Седмица след като съда оправда Цветелин Кънчев  по обвинението за посредничество при изнудване, лидерът на политическата партия „Еврома” уведоми  просветния министър Сергей Игнатов, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата тъй като такъв предмет би довел до етническо напрежение сред децата. По повод Европейския ден на езиците през септември изследователи от СУ”Св.Климент Охридски” съобщиха, че през миналата 2011 година нито един ученик в страната не е изучавал ромски език, въпреки съществуващата  законова възможност за това. Георги Папакочев разговаря с двама експерти:
Категорично изучаването на ромски език в училище не следва да отпадне, а това, че нито едно ромско дете не е изучавало майчиния си език в училище, е наистина тревожен факт, коментира проф. Майя Грекова от Философския факултет на СУ, авторка на социологически изследвания върху интеграцията на малцинствата.  Това е знак не толкова за нежелание от страна на учениците, колкото за опасенията на родителите им, че така ще се усилват негативните нагласи спрямо техните деца. В този смисъл Цветелин Кънчев е прав. Но да търси решението в отказ от право, което е гарантирано от българското и европейско законодателство, е грешка. За съжаление в българското училище  днес на изучаването на ромския език се гледа като на фактор, усилващ изолационистките нагласи на ромите, а това не е вярно и трябва да бъде преодоляно. Това е и знак, че интеграционният процес в училищата просто не върви.
Говорите ли ромски?
Възможността за изучаването на майчиния език е право гарантирано от българската конституция, законите на страната и международните й ангажименти. По-важно обаче е да се наблюдават действията на управляващите, защото очевидно Кънчев им е нужен за да го използуват като маша, допълва Орхан Тахир, юрист и правозащитник. Още през 80-те години на миналия век комунистическата власт забраняваше говоренето и употребата на ромски език на публични места. Все още са живи хората, които са били затваряни и репресирани в милицията за подобни  „нарушения”.  Не смятам, че оттогава инерцията се е променила положително. Пример: преди време беше направен опит със специалността за начална педагогика с ромски език във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”, която трябваше да подготви преподаватели на деца с такъв майчин език. Под силния натиск на националистически формации /ВМРО/ специалността не получи акредитация и беше закрита. Въпреки това студентите от трите курса завършиха успешно, дори имаше и докторант, който сега е извън България. Днес тези млади учители по ромски език са без работа, занимават се с друго или вече са емигрирали в чужбина. Самото образователно ведомство не създаде условия за реализацията на тези учители и сега се оправдава, че липсвали подготвени преподаватели. Така очевидно чрез Кънчев говорят други хора и това са управляващите, пояснява Орхан Тахир и допълва:  „Такива педагози сега се подготвят извън България. В университета в Букурещ от  години съществува специалност за учители по ромски език. В Сърбия и  Македония също се правят стъпки в тази насока. За съжаление България попада в групата на Турция и Гърция, единствените три страни от Югоизточна Европа, които не признават малцинствата си и имат рестриктивна политика спрямо тях, отбелязва ромският правозащитник.
Интеграция или асимилация
Неотдавна на конференция в София проф. Майя Грекова припомни разтърсващи резултати от социологическо изследване през 2008 г. на екип с нейно участие. Според 98 на сто от анкетираните българи, ромите са „мързеливи и безотговорни” и са „склонни към криминални престъпления”, 97 на сто са отхвърлили възможността да поддържат приятелство или да сключват брак с роми, същият процент са се обявили против децата им да учат в клас, където повечето ученици са ромчета.
Данните са представителни само за две общини в Северозападна България – Монтана и Берковица и са за домакинства с деца, което не означава, че резултатите не са потресаващи, уточнява проф. Грекова. Просто в България няма етническа толерантност и това го повтарям откакто наблюдавам професионално тази проблематика! Съществува доза търпимост, в смисъл: „да ги оставим да живеят някъде”, но това далеч не е толерантност. Не може да става дума  и за някакъв  интеграционен процес, особено в училище, където нагласите и представите на самите учители за това „що е ромско дете” и колко то е „в състояние да бъде обучавано” са изкривени.  Самите ние гледаме на ромите като на някакви същества, които е по-добре да живеят отделно, ако могат да се опитат да се доближат до нас, но винаги да си стоят там, където са. Интеграцията не означава да ги приобщаваме, а тя е знак, че българското общество има проблем и той е в разделението по етнически признак. Как едно дете ще бъде „интегрирано” в образователната система, когато изначално то е смятано за циганче? Единственият вариант това да се случи е ако не му личи много, ако не живее в ромската махала, ако забрави, че има ромски произход, ако крие какви са родителите му – тогава има някакъв шанс. Това, обаче, не е интеграция, а обикновена асимилация! Има роми, които се асимилират и не казвам дали това е добро или лошо –  всеки решава сам за себе си. Но политиката на държавата не би следвало да бъде такава. Идеята, че ще ставаме нормално общество не може да се реализира по такъв начин. Всякакви аргументи от типа: „ама то не само в България е така”, в „цяла Европа е същото”,  са просто несериозни. Имаме проблем,  и въпросът е дали искаме да го решаваме или не! Според мен не искаме. Реалността не позволява да се преодоляват драстичните различия в условията на живот, образование, цялостно съществуване в този свят. Просто няма условия за това, смята проф.Грекова.
Седмокласнички в родилното
Тези дни медии съобщиха за  13-годишна седмокласничка от ромски произход, която е родила бебе от пълнолетен партньор, с който е живеели на семейни начала. Случаите деца да раждат деца сред българската ромска общност не са един и два. Нормално ли е това да се случва в Европа през 21век?
Това далеч не са обичаи на ромското малцинство, а по-скоро на маргинализирани части от него. Твърдя отговорно, че сега повечето ромски момичета раждат на 20-22 години, опонира юристът Орхан Тахир. По-интересният въпрос е защо все още има подобни случаи, защото това е явление, което се среща в Третия свят? Причината е деградация на части от малцинството. Там текат процеси на масово обедняване, маргинализация, свиване на раждаемостта, отказ от участие в обществения живот,  все по-голяма сегрегация, изолиране. Всичко това спира развитието на самата общност. Ако преди 10 години на дневен ред беше изготвянето на учебници и помагала на ромски език /такива опити бяха правени от Христо Кючюков, Лили Ковачева, Васил Чапразов и от други ромски образователни дейци и юристи/ днес констатираме обратното.
Все пак в държавата има закони, допълва проф.Грекова. В нормална държава не може момиче на 13 години да съжителства с партньор в недетска възраст! А защо става така у нас? Всички изследвания сочат, че  колкото по-ниско е образователното равнище, колкото по-лоши са условията на живот, толкова по-голяма е вероятността деца да раждат деца като се снижава възрастта на младите майки. Просто е необходим цялостен, адекватен, смислен и реализиран подход това да не се случва, още повече че то е наказуемо от закона. А аз не съм чувала някой сериозно да е наказан за това… Правят се някакви неща да се повдигне здравната и сексуална култура, но резултатите са нищожни. Когато едно дете не ходи на училище, затворено е у дома, няма условия за съществуване, няма никакво занимание освен да помага при отглеждането на по-малките, не е странно подобни неща да се случват. В много от случаите ромските квартали действително са гета и трябва да го кажем точно така! Смятам, че държавата не знае какво се случва в тях. Съществуват мои и на колеги изследвания в отделни махали и гета, но какво следва от тях не е ясно. В общините с роми на книга имат стратегии и планове, но какво от това, дали нещо е помръднало? А всъщност става въпрос за  сериозно, отговорно отношение към проблема и желание да бъде променена ситуацията по места. Конкретно, точно и ясно, е убедена проф. Майя Грекова.

Защо агентите на някогашната ДС са в дъното на политическите и обществени скандали? Ще поемат ли управляващите в София рискът предизборно  да осветят „кредитните милионери” и медийните набаби от бившите тайни служби?

„Каквото и да ти говорят, знай че става дума за ДС” –  така перифразирана звучи популярна максима за парите цели две десетилетия  след демократичните промени в хронично най-бедната  и проблематична европейска държава. Просто при всеки пореден политически и/или обществен скандал неизменно лъсват сенките от комунистическите тайни служби, които традиционно са в основата на всяка по-значима интрига, престъпление и манипулация. Очевидно мъчителните усилия на демократичното общество  да се отърве от тези мрачни фигури не чрез лустрация, а чрез нищо незначещото публично осветяване, до днес не дават резултати. И практиката го доказва убедително.
Агентите в кампуса
Тези дни в публичното пространство набра сила скандалният тайфун около селективното разпределяне  на средства от Фонда за научни изследвания, в „окото” на който се озова един от водещите частни български университети. През миналата година Комисията по досиетата обяви, че самият основател на въпросното учебно заведение е бил доносник на Шесто главно управление на ДС още от 1978 г., а през това лято стана ясно, че и шестима преподаватели на ръководни постове са били негови колеги с агентурни досиета. Сред тях е „осведомителят” на политическата милиция с агентурен псевдоним „Стоянов”, ръководител на департамент в същия университет от 2000-та година, за когото медиите твърдят, че се е сдобил с академичното си звание по твърде съмнителен начин и което е още по-скандално,  като председател на  Фонда за научни изследвания е „помагал” на приближени нему учреждения да печелят добре финансирани проекти. Разнищването на далаверата прдестои, но отсега е видно, че в нея са забъркани като по правило вечните някогашни тайни служби.
Дай милион, милион ми дай!
Ако се съди по ангажиментите поети от Комисията по досиетата, още в началото на 2013 г. трябва да започне изваждането на светло на агентите сред т.нар.”кредитни милионери” след като парламента прие поправки, които премахна окончателно законовите пречки за това. На базата на списък на БНБ от 1997 година сега се проверяват почти 11 хиляди фирми, от където се очаква да изскочат фигурите на агентите на ДС и разузнавателните служби, посочени като длъжници по Закона за информация на необслужданите кредити. В същото време трима депутати от управляващата партия ГЕРБ прокараха на първо четене в парламента внесените от тях поправки в Закона за досиетата, които предвиждат за агентурно минало да бъдат проверявани членовете на управителните, контролни и надзорни органи на приватизираните по силата на отменения вече Закон за приватизация държавни и общински предприятия, както и на ръководствата на приватизационните фондове. Така след окончателното гласуване на поправките  и огласяване имената на агентите в тях най-сетне ще може да се изясни ролята на тайните служби в скандалните приватизационни процеси от началото на прехода.
Шепотът на медийните доносници
Дори повече. С подготвяните промени в закона ще може да се търси агентурно минало не само сред по-широк кръг висши служители от системата на МВР, а вероятно и сред бившите и сегашни началници на отдел „Военна информация” към  МО, както предложиха депутати от Синята коалиция. Поправките на закона превдвиждат и разширено агентурно осветяване на управителите на медии. По силата на сега действащия закон проверките на Комисията по досиетата обхващат единствено периода след декември 2006 година, като така остават скрити агентите сред медийните собственици и журналисти от  началото на прехода през 1989 г. до въпросната дата. Не че осветяването на поредната нова група сенки от журналистическата ДС-агентура ще промени с нещо българските медии, но то би дало  поне още едно обяснение за жалкото им днешно дередже.
Музей за модерната ДС?
На срещата си с германския президент Йоахим Гаук през юли в Берлин българският му колега Плевнелиев обяви, че е време ДС окончателно да бъде изпратена в музея. Как точно ще се случи това без лустрация и единствено чрез срамливото огласяване списъците на безчетните „бойци” на тихия комунистически фронт в България, е твърде неясно. Ако в неотложен порядък сегашното парламентарно мнозинство все пак приеме собствените си поправки в Закона за досиетата, това би дало положителен сигнал в подкрепа на поетия в Берлин ангажимент на Плевнелиев. Дали обаче управляващите ще поемат риска да си навлекат гнева на богатите агенти-милионери, които предизборно стават твърде щедри, както и на колегите им от ключово важните за вота медии, тепърва предстои да се види.
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, твърди във филма си писателят Илия Троянов. Тази мисъл вероятно се върти в главите на доносниците на бившата ДС, на техните жертви  и на политиците днес. Просто изборът е голям и чак неприлично толерантен.