редовните изстъпления в недофинансираните училища и университети, на повсеместното разложение в партийните централи, които вместо да се занимават с политика и икономика в кризата, се интересуват само от своите държавни субсидии? Тъкмо липсата на доверие насажда в българина  и онази  постоянна неприязън, която постепенно разпокъсва обществото, носи все повече злини  и скъсява демократичната перспектива на страната.
Същата неприязън, която караше тези дни гладна възрастна жена да мърмори под нос наведена в боклукчийската кофа: „За няколко телешки пържолки аз по-бързо щях да им намеря убитото момиче, ама на, дадоха ги на кучето!”

Сред многобройните спекулации в българските медии около целта на мимолетното посещение на американският държавен секретар Хилари Клинтън в София се откроиха твърденията за някакви тайни договорености с Вашингтон военното летище в Безмер да бъде превърнато в транзитна база за американски военни самолети в случай на конфликт с Иран.payday loans Все по-склонната към подозрения в задкулисни сделки и катастрофични сценарии местна аудитория беше засипана с внушения, че пристигналата директно от конференцията по сигурността в Мюнхен г-жа Клинтън със сигурност е потърсила подкрепа от България за поредната бъдеща военна авантюра на САЩ, че изборът й  тъкмо от София да изпрати важни послания послания около кризата в Сирия съвсем не е случаен, както и че точно на пресконференцията си с премиера Борисов тя намери за необходимо да  акцентира върху необходимостта от „най-добра противоракетна отбрана за Европа / съответно и за България/, както и върху търсенето на начини „за задълбочаване на военното сътрудничество и цялостен преглед на неговото състояние”.
Да, обаче не!
В края на август миналата година военният министър Аню Ангелов обяви открито, че авиобазата „Безмер” ще остане пункт за предно базиране към  другата важна авиобаза „Граф Игнатиево”, а летището ще се използува от военни части на армията на САЩ както и от транспортни самолети на НАТО. Отдавна е известно също, че планираното разширяване и удължаване на летателната писта в „Безмер”, сиреч достигане стандартите за кацане на стратегическата транспортна авиация на НАТО върху нея, беше отложено за 2014-15 година поради кризисното съкращаване на средствата от алианса. От друга страна ден преди пристигането на Хилари Клинтън в София, външният министър Младенов публично заяви, че четирите съвместни американо-български военни съоръжения в страната, които са под местна юрисдикция и военно командване, няма да бъдат използувани при евентуален удар срещу Иран. В няколко специални интервюта българската посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова също обстойно поясни защо американският дипломат номер едно не идва в България за прави тайни сделки, нито да размахва пръст срещу някого.
Песента на Пенка
Казаха го, но кой да ги чуе? Онези, които уж опитни офицери от резерва с генерал-щабни съветски академии, изглежда треперят от внушенията на иранската военна пропаганда, че Техеран щял да атакува всяка държава, от чиято територия бъде осъществен военен удар срещу него, а ракетите му спокойно достигали до летището „Безмер”, та и отвъд? Или горестните симпатизанти на агента с псевдоним „Гоце”, балансьор в руско-българските отношения  и автор на „Големия енергиен шлем” с Русия, които се ужасяват от мисълта, че без него в президентството членката на НАТО България ще бъде превърната в пионка на американския и световен империализъм? А може би неуморните червени активисти, които възприемат истинския патриотизъм единствено като демонстративна омраза към Запада и най-вече като редовно почистване с парцал на „оскърбителните” драсканици по свещените за тях  безбройни паметници на някогашната „българо-съветска дружба”?
През жълтите очила
Каквото и да бъде казано на тези хора, те едва ли някога ще схванат, че „златното” време на задкулисните сделки и секретни решения, като например, да се вкара суверенна България в накогашния Съветски съюз, или страната да участва във военната окупация на Чехословакия през 1968 година, вече отдавна е отишло в мрачната тоталитарна история. Днес, уви, те все още трудно умопостигат, че в епохата на интернет, на съвършените космическите комуникации и „Уикилиикс”, да прикриеш нещо съществено във военната област е непосилна задача дори за силно развитите държави, камо ли за малки и бедни страни като България!
Затова може би е разумно и в бъдеще въпросната категория българи да бъдат окуражавани да се доверяват на своите партийни органи и най-вече на жълтите медии, които печелят прилично от невероятните си измишльотини. Така агнето ще си остане цяло, а вълкът ще продължи да е сит и доволен.

През първия си работен ден след коледно-новогодишната ваканция  българският парламент отбеляза петата годишнина от членството на страната в ЕС с обявявне позицията на правителството в преговорите за нов фискален съюз в ЕС. Външният министър Николай Младенов обяви, че страната подкрепя финансовата дисциплина сред 27-те, но отвърля поемането на финансови ангажименти, които са непосилни за държавата. Това са предложенията за хармонизиране на данъчната основа в европейските държави, за данък върху финансовите транзакции и финансиране на механизма за преодоляване на кризата.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София, смята, че България е в доста изгодна позиция по отношение влизането във фискалния пакт, тъй като в момента се нарежда сред онези държави, които поне официално имат пари и не са в състояние близко до банкрут. Неправилна позиция, според икономистът обаче е, да се твърди от една страна, че София подкрепя по-голямата европейска интеграция и в същото време да  е  против финансовата подкрепа за европейските инициативи. При всички случаи, като най-бедна държава в ЕС с най-малка по обем икономика България е разумно да не поема прекомерна тежест или да търси известно прехвърляне на подобни плащания в бъдещето, сиреч да последва примера на Естония, когато се подготвяше европейския механизъм за финансова стабилност.
Пари няма, действайте!
Стефанов обаче твърди,  че позицията на правителството по отношение на тези инициативи, е далеч от последователна. По нея съществува доста голямо „разноговорене” между премиерът, министърът на финансите и външният министър, което подсказва, че на този етап страната няма единна позиция. След като, все пак, България е постигнала известна фискална и макроикономическа стабилност, добре е кабинетът да настоява за въвеждането на подобни европейски механизми, тъй като те биха били в нейна изгода, още повече, че в една или друга степен държавата вече ги е въвела и работи по тях. Естествено България не би могла да поеме много голяма тежест – ако погледнем последните 20 години ще видим, че много от обществените услуги в страната са крайно недофинансирани – образование, здравеопазване – което говори, че има нужда от огромни инвестиции във всички тези сфери, смята икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.
Германия и еврозоната
В случай, че растежът на германската икономика се забави през 2012-та година /тези дни Федералната статистическа служба на страната отчете свиване от 0.25 на сто през последното тримесечие на миналата година/, как това би се отразило на малка България?  Финансистът Емил Хърсев смята, че подобна тенденция би имала отражение върху бедната европейска членка, за която Германия е най-големият търговско икономически партньор в ЕС. Като припомня, че в конкретния случай става въпрос за предстояща през февруари статистическа корекция на данните за германската икономика, финансистът все пак отбелязва, че на фона на миналогодишния  растеж от 3 на сто, основният мотор на европейската икономика може би също ще има трудности с кризата в еврозоната през 2012 година.
Кой води икономическото хоро?
От своя страна Руслан Стефанов от ЦИД очаква евентуално намаляване темповете на германската икономика да се отрази не само върху двустранната търговия с България, но и върху нейната цялостна икономическа активност. Ако погледнем икономическия цикъл на България през последните години ще видим, че той следва плътно германския цикъл със забавяне от 3 до 4 месеца. „Така валидността на старата максима, че ако Германия кихне, ние можем да хванем грип, може да се приеме за сигурна”, смята икономистът.  От друга страна възможностите на България да противостои на една по-сериозна рецесия в Европа са твърде ограничени. Изсипаните в икономиката между 3 и 4 милиарда евро от последните две правителствата на страната не можаха да обърнат тенденцията на нейното свиване. Просто българската икономика е твърде малка и прекалено „отворена”, сиреч зависима от връзките си с ЕС, за да съществуват илюзии за някакъв резервен вътрешен ресурс, констатира Стефанов.
Между Лондон, Франкфурт и София
Макар и да отхвърлят идеята на Брюксел за данък върху финансовите транзакции ако той бъде въведен, България ще трябва да го спазва, смятат и двамата икономисти. Според Емил Хърсев няма никакви причини страната да прави изключение, а Руслан Стефанов е почти сигурен, че ако този данък бъде приет, банките в България, повечето от които са собственост на големите европейски „майки”, също ще бъдат задължени да плащат налога, дори когато извършват транзакции помежду си вътре в страната. Засега решаването на въпроса за този данък предстои и споровете около него се водят основно между двата най-големи европейски финансови центрове – Франкфурт  и Лондон.