Какви са шансовете на завършващите българи на германския трудов пазар? Кой отсява броят на студентите в Германия? Можеш ли да си купиш докторска дисертация и на каква цена? Георги Папакочев разговаря с Христо Стоянов, доктор на социалните науки и преподавател по социология в Университета в Магдебург, който от дълги години живее и работи във Федералната република.

След обединението на Германия от 1871 година Ото фон Бисмарк обичал да казва, че с неуки и болни войници силна държава не се прави. Канцлерът първи институционализира социалната политика, която става фундамент на държавата, а след края на Втората световна война се превръща в основа на т.нар. ”социална пазарна икономика” в Германия – определение, залегнало и в конституцията на Федералната републиката. Този тип икономика засяга основно образованието, здравеопазването и пенсионната система, а тъкмо тези сфери са най-проблематични в България, казва в началото на нашия разговор преподавателат по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов .

Образованите емигранти

Преди две години в София канцлерката Ангела Меркел съобщи, че със своите 20 хиляди студенти България се нарежда единствено след Китай по брой на учещи млади хора в Германия. Защо българите пращат децата си да учат там ли? Очевидно е недоволството от образователната система, е убеден Христо Стоянов. А българите, които могат да си го позволят, явно правят нелош избор, макар че броят на студентите в Австрия, Холандия, Белгия, Франция, Великобритания и САЩ едва ли е по-различен. Не бих казал, че хуманитарните дисциплини са предпочитани от тях в Германия, а наблюденията ми показват, че твърде рядко някой от завършилите тези специалности работи по тях. Едва ли германският трудов пазар очаква българските абсолвенти, просто оставането в Германия би следвало по-скоро да се приема като бягство от българската действителност, смята социологът.

Нито рак, нито риба

Животът в Германия съвсем не е по-евтин от този в България, но значителна част от студентите имат възможност да си осигурят поне джобни пари чрез различни форми за студентски труд в обслужването и търговията. От друга страна изпращането на студенти да продължат следването си в чужбина, в това число и в Германия, е признание за постиженията им в България и стимул за по-талантливите, пояснява преподавателят в Магдебургския университет.

Сред студентите си Христо Стоянов има и свои сънародници. Когато избират моята дисциплина, вероятно им е интересно какво ще им каже един българин. Обаче онова, което те, а и аз изживяваме, са типичните мигрантски съмнения – нито в Германия си напълно свой, нито в родината вече си такъв. Получава се своеобразен „шпагат”, който всеки сам трябва да преработи в съзнанието си за да не се озове в категорията на раздвоените личноси, съветва социологът. Първите семестри в много от престижните специалности са своеобразен вид сито. Когато дъщеря ми започна да следва право в Кьолн, нейният „поток” беше от 250 студенти, а сега, преди семестриалното й завършване, останаха едва около 60 абсолвенти. По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност,настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за подбора, обобщава Христо Стоянов.

Българска и германска социология?

Прави впечатление, че онези, които записват социални науки в България нямат съвсем ясен критерий какви професионални шансове дава това следване, а от разговори с български колеги оставам с впечатлението, че тези специалности като правило произвеждат безработни на трудовия пазар. По-сериозните шансове за намиране на работа са на програмисти, инженери и технически специалисти. Извън академичната сфера завършилите социални науки много трудно си намират работа в България. По-неприятното, обаче е друго. От колеги в София, с които сме работили по различни съвместни проекти, съм чувал различни оценки. Социологията предполага да се даде интерпретация на определени факти от теоретична гледна точка. В България много се спекулира със събраните цифрови данни, които често се използуват за политически цели. Според класическото саморазбиране на тази наука това е недопустимо. В идеалния случай социологът трябва да регистрира, наблюдава и тълкува теоретично определени проблеми, но не и да внушава мнения. Чувал съм от преподаватели в София, че дават за пример на студентите си изследвания на местни ”социологически агенции” за да им демонстрират какво не е социология. А и съмненията ми, че в условията на криза някой може да търси сериозни социологически изследвания са големи, явно става въпрос за някакъв начин за оцеляване на колегите, констатира Христо Стоянов

Голямото плагиатство

В последно време в Германия гръмнаха доста скандали с плагиатство на докторски дисертации от страна на публични личности, а и високопоставена българска служителка си позволи да представи за диплома в родината си фалшификат от германски университет. Кой упражнява контрол във Федералната република? Обществото, академичната общност или друг? С помощта на специални компютърни програми, чрез форумите в интернет, а и от евентуални политически съперници, идват сигнали за плагиатство. Тъкмо тези сигнали водят до проверка на „чистотата” на съответната научна разработка, а при сегашните технически възможности това е твърде лесно, посочва преподавателят в Магдебургския университет. Колкото до Калина Илиева, университетът в Берлин би могъл да я подведе под отговорност за зловредно използуване на неговото име и авторитет. Другото би следвало да направи българското правосъдие. Колкото до случая с бившият германски военен министър едва ли вина следва да носи единствено той. Имам германски колеги, които са работили във фирма за писане на дисертации по поръчка, дори и аз съм получавал обяви за подобни услуги по интернет. Ако човек разполага достатъчно пари, освен подготовката на дисертацията, тези фирми могат да организират партита, пътувания и други „подаръци” за съответните рецензенти, с които деликатно да им бъде внушено благосклонно отношение към съответния кандидат. А неговата фамилия също би могла да направи дарение на съответния университет. Това са част от формите на скрита академична корупция. Още през 80-те години се чуваше, че изготвяне и организиране защитата на дисертационен труд по поръчка, се оценява на 100 хиляди германски марки. Сега, предполагам, разценките са същите, но в евро. А кандидатите за такива услуги в Германия не са малко. Повечето от тях са хора, чиято работа изисква някаква научна титла пред името, а те нямат време да положат този труд.

Специалисти според българския „джоб”

Каква е перспективата пред българското висше образование в условията на криза, демографски срив, бедност и масово напускане на младите на страната? Следването на запад е по-сложно, но дава по-добри шансове на европейския пазар на труда. От друга страна образованието, особено висшето, винаги е било ценност за българите. Затова в контекста на думите на Бисмарк, перспективата действително зависи от държавната политика в тази област, обобщава преподавателят по социология в Магдебургския университет Христо Стоянов.

Мит или реалност е прословутата българскарасова и етническа толерантност? Как изглежда тя през погледа на чужденците и местните хора?
Неотдавна 44-годишният киноактьор Орландо Джоунс, афро-американец от Алабама, обяви в новинарския интернет-сайт „Хъфингтън пост”, че на българите следва да се обясни колко недопустимо е да се опипва лицето на тъмнокож човек. „Не бива да се разрешава на малки български деца да тичат върху мен, да ме хапят по глезена и да крещят „Ооо, шоколадчо!”, сподели актьорът след снимки на холивудски екшън в София и призова белите си сънародници при  възможност „да обяснят на по-автентичните бели българи какви са правилата”. Реакцията не закъсня – български медии отвърнаха със заглавия като „Холивудска звезда клепа България”, „Обвинени сме в расизъм”, „Холивуд нарича българите расисти”, а коментарите варираха от възмущението „някои да ни изкарат, че се държим като туземците преди стотици години” до оценката за „грозна статия от незначително издание”. Само дето сайтът „Хъфингтън пост” има милиони читатели в целия свят, през тази година негов кореспондент спечели наградата „Пулицър” за военен репортаж, а преди три години сп.Форбс” класира съоснователката на сайта, журналистката Ариана Хъфингтън на 12 място сред най-влиятелните жени в света.
Провокацията на „чернилките”
Всъщност недоволството на американския киноактьор не е единствено. През миналия месец в популярния холандски сайт NUsport бившият футболист от популярен български отбор Сержиньо Грийн, холандец, сподели възмутен в интервю, че „в България не са свикнали с тъмнокожите и направо започват да те обиждат с маймунски звуци”. Футболистът каза също, че на стадиона е забелязвал знамена с пречупени кръстове, но шефовете на клуба не са направили нищо по въпроса.  Друг бивш футболист в български клуб, нигериецът Чъкс Нвоко наскоро разказа в централен столичен вестник защо преди години е бил принуден да напусне страната– агитката на собствения му отбор издигала трансперант с надпис „Вън черните от тима!”. България май е единствената страна, където може да се случи подобно нещо и то беше проява на изключително неуважение, отбелязва нигерийският спортист. В началото на годината не друг, а омбудсманът Константин Пенчев се възмути от заглавие в местен спортен вестник “Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки”, като нарече определението „чернилка” обидно, унизително и представляващо форма на дискриминация на расова основа.
Мургавите и почернелите
В началото на туристическия сезон в хора на непремерените ксенофобрски изяви се включи и вездесъщия земеделски министър Мирослав Найденов. Пред медиите той директно обяви, че „ гледките с мургавите събратя, които обикалят и продават царевица, които продават слънчоглед и какво ли не на плажа, трябва да изчезнат.” Което принуди председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев определи възмутителната министерска реплика като прецедент и да отбележи, че подобни расистки изказвания се правят от много хора в България, но когато те се правят от министър, това означава, че се правят от държавата.
Митът „толерантност”
Прецедентите на расистка основа, впрочем, не са един или два. Преди седем години тогавашният евродепутат от „Атака” Димитър Стоянов разпространи сред колегите си мейл, в който по адрес на унгарската си колежка Ливия Ярока беше написал: “На българските пазари могат да се намерят по-красиви циганки за по 5 хиляди евро”. По време на иначе справедливите вълнения в Катуница през миналата година, протестиращите скандираха „Циганите на сапун! Турците в Турция!” и призоваваха за погроми в ромските квартали. През тази зима секретариатът на Европейската мрежа срещу расизма /ЕНАР/ в Брюксел настоя пред столичната кметица Йорданка Фандъкова да забрани „публичното демонстриране и пропаганда на расизъм и неонацистки идеи” чрез организирания от местните бръснати глави „Луков марш”. Въпреки това маршът се състоя.
А иначе в България расизъм няма. Подвикванията към тъмнокожите играчи по стадионите „Уук-уук” са само запалянковска шега, а спонтанното възклицание „Виж майче, негър!” е проява единствено на родителска любознателност и възпитателски инстинкт. Нали?

В началото на август варненският кореспондент на две централни български медии получи странен подарък – екземпляр на книгата „Изкуството на войната” от древнокитайския военачалник Сун Дзъ с многозначителни и доста недвусмислени посвещения. Името на подателят е идентично с личността на известен в района собственик на мощно холдингово дружество, което отдавна демонстрира апетит към застрояване на Морската градина във Варна. От друга страна журналистът е известен с острите си публикации по същата чувствителна за варненци тема.  Георги Папакочев потърси мнения по проблема:

Приемайки, че подтекста на посланието е опит за сплашване на журналиста, Асоциацията на европейските журналисти-България, която е член на обединяващата журналисти от 30 европейски държави АЕЖ, апелира в декларация властите да извършат разследване по случая. Както пояснява Иван Радев от Асоциацията, българската държавата е призована да подходи с максимална сериозност за установяване подателя на заплашителното „послание”. Интерес към случая са проявили  базираната  във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа / SEEMO/ както и  централата на Асоциацията на европейските журналисти в Брюксел. Видно е, че казусът вече е във фокуса на общественото внимание и аз не изключвам вероятността някоя българска институция също да се самосезира по него, допълва Радев и пояснява, че заплашеният журналист възнамерява лично да подаде жалба, с което да накара властите все пак да предприемат някакви мерки по откриване изпращача на посланието.
За разлика от друг път аз очаквам компетентните органи да започнат такова разследване. Не за друго, а просто защото от него нищо няма да излезе тъй като става въпрос за хипотеза, твърди от своя страна Арман Бабикян, журналист и специалист по политически ПР.  Хипотезата може да се тълкува прекалено свободно, а когато нещата попаднат в ръцете на органите, тя обикновено се тълкува според буквата на закона. Така че разследване ще има, резултатите ще бъдат огласени, но то няма да покаже или докаже нищо, е скептичен експертът.
Абдикиране от занаята
През 2009 г. мнозинството варненски журналисти, сред които и кореспонденти на национални медии, с публична декларация се отказаха да отразяват протестите срещу застрояването на Алея първа на Морската градина, което тогава беше окачствено като безпрецедентна постъпка. Намалял ли е  корпоративния натиск оттогава, след като в конкретния случай сме свидетели само на деликатен намек ?
В декларацията направихме връзка със случилото се през 2009, което наистина беше срамен акт за медиите, пояснява Иван Радев.  Възможно е дотогава да е имало и други подобни споразумения с корпоративния капитал, но те са били в тайна и не са обявявани публично, както стана преди три години. Днес напрежението отново ескалира  и това е причината да привлечем вниманието на националните и международни медии към проблемите на Варна. Те не са само местни но  и европейски, доколкото България е членка на ЕС, допълва представителят на АЕЖ-България.
Друг е въпроса до каква степен отказът от свобода на словото, произлязъл от действията на варненските журналисти, не се смята  и за отказ от професията, допълва Арман Бабикян.  Повечето журналисти в България са изправени пред абсурдната дилема дали да продължат да изхранват семействта си или да спазват морално-етичните правила на професията. В този избор разлика между градове, отделни издания и медии няма, тъй като днес за тях ножът е опрял до гърлото. А и като че се върнахме с 20 години назад, когато в медиите говорехме с намеци, а не с конкретни имена, констатира експертът по политически ПР.
Коя е източната граница на България?
По този повод Иван Радев припомня разпространеният сред хората анекдот, че на изток България граничи с групировката ТИМ. През последните години не съм чул тази групировка да е попадала в полезрението нито на държавните органи, нито на официалните медии. За нея се говори много, но единствено на ухо. Получава се разминаване между онова, което притеснява обществото и отношението на медиите и на властта към обществените безпокойства. За нас, като професионална журналистическа асоциация, е важно държавата да бъде активна, е убеден Иван Радев. Най-мощното средство за разкъсване на омагьосания кръг от медийни, корпоративни и политически интереси, е гражданската активност. Видяхме в протестите на столичния Орлов мост, че големи медии бяха принудени да коригират редакционната си политика и начина на отразяване на протестите след като се сблъскаха с  общественото недоволство и несъгласие с онова, което се опитваха да представят. Колкото по-активни са гражданите, колкото по-взискателни са те към своите информационни средства, толкова по-полезно е това за развитието на медийната среда в България. Просто гражданската съвест трябва да бъде поддържана непрекъснато будна, е категоричен представителят на АЕЖ-България.
Медийното „каско” в действие
Формула  за прекъснаве на патологичните връзки между медии, корпоративни и политически интереси има, но тя не се прилага в България, смята Арман Бабикян.  Медиите по-скоро се ползуват като застрахователна полица за определени корпоративни интереси срещу други корпоративни интереси и/или срещу държавата, ако тя случайно реши да въвежда ред. Но на нея подобно нещо не й хрумва, така че медиите остават застраховка единствено на групировките. Примерите са достатъчно, включително и станалите популярни наскоро записи на разговори на един от видните издатели с негов приближен. Изходът от ситуацията е в самите журналисти. Когато професионалната съвест с помощта на разума надделее над екзистенциалните нужди, медийните хора имат шанс да върнат свободата на словото за която всички мечтахме навремето и сякаш толкова бързичко погребахме, е категоричен Арман Бабикян.

Вредни  ли са храните-менте за здравето на хората? Каква е  връзката между лятната ваканция и стафилококовата инфекция? Доколко пивки са „гаражните” ракии по морето?
В началото на летния сезон държавната Агенция по безопасност на храните увери консулите на държавите от ЕС, че техните граждани могат да бъдат спокойни –  по отношение на храната „България е една безопасна за туристите дестинация”, увериха техни представители.  А основания за безпокойство имаше. Въперки от 9-те хиляди проверки, съставените 500 акта за нарушения, затварянето на почти 70 обекта и бракуването на 10 тона храни, натравянията и чревните инфекции през миналото лято се оказаха проблем по българското Черноморие.
Млечните ментета
Каква е ситуацията сега? През пролетта  избухна скандала с вносния „продукт” с етикет „Кисело мляко за пиене”. Той се оказа смес от свински желатин, царевично нишесте и концентрат от моркови и грозде. По този повод шефът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов трябваше припомни по медиите, че българския Закон за храните забранява „стоки, натъпкани с палмово масло и соев белтък, да се наричат сирене, кашкавал, камо ли кисело мляко за пиене”. От друга страна Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите отговорно заяви, че „60 на сто от млечните продукти в България са менте”. Голямата „мълния” по скандалния повод изпрати самия премиер Бойко Борисов като нареди на браншовиците в животновъдството да слагат етикети с надпис „Вредно за вашето здраве” този вид продукти с палмово масло.
Информираното тровене
На въпрос дали такива етикети вече са факт,  хранителният инженер-технолог Атанас Дробенов от дирекция „Контрол по храните” към държавната Агенция по безопасност на храните  поясни за ДВ, че в някои хранителни продукти действително се влага хидрогенирано палмово масло, но проблемът бил друг, а именно че то не винаги е изписвано в състава на продукта върху етикета, както предвижда законът. „Така потребителят е информиран и има възможност сам да избере дали да го купи и консумира”, уточни експертът и допълни, че неговото ведомство контролира основно съдържанието на надписите и при пропуски налага на съответните санкции. От друга страна се оказа, че в унисон с нареждането на премиера Борисов големите европейски производители на млечни изделия са се отказали напълно от използуването на палмово масло поради вредното му въздействие върху човешкото здраве.
Еднокопитни домашни колбаси
През тази пролет по животински останки край ямболско село районната епизоотичната комисия констатира незаконно клане, при което близо три тона месо от коне, катъри и магарета незаконно са били продадени на пазара под формата на колбаси. Край Сливен по същото време антимафиоти разкриха нелегален „винпром”, който зареждал със самоделни  ракии, мастики и водки хотели на Южното черноморие, работещи по системата „ол инклузив”. По повод върнати от Германия 300 тона продукция, в началото на сезона асоциацията на билкарите призна, че българските билки са пълни с пестициди и са със съдържание на никотин над допустимото за ЕС ниво. В началото на лятото не друг, а споменатия вече шеф на агенцията по безопасност храните д-р Войнов отново констатира публично, че хората „масово отиват на почивка по морето, а свършват в болницата със стафилококова инфекция”. Причината – търговци и заведения не спазвали изричните забрани и хигиенни правила за да реализират по-големи и бързи печалби през сезона.
Глоби и бизнес
Въпреки масираните инспекции /до края на юли областните дирекции по безопасност на храните отчитат над 500 проверки по Черноморието/ , независимо от актовете и глобите, напук на законовите изисквания и европейските стандарти в туристическия бизнес, и това лято са констатирани поредните несъответствия в поддържането на системите за самоконтрол, липса на етикетировка, неправилно съхранение на храни, наличие на храни с изтекъл срок на годност, неизпълнение на предписания на контролен орган.  Инж.Атанас Дробенов от Агенцията по храните обаче е оптимист: „От миналата година досега проверките са  засилени многократно. И е нормално когато се упражнява по-строг и чест контрол, да има ефект. Нарушения отново се констатират, но са по-малко. И това е добре, защото навсякъде по света трябва да има държавен контрол”, е убеден експертът.

Интервю пред в.”Минаха години” – 14.08.2012

Радио- и телевизионен водещ и коментатор, фотограф художник, университетски преподавател, плодовит блогър… Доста дини под една мишница…

Още – музикант и активен спортист. Въобще, „хармонично развита личност”, както казваха навремето, но никой не си направи труда да ми го каже, а и никой не ме забелязваше тогава – все пак бях син на частник, категория хора, които  комунистическия режим искрено презираше, но както става ясно днес, вътрешно им е завиждал много.
Днес, четвърт век по-късно, след себе си виждам все повече изпуснати, отколко здрави дини. И такива, каквито вероятно повече никога няма да мога да нося, дори и с торба.

Английски, немски, чешки, руски… С колко езика всъщност боравите?

С повече от изброените, но по-рядко. Естествено ползвам основно английски, но ние българите съвсем  несправедливо пренебрегваме другите славянски езици. А те са интересни и не по-малко богати от българския! Нямам предвид съдържанието на кафанските песни, естествено, ние отдавна се гордеем единствено с родната чалга.

Кой е най-трудният ви събеседник в практиката ви на радио- и телевизионен журналист?

Неподготвеният. В ефир не е редно упрекваш събеседника си, че е лаик в дадена тема, а и това е по-скоро привилегия на аудиторията, не на модератора. Малцина, обаче  си дават сметка, че тв-екран и радиостудиото са своеобразно огледало, в което не само виждаш себе си, но и то те вижда, както гласи японската мъдрост. И затова лекомислено се натискат и дори плащат луди пари за да бъдат показани по телевизора или чути в ефир. А там водещият не е длъжен да действа като „воден спасител” на затъващи в безсмислието си гости. Другото неприятно е, че днес изборът на събеседници за предаване най-често се прави конюнктурно, под външен натиск или по списък, спуснат от началниците. Което редуцира водещият в обикновен фигурант и то при условие, че той въобще е смислен журналист, а не залязваща манекенка или „светски” кондуктор, да речем.

С коя ваша снимка се гордеете най-много? Защо?

Не само с една, за радост!  Хубавите снимки се раждат при определена ситуация, на конкретно място и в определен момент. Ако си успял фотографски да регистрираш не само събитието, но и личната си емоция в този миг, вероятността да се получи хубава снимка е голяма. Творчеството е вълнение, което има реални и често художествени измерения. Което с пълна сила важи за фотографията.

Десет години сте живяли в Прага. Един бохемист казва, че чехите са народ, който превръща всичките си пороци в добродетели. Затова ли преходът в Чехия успя, а у нас се провали с гръм и трясък?

Няма народ без пороци, въпросът е в тяхното количество и отношението на обществото към тях. Едва ли е порок да пийнеш халба бира в кварталната кръчма или да наругаеш управниците си, когато го заслужават. За чехите това е традиция. Порок, обаче е хем да попържаш управляващите, хем да гласуваш на изборите за тях, какъвто обикновено е нашия случай. Когато чехите излязат на площада и започнат да дрънкат във въздуха с ключовете си, техните политиците започват да треперят, заваляват оставки и нещата се променят. Ако това не се случи, неизбежно идва някаква революция – „кадифяна”, „нежна” или друга, която слага на място обществените очаквания.  При нас това почти не се случва, а и управляващите отдавна не ги е еня от протестите. Вярно, политическата корупция е тежък порок, неотдавна чехите също я изпитаха на гърба си, но за разлика от нас тяхната полиция реагира независимо, светкавично и безкомпромисно. Както и самите чехи реагират когато, например,  турист си позволи да хвърли боклук на улицата или мургавите балкански джебчии „преслушат” някого в метрото или трамвая. А у  нас все още наричаме крадците „оправни хора” и често дори им се възхищаваме. Затова преходът в България ще продължава да наподобява въртящото се барабанче, в което мишлето безмислено препуска в безкрайния си бяг.

И сегашните ни управници също са много доволни от постиженията си. Като е толкова добре, защо е толкова зле!

Нима има управляващи, които да не са доволни от действията на собствения си режим? Лично аз се съмнявам.  В нормалните демокрации оценката за властта се поставя в деня на вота от избирателите. У нас властниците всеки ден сами си пишат бележки, а дресираната с „морков и тояжка”  медийна пропаганда мултиплицира тези самооценки и ги натрапва до втръсване. Целта е хората да вярват все по-малко на джоба и очите си, отколкото на бърборенето по телевизора или радиото. Сиреч на внушенията, че всичко е наред, че цените въобще не растат и пенсиите все пак ще бъдат повишени между 2 и 5 процента. „Силна” пропагандна теза в сегашната ситуация също е, че по света винаги „има и по-лошо”, което е факт. В Сомалия, да речем.

Официалната статистика показва, че в момента българинът потребява от два до три пъти по-малко хранителни продукти, отколкото през епохата на Тато. Вашият коментар?

Да не избързваме! Причина за подобна констатация би могла да бъде борбата срещу затлъстяването или призивът за водене на здравословен живот чрез диети. Или обяснението може да се крие  в потреблението на по-малко, но по-качествени продукти, да речем. От друга страна лакомото, трикратно по-голямо плюскане по времето на „Тато” и най-вече през „Лукановата зима”,  доведе режима до пълен фалит и го вкара в дългове, които българина и сега продължава да изплаща. Днес непрекъснатото стягане на коланите и пазаруването с жълти стотинки е солидна гаранция срещу дълговете на държавата, но пък населението й започна стремглаво да се топи. Което също е добра новина за хазната, в крайна сметка…

Като кореспондент на  “Дойче веле” как оценявате дейността на електроразпределителното дружество Е.ОН в Североизточна България?

Нямам конкретни впечатления, но от онова, което „боботи” в публичното пространство разбирам, че хората са недоволни от тяхната дейност/ германците комай продадоха компанията Е.ОН на чехите миналата година???/. В древния свят е била популярна поговорката: „Ако си в Рим, прави каквото правят римляните”. Вероятно тъкмо това напътствие спазват  в България не само чуждестранните електроразпределителни дружества,  но и всички храбри ивнеститори и авантюристи, дошли да печелят на местна почва. Ако правилата на играта и редът бяха същите, каквито са в  техните богати страни, нещата биха били различни. На нашенския терен просто всички се съобразяват с местните порядки. И резултатите са налице.

Народът се оплаква, че политиците са корумпирани и некадърни, политиците – че сме лош материал, със сбъркан чип и т.н. Къде е истината?

Известно е, че днес по-голямата част от знаещите, образованите, кадърни и перспективни българи отдавна живеят и работят далеч на запад от булевард „Константин Величков” или на юг от „Капъкуле”. Благодарение на финансовата им помощ отвън техните близки– деца, възрастни родители, роднини – успяват някакси да преживеят в родината. Което е тъжно, срамно и недостойно, но е факт.  Тежката демографска криза, сривовете в образованието, здравеопазването, наукатd, културата, все по-голямото маргинализиране на значителни слоеве от българското население превръща взаимните упреци между политици и граждани в нерелевантен спор. Да, неизбежно влошаващият се човешки „материал” ще избира все по-корумпирани  и неподготвени политици, а те от своя страна ще продължават да го съсипват все повече и повече.  Което доказва, че проблемът с българския мисловен чип действително съществува.Просто в началото на 21 век въпросният „чип” продължава да се произвежда с „ботевградски” полупроводници по „правешки” компютърни технологии. За съжаление.

Коренът ви е от Битоля. И вие ли вярвате, че Македония беше денационализирана само от сръбската пропаганда, но не и от провалите на собствените ни политици и от непривлекателния облик на държавата, която сме изградили?

Никога не ми е допадала кръчмарско-националистическата носталгия по въпроса за Македония. Наистина е време да си дадем сметка, че днес това е държава, която е съвсем различна от „романтичните” времена на общата ни история,  а нейните сегашни граждани имат твърде малко общо с нашите „вечнозелени” роднински представи за тях. Да, младите македонци се редят на опашки за паспорти в София, но те сега им трябват за свободно пътуване в Европа и по света. Нека оставим времето, икономиката и цивилизациионния натиск на Стария континент да сложат  ред в нашите вечни балкански разправии. Другото е политически непродуктивно и дори опасно.

В едно интервю споделяте бащиния си съвет: “Живей и постъпвай така, че когато вечер си лягаш, да спиш спокойно!” Спите ли спокойно, г-н Папакочев?

Не винаги. Причината е, че нощем обичам да слушам новини и коментари  от световния радиоефир. Днес интернет предлага това качествено удоволствие особено за професионално изкушени хора като мен.  А когато сънят ме обори, наистина заспивам дълбоко и спокойно. Което е проверим във всяко отношение факт!