Докторът на социологическите науки Алексей Пампоров е главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН, специализирал е в Германия демографски анализи. Преподава в СУ”Св.Кл.Охридски” и НБУ и е автор на изследване за стереотипите и социалните дистанции към малцинствата в България. За наслоените исторически и съвременни предрасъдъци със социолога разговаря Георги Папакочев:

Най-устойчивите стереотипи на Европа към Западните Балкани и България са формирани още през 18-19 век и те са, че районът е едва ли не една тъмна социална джунгла. В романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент експрес” четем, как влакът преминава през диви и тъмни географски райони, които са подходящ декор за криминалната загадка. Балканите са били непознато и неясно, свързано основно с исляма, място, пояснява Алексей Пампоров и допълва, че  за различните балкански нации има различни стереотипи. Например: „гърците са веселяци, които танцуват сиртаки и обичат да се излежават” – нещо, което и днес личи от отношението към тях и малцина в Западна Европа вярват, че те могат да направят нещо различно просто защото това е създадения за тях стереотип.
Ромските „нашествия” от Западните Балкани към Европа днес са само претекст за повторното въвеждане на визи за някои държави от района. Да не забравяме, че ромските вълни от Балканите датират от 60-те години на миналия век, когато Тито отвори границите на тогавашна Югославия и първите талази потеглиха на Запад. По време на войните около разпада на бившата югофедерация към Западна Европа също се устремиха значителни ромски маси, но тогава ги приемаха като бежанци, даваха им убежище и никой никъде не проблематизираше явлението.

Румънски роми с български автомобили
Доказан факт е, че ромите, които сега „наводняват” Европа в по-голямата си част са румънски, но обикновено ги вземат за български. По време на мое пътуване до Милано тази година със задача изследване на „българските” ромски гета край града, бях заведен в три такива гета, разказва Пампоров. Попитах домакините си как идентифицират техните обитатели и отговора  им беше, че разпознавали ромите по техните автомобили с български регистрационни номера. Макар действително да имаше някои коли с русенска, видинска, разградска, търговищка регистрация, оказа се, че без изключение самите роми бяха румънски и това беше доказано.
Мутират ли стереотипите с времето?

Възможно ли е Алековият Бай Ганьо днес да е мутрата със скъпа кола и златен ланец на дебелия си врат, или безобидният накогашен ром-калайджия да се е превърнал в събирателен образ на прословутия „цар Киро”?
В литературознанието съществува тезата, че чрез своя герой Бай Ганьо  Алеко Константинов е иронизирал самият себе си, посочва социологът.  Онова което Бай Ганьо прави в Европа, Алеко го е правил в САЩ и неговите реакции в „До Чикаго и назад” са същите, каквито има Бай Ганьо във Виена, да речем. Вероятно съществува нещо дълбоко манталитетно и характерно за всички българи. Особеното, обаче е, че ние не сме толкова видими в Европа. Живял съм дълго в европейски страни и твърдя, че местните хора просто не ни забелязват. Докато в родината си имаме своеобразна „българо-центрична” гледна точка и си въобразяваме, че всички ни наблюдават и обсъждат на Стария континент, уви, много по-видими са поляците и румънците. Причината –  те живеят общностно. Проблемът на българите е, че не могат да създадат своя диаспора. Когато попаднат в чужбина, те обикновено се разпиляват и дори в градове, където живеят само 50-60 семейства, те дори не се събират заедно. Възможно е между някои да има контакти, но като цяло липсва изграждането на общност. Поляците веднага припознават някоя църква, започват да се събират там, когато се видят по улицата се поздравяват  и  това може да се види навсякъде в Германия, например! Затова и стереотипите към тях са повече. За българите се приема, че сме мургави и ако се появи по-светъл българин, това разклаща стереотипа, формиран основно от турци и роми. Самият аз, който имам светла коса, съм се сблъсквал често с този стереотип – просто не ми вяват, че съм българин. А тъмнокосите роми и турци пътуват между Европа и родината си  двойно по-често, отколкото това правят етническите българи.
За „торбалан” и корумпираните катаджии
Тези дни българският социален министър Тотю Младенов обясни на всеослушание, че ромското малцинство в България пропивало детските надбавки и затова те нямало да бъдат увеличени. Кой, всъщност, носи отговорността за етническото стереотипиране в България?
Алексей Пампоров уточнява, че стереотипите са нещо нормално. С растежа и социализирането  си човек получава стереотипи наготово. Той от детството си научва, например, че „жените обичат да пазаруват” или че „пътните полицаи са корумпирани”. По подобен начин бабите плашат непослушното дете с: „Ще те вземе циганката!”. За съжаление реакцията срещу прегледа, който бяха направили на училищните учебници това лято, беше сбъркана.  Никой не искаше да премахва национални герои и литературни произведения в тях, но все пак трябваше да се спомене контекста при написване на едно или друго стихотворение,  а не само да се обяснява, какви поробители са турците и защо преди два века българските революционери са ги мразели. Така още в училище у децата се формира  негативно отношение към турците, без да се отчита, че все пак 10 на сто от тези ученици са от турски произход!
Кога се демонизират малцинствата?
През последните десетина  години стереотипите в България за турците рязко се промениха, констатира Пампоров.  От „поробител” с чалма и ятаган, който сече глави и отвлича деца, изведнаж турчинът стана добрия търговец, съседът-приятел, при когото можеш да отидеш на курорт. Много се промени образът на самата Турция в България. Вероятно поради това, с участието на политици и медии, цялата вина като че започва да се прехвърля върху ромите. Ако проследим събитията в България от 15 години насам ще видим, че засиленото напрежение сред етническите малцинства е явление , което се наблюдава винаги месеци или година преди парламентарни избори. Започва да се говори колко опасни са тези хора, как „Родината е в опасност”, как тя се циганизира или ислямизира, и това са тези, които натрапчиво се повтарят всеки четири години. И сега едва ли ще има изключение.
Сбърканият и разрушителен преход
През седмицата канцлерката Меркел почете паметта на половин милион роми, загинали през Холокоста, с откриването на специален монумент в центъра на Берлин. В София също се състоя дискусия за опита на страните от Вишеградската четворка в тази сфера. Как следва да се противостои на историческата и етничиска стереотипизация?
В  България самият преход към демокрация премина лошо, казва социологът от БАН. Отричането на комунизма започна с разрушаване и всичко, градено дотогава, беше подложено на тотално отричане. А в Германия църкви, разрушени  при  бомбардировките през Втората световна война,  бяха запазени в реалния си вид – в Хамбург, Берлин. Посланието там е войната да се помни и никога да не се повтаря. Трябваше ли да бъде съборен мавзолея в София, например? Днес новите поколения можеха да видят как е изглеждал комунизма, мавзолеят можеше да се превърне в паметник на тоталитарната глупост, ако щете. За  да не се забрави нещо, то трябва да се помни. А в България идеята е: „Бързайте да го забравим”!

Стереотипът на политиците

Стереотипът у българите спрямо политическата им класа е изграден още в края на 19 и началото на 20-ти век с Бай Ганьовото: „Всички са маскари!”, а и с Алековата ирония: „Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!”. Действително, премиерът Бойко Борисов има стереотипния образ на мутра, но нека си спомним как преди неговата поява съществуваше сериозно разпространявания стереотип, че на българина му трябва здрава ръка и се търсеше „новият Стамболов”. И хората си го получиха! Вотът на българина винаги е бил стереотипиран. Много хора и днес продължават да вярват в стереотипа за твърдата ръка, като си казват – нищо, премиерът може да е бил всякакъв, вижте Америка, Австралия от какви хора са били създадени – каторжници, избягали бедняци, авантюристи. В случая избирателите си казват: „Да, той е мафиот, обаче познава другите мафиоти, знае ги кои са и ги лови”.  Просто част от населението предпочита да го управлява ясно изявен мафиот, който, обаче, би могл да направи и нещо добро, заключава д-р Алексей Пампоров, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Защо „яките касапи” с докторски дипломи напускат България? Как се изкарва зимата със заплата от 200 евро? Кое е по-добре – пиян или никакъв лекар в болницата?

„Катастрофално”  – така определи състоянието на българското здравеопазване лекарският съюз и в декларация призова държавния глава да свика спешно Съвета за национална сигурност по въпроса за здравното състояние на нацията. Едновременно д-р Цветан Райчинов, шеф на съсловната организация обяви в печата, че само след 8 години държавата ще остане без лекари, тъй като за чужбина вече бягат дори медици надхърлили 50-те. Не друг, а четвъртият поред за мандата на ГЕРБ здравен министър Десислава Атанасова огласи по радиото, че до края на годината от страната вече ще са отпътували 500 подготвени български лекари, повечето в началото на професионалната си кариера. Същите млади медици, към които през юни председателят на Българския лекарски съюз се обърна  с безпрецедентния призив: „Ако сте решили да учите медицина, не го правете в България! Ако въпреки това държите да учите медицина и го направите в България, след това работете в чужбина! Там ще ви приемат като хора, които заслужават уважението и на общество, и на политиците, и на целия свят”.  Само преди месец представители на лекари, зъболекари и фармацевти напуснаха демонстративно свиканата от президента Плевнелиев по повод предпоследното място на България в класацията на ЕК по качество на здравеопазването среща, тъй като на нея бяха лишени от възможността да изложат тревогите си.
Какво се случва с българското здравеопазване?
Нищо особено, би отговорил премиерът Бойко Борисов! Пред журналисти през април той искрено се учуди, че лекарите заминавали за чужбина бягайки от лошите условия в родината си и  обясни ситуацията така: „Това, че заминават, означава, че много добре подготвяме лекари. Има лекари, които получават по 15 000-20 000, 70 000 лева. Къде нямат лекари – във ВМА и ”Пирогов”? –  попита риторично тогава министър-председателя и сам си отговори в характерен стил, че постоянно откривал нови отделения в болниците, спортни зали, естакади и магистрали. А през юли, след бомбения атентат в Бургас, ласкаво нарече д-р Йордан Томов от местната болница „якият касапин”, защото когато му го представили, хирургът бил подгизнал от кръвта на пострадалите израелски граждани, на които оказвал помощ в операционната.
Към докторската Обетована земя
Особеното обаче е, че българските „лекари-касапи” и най-вече онези със специалност, за умението да се грижат за човешкото здраве получават в Европа и по света не с пъти, а с много пъти по-високи възнаграждения отколкото в своята родина. В Германия, например, освен подобаващо за квалификацията им заплащане, хората с бели престилки могат да се радват допълнително и на безплатно жилище, застраховка, детска градина, телефон.  За разлика от една Стара Загора, където както стана ясно след груповата оставка на персонала кръвния център в града тези дни, лекар с 20 годишен стаж получава месечно 320 евро, а медицинските сестри по 200 евро – суми, с  които дори и в „евтина” България е трудно да се оцелее през зимата. Неслучайно в началото на годината сайтът Healthgrouper.com , чиито международни експерти следят здравните услуги в Югоизточна Европа, предупреди  в изследване, че от 35 хиляди работещи в българската здравна система, 5000 лекари възнамеряват да заминат за чужбина, 90 на сто от анкетираните са недоволни от реформите в здравеопазването, а 44% от тях не биха препоръчали професията на по-младите си колеги. А само преди месец Евробарометър изнесе данни, че най-корумпирания сектор в България  е здравеопазването  и месечно там се извършват по 150 хиляди корупционни сделки.
Пиян или никакъв лекар?
В началото на октомври близки на терминално болна пациентка в дупнишката болница обвиниха дежурния лекар, че когато  бил повикан да й окаже спешна помощ, бил много пиян. Разследването по случая все още се точи, но медиите вече успяха да публикуват два показателни коментара. Единият е на колеги на злополучния доктор от същата болница, които твърдят, че той не е алкохолик, а работохолик, и че през фаталния ден изглеждал неадекватно, защото поемал антидепресанти. Другият коментар е  на самия шеф на Военно-медицинската академия генерал-майор проф.д-р Стоян Тонев. Твърдейки, че вината и отговорността все пак трябва да се носят,  генералът обобщи, че в конкретния случай било по-добре да има такъв /пиян-б.а/ лекар, отколкото никакъв.
Неподозирано точна „диагноза” и импровизирана символична прогноза за бъдещето на българското здравеопазване, макар изказани по повод актуален случай днес!  При това от компетентен и авторитетен медик.
*Exodus – библ. Изход

Може ли България да плати имигрантската цена за влизането си  в Шенген? Брюксел или София е център на българската вътрешната политика?Води ли се европейски дебат сред най-бедното население на Стария континент? Георги Папакочев разговаря с двама български европеисти:

След като защити в Букурещ Западните Балкани от намерението на Белгия, Люксембург, Франция, Германия, Австрия и Холандия спешно да върнат визовия режим за имигрантски настроените им граждани, премиерът Бойко Борисов призова „бившите социалистически страни” от ЕС по примера на България да свият дефицита си до 1.2 на сто и така да заприличат на скандинавските държави. Българският министър-председател обаче не спомена за неотдавнашните намеци на Великобритания също да въведе граничен контрол за българи и румънци, изчаквайки вероятно въпросът да  бъде дискутиран през идната седмица  на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. Какво, обаче, подсказват всички тези ограничителни сигнали от Стария континент?
Загуби ли се политиката по разширяването?
Според Светослав Терзиев,  медиен наблюдател по европейските въпроси, се наблюдава засилване на евроегоизма в големите страни. Паралелно с кризата и проблемите на еврото, със закъсването на редица държави в бюджетната сфера и затъването им в дългове, европейското внимание все повече се фокусира върху парите и все по-малко върху грижата за свободите в  ЕС, основна от които е свободното движение на хора. В ход е процес на затваряне на големите държави вътре в еврозоната така, че да са в състояние да отстранят онези досадни за тях фактори, които пречат за фискалната им консолидация. Един от тези фактори е притокът на работна сила от новоприети държави или от страни-кандидатки, каквито са държавите от Западните Балкани, коментира анализаторът. Свидетели сме на силен имиграционен натиск, който няма да се реши с членството на страните от Западните Балкани в ЕС, смята от своя страна директорката на българския Европейски институт Любов Панайотова.  Подобен натиск липсваше при големите разширявание на съюза през 2004 и 2007, когато България и Румъния влязоха в него. За съжаление времената за ЕС са изключително трудни, вече открито се говори за „две скорости” в него, а наскоро чухме и тезата за „двата стълба на Европа”, което е още по-притеснителен момент. Ако не се направи нещо в посока на солидарността, която беше гръбнака на досегашния  ЕС, а не само за поединичното спасяване, не мога да бъда оптимистка за европейското бъдеще на Западните Балкани. Показателно е също, че на официалния сайт на ЕК все още може да се прочете за политиката по разширяване, но другаде, в сайтове като като Юроактив, например, тази политика вече изчезна, посочва Любов Панайотова.
Шенген или Фата Моргана?
Издаваният в Брюксел вестник „Юропиън войс” съобщи, че въпросът за разширяването на Шенгенската зона с България и Румъния се отлага за 2013 година и няма да бъде дискутиран на предстоящото през идната седмица  заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. От друга страна френският посланик в София Филип Отие каза в интервю, че „влизането на България в Шенген ще има своята цена” тъй като  страната може да се превърне в пункт за незаконно влизане в Европа. Какво, всъщност се е променило около разширяването на зоната?
България беше засипана от различни доклади, които доказваха техническата готовност на страната да бъде външна граница на Шенген, припомня директорката на Европейския институт. Сега обстановката с конфликтите в арабските страни и най-вече в Сирия става твърде чувствителна и, както призна вицепремиера Цветан Цветанов, „България вече започва да изпитва имиграционния натиск”. Въпросът е отново да се анализира готовността на страната да бъде външна граница, но вече по отношение на конфликтите в арабския свят, както и дали наистина  миграционния натиск оттам няма да повлияе по някакъв начин за влизането в Шенген. Просто са налице допълнителни условия около процеса на  присъединяването и е възможно те да го забавят, отбелязва Любов Панайотова. Шенгенската зона с нищо не променя възможността престъпни групировки да оперират презгранично, констатира от друга страна Светослав Терзиев. Те отдавна са проникнали в Европа и за тях няма граници. Шенгенската зона може да затрудни, но не и да ограничи пътуването на българи и румънци. Така Шенген по-скоро има символично значение за интегрирането на двете дунавски съседки в ЕС и тяхното възприемане като равноправни членки. Независимо дали ще има влизане в зоната или не, 2014 година ще настъпи и тогава, съгласно присъединителните договори, ограниченията ще трябва да паднат и граждани на България и Румъния свободно ще могат да търсят работа в Европа, включително и в 10-те страни, които все още се ползуват от 7 годишния  преходен период. Моите опасения са, че правилата започнаха да се променят в движение. С наближаването на 2014  е възможна промяна на правилото, което дава правото на бъгарските и румънски работници да си търсят работа в цяла Европа. Не е изключено големите държави да се договорят помежду си и в резултат на тяхното влияние се стигне до нови затруднения, независимо от ясния подписан договор, който регламентира какво трябва да е отношението към българите и румънците, допуска медийният наблюдател Терзиев.
Говорите ли  на „европейски”?
В България днес твърде малко се говори по европейските проблеми, допълва  Любов Панайотова. На организираната тези дни от Европейския институт конференция за новата финансова рамка на съюза, в която участваха външният министър Николай Младенов, който присъства на европейските съвети по тези теми и министър Томислав Дончев, който отговаря за кохезионната политика, бяха поставени много въпроси. Синдикати и работодатели, основни участници във форума отбелязаха, че за текущите проблеми с ЕС в България не се говори достатъчно, неясни са позициите на страната дори и за следващия финансов период от 7 години след 2014г. Според мен е нужен много по-активен дебат на правителствената администрация с неправителствения сектор и медиите, отбелязва директорката на Европейския институт.
В България по начало европейски дебат не се води, е категоричен Светослав Терзиев.  Видно е, че сред политическите сили няма спор по общите европейски въпроси, по-скоро те се приемат като нещо спуснато отгоре, с което трябва да се съобразяваме. Просто нашите политици чакат да чуят какво се говори в Брюксел и накъде ще задуха вятъра, а това поставя страната в твърде пасивно и неудобно положение. И в момента тече усилена дискусия за банковия съюз, за фискалния пакт, макар че темата, която директно засяга България е бъдещото хармонизиране на данъците. Ние смятаме, че ще запазим своята самостоятелност, но дори в проекта на Европейския съвет в Брюксел е записано ясно, че ще се върви към хармонизация на данъчните основи, нещо което по принцип България отхвърля. Ако страната не направи възражение, сиреч в официалния документ да се запише, че все пак си запазва правото сама да определи кога да се присъедини към тази хармонизация, а именно след влизане в еврозоната, тя ще даде знак, че е приела този ангажимент и че той става задължително и за нас, предупреждава  Терзиев.
Под шапитото на Брюксел
В дните на конгреса на ЕНП ненадейно в Букурещ едновременно с премиера Бойко Борисов в Букурещ се озова и шефа на ПЕС Сергей Станишев. Ден по-късно двамата вече се намираха в Брюксел. Изнася ли се българската вътрешна политика в Европа?
Наблюдаваме твърде необичайно българско политическо шоу с европейски декори,  в  което Станишев играе като лидер на ПЕС, а Борисов като говорител на ЕНП, обявявайки „решителна битка на ПЕС” на изборите догодина в България. Чухме изявлението му как ЕНП ще победи ПЕС на вота, сиреч как единия щял да победи другия. И двамата вече се представят пред българската си публика в европейско амплоа, коментира Светослав Терзиев. От друга страна досегашната пратеничка на ГЕРБ в ЕНП, познатата на всички Румяна Желева, беше предложена отново за вицепрезидентка на ЕНП, въпреки шумния й срамен за цялата нация нейн провал при избора на български еврокомисар. Очаквано кандидатурата й пак се провали, но шоуто, което дори не беше забавно, едва ли допринесе за повдигане европейския авторитет на страната, обобщава медийният наблюдател Терзиев.
От доста време българската политика наистина се е изнесла в чужбина и това, че ние в страната не го усещаме, е факт, добавя Любов Панайотова. След договора в Лисабон беше ясно, че дори националните парламенти, независимо от изборните резултати в дадена страна, предполагат по-тясна връзка с ЕП и с двете големи семейства в него – ЕНП и ПЕС. Лично аз бих желала да има повече европейски дискусии, пречупени през националната политика, за мястото на България и за това как страната вижда решаването на определени проблеми, независимо, че все още не е в еврозоната. Какви са нашите виждания, защо е изгодна за България една или другата позиция? Това следва да е основният дебат в обещството, но за съжаление той сега е съвсем различен, констатира в заключение директорката на Европейския институт Любов Панайотова.

Могат ли екзотични хрумвания да кърпят бюджетните дупки на държавата? Кой е опитното мишле за българските  финансови експерименти? Как се влиза в народната памет?

Признанието на Гьоте, че „когато нямам нови идеи, значи съм болен” вероятно се  е превърнало в кредо и на финансовия министър Симеон Дянков. В радиоинтервю тези дни той страстно защити тезата за изключителната си управленска кондиция със следното, макар и пообъркано, изречение: „По-добре ли е просто да няма никакви идеи, да сме безинициативни като министри, да кажем, или депутати, и тогава всъщност ще имаме висок рейтинг, защото не предлагаш нищо, което хората вече да не са мислили и те ще са ти радостни, или е по-хубаво да предлагаш идеи, някои от тях могат и да се провалят с времето, или заради лобизъм, или може може би някои от тях не са и добри идеи, има и такива”. След което финансовият министър допълни, че така бил отрасъл,  че било по-добре да си „даваш идеите дори и да получаваш нисък рейтинг”, защото след години никой нямало да помни рейтинга, но „онова, което си оставил като политика” щяло да се запомни.
„Малоумието” като финансов инструмент
Количеството идеи-фойерверки на господин Дянков е наистина впечатляващо. В края на 2009 година, например, по искане на тогавашния президент Първанов  Института по икономика към БАН изготвя доклад за данъчни реформи, в който се предлага премахване на плоския данък от 10 и постепенно възстановяване на прогресивното данъчно облагане. Тогава финансовият министър определи идеята като „малоумна” и дори се чу, че имал намерение да намали плоския данък до 7 на сто.  Днес г-н Дянков вече твърди, че е „напълно отворен за мислене” по темата за дългосрочните ползи от плоския данък и че трябва все пак да се мисли за прогресивния данък. Тази идея вероятно го е обсебила дотам, че се наложи самият премиер Борисов да успокоява инвеститори и население, че едва ли би премахнал плоския данък дори при евентуален втори управленски мандат на неговата партия.
Данъчните фойерверки
През същата  първа година от управлението на ГЕРБ, кипящият от енергия финансов министър генерира друга впечатляваща идея – част от наброяващия тогава почти 4 милиарда евро фискален резерв на страната да бъде извадена от БНБ и вложен в частни търговски банки, а с парите от очакваните 6 на сто лихва щяла да се „закърпи дупката” в здравеопазването. Екстравагантната идея тутакси беше отхвърлена, още повече, че се оказа и доста баята, тъй като тристранната коалиция тайно била сложила от резерва в търговски банки. Разгневен от провала г-н Дянков реши да заклейми пред парламента задкулисната сделка с резерва, с което си навлече неприятности с прокуратурата и тя го заподозря в огласяване на поверителна информация. В края на  същата „славна” 2009  пред предприемачи във Варна, вицепремиерът подхвърли за първи път и идеята за изнасянето на три министерства и няколко държавни агенции извън столицата. Сега, броени месеци преди изборите поради липса на средства, екзотичните планове на Дянков претърпяха временен крах, като единствено неколцина служители от дирекция „Туризъм” на  икономическото министерство изкараха лошия късмет да бъдат преселени в Пловдив.
В търсене на българското Елдорадо?
През  2011 година  от парламентарната трибуна министър Дянков лансира друга своя идея –   преките данъци в страната да се променят само след национален референдум, както се правело в Швейцария и   Латинска Америка. Така България щяла да стане държавата с най-добра финансова дисциплина в Европа. Естествено още тогава поривът на финансист „номер едно” беше охладен след като правни експерти му обясниха, че според действащото законодателство с референдум не могат да се решават въпроси с размера на данъците. Въпреки това, обаче,  сред населението остана надеждата, че някой в правителството все пак може би е готов да се съобразява с мнението на хората. Всуе! Със задълбочаването на кризата и в усилията да бъде вързан някак си бюджета за 2013 година,  фискалните идеи на г-н Дянков започнаха да стават повече от  тревожни. След обявените от синдикатите евфимистично като „екзотични” и съответно забравени/ поне засега!/ негови намерения за облагането с данък на пенсиите и различното минимално заплащане според региона, финансовият министър заговори за данък върху печалбите от сделките на българската фондова борса /парадоксално, но тя все още съществува!/ и върху  спечеленото от хазартни игри, както и за екзистенциалния за бюджетните постъпления данък върху лихвите на депозитите на физическите лица, сиреч на населението.
Идеи или експерименти?
Известно е, че в световния пазар на идеите също има сива зона на имитации и заемки. Под една или друга форма развитите държави отдавна са открили данъчния  материк, към който сега възторжено се опитва да насочи българската лодка  новоизбрания през май тази година председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие Симеон Дянков. За съжаление идеите, които финансовият министър на ГЕРБ  мечтае да остави след себе си като политика, са нито нови, нито особено оригинални.
Затова в случая по-коректно би следвало да се говори за данъчно-финансови експерименти с едно малобройно, много бедно и твърде наивно, както се оказва, население. Което е дори и европейско.

На своята интернет-страница „Държавна сигурност.com” разследващият журналист Христо Христов публикува нови разкрития около кражбата на Паисиевата „История славянобългарска” от манастира Зограф и замяната й с фалшификат. В започналата още през 1972 година тайна операция на ДС с кодовото название „Маратон” участват  министри от комунистическия режим /Ангел Цанев 1972г/, шефове тайните служби /ген.Васил Коцев 1982, ген.Владимир Тодоров 1983,1985г./, агенти на Първо главно управление на ДС /Агайн и Генев/, дипломат /Пехливанов/, двама митрополити на БПЦ и сътрудници на ДС /Натанаил и Кирил/, директор на НИМ и също агент на службите /Б.Димитров/. Защо, обаче, за комунистическата власт е било толкова важно да притежава оригинала на Паисиевата история?
Новооткритите документи на ДС показват не само как е извършена кражбата на История славянобългарска, но и как се е формирала държавно-партийната политика по отношение на българските ценности в чужбина, разказва Христо Христов. През 70-те години на миналия век  във фокуса на вниманието на тайните служби  е бил и манастира в Зограф. Със задачата се е занимавал тесен кръг от хора, групирани около тогавашната председателка на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. Периодът съвпада и с подготовката за „монументалното” честване на 1300 годишнината от създаването на българската държава. От друга страна в началото на 70-те години комунистическото управление в България се усеща достатъчно укрепнало за да започне да „изнася” идеологическата борба извън границите на страната, като за целта е включено  активно и разузнаването чрез  Първо главно управление/ПГУ/ на ДС. И тъй като диригентската палка по линия на културата, която е част от пропагандната система на комунистическата партия, по това време е  в ръцете на дърщерята на Тодор Живков, около нея е формиран кръг в който влизат основни фигури на  разузнаването. Документите показват, че всеки „придобит”/ по терминологията на ДС/ оригинал или копие на исторически артефакт, е минавал през ръцете на другарката Живкова, която  е оглавявала тогава и малко известната „Междуведомстваната комисия за опазване на паметниците на културата зад граница” към на ЦК на БКП. Парадоксалното е, че ако десет века преди нея българските царе и  държавници са подкрепяли и осъществявали дарителска политика към манастира Зограф, при тодорживковия режим тя е заменена с „изземване” на ценности на манастира, пояснява разследващият журналист.
Връзката „Паисий – Георги Марков”
През май тази година директорът на НИМ Божидар Димитров,  агентурни псевдоними в ДС Кардам, Тервел и Телериг пише, че повод за кражбата на оригинила на Паисиевата история от ДС била опасността документът да бъде изнесен или унищожен от румънците.  Това било през 70-те години при режима на Чаушеску, който иначе беше голям приятел с Тодор Живков. Какво говорят, обаче,  документите по въпроса?
През 1997 година, когато президентът Петър Стоянов решава да върне оригиналния екземпляр в Зограф, където го е оставил самият отец Паисий, бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов от своя страна твърдеше, че имало опасност книгата да бъде открадната от български емигранти, припомня Христо Христов. Божидар Димитров, който е сътрудник на същия отдел на ДС, реализирал  операцията „Маратон”, тогава е работил по съвсем друга линия и съдейки по новите документи, той няма обективна и точна представа за осъществяването на подмяната. Подобни приказки вероятно ще продължаваме да чуваме, но смятам, че  с новите доказателства подобен подход ще бъде преустановен, е категоричен Христо Христов.  Просто става въпрос за укривана повече от 25 години операция, чиято подготовка е започнала още през далечната 1972г.  Действително, към онзи момент игумен на Зограф е бил румънецът Дометий, избран между другото  и от българските монаси, но архивните документи сочат, че той  само формално е заемал тази длъжност. Реално манастирът е бил управляван от  по-възрастния български отец Натанаил, който според дипломатически доклади, сведения на поклонници и други данни, е държал ключа от библиотеката, а до оригинала на Паисиевата история в нея са били допускани само българи. Дори повече, през 1975 монашеския събор на Зограф сменя румънския игумен с българския отец Евтимий, а  операцията „Маратон” е реализирана  десет години по-късно, в края на 1985г.  Нейни ръководители са генералите Владимир Тодоров и вече покойния Васил Коцев, същите двама, които  бяха призовани да свидетелстват  по операцията свързана с убийството на писателя Георги Марков, припомня разследващият журналист.
Кой нарушава Закона за досиетата?
През последните дни български медии раздухаха и два случая, свързани с разкриване на принадлежност към ДС на дъщерята на банкера Атанас Буров  и на бащата на сегашния външен министър Николай Младенов, които не са сред живите. Законно и етично ли е  огласяването на подобна информация за покойници?
В Закона за досиетата има забрана за огласяване на починали лица, свързани с ДС и аз никога не бих си позволил подобно нещо, е категоричен Христо Христов.  Единствено  Комисията по досиетата е оторизираният държавен орган, който има право да информира за подобна принадлежност, другото се санкционира от НК. Мисля, че това е етично и правилно, тъй като се засягат хора, които лично не могат да се защитят. От друга страна, обаче, когато исторически личности, за които витае съмнение или има документални факти, и те,  поради въпросната забрана, не могат да бъдат посочени конкретно, в търсенето на истината обществото е правилно да научи техните имена. Естествено подобно решение трябва да бъде взето след обществен дебат, но има и друг свързан проблем пред изследователите днес – забраната за имената се простира и върху жертвите на ДС, които вече са починали, допълва т журналистът.
ДС на медийния екран
На този фон какво е обяснението за  медийната вакханалия през последните месеци около фигурата на Тодор Живков и семейството му и за засилващото се натрапчиво присъствие на осветени агенти на ДС в българския ефир?
Още преди три години, когато Комисията по досиетата освети досиетата на журналистите-агенти се видяха мащабите, в които тези фигури контролират „четвъртата власт”, пояснява журналистът. Те, обаче,  отдавна са загубили битката с времето и историята, защото режимът на който са служили е  в миналото. Имам усещането, че тези хора продължават да го изживяват дълбоко в  себе си опитвайки се да съхранят захаросания образ на тоталитарната власт. А нейни потърпевши днес се оказаха и  най-младите, които нямат представа за репресиите, за потискащия характер на комунистическия режим. Не бих казал, че сегашния период се отличава от други периоди на прехода със своята носталгия. Просто цялото общество продължава да носи вината, че не се раздели както трябва с миналото и с горчивите истини за него, а те продължават да извират като мътни мехури от архивите на ДС. Все пак с приемането на Закона за досиетата макар и закъсняла, беше направена положителна крачка напред, заключава  разследващият журналист Христо Христов.