Защо премиерът Бойко Борисов предложи бъдещият Закон за печата да бъде изработен от германските фондации „Конрад Анеднауер” и „Ханс Зайдел? Подходящ ли е германският тип журналистика за южно-балканските медийни условия и традиции? Сух ли е медийният барут в България? Георги Папакочев разговаря с председателя на СЕМ Георги Лозанов и Тома Биков, журналист, член на ИК на партия „България на гражданите”:

Както често се случва през българската медийна публичност тръгва някаква медийна информация, която обраства с различни съпътстващи сюжети, разклонява се или се насочва нанякъде и накрая нейният източник трудно може да я познае. Вероятно и сега е станало нещо подобно, коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов и цитира премиерът Бойко Борисов, който е поръчал на двете фондации да започнат експертно обсъждане по този въпрос, а не им е правил поръчка за закон. По-скоро се наблюдава възобновяване на периодично възраждащия се дебат за това, че освен електронните медии по някакъв начин трябва да се регламентира и печата. На форума организиран от фондация „Конрад Аденауер” през март аз самия настоявах за общ закон за всички медии, защото вече, чисто технологично, е анахронизъм медиите да се парцелират като в едната част на медийното пространство има регулация, както е при електронните медии, а всичко друго с подобно съдържание, даже по-драстинчо, да не бъде подложено на такъв режим, е убеден медийният експерт.

Кой дърпа медийните конци?

Според журналистът и член на ръководството на партия „България на гражданите” Тома Биков премиерът въвлича двете германски фондации в собствените си проблеми за да си измие ръцете с тях. Г-н Бойко Борисов няма желание да изработва никакъв медиен закон, още по-малко закон за даване посока и свобода на словото и най-малко в подкрепа на тази свобода. Намерението му е, а и той вече го прави, да контролира българските медии. През последните три години медийната среда в България се е влошила до степен, която я прави непоносима, Проблемът не може да бъде решен и със закон, защото има редица закони, които никой не спазва и в този смисъл не вярвам в „автентичното” желание на г-н Борисов да помогне на медиите, твърди Биков.

Георги Лозанов е категоричен, че пренос на германски тип журналистика в местните условия не би трябвало да се прави и уточнява, че германски модел на журналистика може и да има, но за български не е сигурен че би могъл да го формулира. Според Тома Биков Германия има своя дълга журналистическа традиция, каквато в България все още не е изградена, а и с подобно отношение на властта към медиите това трудно би се получило. Натискът върху българските журналисти е много силен, не говоря за себе си, но знам какво се случва с колегите в много медии, допълва Биков.

Германска медийна мода

През 2010-та, на среща на български медии във Виена премиерът Борисов говори за нуждата от закон за печата, след което шефката на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова се наложи да успокоява гилдията, че премиерът не е бил разбран и че „такъв закон би ограничил свободата на словото”. През май тази година на подобна среща в Букурещ стана ясно, че ГЕРБ не се е отказал от идеята за създаване на подобен закон и вече следи опита в тази област на германската провинция Бранденбург. През същия месец на среща в София, организирана фондация „Конрад Аденуаер” професорът по медийно право в Еропейския университет “Виадрина” във Франкфурт /Одер Йоханес Веберлинг представи като добър съвременен закон за печата приетият в провинция Бранденбург.

Според Георги Лозанов този закон е много подкупващ, тъй като в него няма нищо драстично, той е близо до разума и изплува в полза на известна журналистическа независимост. Ако говорим за регулация на печатните медии, сега най-сериозния въпрос е да се запазят правата на журналистите преди всичко спрямо собствениците, да съществува разделение между тях. В момента съществува тенденция собствениците да потапят едни утвърдили се от години вестникарски марки на пазара и това е загуба на голям ресурс в България, твърди Георги Лозанов. Той е убеден, че доколкото качествената хартиена преса е на изчезване необходимо е да съществува нещо като „червена книга” за онези нейни представители, в които има наистина журналистика на високо ниво и граждански ефект.

Тома Биков е убеден в необходимостта законите в България просто да се спазват. Един закон, дори написан с доброто желание да се помогне медиите да са свободни, не би решил проблемите. Сегашната реакция на премиера се дължи на това, че данни за състоянието на българската медийна среда вече стигнаха до Европа и все повече западни колеги и организации започнаха да говорят за случващото се в страната. Двете немски фондации са използувани за изчистване на името й пред европейските партньори, които вече са направиха острите си забележки и в крайна сметка цялото говорене за медиен закон е подчинено на стремеж, към изчистване на името.

Сух ли е медийният барут?

Медийте по света обикновено са „минно поле” и опитите за тяхното подчиняване често води до взривове. Останал ли е в България „сух” медиен барут или властта вече е успяла да го „овлажни” безопасно?

Георги Лозанов обръща внимание върху новата структура на публичността, в която острите, силни гласове все повече се оттеглят в новите медии – интернет, форумите и блогърската журналистика. Традиционните медии, включително и поради кризата, създала и нов конформистки дух, са намалили доста критическия си градус спрямо очакванията най-вече на онази част от обществото, която по-малко ползува досегашните медии и повече живее чрез интернет. Така че война между двете аудитории има и тя става все по-осезаема. Това се видя и във връзка с неотдавнащните протести на Орлов мост

Тома Биков допълва, че на протестите и при гасенето на витошкия пожар, тези хора носеха със себе си мобилни телефони с които снимаха и предаваха в мрежата всичко, което се случва. През интернет те се оказаха каналът, от който се разбра за дезорганизацията на властите в първите дни на пожара, за хаоса в определени моменти, за липсата на ресурс, с който доброволците можеха да помогнат. Информацията пристигаше в реално време и така тази умишлено или не подценявана медиа стана реален факт. При всички случаи българските медии ще бъдат взривоопасни до и след изборите догодина, друг е въпроса в каква посока, констатира Тома Биков който смята, че конюнктурата ще започне по да се обръща срещу онези, които са я създали.. Журналистите по-скоро трябва да мислят за света след това управление и за това как българската медийна среда да се успокои, нормализира и да започне да функционира по обичайните правила и стандарти, е категоричен представителят на партия „България на гражданите”.

Какви са най-новите български рекорди в класацията на ОЛАФ? Защо европейски правни експерти ще ревизират знакови дела за измами? Какви са традициите на местното доносничество?

На първи юли МВР-дирекцията с наименование “Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС“ /АФКОС/ придоби правото да извършва самостоятелни административни разследвания по сигнали за източване на европари и да сезира прокуратурата в случай на закононарушения или измами. Случайно или не, в същия ден европейската служба за борба с измамите ОЛАФ публикува годишния си доклад за злоупотреби с пари от еврофондовете за миналата година. От документа стана ясно, че България продължава да държи първото от 2008 г. досега място по брой разследвания на европейската служба /463 до края на миналата година/, че 62 на сто от престъпните случаи предадени на властите през последните шест години са все още висящи в съда, че в много от случаите съдът е заменил наказателната отговорност с административна и че страната отново е начело по подадени към ОЛАФ сигнали за злоупотреби с европейски пари.

Денят „Х” на ЕК

Изводите на европейската служба можеха да минат и по-незабелязано, ако след броени дни не предстоеше обявяването на съдбовния за управлението мониторингов доклад на ЕК, в който ще бъде направена петгодишна оценка за действието на механизма за сътрудничество и проверка. Неслучайно говорителят на ОЛАФ Йоан Волт тези дни припомни пред БНР подчерта, че службата му винаги дава своя принос за подготовката на докладите на ЕК и нейните препоръки и заключения имат решаващо значение при разпределянето на евросредствата в Брюксел. Само ден след това изявление правосъдната министърка Диана Ковачева побърза да обяви, че действащи съдии и прокурори от Германия, Испания, Италия, Франция и Холандия подготвят експертен десант в България за да проверят защо българския съд и обвинението се оказаха безсилни по знаковите ОЛАФ-ски дела срещу братя Галеви, Марио Николов, бившия изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев, братя Маргини и бившия изпълнителен директор на “Софийски имоти” Тошко Добрев. Техните констатации ще станат известни чак през есента, когато изводите в петгодишния доклад на ЕК вече ще са направени и това също едва ли е случайно.

Доносници безкрай

Специлен одит на българската Сметна палата през март констатира, че при всяко второ докладване на нередности по европроекти пред ОЛАФ българските чиновници допускали грешки. Тогава ревизорите поясниха, че всички тези „сигнали”, в това число и грешните, залягали в доклада на европейската агенция, а това съвсем не способствало за „защита на националните интереси”. Като назидателен пример за подобно омаскаряващо доносничество до миналата година беше давана прочулата се фалшификаторка на дипломи Калина Илиева, която в кратката си, но скандална битност на изпълнителна директорка на ДФ „Земеделие”, била изпратила над 400 писма до европейската служба. Ако се съди по броя на продължаващите в резултат на сигнали разследвания в страната, нейните следовници също не си поплюват – пишат до Брюксел, та пушек се вдига!

Впрочем на измамите и доносите неслучайно се гледа като на традиционен национален спорт в България. Наследен от комунистическото минало, усъвършенстван до блясък в годините на прехода, неговото масово практикуване и днес продължава да създава своите звезди, спонсори и възторжени почитатели.

А всъщност става въпрос за тривиална икономическа престъпност от която главните потърпевши, отново по местна традиция, са хората и държавата.

Кой е истинският автор на идеята за „Музей на ДС” и защо тя беше лансирана в Германия от президента Плевнелиев?Има ли вече противници бъдещия мемориал и кой от  БПЦ би го осветил? Георги Папакочев потърси мнението на  експерти по темата:
В края на официалното посещение в Германия президентът Росен Плевнелиев е споделил с германския си колега Йоахим Гаук идеята за „слагане” на комунистическите тайни служби в един „хубав музей на ДС”. Известният разследващ журналист и автор на сайта „Държавна сигурност.com” Христо Христов уточни, че автор на възникналата преди година инициатива е  председателя на държавната агенция „Архиви” Мартин Иванов. Първият високопоставен политик подкрепил идеята е външния министър Николай Младенов, който в началото на тази година на правителствено заседание свързано с новия състав на Комисията по досиетата в началото на тази година е защитил необходимостта от такъв музей, а държавният глава Плевнелиев втори прегръща идеята.  Тъкмо Мартин Иванов с подкрепата на германската фондация „Конрад Аденауер” е човекът, положил досега значителни усилия за създаването на идеен проект за бъдещия музей.
Виж кой говори
И все пак защо държавният глава Плевнелиев, а не премиерът Борисов, лансира идеята  за „Музей на ДС” в Германия, още повече, че пастор Йоахим  Гаук е идвал неколкократно в България като шеф на Комисията за досиетата на ЩАЗИ, която дори беше наречена „Комисията Гаук”?
Социологът Васил Къдринов, директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма „Хана Аренд“ и член на работната група за европейска памет и съвест, отчита, че българският министър-председател Бойко Борисов все пак е свързан със средите на бившата ДС, бил е лектор в нейната школа преди 1989г. Освен това в управляващата партия ГЕРБ все още има хора които са бивши служители на тайните служби –  няколко областни управители, трима депутати, служители в държавната администрация. Така че не върви премиерът да говори срещу ДС, докато на един по-млад човек, който не е свързан с това минало като г-н Плевнелиев му отива повече, казва Къдринов и обобщава, че зад всичко това прозира стремежа на днешната българска олигархия да е добре със Запада, да следва демократичните стандарти по отношение на миналото или поне да дава вид, че желае това. Журналистът Христо Христов допълва, че пастор Гаук е идвал неколкократно в България като експерт, но в качеството си на президент досега не бил запознаван с идеята. Според него Плевнелиев едва ли би могъл да се намери по-добър събеседник по темата за комунистическото минало от Йоахим Гаук, който през годините на прехода е ратувал не само в родината си, но и в останалите страни от бившия соцлагер за истинска държавна политика в тази област.
Бели пари за черното минало
През последните години в българското публично пространство се заговори за създаването на „Музей на националната памет”, „Музей в памет на жертвите на комунизма”, „Институт на европейската памет”, „Музей на комунизма”/ идея на проф.Ивайло Знеполски от 2010г/. Какви са шансовете инициативата за „Музей на ДС” да придобие реални измерения в условия на икономическа криза? Христо Христов припомня, че преди година в София тържествено беше открит музей, който трябваше да се казва „Музей на тоталитарното изкуство”, макар че в последния момент названието му беше променено в „Музей на социалистическото изкуство”, за който министърът на културата намери достатъчно средства. В сегашния случай става въпрос за около 700 хиляди евро, които следва да бъдат вложени за реконструкция на автентични помещения в подземието на „Московска”5, използувани след 1944 година от ДС и милицията като места за арест и разпити на противници на комунистическия режим. Дали това ше бъде „Музей на терора” или ще се казва „Музей на ДС” предстои да се уточни, допълва Христов и пояснява, че  40 на сто от въпросните помещения са напълно автентични.
На стената – жертви и палачи
Всичко е въпрос на добра воля, е убеден Васил Къдринов, който  наскоро  е посетил бившата централа на унгарската ДС. Днес шестетажната сграда на една от главните улици в Будапеща, където се е намирало Гестапо през войната е превърната в чудесен мемориал. Не „музей на ДС”, а мемориал на жертвите на комунистическите служби и на нациския режим,в който те са показани едно място. В експозицията могат да се видят хиляди снимки не само на жертвите, но и на техните палачи! Подобно нещо може да се направи на ул. „Московска 5”, където се е помещавало аналогично ведомство. Христо Христов допълва, че създадената от директора на архивите  Мартин Иванов група от експерти, сред които е самият той, е проучила внимателно действащите днес подобни експозиции в Източна Европа –  „Музеят на тоталитаризма” във Варшава, архивният център-музей в бившата централа на ЩАЗИ в източноберлинския квартал „Лихтенберг”, мемориалите в Прага и Балтийските държави – за да извлече най-доброто от техния опит и е направила своите предложения. Основното е да се намерят необходимите средства което би означавало, че вече е налице държавна политика по този въпрос, смята журналистът.
Вечная память!
А дали свещеник от Светия синод би осветил подобен музей? Факт е, че висшето духовенство на БПЦ продължава да е  инфилтрирано с бивши агенти, но в крайна сметка има и по-млади свещеници, защо да не го осветят?- се пита Васил Къдринов. Проблемът е, че България е закъсняла много с целия процес на осмисляне на миналото. Ние сме на опашката в Европа, българската ДС все още влиятелна мрежа със свое лоби в парламента, в правителството, в медиите, допълва социологът. Христо Христов е убеден, че бъдещият музей би бил част от раздялата на България с комунистическото й минало. Тази  раздяла се съдържа в изследването, прочитът и създаването на автентична памет за това минало, в прекъсването на зависимостите от бившата ДС и нейния агентурен апарат. За  съжаление онова, което в България все още не се прави е истаната и доказаните факти да влязат в не само в университетските програми по история, но и в учебниците на средните училища и тъкмо такава е държавната политика в Германия, където тези дни гостува българския президент.
Никой няма да ни подари такъв музей, нито Плевнелиев, нито ГЕРБ, нито някой друг, е убеден Васил Къдринов.  Гражданите трябва да настояват такъв музей да  има и в него да бъдат показани не само жертвите, но и палачите. Твърденията, че ДС е била обикновена секретна служба, каквато всички соцдържави са имали,  е са пълна лъжа. Тяхното приемане би било  светотатство към паметта на жертвите и престъпление към бъдещите поколения, на които ние сме длъжни да кажем истината.

Ще се задави ли някой от българската секс „Салата Цезар”? Кой пали „червени фенери” в Европа  и къде се печели най-добре от свежа женска плът? Належащо ли е легализирането на най-древната професия в България?

Някогашна конкурсна красавица тези дни изброи пред софийски съд тарифите за проституция на момичетата от популярна модна агенция и разказа подробности за тяхната клиентела от „способни мъже, които искали да плащат за секс услуги”. Медии съобщиха, че сред любителите на „Салата Цезар” / това е интернет-паролата за избор на оферти за свежа женска плът/, се мъдрели имена на депутати и бизнесмени, чието огласяване би могло да повиши допълнително градусите на обичайните летни скандали. Показателно е, че словоохотливата свидетелка била арестувана със съпруга си и млада приятелка непосредствено преди отлитането им за Брюксел, където предстояло откриване на поредния български офис с „червени фенери” на входа. През миналата седмица апелативният съд в белгийската столица вкара последователно зад решетките за по 5 и 7 години две „наши” момчета- сводници и нареди конфискация на придобитото с парите от европейския им бизнес имущество в България. Съвместна спецакция на Европол и Евроюст  във Франция, Полша, Белгия и България в средата на юни доведе до разбиването на мрежа за проституция на млади българки във Франция и Белгия и до ареста на деветима заподозряни.
Много сме, силни сме!
Според изследване за организираната престъпност на Центъра за изследване на демокрацията през април, практикуващите в чужбина и контролирани от българската мафия проститутки са между 11 и 21 хиляди и годишно те генерират близо милиард и половина евро печалба. Неотдавна на семинар за противодействие трафика на хора в Бургас, самият вицепремиер и  вътрешен министър Цветан Цветанов огласи разтърсващата новина, че за осем години чрез продажба на тялото си българка в Холандия е спечелила немислимите за местните условия  4 милиона евро!  В нейната елитна професионална група, естествено, не влизат проституиращите в България. Според данни на МВР за 2010 г. цитирани от фондация „РискМонитор” те са близо 1500, но редица НПО смятат, че реално броят им се движи между 5 – 8 хиляди човека. Тъй като  80 на сто от тях практикуват в най-ниския слой – уличната проституция, където тарифите са между 5 и 15 евро – фондацията е изчислила, че ако местните секс-труженички работят средно по 300 дни, годишният им оборот  надхвърля 200 милиона евро.
Бизнес като всеки друг
Щом като съществуват стабилно търсене, предлагане и такива сериозни печалби, логично е всички  пречки пред бизнеса да се отстраняват за да може той да проспесира. В началото на юни, например, експерти от академичните среди се обявиха твърдо за легализиране на проституцията, тъй като тя вече не представлявала обществена опасност, търсенето й било голямо и обществото изпитвало  нужда от нейните услуги. По време на обществен дебат в София по повод политиките за регулиране на проституцията и трафика на хора,  социолози посочиха, че 35 на сто от анкетирани по темата граждани подкрепят легализирането на професията, още повече, че тя дори не е инкриминирана в българското законодателство. Юристи от своя страна определиха за безнадеждно остаряли все още битуващите схващания, че услугата не може да се предлага легално, проституиращите не са в състояние да придобиват социални права и приходите им захранват само сивия сектор и призоваха час по-скоро да бъдат предприети мерки за легализиране на най-древната професия.
Да градим живота нов!
Вероятно за да се подгрее предварително крилатата идея, в началото на лятото ентусиазирани електронни медии дадоха необичайно широка трибуна на  известна в бранша доайенка на платената любов. От тв-екран тя обяви намерението си да основе синдикат на българските проститутки, който да ги брани от ненаситните за глоби ченгета и призова колежките си от Околовръстното шосе в София масово да се включат в трудов съботник за хигиенизиране на опасно замърсените си работни обекти. Въпреки разгласата и старателно подготвените гумени ръкавици, метли  и найлонови  чували за боклук, независимо от обещаните „малки подаръци”, поради липса на участнички инициативата претърпя провал.
Причината? Вероятно повечето труженички вече са се намирали на път към морето или за чужбина, а на останалите просто им е станало неудобно. От прекалено засиленото медийно внимание, естествено.