В началото на февруари тричленен състав на Върховния административен съд сезира КС за противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата. Въпросният член посочва какви документи от информационните фондове могат да докажат принадлежност към репресивните тайни органи на тоталитарната власт на нейни щатни служители и секретни сътрудници. Изрично е посочено, че дейността на последните се установява от редица конкретно изброени документи както и от „наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители”. Сега върховните съдии оспорват тъкмо този момент с аргумента, че без писмено съгласие за сътрудничество въпросната точка  е противоконституционна. Казано иначе това означава, че т.нар.”картончета” в архивите на ДС не са достатъчно доказателство за принадлежност към тайните служби.
Тука има-тука няма?
Дали, обаче, това наистина е вярно? Доста точен отговор на въпроса дават някои разприказвали се пред медиите щатни офицери от службите. През 2007 година бивш  началник на Шести отдел на Софийското градско управление на ДС разкрива в печата доста нелицеприятни факти.  Като, например, че агентурният апарат на тайните служби въобще не трябва да се дели на Шести отдел, на Първо или Второ главно управление, тъй като този апарат е един, а по силата на специална заповед щатните служители били длъжни да работят с него без никаква диференциация. „В заповедта се казваше, че основно оръжие на ДС са секретните сътрудници и в този документ бяха посочени различните им категории”, разказва ченгето и пояснява, че в текста понятията агент и секретен сътруднк се покривали. По-нататък  въпросният началник на столичната политическа милиция уверява, че категорията „доносник” за ДС не съществувала, тъй като на обикновени доноси в тайните служби по принцип не вярвали, докато истинските информатори били секретните сътрудници. По въпроса за картончетата „специалистът” припомня, че те били „финала на един от най-сложните технологично-оперативни процеси – вербовката на агентурата”, а  целият процес бил описан в точно определен набор от документи, върху които стояли подписите освен на оперативния работник още най-малко на двама негови началници. „Ако липсва един от тези документи или върху някои от тях отсъства един подпис, картончето не можеше да се пусне. Така че картончето е достатъчно основание и без наличието на други документи да се смята, че даденият човек е бил агент”, твърди безапелационно ченгето от софийската ДС.
Моите агенти срещу вашите
Две години по-късно, през 2009, пенсиониран полковник от ДС навремето съветник на вътрешния министър от тодорживково време Димитър Стоянов, а после и на прочулият се с опитите си за унищожаване архивите на ДС ген. Атанас Семерджиев, обяснява в печата как е „работил” с подбрани журналисти при изпълнение на оперативните си задачи. Многобройни срещи, разговори, обсъждания, обмен на купища информация и…За да ги запази единствено за себе си от попълзновенията на свои колеги, които впечатлени от словоохотливостта на „новинарите” искали също да ги ползуват за осведомители, въпросният полковник им „пуснал” картончета в архива. В тях за единия писал, че  бил явочник, за втория  – че е агент по конкретна разработка, за третия – нещо друго, и всичко това само за да ги запазел от вътрешната конкуренция във ведомството. Но вместо да изпише вежди с въпросните „картончета”, днес се оказва, че  всъщност е  извадил очите на приказливите си секретни сътрудници…
Картотекираните легиони на службите
В края на същата 2009  секретарят на Комисията по досиетата Румен Борисов изнася в медиите, че съхраняваните в архивите на бившия репресивен апарат на тоталитарна България „картончета” са 1 млн. 500 хиляди и за сравнение посочва, че в редиците на комунистическата партия били привлечени едва 1 млн. 200 хил. български граждани. Успоредно с него председателят на комисията Евтим Костадинов пояснява, че в началото на  90-те голяма част от служителите на ДС и техните секретни сътрудници били уверявани, че всички материали за тях са унищожени. Оказва се, обаче, че регистрационите дневници, справочните картотеки и картончетата в тях в по-голямата си част са оцелели и тъкмо те са основата на оспорвания като противоконституционен текст в Закона за досиетата.
Ако сега, когато предстои да лъснат имената на агентите -университетски преподаватели  и на фигурите с претъпканите „червени куфарчета”, бъде решено, че техните картончета са в разрез с основния закон, паралелно с икономическата криза страната рискува да затъне и в поредното си нравствено блато. Тогава последиците биха били особено пагубни за цялото общество.

През този февруари правителството на ГЕРБ само за няколко минути изглежда откри крайното решение на демографските проблеми в страната. В приетата „на бегом” актуализация на националната стратегия за демографско развитие на населението до 2030 година е посочена основната цел – „осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, особености и умения” и са определени приоритетите и направленията в нейното изпълнение. Основание за актуализацията са данните на държавната статистика от миналогодишното преброяване на българското население.
Българската махала?
А тези данни, както е известно, са разтърсващи. Поради санитарно ниската раждаемост /само през миналата година тя е спаднала с 8 на сто спрямо предходната 2010/, недопустимо високата детска смъртност /10 бебета на хиляда, което е два пъти повече от ЕС!/ и поголовната емиграция от страната, през следващите 18 години се очаква българите да се стопят до седем милиона човека. Дори при нулева емиграция през следващите десет години, поради малкото новородени населението ще продължи да намалява, като по прогноза на БАН през 2050 година то ще се свие до пет милиона души. Членът на международната социологическа асоциация проф. д-р Михаил Мирчев очаква тогава половината от оредялата национална група да е от българи, около 700 хиляди да са български турци, а останалите милион и половина да са роми.
Стари, но бедни и болни
Всичко това е само едната страна на демографската драма. Другата, не по-малко страховита, е лавинообразното остаряване на българите. Само за 6 години до 2010-та, средната възраст на жителите на най-бедната европейска държава от 39 е скочила на 42 години. Официалната статистика очаква в средата на 21век делът на възрастните да нарастне до 30 на сто, което ще има катастрофални последици за публичната сфера и финанси. В самия край на миналата година правителството на ГЕРБ беше принудено да преглътне един твърде нелицеприятен доклад за състоянието на здравето на гражданите. В него се констатираше, че макар средната продължителност на живота в страната да се е покачила до 73 години, българинът живее с 6 години по-кратко от средностатистическия европеец. Като причини за стабилната обща смъртност са посочени лошото здравеопазване и най-вече крайно бедния и нездравословен живот, който топи нацията. Както можеше да се очаква, във въпросния доклад липсваха каквито и да е мерки за промяна в ситуацията.
„Некои” други демографски  съображения
Със своята актуализация на демографската стратегия българското правителство очевидно демонстрира загриженост за качеството на поверения му човешки капитал. За  по-успешното изпълнение на поставената цел, обаче,  допълнително влияние биха могли да окажат и някои други, не съвсем традиционни, фактори. Тазгодишната сибирска зима, например, със сигурност ще стимулира чувствително редуцирането броя на издържащите се с по 50-70 евро пенсия възрастни българи, които поради обективната невъзможност да се отопляват, хранят и лекуват човешки с подобни доходи, ще разтоварят по естествен биологичен  път  и без това съсипаната пенсионно-осигурителна система. В случай, че студът  и мизерията не дадат задоволителни резултати, властта би могла да предприеме и допълнителни мерки, насочени към корекция на нарушения демографски баланс. На немощните пенсионери може да се  разреши, например, да пресичат навсякъде автомагистралите, а по натоварените с автомобили булеварди да преминават и на червен светофар. С подходящи реклами и беседи на здравната каса, българските сениори могат да бъдат окуражавани да консумират без ограничения колкото е възможно  повече мас, пача и и сланинени обрезки от държавния резерв, да ползуват за готвене всички марки евтини субпродукти / те и без това го правят от немай къде!/, да събират за храна всякакви видове диворастящи гъби и дори да лекуват болежките си с безплатно раздавани разнообразни генерични „лекарства” с безвреден плацебо ефект. Ако и това не доведе до осезателна корекция на демографската картина, тогава властите биха могли дискретно да се оттеглят от грижата по поддържане стените на десетките опасни язовири, прехвърляйки съдбата на възрастната популация от застрашените села изцяло върху милостта на пролетното снеготопене и издръжливостта на землените насипи и паянтови диги.
Дали ще се стигне до подобни драстични мерки за регулиране на българското народонаселение тепърва предстои да се разбере. Макар шокиращи на пръв поглед, те съвсем не са изключени на фона на все по-затягащата се криза и преди изборите догодина, когато управляващите все пак следва да отчетат някакъв успех в оттласкването от европейското и дори от балканското икономическо и демографско дъно. А точно как ще постигнат този свой успех си е тяхна управленска работа, нали?

Верни на националната си традиция българите обичат да претупват „всеко чудо за три дни”. Срамотиите около агентурното минало на почти целия висш клир на БПЦ забавляваха публиката почти цял месец, след което скандалът отшумя, а владиците-агенти се изпокриха на топло в епархиите си, привеждайки инстинктивно в изпълнение съвета на накогашния си правешки ръководител, който обичаше да натяква весело:”Да се снишим, другари, докато бурята отмине, ха-ха-ха”. Кога и дали въобще Светият синод ще излезе с някакво становище по грозния скандал засега е въпрос, чийто отговор интересува вече все по-малко хора.
Обещания „щедро на едро”
Подобна е ситуацията  и с разправиите около т.нар.”агент-дипломати”. След като през ноември миналата година Конституционният съд, сезиран естествено от депутати на БСП и ДПС,  отмени чувствителните текстове в новия Закон за дипломатическата служба свързани с някои ограничения агенти на ДС да заемат постове в чужбина, а трима засегнати посланици успяха да спечелят дело във ВАС срещу предсрочното им връщане от чужбина, ентусиазмът на  новия президент Плевнелиев да изпълни предизборната си  закана за отзоваване на агентите-дипломати на бърза ръка се изпари. Вместо да стори това в първия ден на своя мандат, както обещаваше, сега той очаква някакво ново, съобразено с мотивите на КС, предложение на правителството за да осъществи, ако въобще това е възможно, поетия пред избирателите си ангажимент. А ако това все пак се случи, „трите дни” на традиционното българско чудо отдавна ще са отминали, а топящият се сняг и наводненията ще са отмили в канавките спомена за щедрите предизборни обещания на поредния местен политик.
Настъпеният мазол
И докато Синодът и президентството удобно се снишават, в бръшляна на забвението е възможно да бъде увита и самата Комисия по досиетата, същата, благодарение на която през последните години станаха известни позорните дела и документи на тоталитарната ДС. Очевидно в дейнността си по осветяване досиетата на стотици агенти, доносници и информатори на комунистическите репресивни органи, въпросната комисия е започнала да става не само досадна за удивително жизнените структури на някогашните тайни служби, но и прекалено опасна за техните днешни превъплъщения. Предстоящото осветяване досиетата на т.нар.”кредитни милионери” очевидно е било оценено от тайните кукловоди като прекалено опасна интервенция в най-невралгичния елемент от влиянието на ДС-мрежите – финансовият, поради което днешните приказни богаташи с „плащ и кинжал” са решили да преминат в активно контранастъпление. За първи път от приемането на Закона за досиетата ВАС го атакува пред Конституционния съд за член 25, т.3, като целта е  агентите с т.нар.”картончета” отново да бъдат скрити на тъмно, а техните безобразия да се забравят окончателно и безвъзвратно.
Давай чичо, давай бре чичо…
Да, в средата на 90-те ДС беше принудена да преглътне осветяването на някои свои банкери – тогава се оказа, че почти всички началници на основните финансови институции на страната, БНБ и ДСК, са активни ченгета, чиято „щедрост” изсипваше държавните пари в личните джобове на определени фигури от същата „компания”. Днес, когато харизаните капитали вече са многократно умножени  и ловко препрани, не може да се позволи те да бъдат компрометирани чрез осветяване на агентурната принадлежност на техните владетели и управители –  това просто би могло да се окаже фатално за старателно съхраняваната и постоянно усъвършенствана през последните 22 години финансова мрежа.
Поради което започналата битка срещу Комисията по досиетата този път изглежда ще се води на живот и смърт. Битка за огромните пари на бившата комунистическа партия, пазени зорко от нейните кредитни милионери под диктовката на вечните ДС-агенти във всички сфери и етажи на властта. И най-вече в мафията, естествено.

За първи път действащ български президент се поклони пред Мемориала на жертвите на комунизма в България, произнесе достойна реч в памет на избитите в годините на тоталитарния режим граждани и дори се просълзи по време на церемонията. Какъв политически знак даде с участието си новият държавен глава в началото на своя мандат и накъде беше насочен той?

Според политолога Димитър Аврамов, журналист и дългогодишен политически консултант на СДС, изявата на Росен Плевнелиев поставя силен политически акцент. С него, поне засега, новият президент показва, че е разбрал нещо твърде важно  – в президентството е нужен коренно различен стил на работа, необходими са нов тип ценности. През последните 10 години при президента Първанов България нямаше ясен ценностен избор каква държава е и се опитваше да лавира прагматично между интересите на Изтока и Запада, въпреки, че фактически вече принадлежеше към западния свят като членка на НАТО и ЕС. Плевнелиев заяви, че ще бъде прагматичен президент и направи впечатляващ ценностен ход, давайки с него знак към прозападната част от българското общество за това къде лично той вижда мястото на страната, смята Аврамов.  Осъзнаването, че комунистическото минало на държавата и нейните тоталитарни практики трябва да бъдат осъдени е формален знак за прозападното бъдеще на България. Така една сериозна част от българите, чиито ценности бяха пренебрегвани значително през последните десет години, получи гаранция, че президентството ще върви по различен от досегашния път и държавата ще се развива като западна, а не като част от съветското наследство, констатира Аврамов.

Поглед към политическата синева

На церемонията по повод Деня на жертвите на комунизма лидерът на СДС Мартин Димитров и депутатът Иван Иванов положиха венец пред мемориала от името на „Синята коалиция”, с което припомниха, че тази политическа формация все още съществува, макар  и до голяма степен формално. Останал ли е политически ресурс в нея след слабото представяне на президентските избори миналата есен или коалицията на „традиционните десни” вече е на път към забравата?
Димитър Аврамов е категоричен, че партиите от Синята коалиция разполагат със солиден човешки ресурс. Нейните депутати са добре подготвени, могат да защитават национални интереси, успяват да спират лобистки поправки в парламента и работят професионално. Това означава, че политическата формула е добра, посочва политологът. В същото време по отношение на много важния въпрос – дали да има проучвания за шистов газ в страната, ДСБ гласува против приетия меморандум за тяхното спиране, а депутатите на СДС, с изключение на един, се въздържаха от гласуване. Позицията „въздържал се” по принцип означава „против” и така те фактически се обявиха срещу проучванията за шистов газ. Това е лош ход от страна на СДС и той създава ценностен проблем в Синята коалиция, смята Димитър Аврамов.

В средата на нищото?

Колкото до слабото представяне на СДС и ДСБ на президентските избори трябва да се знае, че хората гласуват и реагират на политиците рационално, коментира Димитър Аврамов.  Когато им предложиш кон, те залагат на него, като им предложиш магаре, те не залагат. В този смисъл избирателите на Синята коалиция не са оттеглили завинаги подкрепата си за нея поради факта, че нейният кандидат-президент беше, меко казано, неадекватен на обществените очаквания, беше просто слаб кандидат. В същото време трябва да се отчита, че политическите нагласи, дори  да са устойчиви, трябва непрестанно да бъдат подхранвани с качество от политиците. Не можеш просто да лавираш с грешни ходове и да чакаш хората да те подкрепят! Със сигурност сините избиратели са едни от най-верните политически хора в страната, със сигурност те не гласуват за коалицията защото очакват облаги от нея, със сигурност те я подкрепят заради убежденията и вижданията си, а това е достойно за уважение, обобщава Аврамов.

Избиратели, равнис!

Кой ще  бъде сериозният гравитационен център, около който ще се обединят дясно ориентираните избиратели на парламентарните избори догодина?  ГЕРБ се утврждават и налагат като дясна партия, въпреки че много от ходовете им са популистки и нямат нищо общо с дясното, смята политологът.  Политическата реалност сочи, че голяма част от хората, които не искат БСП да управлява в България, засега припознават ГЕРБ. Казвам „засега” защото наистина има прекалено много време до изборите, уточнява Аврамов.  Една година в българската политика е дълъг период и трудно може да се прогнозира какво ще се случи. Като гледам качеството на сегашното управление си мисля, обаче, че не е възможно в едно бъдещо правителство да не присъствува дясноцентристки субект, твърди политологът.

Дами канят!

Тези дни социологическо изследване показа, че днес в парламента биха влезли ГЕРБ, БСП, ДПС и формацията на Меглена Кунева, а СДС и ДСБ остават навън. Макар и рано, започва да се очертава някаква тенденция. Какви са конкурите на една бъдеща парламентарна конфигурация и съответното управление на страната?
Димитър Аврамов смята, че Синята коалиция и сега е на границата за влизане в парламента, а евентуален успех е в ръцете на нейните лидери. Според него очакванията към формацията на г-жа Кунева са оптимистични и  всичко ще зависи от хората около нея, които генерират тези очаквания. Ще успеят ли те да създадат политически субект, каква заявка ще дадат пред симпатизантите си, ще подходят ли към политическия център като формация, която иска да наследи НДСВ или ще свият вляво като лявоцентристка социалдемократическа партия, а може би  ще пожелаят да са дясноцентристка формация? Това са въпроси, чийто отговор предстои. Засега стартът на движението на Меглена Кунева е успешен и прогнозите за евентуална нейна партия са по-скоро добри. В крайна сметка всичко зависи от това какво тя и нейните привърженици ще успеят да постигнат в периода до парламентарния вот, смята политологът Димитър Аврамов.

При присъединяването на България към ЕС преди пет години за първи път в практиката на общността беше въведена особена система за наблюдение върху проблемите свързани със съдебната и правоохранителната система в страната. Носещ смилаемото заглавие „Механизъм за сътрудничество и проверка”, мониторинговият контрол  трябваше да помага на  новата балканска еврочленка да преодолее „определени недостатъци” в областта на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, а резултатите от действията или бездействията на българските правителства, наричани евфимистично „напредък” в областите правосъдие и вътрешен ред, оттогава се огласяват в специален междинен и годишен доклад на ЕК. В началото на февруари ще бъде публикуван поредният междинен доклад, който ще съдържа техническа актуализация на настъпилите през последните шест месеца промени в наблюдаваните сфери, а през лятото ще се появи и годишния документ със съответните политически оценки в него.
Студената „шенгенска” пот
Както обикновено и сега очакванията са за критични констатации и негативни оценки в документа. На неофициалната среща в Копенхаген на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, на която присъстваше и българският вътрешен министър Цветанов, авторитетни агенции като АФП и Ройтерс цитираха дипломатически източници от форума, според които докладът отново ще бъде неблагоприятен за България. Ако изводите в документа се окажат действително негативни, въпросът за влизането на страната заедно със съседна Румъния в Шенген през тази година автоматично отпада. Известно е, че Холандия изрично постави като условие за вдигане на своето вето пред членството на двете балкански съседки наличието на два поредни положителни доклада на ЕК.
Думи, слова, думички
Предварителни пояснения около предстоящите изводи в доклада вече дадоха някои български политици. Новата българска вицепрезидентка и бивша министърка на правосъдието Маргарита Попова поясни разпалено в ефир, че механизмът за сътрудничество и проверка ще работи дотогава, докато „ние не си направим реформите и докато дадем яка/!/ заявка за последователни позитивни резултати при разследванията по делата и наказване на престъпността”. Отговарящата доскоро за съдебната власт бивша министърка каза също, че хората чакали „закона за отнемане на имуществото” и че най-вероятно в доклада много остро ще бъде поставен въпроса за „правилата и поведението на работа на висшия кадрови орган на съдебната система, Висшия съдебен съвет”. Министърът на външните работи Николай Младенов от своя страна отказа да коментира в медиите „спекулативни публикации” преди официалното излизане на доклада, но предпазливо изрази очакванията си той да бъде „обективен”.
Когато някога се срещнем, непознати…
Ако очакванията на шефа на българската дипломация за обективност на оценките се сбъднат, това означава, че освен споменатите от вицепрезидентката Попова пропуски, в документа би следвало да бъдат отразени и куп други тежки проблеми, които възмущават всекидневно не само българите, но и техните европейски партньори. Като, например,  скандално-епичните словесни схватки между МВР и съдебната власт, несекващите странни назначения в правораздавателната система, мудните съдебни процеси срещу знакови фигури на организираната престъпност, множащите се случаи на откровено полицейско насилие и некомпетентност при разследване на тежки престъпления, липсата на осъдителни присъди за корупция във висшите етажи на властта, безнадеждно закъснелите реформи в системата на МВР и съдебната власт. Ако към тях се прибавят правният хаос около стотиците помилвания на престъпници, сътворен от бившата президентска двойка и опитите на скандален бивш главен прокурор на страната да преврне в комедийно шоу мафиотски съдебен процес, картината в доклада на ЕК би станала съвсем красноречива.
И все пак ако в някой хубав бъдещ ден осведомителните агенции разпространят съобщенето, че бивш български министър-председател е бил осъден от Върховния съд ефективно на затвор за корупция, както се случи с някогашния румънски премиер, тогава може би подобно на Остап Бендер, в Брюксел най-сетне ще възкликнат: „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!”, а Шенген ще започне да става някак си по-реален и обозрим за българи и румънци.