.

Тези дни българският парламент прие няколко важни промени промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата. Досега имаше ограничение в комисията да работят хора, които са били осъдени независимо от настъпилата реабилитация.

Законовата поправка беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев и според него парламентът е взел справедливо решение спрямо хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример за това е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата от СДС, но тогава властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист. „Терористичната” дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, тутакси успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.

Колко дълга е националната памет?

Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според синия депутат, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет. След гласуването на най-новите поправки в Закона за досиетата, депутат от БСП е разпространил сред народните представители документ, в който се предлага създаването на такъв институт да се случи след 2017 година, което според Лъчезар Тошев е несериозно. Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, настоява синият опозиционен депутат.

ДС в един кюп

Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящят избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост?

Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка от страна на парламента, която възстановява справедливостта. Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери” за да може новия състав на комисията да обяви и техните имена. Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва, подчертава журналистът. Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход, заключава разследващият журналист Христо Христов.

Днес /сряда, 21.03.12/ парламентът в София ще гласува оставките на двама министри от кабинета на ГЕРБ . И докато смяната на третия поред здравен министър едва ли предизвикваше съмнения, неочакваното уволнение на шефа на икономическото и енергийно мегаведомство успя да изненада мнозина. Що за енигматична фигура във властта беше Трайчо Трайков? Някои детайли от неговото преминаване през властта припомня Г.Папакочев:

Досегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изгря на българския политически небосклон изненадващо. Мениджър в групата на австрийската компания „EVN България”, описван от колегите си като мълчалив, но разумен технократ и почти непознат за енергийната общност в страната, той беше избран от току-що спечелилия изборите през 2009 година Бойко Борисов за експертен министър на една от ключовите, раздути и особено отговорни структури на държавното управление. По-късно, в кулминацията на скандала около подписаното от тогавашния шеф на Националната електрическа компания /НЕК/ споразумение с руската страна за строежа на АЕЦ”Белене”, разгневеният министър-председател призна пред медиите, че Трайков е протеже на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. „Аз съм избрал Дянков за вицепремиер, а той ми доведе г-н Трайков за министър на икономиката, считайки, че той може да изпълнява тази задача”, поясни тогава Борисов и правейки му последно предупреждение, се обърна към него с думите : “Много държа на теб, сигурно ти е приятно с Бербатов да те сравняват, но това е колективен спорт и когато на човека под мен – вицепремиера Симеон Дянков, съм му възложил да планира, контролира и проведе двата преговора/ с руснаците-б.а./, трябва да се съобразяваш с него”.

Д-р Джекил и Мистър Хайд?

До злополучния бизнесфорум в Катар Трайчо Трайков в известен смисъл се опитваше да партнира в колективния спорт на ГЕРБ, но не особено убедително. Оказа се, че със светкавичното уволнение на подписалия протокола за АЕЦ”Белене” в Москва шеф на НЕК, министърът е успял да предотврати хитър ход на съветваната от българи руска енергийна олигархия, който би имал непредвидими последствия не само върху националните интереси, но би поставил под въпрос и стратегическите съюзнически отношения на България с НАТО и ЕС. Неслучайно още в началото на министерската кариера на Трайков руският вестник „РБК daily” се позова на оценката на неговия предшественик Румен Овчаров, а именно че е поразен от „двойнствения живот” на младия министър, който успявал „да се преструва, че води преговори с Русия и същевременно да бъде човек на американците, имащ за цел да спре всички руски проекти в България”. Приблизително по същото време на въпрос дали е възможно страната му някога да се откаже напълно от използуването на ядрени електроцентрали подобно на Германия, младият енергиен министър Трайков беше отговорил находчиво: „Една такава възможност е България да бъде населена от германци”.

Право куме в очите!

Досегашният икономически министър отвреме-навреме си позволяваше лукса да припомня и някои не съвсем удобни истини. В тв-интервю в началото на миналата година Трайков призна, че „за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика, тъй като сива или не, тя съществува и създава брутен вътрешен продукт” и уточни, че „икономиката посивява тогава, когато на бизнеса му излиза по-евтино да работи в тъмния сектор, отколкото да си плаща данъците”. По време на протестите срещу проучванията за шистов газ в североизточна България, енергийният министър се осмели да отрезви правителството с данни за възможно наличие до 1 трилион кубически метра газ в района. Това означава, че България може да не мисли за потреблението си за 300 години напред, подхвърли смело Трайков и прогнозира раздухване на страстите от страна на монополния руски доставчик поради вероятността проучванията да се окажат успешни.

Пясък, снежинки и чаршафи

Като министър и на туризма Трайчо Трайков не остави осезаема следа, което не му попречи да каже по повод възможността за развитие на културния туризъм, че като туристическа дестинация България е време да спре да продава само „пясък, снежинки и чаршафи” след като има и други неизползувани възможности.

Иронично, но тъкмо снежинките и пясъка изглежда изиграха неприятна шега на малко странния за местните разбирания досегашен икономически, енергиен и туристически министър. През януари местните телевизии показаха как кара ски с журналисти от британски медии в зимните български курорти с рекламна цел, а по време на бизнес-фиаското в Катар, както се разбра, е използувал паузата да се разходи по луксозния хотелски плаж. Което фактически е очертало и заникът на неговата политическа еклиптика – краткия път на един безпартиен министър по „небесната” управленска сфера на партия ГЕРБ.

Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел и редактор на авторитетните издания Economie Internationale и International Finance. Работил е в Генерална дирекция-2 на ЕК и е бил икономически съветник в Европейския парламент. След участието му в дискусията в българския парламент по темата „ Европа на солидарността или Европа на егоизма” известният икономист даде специално интервю за ДВ. С него разговаря Г.Папакочев.
В своето изказване на дискусията  в София Даниел Грос подчерта, че истински обединена Европа, с повече солидарност и повече интеграция, би могла да се появи единствено, ако всички страни-членки на ЕС си напишат собственото домашно упражнение. Въпросът не е толкова какво се прави в Брюксел, дали спасителният фонд за еврото  е с 500 милиарда повече. Много по-важно е онова, което се случва в Гърция, Могат ли гърците да извлекат сега полезните уроци, така както българите вече са го направили по отношение на паричната политика, могат ли за година-две да изградят своя стабилна фискална администрация, която да събира приходите и да изплаща пенсии само на онези, които действително са ги заслужили? Попита риторично известният икономист и предложи своя отговор:  „Ако успеят да сторят това, тогава те биха могли да останат в еврозоната и тя би станала по-силна. Брюксел не може да изпрати 50 хиляди технически помощници в тази страна, просто отвън една държава не може да се промени. Това трябва да научат гърците!”, изтъкна Даниел Грос.
Европейската алпийска граница
През януари в своя статия директорът на Центъра за европейски политически изследвания Грос допусна, че е прекалено рано еврото да бъде зачерквано като валута поради относителната сила на европейската икономика. Днес в ЕК се говори за „мека рецесия” и редица наблюдатели прогнозират ново свиване на икономическия растеж през тази година. На въпрос на ДВ кой носи вината за тази отрицателна тенденция – политиците в Брюксел или само отделни страни-членки на ЕС, известният икономически анализатор посочи, че отговорността не ляга върху отделните правителства. Причината са финансовите пазари, които през миналата година станаха прекалено нервни. Поради това капиталите за инвестиции в южната част на Европа секнаха и икономиките на страните в района тръгнаха надолу. В северната част на Стария континент икономиките се справят твърде добре и там няма криза, посочи Даниел Грос.
Да се простираш според националната си черга
И все пак България се държи твърде прилично в тези бурни кризисни води  –  просто най-бедната членка на ЕС се опитва да бъде един коректен и отговорен член на европейския екипаж. Това, обаче,  се прави на една изключително висока икономическа и социална цена за нейните граждани.  Добър пример за ЕС ли са малките и относително бедни икономики, които са принудени да търпят драстични финансово-икономически лишения? В Ирландия преди време България и балтийските държави бяха посочени от анализатора  като положително явление?
Мисля, че България дава много добър пример по отношение на фискалната политика и според мен Гърция би могла да научи много от северната си съседка, каза Даниел Грос.  Въпросът е не толкова да си богат или беден, а е по-скоро да можеш да живееш според собствените си средства. България не харчи повече отколкото получава, докато Гърция изразходва много повече от приходите си. А подобно положение е просто несъстоятелно. Поради това не смятам, че България следва да променя своята политика. Просто е необходимо да се направи повече за развитието на страната и това не е въпрос само на пари. По-скоро става дума за подобряване  качеството на образованието, за повишаване равнището на съдебната система и за цяла гама подобни мерки, пояснява Даниел Грос.
Растеж, избори и солидарност
И все пак докато президентът на ЕК г-н Барозу говори за икономически растеж, редица европейски лидери се стягат за избори през тази и догодина, България също. Съвместими ли са тези два процеса?
Директорът на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел смята, че  Барозу има много добри идеи за заздравяване на вътрешния пазар, нещо от което със сигурност ще се облагодетелства и България. Даниел Грос вижда основният проблем в неохотата на германците да се реформират или да отворят собствения си вътрешен пазар. В тази посока би трябвало да бъдат съсредоточени повече действия, но за съжаление за Барозу е много трудно да упражни натиск върху Германия, казва икономистът.
Как би се изразила тогава европейската  солидарност спрямо България?
ЕС предлага един много голям пазар за стоки и услуги и твърде скоро за българските работници ще бъде отворен и пазара на труда. Всяка година на България се предоставят значителни суми от европари за развитие на българското селско стопанство и инфраструктурата. Това съвсем не малко, смята Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

В разгара на предизборната си кампания борещият се за втори мандат френски президент предупреди, че страната му ще напусне Шенгенската зона ако до една година в нея не бъдат направени структурни реформи, подобни на приетите наскоро с общата европейска валута. „Не бива управлението на миграционните потоци да се оставя в ръцете единствено на технократите и съдилищата, обяви на митинг Саркози и допълни, че в сегашната социална и икономическа ситуация Европа трябва „да овладее влизанията на нейна територия”.
Само няколко дни преди това изявление,  Германия и Австрия настойчиво поискаха от разклатената финансово и икономически Гърция да засили контрола по границата си с Турция и също предупредиха, че е възможно да възстановят проверките по собствените си граници ако Атина не овладее притока на нелегални имигранти в Шенгенската зона. По този повод австрийската вътрешна министърка Йохана Микъл-Лайтнер оприличи гръцко-турската граница с „отворена врата на хамбар”, а германският й колега Ханс-Петер Фридрих обобщи, че подобни неща ще продължават да се случват „когато една държава няма достатъчно възможност да пази достатъчно границите си”.
Да знаеш да чакаш…
Независимо от предизборния контекст на „анти-шенгенския” ултиматум на Никола Саркози и дежурното нахокване на обърканата в момента Гърция от страна на Австрия и Германия, двете послания едва ли са окуражителна новина за България и Румъния, които години вече безуспешно очакват приемането си в свободната от граничен контрол европейска зона. От една страна споменатите изблици са знак, че безпокойствата на големите държави около незатихващите имиграционни вълни към Европа се засилват до степен, която неизбежно ще доведе до структурни промени в управлението на самата шенгенска зона. От друга страна евентуалното превръщане на България и Румъния във външна граница на свободното от граничен контрол пространство ще бъде свързвано все повече не само географски, но и икономически с упоритата неспособност на Гърция да овладее  имиграционните канали покрай граничната река Марица, която гърците наричат Еврос, а турците – Мерич.
Чифтета и къчове
Необходимо е да се припомнят  и думите на холандския министър на емиграцията Герд Леерс,  който преди заседанието на Съвета на министрите на ЕС през декември миналата година изрази твърдата позиция на страната си, която иска да е напълно сигурна, че „онова, което се случва в Гърция, не трябва да се случи в България”. С тези думи той визираше тъкмо нейния граничен контрол независимо от уверенията на София, че държавата вече охранявала външните си граници „в пъти по-добре от редица членки на  Шенген” и въпреки съвместната българо-холандска полицейска операция „Посейдон” на българо-гръцката и гръцко-турската граница.
Сега, в очакване „с търпение и отговорност” /по определението на президента Плевнелиев/ на по-благоприятен мониторингов доклад на ЕК през юли и на благоволението Съвета на министрите през септември „да се върне към темата за присъединяване” на двете балкански съседки към Шенгенското пространство, официална София силно се надява на решение за сваляне поне на морските и въздушни граници в зоната. Същевременно няма да е зле българските власти да си припомнят и точната народна поговорка, че „когато атовете се ритат, обикновено магаретата страдат”. Или казано другояче, да разчетат правилно новия шенгенски код „червено”.

През седмицата акциите на европейските борси за пореден път се сринаха, еврото отново поевтиня, на Стария континент пак се заговори  за „мека рецесия” в ЕС. Причината е Гърция, но след нея проблеми могат да създадат и други задлъжняли европейски държави. Време ли е да погледнем на тези трусове като на предупреждение за предстоящ катаклизъм в еврозоната и оттам в целия ЕС? Въобще предсказуеми  ли са подобни драматични развития и дали  вече не е настъпил момента да се мисли за ограничаване на възможните бъдещи поражения?
Стефан Попов е изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики „Риск монитор” в София. С него разговаря Г.Папакочев:
Стефан Попов е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк, програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2004), председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Специализирал е  конституционна политика (Виена, 1994 и Фрибург, 2003) и международна сигурност (Вашингтон, 1999).

Въпросът има две страни, уточнява Стефан Попов.  От едната е възможно Германия /тя е основният играч в случая с Гърция/ следвана от Франция, да успеят да спасят южната съседка на България и някакси да намерят решение на този частичен проблем. Но ако само още една страна, подобно на Гърция, закъса по подобен начин, а повечето държави от европейския юг не са в добра финансова кондиция, подобна криза не би могла да бъде овладяна не само от Германия и Франция, но дори и от повече европейски държави. При това положение еврозоната е изправена пред неизбежен провал и интересното е, че днес западни икономисти говорят за развитието на подобна ситуация като за неизбежна  реалност, за нещо почти предстоящо в близкото бъдеще.
Втората страна на въпроса е какви са по-далечните последствия на сегашната криза с еврото и с огромния гръцки дълг. Отвъд проблемите с общата европейска валута се простира цяла гама от следствия и отражения на сегашната криза, твърди Стефан Попов.  Затова на проблемите с гръцкия  дълг трябва да се гледа като на ясен сигнал, че в ЕС нещо по принцип не е наред. Еврото е просто един предупредителен знак! Дори да се преодолеят временните проблеми с общата валута и тя бъде спасена по някакъв начин – дали в сегашната й форма или с отделянето на зони с различни валути, дори с отпадане на една Гърция  или на някои други страни от еврозоната – изникват нови по-сериозни въпроси, за които сегашната криза е знак. Най-сериозният от тях, а той е и въпрос на цялото последно десетилетие, е стремежът на брюкселската бюрокрация, на централните европейски институции, подпомагани от няколко правителства по един или друг начин, да форсират възникването на някаква федерална рамка на ЕС, посочва изпълнителният директор на „Риск монитор”.

И все пак при евентуален разпад на ЕС, примерно на северна/ по-богата/ и южна/по-бедна и рискова/ зона, центробежните сили неизбежно биха тласнали не само България, но и други страни от балканския регион в някаква друга спасителна орбита. Около кого би започнала да гравитира страната след подобно предполагаемо развитие – Русия, Турция, а все пак може би около Германия? САЩ са твърде далеч…

Не очаквам, че подобна тежка геополитическа дилема ще се появи и не вярвам България да изпадне в обятията на някоя по-голяма сила, като Русия, например, казва Стефан Попов с допълнението: „Недай Боже да се сринем в подобен сценарий от 19 век!”  Според него подобни възможности и дилеми могат да бъдат предотвратени с едно по-гъвкаво поведение на някои основни европейски лидери, които биха могли да се заслушат внимателно в разумната страна на британския скептицизъм, например. Просто да разберат защо една Великобритания толкова внимателно и предпазливо гледа на интеграционни оферти от типа на еврото, да речем. Или да прекратят за малко, дори само да позабавят темповете на сегашната интеграция, преосмисляйки стореното през последните 10 години и възприемайки позициите, от които на ЕС да се гледа по-скоро като на своеобразен „агрегат” от международни договори, отколкото като на проект за федерация. При такава възможност ЕС би придобил една много по-широка гъвкавост, при която на съответните нива – икономически, политически, административни и други – България ще има различни отношения с основните /а това са и самите основателки на ЕС!/ страни. Сиреч, не става въпрос за някакво бедствие, а просто за необходимостта тази втвърдила се идея за бюрократична федерация, диктувана от Брюксел, да бъде смекчена.
И все пак има ли България някаква стратегия за действие в случай на тежък европейски катаклизъм или дори разпад? Какво би следвало да направи най-бедната членка на ЕС отсега нататък, ако въобще има някакъв ресурс за действия и капацитет за предприемане на някакви мерки?
България няма абсолютно никаква идея, липсва й не само стратегия, а дори и  мисъл на отговорно политическо равнище за това какво би могло да се случи с ЕС и къде отива страната тогава! А това е просто трагично, признава Стефан Попов.  Цял свят разсъждава по този въпрос, ние – не. Според изпълнителния директор на „Риск монитор”  онази част от правителството, която е най-силно свързана с ЕС, а това в момента са финансите, действа по един „отличнически” старомоден начин. Просто гледа инфлацията да е ниска, да  поддържа незначителен бюджетен дефицит без да разбира, обаче, дългосрочните последствия от това да няма никакъв икономически растеж. Изпълняват сегашната си политика като по учебник или по инструкция, но как изобщо страната би реагирала на някакви бъдещи трусове в ЕС, това е нещо, за което в правителството липсва каквато и да е артикулирана не само стратегия, но и идея за политики, казва Стефан Попов. Наблюдавам и нещо друго друго. ЕС и България са свързани чрез Механизма за наблюдение в областите правосъдие и вътрешен ред и страната се опитва, подобно на старателен отличник, да изпълнява буква по буква предписанията на ЕК. Държавата, естествено, не може да изпълни никакви други предписания, освен моментни, тъй като в докладите става въпрос за генерална критика на състоянието на цялостните сфери правосъдие и вътрешния ред. А там, както е известно, сериозно помръдване няма. Онова, което сега България прави, е не политика, а по-скоро опит да флиртува с централните структури в Брюксел така, че следващият доклад да бъде малко по-благоприятен за нея. Ето, последния доклад беше по-лош отколкото всички досега и в крайна сметка се вижда, че от тези критики особен резултат няма, допълва Попов.
Оттам нататък в широката българо-европейска сфера за правителството по-важни стават някакви други неща, като брандиране името на лютеницата и на ракията, например, а не сериозната политика, чрез която страната би следвало да се намества в това широко пространство спрямо останалите играчи по някакъв благоприятен за себе си начин.  Такава политика просто липсва. Съществуват един бюрюкратичен документооборот и цифри, които се въртят, но за политика, както и за отговор на въпроса какво правим ние в ЕС като автономен субект, идея засега просто няма, констатира изпълнителният директор на неправителствения институт за обществени политики „Риск монитор” Стефан Попов.