Каква част от цитираните в доклада на ЕК  два милиарда евро на „12-те престъпни дейности”  се въртят в  „черната” и „сивата” икономика на България? Кой определя степента на сивото в националното стопанство и как сенчестите практики се отразяват върху чуждестранните инвеститори? Георги Папакочев потърси  мнение на от двама експерти:

Някои медии са изтълкували 12-те „престъпни дейности” споменати в доклада на ЕК, като „пазарни субекти”, а всъщност става дума за обособени престъпни пазари като проституцията или наркотрафика, например, уточнява старши анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов . Естествено парите, които се въртят в т.нар.”черна” икономика влизат в „сивата”, но знак на равенство между двете не може да се постави. Сивата икономика обхваща и легални дейности, които по някакви причини не отговарят съвсем на регулациите. Например, плащането на ръка на  съсед, който ти е направил дребен ремонт в къщи. Вярно, в случая съществува недеклариран доход,  но това не може да се сравнява с дейности забранени от закона.
Въпросът е интересен, макар че е трудно да се борави с точни числа, смята  старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Разликата е, че от едната страна са чисто криминалните дейности където се въртят незаконни приходи които няма как да се легализират, а от другата е сивата икономика, където примерно се прикрива оборот, заплати се плащат под масата, укриват се данъци. Икономистът е убеден, че фискалният ефект от черната икономика би могъл да се появи по-скоро чрез необяснимо забогатяли конкретни фигури, които впоследствие могат да бъдат атакувани с новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Икономистът уточнява, обаче, че никъде, дори и в развити държави този механизъм не е  сработил до степен, че да се превърне в основен източник на държавни приходи. По-интересното е, пита Ганев, дали в България има място за дебат за узаконяване на дейности като проституцията, например?  Засега  позицията на обществото е била балансирана на тази тема.
Радост в мъка, мъка в радостта
Сивата икономика често има  и положителен социален ефект, тъй като създава някакви работни места.Вярно, тя изкривява пазара, много фирми преминаха в сивия сектор и започнаха да прикриват оборот или неофициално да наемат работна ръка, но дори дори и така сенчестото стопанство започна да действа като буфер срещу кризата в България, пояснява Ганев.
Тодор Ялъмов също е убеден, че  в определени ситуации сивата икономика има плюсове и минуси. Положителното в България е това, че част от хората имат някакъв доход. Ако допуснем, че утре е възможно правителството да наложи тотален контрол върху сивия сектор и част от пазара със своите фирми изчезне, това би означавало, че озовалите се на улицата техни работници ще трябва да увиснат изцяло върху социалната система, сиреч на бюджета. Да, бившият икономически министър от ГЕРБ Трайчо Трайков каза: „По-добре сива, отколкото никаква икономика” и беше прав, но… дяволът се крие в детайлите, подчертава анализаторът от ЦИД. Той припомня как в годините на прехода изсветляването на определен пазар е ставало не пазарно, а с „подкрепа” на държавата в полза на определени играчи. Пазарът на видеокасети в началото на 90-те, например, в който съществуваше голяма конкуренция между много играчи, които продаваха  пиратски филми с неуточнени авторски права в даден момент, беше ликвидиран със силови средства от  държавата. Тя, обаче, помогна на малка група играчи да монополизират този пазар. Друг пример: навремето във Варна публичният общински транспорт работеше неефективно, което нарои многобройни малки предприемачи, извършващи транспортни услуги. Всички бяха доволни – гражданите, че се придвижват, дребните предприемачи защото не плащаха данъци и возеха хората в евтини паянтови „маршрутки”. В даден момент едри предприемачи решиха, че този пазар е много доходен, чрез държавата наложиха свои стандарти за качество, изхвърлиха конкуренцията и поеха бизнеса. Степента на просветляване и затъмняване на сивата икономиката в крайна сметка зависи от политиците, които чрез съответното законодателство и контролиращите изпълнителни агенции влияят пряко върху „блендирането” в сивата икономика, е убеден Тодор Ялъмов.
Кой върти скалата на сивото?
Пред колкото повече трудности се изправя бизнеса – тромава администрация, политически и корпоративни интереси, кризисна икономика – толкова повече той посивява, допълва Петър Ганев. Така или иначе, обаче, правилата на играта започват да влияят. През последните години в България се забелязва малко по-голяма непоносимост към  сенчести практики и по-сериозните бизнесмени, свързани с традиция и някакво място в обществото, дори и на местно ниво все  по-трудно прибягват към сивите схеми.  Всъщност икономиката няма цвят, тя съществува преди държавата, преди законите  и решението да се криеш или не от властите идва на следващ етап, пояснява експертът от ИПИ. Естествено практиките в сивата сфера крият много рискове, защото работещите в нея не са трудово защитени, не могат да претендират за неизплатени възнаграждения по съдебен път, тъй като нямат договори. Но фактът, че работник, работодател, а често и клиенти доброволно „скачат” в сивото показва, че тази практика в България все още се приема за нормална.
Сивото през цветен калейдоскоп
Как изглежда сивата икономика през призмата на чуждестранните инвеститори?
Тодор Ялъмов констатира, че българското правителство обикновено търси големи чуждестранни инвеститори, а вниманиетоследва да се насочи към малките  и средни инвеститори, особено германски, с които и проблемите са по-малки.  Анализаторът цитира изследване което сочи, че сивотата е пряко свързана с търговските взаимоотношения и ако се търгува със страни, в които има много сива икономика и корупция, това се отразява на деловите връзки. Гърция и Италия, например, влияят много по-негативно на ситуацията в България отколкото  една Германия, например и проблема на немските фирми в страната не е в сенчестия бизнес, а в администрацията, която е мудна и бавна, заключава  Ялъмов.
Когато правиш бизнес в Германия, да речем, там е трудно да си представиш различните нюанси на сивото в икономиката, допълва Петър Ганев. Там, в крайна сметка, всичко е нормално и се отчита точно. Когато германци отворят завод в България и се окаже, че местнте им конкуренти действат на сиво, конкуренцията става много трудна. А някои български фирми понякога се субсидират чрез незаконни дейности –тези с наркотиците винаги имат и легален бизнес. А това прави средата много по-различна от познатото и нормалното в Западна Европа, обобщава Петър Ганев.

Въпреки продължаващата медийна  истерия около атентата в Бургас, думите на бившия шеф на полицията на Тел Авив Амнон Халпер, че терористите са търсили „мека цел” за осъществяване на своя акт, продължават да звънтят в българското публично пространство.  Излиза, че милиардите левове, с които данъкоплатците  финансират всяка година тайните  и явни силови структури на своята държава не само са недостатъчни, но и не са в състояние поне малко да втвърдят реномето й в сферата на сигурността.
В края на миналата година чуждестранна фондация в София  констатира, че България е сред шампионите в Европа по брой на полицаи на 100 хиляди души население и  е абсолютна  “шампионка” по разходвани средства за сигурност като процент от БВП. Изследването отчете също, че процентът на тежките престъпления в страната е сред най-високите в Европа, а доверието на гражданите в полицейските структури – най-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС. Ден преди атентата в Бургас не друг, а националната статистика излезе с данни, които сочат че покачването на криминалната активност за миналата година е надхвърлило и най-мрачните прогнози породени от кризата, а в началото на това лято агенция КРОСС, позовавайки се на  МВР, обяви че в само в милионна София на всеки три часа се извършва кражба в частен дом, фирмен офис или търговски обект при разкриваемост на престъпниците едва 12 на сто.

Хранителни смески за тероризма

В новия си петгодишен мониторингов доклад, ЕК цитира Европол, който определя  организираната престъпност в България „за уникална в целия ЕС, доколкото тя упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции”. Полицейската служба на ЕС дори посочи, че „годишния оборот на дванадесетте най-значими организирани престъпни дейности в България се оценява на 1,8 млрд. евро или на 4,8 % от годишния БВП”.  Което даде основание на бившата еврокомисарка и лидерка на партия „България на гражданите” Меглена Кунева да види в посоченото от Брюксел „хранителна среда на тероризъм, на организирана престъпност, на криминалност, от която икономиката ще се задуши като сред плевели”.  По същество констатациите в доклада хвърлят светлина и върху консистенцията на  сигурността в България, която два дни след бомбения атентат германското списание „Шпигел” окачестви като „кошмар за израелските специални служби”

Терористът Гъливер

Тези дни туристка от Тел Авив на Слънчев бряг възкликна пред АФП: ”Вие, българите изглеждате по-изплашени от нас…Вижте, животът продължава независимо от всичко!” Наблюдението на израелската гражданка е точно, макар причината за забелязаната от нея уплаха едва ли е само бомбената атаката в Бургас – все пак само месец по-рано поредните фойерверки на боеприпаси край „Петолъчката” бяха прогонили зорлем от този свят трима злощастни местни работници. Просто българите вече отдавна се страхуват от всичко и от всички – от собствената „полиция”, която в естрадната песен твърди че ги пази, от безкрайните неприятности с корумпирани органи на властта, които дебнат лакомо навсякъде, от наглите обективи и микрофони на контролирано-кресливите медии, от липсата на адекватна законова защита, ако все пак някой се престраши да свидетелства пред следствието и съда. Нима на никой от намиралите се край мястото на атентата не е направила впечатление фрапантно дългата русолява коса  на снажния светъл мъж с раници, който се увърта в изпълнен с късо подстригани /поради жегата в Израел и в Бургас/ средни на ръст и характерно смугли млади израелски мъже? Със сигурност някой го е забелязал, вероятно и си е помислил нещо, но… После се е обърнал встрани, за да не си създава излишни ядове.  А е можел да вдигне телефончето, да се обърне към някой с униформа,  да сигнализира! Можел е, обаче…

Мека Мара, мека цел?

По телевизията главният секретар на МВР Калин Георгиев обясни, че термина „мека цел” се тълкувал неправилно, тъй като всяка страна можела да бъде обект на тероризма. След това успя да насочи  значението на термина към „меките полицейски и контратерористични мерки” и многозначително да се оплаче в ефир, че неговото ведомство не практикувало административно подслушване, не извършвало административно проследяване и не налагало други административни ограничения на конституционните права и свободи на гражданите.
С подобни, дори  и още по-драстични действия, властите обикновено се опитват да компенсират недостига на „втвърдител” в сигурността. Затова нищо чудно българите скоро да се сблъскат с нови изненади. В името на сигурността, разбира се.

Броени минути преди огласяването в Брюксел на петгодишния мониторингов доклад на ЕК за България, при специализирана операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и ДАНС под ръководството на Софийска градска прокуратура беше арестуван депутатът от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов. Причина  за задържането му, според държавното обвинение, е търговия с влияние – народният представител е поискал и получил на ръка 25 хиляди евро за да упражни влияние върху държавно длъжностно лице във връзка със земи, за които се отпускат субсидии.
Доколкото търговията с влияние е престъпление по чл.304 б на НК в глава “Подкуп”, възниква въпроса какви са измеренията на тази „търговия” в най-бедната европейска членка България и защо юристите смятат това престъпление за толкова трудно доказуемо? Георги Папакочев потърси отговор от двама експерти по темата:
Юристката Емилия Недева, експертка към „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” в Пловдив  пояснява, че това престъпление може да бъде извършено от всяко лице, което разполага с някакви лостове за въздействие върху длъжностни лица или от  хора, които вземат определени решения  в местната или държавна администраци. Не  е задължително да си министър или депутат за да осъществиш търговията с влияние, твърди юристката и посочва най-баналния пример –  близка, интимна приятелка на министър, която е в състояние да търгува с влиянието си въръху него. Онзи, който иска да плати за да получи опека или лобиране от влиятелен човек, също носи наказателна отговорност ако не уведоми веднага властите, а не да стори това не когато бъде разкрит. В случая с бившия вече депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов беше съобщено, че неговият подкуп бил на два транша, и едва след вторите 25 хиляди евро той  е съобщил на властите. Въпросът е защо не е съобщил за първия подкуп? – пита риторично Емилия Недева.
Доц.д-р Иво Христов, преподавател в пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и  главен експертен сътрудник на комисиите по правни въпроси в трите последни българския парламента, е убеден, че както корупцията, така и търговията с влияние не са невъзможни за доказване престъпления. Но предвид не особено високия професионализъм на разследващите органи, съчетан с липсата на воля и интерес от разкриването на подобен тип престъпления не е чудно, че проблемът беше фиксиран и в най-новия мониторингов доклад на ЕК за България, посочва доц.Христов.
Ти на мене, аз на тебе!

По въпроса за връзката между българското разбиране за лобизъм и търговията с влияние и как разпространения местен “бартер на услуги”, известен още и като “връзкарство” се вписва в тази схема доц. Христов смята, че лобизмът в неговата англо-саксонска версия е дълбоко чужд на местните политически и обществени нрави. Проблемът на общества като българското е, че то действа по силата на дълбоко залегнало лицемерие и интересите за неговата политическа класа всъщност не са действителните й интереси. Оттам се появяват сделките на тъмно с техните криминални и полукриминални измерения и с всичко свързано с неясното отстояване на различни интереси. Днес съществува много добро европейско законодателство и безобразна българска социална практика. И това не е случайно – досега нямаше никакъв интерес това добро законодателство да се нотифицира в страната по някакъв начин, обобщава експертът.
Лобистите от „Орлов мост”
Според Емилия Недева връзкарството, „бартерът” или „банката” на услуги са изконно свързани с българския бит още от годините на тоталитаризма, когато проблемът беше не толкова в даването на пари, колкото използуването на влияние. Понятието лобизъм днес в България е изключително изкористено и то не може да бъде свързвано единствено с влияние на корпоративни и меркантилни интереси. Лобизмът може да се упражнява и от формации на гражданското общество – протестиращите неотдавна екоактивисти на софийския Орлов мост защищаваха обществено значими интереси, но тази страна на влияние е все още непозната за българина. От 2002 година досега се правят опити за регламентиране на лобизма и регистрация на лобистите, но няколко поред парламента упорито отхвърлят проектозакони предлагани от различни партийни формации. Защо ли?  Изглежда съществува някакъв корпоративен, групов интерес тази дейност да остане на тъмно  и там да се използуват незаконните механизми за влияние върху депутатите и администрацията, допуска Емилия Недева.
Пари-власт-пари „прим”
След като в България беше унищожена изискващата наука промишленост, останаха единствено отрасли с бърз оборот на капиталите и висока норма на печалба. И тъкмо в тях търговията с влияние започна да играе централна роля, пояснява доц.Христов.  Макар българската икономика официално да се води за пазарна, тя има малко общо с пазара. Всъщност се наблюдава  сложна симбиоза на няколко интегрирани вертикално корупционни клана, които са монополизирали основните доходоносни пера на икономиката и могат да се възпроизвеждат единствено чрез държавния бюджет, а това означава чрез реалната политическа власт. За да се прави сериозен бизнес в България, човек задължително трябва да е свързан с властта. Тя от своя страна, се възпроизвежда икономически именно чрез споменатите монополни картели. Те паразитират върху основни оборотни дейности, като например, производството и търговията с алкохол, зърнени храни, цигари, горива,електроенергия и така картелната мафиотска симбиоза се възпроизвежда и по политическите канали, обобщава доц. Иво Христов.
Монополна медийна пропаганда?
Особено опасна е търговията с влияние, която  упражняват медиите, е категорична Емилия Недева. Не знам дали записът, който беше разпространен за разговора на медийния магнат Любомир Павлов е истински, но той звучи страшно от гледна точка на начина по който чрез медиите може да се въздейства не само върху гражданското общество, но и върху политическата система в страната, върху избора на лидери, смята юристката.  През 90-те години журналисти и правозащитници бяхме против създаването на Закон за печата, защото мислехме, че това ще бъде цензура върху свободата на словото. Защо, обаче,  има Закон за радиото и телевизията, който не се възприема като форма на цензура? Днес един Закон за печата би елиминирал появата на монополи в печата, каквито сега упражняват силно влияние и  формират общественото мнение в определена насока.
Не е тайна, че в по-голямата част от медиите в България сега  изпълняват слугинска роля, е категоричен доц. Иво Христов. Те също са продукт на споменатата олигархическа класа и не могат да съществуват в друго битие освен като такива. Това  се вижда от сблъсъка на няколкото медийни групировки напоследък, който е специфично изражение на очертаната вече социална картина. Всъщност излиза, че медиите са своеобразни „момчета за изпълнение на мръсни поръчки” и те вършат работатата си със завиден слугинаж към властта, обобщава юристът.
„Панелният” срещу патриархалния балканец
Българската специфика в търговията с влияние не е точно балканска, продължава поясненията си доц.Иво Христов.  На Балканите тази търговия обикновено е продължение на няколко образувания и структури, какъвто е сучаят например  в Гърция, Черна гора, Македония, Сърбия , отчасти в Румъния. Този  тип кланово-патриархални отношения бяха разбити в условията на българския комунизъм тъй като селската структура на българското общество беше променена и то беше заместено от атомизираната социална маса от типа на т.нар.”панелен човек”, сиреч от бившите селяни набутани в панелките на големите градове за да обслужват тежката индустрия на тоталитарната държава. Днес това население няма никакъв ресурс да се противопоставя на овладялата всички икономически и властови ресурси върхушка, която се възпроизвежда не по родови, а по-скоро по икономическо-милиционерски канали. А  те са доста по-стабилни, отколкото патриархалните обвързаности на гръцкия тип олигархия, характерна за тамошния социален модел, да речем. Тази специфика има и своите продължения – българските политически партии, например, не са нищо друго освен клиентелистки групи, които сами по себе си не представляват никой друг освен определен кръг икономически и най-вече политически играчи, за да участват в очертания вече механизъм.
Европа, ама не съвсем…
Правозащитничката Емилия Недева припомня  груповата оставка на цялата ЕК преди няколко години заради корупционни практики на нейни членове и липсата на подобно мислене в България.  В страната беше създаден някакъв инспекторат който да се занимава с имуществото на високопоставените служители в изпълнителната власт и да прави оценка на риска от корупция. Но тази система е задължителна само за изпълнителната власт, докато парламента, съдебната власт, кметовете и общинската администрация, държавните агенции и институции не са длъжни да се съобразяват с нея. Не само ЕК в последния си доклад задава въпроса защо това е така?  През последните дни в интервю на премиера Борисов се прокрадна негово „извънсъдебно признание” / казано юридически/ за това, че в случая с Мишо Бирата е ставало дума действително за недопустима търговия с влияние. Е, има ли значение дали е лобирал тогавашния президент, някой от министрите или самият Мишо Бирата е лобирал за собствената си кауза при положение, че премиера евентуално също е упражнил влияние? Просто нашето общество не е дорасло дотам, че когато такъв скандал стане публичен, по европейски пример  уличения да каже: „Аз вече нямам доброто име, каквото имах когато се явих пред вас на изборите” и  да си предложи оставката. Такова нещо случвало ли се е в България? Досега не помня подобно нещо, заключава юристката Емилия Недева.

18 юли 2012

На официалният прием в българското външно министерство по повод Денят на националната дипломатическа служба, българският външен министър Николай Младенов произнесе най-краткото си слово, в което съобщи на събралите се чуждестранни дипломати и гости за атентата срещу израелските туристи в Бургис и побърза да отпътува за черноморския град. Върху предисторията на терористичния акт се спира Георги Папакочев:

Първата година от управлението на ГЕРБ се оказва особено наситена с официалните връзки между България и Израел. В самото начало на 2010-та премиерът Борисов прави официално посещение в еврейската държава по покана на своя израелски колега Бенямин Нетаняху. Това е първото българско посещение в Израел на ниво министър-председател от18 години след визитата на премиера Филип Димитров в Ерусалим и Тел Авив през март 1992. Година преди товапо покана на тогавашния министър председател Димитър Попов в България гостува израелският премиер Ицхак Шамир. По време на всички тези контакти България се старае да предлага на платежоспособните израелски туристи своя туристически продукт в зимните си и летни курорти. През същата 2010 година израелският посланик в София Ноах Гал Гендлер прогнозира, че с известни подобрения на туристическата оферта/ „ол икнлузив”/ броят на израелските туристи лесно би се удвоил до 200 хиляди души годишно.
Балкански посредник в близкоизточните преговори?
През август същата 2010 година  в София  израелският президент Шимон Перес декларира на съвместна пресконференция със своя домакин, тогавашния президент Георги Първанов, че „България е едно подходящо, едно много добро място” за среща и преговори на неговата страна с палестинците. Непосредствено преди официалната визита на Перес в София, българската столица е посетена от президента на Палестина Махмуд Абас. По повод предложението на Перес за преговори с палестинците в София под заглавие „България като резервен играч” германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг” отговаря на въпроса дали страната може да влезе успешно в ролята на посредник по следния начин: ” България поддържа добри отношения както с Израел, така и с палестинците. Израел е признателен на балканския народ за това, че през Втората световна война закриляше своите граждани от еврейски призход. В Османската империя обаче и турците столетия наред предлагаха на евреите защита и сигурност.”
Службите, службите…
В самия край на 2010 година в София пристига директорът на израелското разузнаване „Мосад” генерал-майор Мейр Даган по лична покана на премиерът Бойко Борисов. Според официалните информации/ агенция Фокус/ двамата са изразили “личното си задоволство от доброто сътрудничество между българските и израелските служби за сигурност и успешно проведени съвместни операции”. Според българския печат генерал-майор Мейр Даган е роден в бившия  Съветски съюз  и  се смята, че е потомък на семейството полски евреи, депортирани в Сибир след подялбата на Полша между нацистка Германия и СССР през 1939 г. През 1950 година цялото  семейство се установява в Израел.

Хизбула на сцената
На 9 януари тази година/2012/ БТА цитира собщение на израелския информационен сайт „Аруц Шева” (Arutz Sheva), който  съобщава за неотдавнашно осуетено планирано терористично нападение срещу израелски туристи от страна на българските служби за сигурност. Открити били подозрителни куфари с експлозиви, които  терористите планирали да  взривят в автобус с израелци, пътуващи към зимен курорт вБългария. Местните служби за сигурност са започнали разследване дали има връзка между осуетения атентат и европейска терористична група, ръководена от базираната в Ливан организация Хизбула. Една от разследваните възможни линии е била вероятната връзка с наближаващата годишнина от убийството през 2008 г. в Дамаск на водача на Хизбула Имад Мугние, според сайтът “Аруц Шева”.
Режимът в Дамаск и Хизбула
Версията на израелските медии от началото на годината се подкрепя и от Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.
В специално интервю за ДВ след атентата в Бургас, Мохамед Халаф твърди, че негови извършители могат да бъдат Хзбула и сирийските служби за сигурност, които всъщност се представляват от едни и същи хора. Хизбула практически държи в момента сирийския режим на власт и е напълно възможно атентатът да е съвместна операция на двете страни. Халаф припомня предупреждението на израелските служби за сигурност за възможен атентат срещу техни туристи в България през зимата, но тогава не бяха открити веществени доказателства за подобна операция. Мохамед Халаф е уверен, че атентатът в Бургас не е случаен и предполага, че той е бил внимателно подготвен с предварителна оценка на ситуацията. Известно е, че България е посещавана от много израелски туристи, особено през летния туристически сезон. Явно е, че мерките за сигурност в крайморските летища, и по-специално в Бургас са били проучени внимателно от терористите и очевидно летището в Бургас се е оказало много по-удобно за такава терористична операция, смята Халаф, който обаче не може да си обясни как в България това се случва на паркинг на летище с автобус, който превозва израелски туристи. Къде са българските и израелските служби, които обикновено придружават еврейските туристи със специално подготвени за такава задача агенти, пита Халаф? Сигурен съм, че в групата израелски туристи е имало такъв агент на спецслужбите. Израелците отлично знаят, че техните граждани са в потенциална опасност в момента, тъй като Хизбула се опитва все още да отмъщава за своя лидер Имад Мугние – това е техният военен лидер, който беше убит в Дамаск и те все още подозират подозират за това убийство израелските служби за сигурност. Халаф подозира за участие в атентата  и сирийските тайни служби, защото България е приятелска страна на Дамаск и не е изключено ударът им да е насочен към държави, които подкрепят сирийската опозиция.
Сирийската война и атентатите
Според Мохамед Халаф атентатът, извършен в Дамаск срещу сградата на съвета по национална сигурност,  е бил силен удар срещу режима на Башар Асад. На съвещание там е било свикано  цялото правителство, всички отговорни фигури на режима – министъра на отбраната, на вътрешните работи, шефовете на службите по сигурността, военни и политически съветници. Известно е, че сирийската опозиция съобщи още преди две седмици, че ще пренесе битката си в столицата Дамаск, а преди два дни обяви, че ще даде начало на операците „Вулканът Дамаск” и „Сирийското земетресение”.
Има ли връзка с атентата в Бургас предстоящата втора среща на сирийската опозиция в България, определена за края на юли?
Мохамед Халаф смята, че доколкото все още липсва официална информация за подобна среща, твърдението идва единствено от средите на сирийската опозиция.
Иран и бургаския атентат?
По повод твърдението на Нетаняху за участие на иранските служби в атентата в Бургас, Халаф смята, че  израелския  премиер отклонява нещата към Иран, защото в момента неговия проблем е в тази посока. Той иска да намери повод за нанасянето на удар срещу ислямската държава, тъй като американците не са съгласни за подобна военна кампания в годината  на президентските избори в САЩ. В Израел има двама политици, които се стремят към военен конфликт – Ехуд Барак, министър на отбраната и Бенямин Нетаняху, твърди Халаф.  Всички останали политически сили в еврейската държава са против война с Иран. Американският президент Барак Обама настоява санкциите да бъдат продължени, защото един такъв удар срещу Иран би довел до тотална война в региона, смята Мохамед Халаф.

Можеха ли констатациите в петгодишния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка да бъдат прогнозирани предварително от думите  и действията на българските политици? Докъде стига европейското снисхождение към страни като България?

В началото на февруари, само дни преди публикуването на междинния доклад на ЕК за България, премиерът Бойко Борисов обяви, че е поискал от вътрешния министър Цветан Цветанов да прекрати конфликта си с българските съдии. Сякаш напук,обаче, вицепремиерът публично обвини председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова в подпомагане на организираната престъпност, което принуди съдийката да заведе срещу него съдебно дело за клевета. Тогава вбесен от остро критичните оценки в междинния доклад,  премиерът здраво наковлади по държавната телевизия всички и всичко около себе си: “Не може вътрешният министър да каже, че има мафия в съдебната власт и ние да чакаме в доклада да пише, че съдебната власт ни е наред. Не може съдиите да излязат и да кажат, че три години е нормално да няма присъда на арестуван с европейска заповед за арест престъпник. Не взимам страна в спора, а и съм помолил Цветанов да направи всичко възможно тази тема да се затвори. При тези неправителствени организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа, при говоренето на евродепутатите българи в Европейския парламент – нищо добро не може да ни очаква в тези доклади. Толкоз!”. Точно и забележително с откровеността си признание на Борисов.
Въпроси и …въпроси
Още тогава министър-председателят се оплака  и от едно друго „неразбиране”  – на тогавашната правосъдна министърка, днес вицепрезидентка, Маргарита Попова. Всъщност говоренето на различни езици между правителство и президентска институция тези дни стана отново видимо след острия сблъсък между държавния глава Плевнелиев и вътрешния министър Цветанов  по повод решението на ВСС за уволнение на същата тази съдийка Мирослава Тодорова, изкарало на безпрецедентен за държава от ЕС уличен протест близо 200 столични съдии, прокурори и юристи. Още в края на юни, на среща с главния прокурор Велчев и председателите на ВКС и ВАС Груев и Колев, президентът остро разкритикува работата на прокуратурата по противодействието на корупцията и организираната престъпност. Упреците на притеснения за юлския доклад държавен глава, обаче, доведоха единствено до публичния въпрос, който главния прокурор Борис Велчев си зададе сам: „По какъв начин ЕК избира делата, които да бъдат контролирани от нейните експерти?”. Вероятно отговорът на това риторично питане можеше да бъде потърсен в изразената в края на миналата година загриженост на политическия директор на ОЛАФ Никълъс Айлет за „способността на българските съдебни власти да произнасят присъди”  или в индикативния интерес на мисията на ЕК през май към разследванията на над 200-та знакови убийства през последните десет години, към проблемите с реформата на ВСС и процедурата за избор на нов обвинител номер едно на страната. Неслучайно ден преди юлския доклад, вестниците цитираха думите на обвинител номер едно пред колегите му от сегашния ВСС: ”Ще изглеждаме зле и идиотски, каквото и да направим”.
Вопли за помощ
Сгъстяването на мониторинговите европейски облаци логично бяха подтикнали правителството към спешни ходове и контакти. През юни вътрешният министър Цветанов и правосъдната му колежка Ковачева се опитаха да убедят в Брюксел главната секретарка на ЕК Катрин Дей колко важен би бил един щадящ за сегашното управление петгодишен доклад. След това не друг, а самият премиер си издейства лична аудиенция при  председателите на Европейския съвет и ЕК Херман Ван Ромпой и Жозе Барозу, но чу от тях  единствено, че докладите за България и Румъния ще бъдат „честни и обективни”. Съдържанието на телефонния му разговор с германската канцлерка Ангела Меркел беше представено от софийската правителствена пресслужба като „информиране за икономическото развитие на България и за предприетите от правителството мерки за реформи”, но със сигурност и в него са звучали вопли за политическа подкрепа. Отгоре на всичко активно работещата с кабинета германска фондация „Конрад Аденауер” вече беше прогнозирала, че докладът на ЕК „няма да бъде особено положителен” за България, а ръководителят на нейното софийско бюро Марко Арндт дори обобщи пред агенция БГНЕС, че „продължаването на мониторинговия механизъм ще е в интерес и на ЕС, и на българските граждани”.
Практиката показва, че дори искрени и пълни самопризнания на властта трудно  могат да променят становището на ЕК, дори и да минат като смекчаващи „вината” обстоятелства. Най-неприятното обаче е, че един критичен мониторингов доклад в областта правосъдие и вътрешен ред е свързан тясно с бъдещото отпускане на еврофондове, с влизането в Шенген и в крайна сметка –  с цялостния образ на държавата. А това вече е проблем не само на правителството, а на цялото общество. При това – особено тежък.