Международната изненада от първите преки президентски избори в Чешката република дойде не толкова от слабото представяне на кандидатите на основните политически партии в ляво и дясно, колкото от предизборното „галванизиране” на прашасал исторически спор –  за декретите на някогашния президент Едвард Бенеш и следвоенното прогонване на почти 3 милиона етнически германци, граждани на Чехословакия, от  родните им гранични райони на  Судетите. Парадоксалното е, че в държавата, изстрадала трагичната „Пражка пролет” през 1968, реализирала впечатляващо своята „кадифяна” революция през 1989 и превърнала се един от символите на източноевропейската демокрация, все още има хора, които се опитват да печелят политически дивиденти от историческите страхове и митове, насаждани сред хората от тоталитарния режим.

Какво се случи тези дни?  

На уж небрежно подхвърлен въпрос по време на телевизионен дебат преди втория кръг на президентския вот, сегашният вицепремиер и външен министър на Чехия Карел Шварценберг поясни, че  след вкарването на основните принципи от Хартата за човешките права и основни свободи в чешката Конституция преди 20 години,  декретите на Бенеш отдавна са станали невалидни. Дори повече. Според Шварценберг  извършеното от  чехите и словаците през 1945-та  днес би било окачествено като тежко нарушаване на човешките права, а президента Бенеш щеше да бъде изправен пред Хагския трибунал. От историята е известно, че след края на Втората световна война тогавашният чешки президент подписва серия от декрети, които предвиждат конфискуване имуществото на хитлеристките привърженици, предатели, на етническите германци и унгарци, с изключение на онези, които са пострадали от нацизма и са доказали лоялността си към Чехословакия.  Резултатите  – почти три милиона судетски немци са репресирани и прогонени в Германия, като жертвите, според чешки източници, са близо 19 хиляди човека. Действително повечето от тях са гласували за през 1938г  за националсоциалистите, но немалко са били и хората, останали лоялни към своята родина.

Мишената „Шварценберг”

Какъвто е  и случаят с президентския кандидат Карел Шварценберг. Роден в Прага в края на 1937г. в имотно благородническо семейство, в което се говори на чешки и немски език, след комунистическия преврат през 1948 той и родителите му доброволно емигрират в Австрия. Учи в университетите във Виена, Грац и Мюнхен и активно се включва в австрийската политика. През 1984 г. застава начело на  Международната хелзинкска федерация по правата на човека, където до 1989 г. е остър  критик на повсеместното им нарушаване в целия комунистически блок.  След падането на тоталитарния режим режима незабавно се завръща в родината си, става съветник на президента Вацлав Хавел и шеф на неговия кабинет, след което политическата му кариера преминава през постовете на депутат, сенатор, два пъти външен министър, вицепремиер и.. изненадващо за мнозина достига до втория кръг на президентските избори този месец.

Удари под кръста

Кои, обаче, са политическите противници на Принц Карел Шварценберг/ това е само една от законните му благороднически титли/ и защо тъкмо той се превърна в  повод за поредното разиграване на „немската карта” в чешката политика?

Основният му опонент се оказа другият  претендент за пражкия Храд, Милош Земан, кратковременен комунист и социалдемократ, който като  премиер в края на 90-те  публично наричаше судетските немци „петата колона на Хитлер” и ги съветваше да са доволни, че са били изгонени в Германия, а не изправени през 1945  пред стената за разстрел. Въпреки острите му изявления, през 2004г., благодарение на поднесеното от президента Вацлав Хавел извинение към судетските немци, Чехия стана членка на ЕС. Другият противник на Шварценберг се оказа отиващият си от поста сегашен президент и  твърд евроскептик Вацлав Клаус, символ на чешката десница, който в надпреварата, обаче, подкрепи левия Земан. Клаус просто заяви, че желае бъдещия президент да бъде част от тази страна, от нейните радости, трудности и мъки, който трябва да бди „ малката държавица да издържи и да не се разтвори в Европа като бучка захар в кафе”. Сегашният външен министър и вицепремиер на Чехия Шварценберг е женен за австрийка, притежава фамилни имоти в Австрия и е гражданин освен на Чехия, по фамилно право и на Швейцария.

Камък в блатото?

По този повод непосредствено преди втория кръг на изборите, в изданието си на чешки език германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг” запита : „Човек си търка  очите и се пита: какво всъщност се случва в Прага? Не става ли въпрос за Украйна?” и даде следния отговор: „ Битката кой ще стане следващия държавен глава вече няма нищо общо с „кадифето”, с което чехите толкова много се гордееха. Тази битка, обаче,  съдържа и друга опасност: 75-годишният Шварценберг нарушава кръговете на политическата каста простираща се между  Клаус и Земан, каста свикнала да разпределя помежду си постове, влияние и много други неща. В тази система на идеологическо противопоставяне попадна и  Хавел, но той също не принадлежеше към нея, беше й чужд. Срещу Шварценберг сега се воюва по този начин защото той развенча националната митология и представите, че прогонването на судетските немци след войната е било необходимо и правилно”.

Безпощаден журналистически срез, валиден не само за Чехия, но и за много други посткомунистически държави, сред които е и България. Това, обаче, е тема на друг разговор. Ако такъв в София такъв въобще вече е възможен.

Две седмици преди четвъртия референдум в българската история, БУЛАТОМ /Български Атомен Форум/ съвместно с община Белене и БА, организираха агитационна конференция в полза на инициативния комитет „За” изграждането на АЕЦ Белене
В препълнения голям салон на БАН леви политици, енергийни и финансови експерти, кметове на заинтересовани общини, изтъкнати гости от ФОРАТОМ /европейска неправителствена организцация, обединяваща страните, които развиват атомна енергетика/ и Международната агенция за атомна енергия-МААЕ, политолози и дори двама журналисти, се обявиха пламенно за развитие на ядрената енергетика в България и призоваха за неотложното изграждане на втора българска атомна електроцентрала.
Аутизмът и политиката
След като присъстващите чуха от трибуната , че проектите „Белене” и „Козлодуй” не трябва да се противопоставят и че „и двата ще имат място в българската енергетика”, че страни като Германия „правят много голяма грешка като се отказват от ядрената си енергетика защото трябва да купуват скъпия френски ток”, че „България е на завидно място в света по качество на своя научен потенциал при експлоатацията на ядрени мощности” и че „интелектуалната мощ на нацията е в състояние да се справи с ядрените проблеми”, дойде ред на афоризмите. По повод предстоящото на 27 януари всенародното допитване Като припомни, че „на Изток нищо добро в историята на човечеството не е ставало благодарение на мнозинството, а на само на скромни научни малцинства”, известният интелектуалец Любен Дилов-син обясни, че „политиците са особен вид аутисти” след като десет години са твърдяли, че проблема с централата е преклено сложен да се реши от правителството, а сега настояват мнозинството българи да го решат с „да” или „не”.
Ликвидация на ядрената безграмотност
Възможно ли е подобно нещо? Да, ако си човек, който вярва в колективната правота на индивидуалното невежество или вярва, че много хора са прави само защото са много, си отговори сам журналистът и поясни, че сега, в дните преди референдума специалистите са принудени да се занимават основно с „ликбез”/ ликвидация на безграмотността/ по темата за ядрената енергетика. По повод рисковете, Дилов цитира и думите на 77-годишния американски космонавт-ветеран Джон Глен, който на въпрос през 1998 г.как се чувства в совалката „Дискавъри” отговаря: „ Що за наивно питане? Единственото което знам в момента е, че съм седнал в ракета сглобена от 2 милиона части, изработени от фирмите на най-ниска цена. Как мога да се чувствам, според вас?”.
Малко население – големи централи
Според прогнози на Световната банка през 2050 година населението на България ще се намали с 43% и ще бъде едва 4.5 милиона човека. ДВ попита Ханс-Холгер Рьогнер, доктор на науките от университета в Карлсруе и бивш ръководител на секцията по планиране и икономически въпроси в МААЕ, един от чуждестранните гости на форума, дали е разумно една свиваща се демографски и много бедна страна да инвестира средства в огромни и скъпи ядрени мощности? Да, действително демографските перспективи са едно от нещата, които трябва да се имат предвид най-малко при решаването на проблемите с мениджмънта на подобна централа в дългосрочен план. От друга страна българската промишленост и инфраструктура са остаряли и предстои да бъдат подменени, което ще изисква много ток. Независимо от бъдещите демографски тенденции, новата АЕЦ ще е необходима за осигуряването на тази електроенергия, е убеден д-р Рьогнер. Колкото до отказа на Германия, Австрия и Швейцария от строеж на атомни електроцентрали, германският експерт смята, че чудесното разположение на трите страни в средата на източно и централноевропейския енергиен пръстен им дава възможност да внасят недостигащите им обеми от ток отвън. От това се възползуват страни като Франция и Чехия, например, с което увеличават експортния дял на своята енергетика, макар че този модел не навсякъде е подходящ, уточни д-р Ханс-Холгер Рьогнер.
А отпадъците?
В големия салон на БАН всички агитираха за развитие на националната ядрената енергетика /нещо което никой никога не е оспорвал!/, но тихомълком бяха подминати въпроси като опасността от аварии, каква ще бъде е реалната цена на тока от новата АЕЦ през следващите години, както и къде в България ще бъде складирано отработеното ядрено гориво и кое българско населено място би позволило край него да бъде изградено подобно хранилище?
Не стана дума и дали БАН все пак трябва да бъде използувана като база за политическа агитация в полза на привържениците само на едната страна в референдума, но… в прповдигнатата атмосфера на форума това се оказаха странични детайли. По-важно беше провеждането на поредното пропагандно мероприятие, което участник в него нарече от трибуната „ликбез” – ликвидиране на безграмотността

13.01.13

Ще донесе ли ромската Нова година по-добро бъдеще на своите чада? В какво днес е тяхното истинско спасение?

В полунощ на 13 срещу 14 януари ромите посрещат своята Нова година. Празникът се нарича Васильовден или Банго Васил, свързан е с вековни ритуали и романтичен фолклор. В една от приказните истории се разказва как огладнелите роми захванали да събират къпини за да се нахранят, нацапали лицата си в лапането и заприличали на черни дяволи. Видял ги дяволът и си казал: „Тези май са по-дяволи от мен” и за да ги накаже, ги подмамил да минат по един мост. Когато стигнали по средата, дяволът разрушил моста и ромите започнали да падат във водата. За да помогне на хората, благоверният куц Васил започнал да моли Господ да прогони Сатаната, мостът се затворил и ромите се спасили.

Грамотност има, грамотност няма

През септември 2012-та германската медийната група RTL излъчи тв-репортаж от Берковица, където половината възрастни роми от градчето разположено в най-бедната Северозападна част на България, посещават часове по ограмотяване за да подобрят своя живот. На фона на участниците в лятната образователна програма авторите на репортажа посочва, че ромите в България са около 700 000, сиреч около 10 процента от населението в страната, но за разлика от българите, сред които неграмотните са едва около 0,5 на сто, при циганите неграмотността достига 12 процента. Пред камерата директорката на местното училище коментира, че сред основните причини за мизерията и необразоваността на това малцинство са ранните бракове. Учим ромите как да се предпазват от нежелана бременност, както и на правилата на личната хигиена, добавя педагожката от Берковица и уточнява, че много от циганите не изпращат децата си на училище, тъй като нямат средства да ги облекат и обуят, липсват им средства за транспорт. Не всички цигани в България са така бедни, сред тях има търговци и

лихвари, които пращат децата си на училище с желанието да им

осигурят по-добро бъдеще, но дори и в тази група младежи малцина

завършват образованието си, констатира преподавателката.

Говорите ли ромски?

И за да стане „дяволът” още по-черен, неотдавна лидерът на Евророма  Цветелин Кънчев обяви пред просветния министър Трайков, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата за да не води това до етническо напрежение там, а и според статистиката през 2011-та година нито един ученик в България не е изучавал ромски език. По този повод социоложката от Философския факултет на СУ”Св.Климент Охридски” проф.Майя Грекова определи ситуацията като сигнал, че интеграционния процес в училищата не върви, а  ромските родители се опасяват, че децата им ще станат обект на още по-засилени негативни нагласи. Юристът Орхан Тахир от своя страна припомни, че още от 80-те години на миналия век говоренето и употребата на ромски език на публични места бяха забранени от комунистическата власт, макар че днес законодателството гарантира възможността за изучаване на майчин език. Но и кой да преподава на младите роми на техния език, след като подготвени вече учители сега са безработни, занимават се с друго, а много от тях вече са емигрирали, отбелязва правозащитникът.

Камбаната бие

В България няма ромски училища защото всички са български, но дори  там, където ромски деца влизат в клас, българчета обикновено не учат. Това по същество ги прави училищата сегрегирани, а процесът на десегрегеця от една страна няма алтернатива, но от друга – той не се случва нито ефективно, нито смислено, посочва Мая Косева от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Самите учители не възприемат ромските деца равностойно, не ги третират по такъв начин, а ние очакваме да ги приобщят към училището и към останалите ученици, смята експертката.  Нейният колега от Центъра  Марко Хайдиняк допълва, че специалистите отдавна бият тревога, че нещата не вървят добре и трябва да се направи нещо, но следва онези, които вземат решения да отговорят дали чуват тревожните сигнали , дали имат волята  да направят нещо и дали, всъщност, по-голямата част от българското общество  не желае още по-високи стени и по-широка етническа пропаст между него и ромите.

Дядо „Банго Васил”?

В полунощ на ромската Нова година Куцият Васил ще пристигне в ромските къщи брадясал и уморен от дългия си път за да пожелае късмет и здраве на възрастните и да раздаде подаръци на децата. Дали обаче само с молитвата си: „Махни се Дяволе, в името на Бога!” спасителят и в бъдеще ще поправя разрушените мостове между роми и българи? И дали вълшебствата на Банго Васил всъщност не се крият в образованието и интеграцията на неговите хора? И кой наистина би трябвало да бъде техният спасител днес?

Въпроси, въпроси, въпроси…Макар и  празнични!

10.01.2013

Как кадрите на спящи полицаи и екологични безобразия влияят върху обществения живот в България? Кого зарадва най-много гафът с визуализацията на президестското новогодишно поздравление?

Странно как тайните служби на България, получили само през 2011-та /според Ройтерс / 13 500 хиляди разрешения за следене и подслушване на собствените й граждани, допуснаха новогодишното приветствие на държавния глава да бъде илюстрирано с картинки от курорта Аспен, Колорадо и фондовата борса в Ню Йорк? „Това едва ли  е тяхна работа”, биха възроптали мнозина, но други биха запитали: „А защо органите реагираха толкова бързо и болезнено това лято, когато варненецът Боян Цветанов разпространи в интернет снимката на спящи в патрулната кола полицаи?”. Или биха се поинтересували как така тримата ромски пубери, които през октомври сами пуснаха във Фейсбук хашлашката си снимка с портрети на личности от българската история, бяха тутакси изключени от училище и наказани с полагане на доброволен труд, а за гафа с видеото на президента засега е уволнена единствено дребна служителка от „Балкантурист”?

Щрак природа на портрет

Киберпространството и съвременните комуникационни средства превърнаха изображенията в истинско „смъртоносно оръжие”. Да не забравяме, че тъкмо случайните любителски кадри от ударното коледно-новогодишно разораване на дюните край Несебър, направени от наблюдателен екоактивист, първи вдигнаха обществена тревога и фактически принудиха властите да прекратят безобразията там, поне засега. В интернет отдавна циркулират въздушните снимки на Google земя, на които ясно личан тежките поражения върху Пирин в района на ски-пистите в Банско. От друга страна излъчените в ефир при флагрантно незачитане на законите в страната кадри от въздуха при прословутата акция на НАП за издирване на богаташи край големите градове и курорти нито доведоха до напредък в борбата с корупцията, нито до санкциониране на хеликоптерните снимачи.

Скрито-покрито?

С пълно пренебрежение местните медии се отнесоха и към инициативата във Фейсбук „Снимай полицай”. За разлика от тях, обаче, през ноември Ройтерс разпространи информацията, че „хиляди българи, възмутени от неефективното правоприлагане са подкрепили сайта със снимки на полицаи, които нарушават правилата и не си вършат работата”. А руската ИТАР-ТАСС поясни още по-детайлно, че на страницата са публикувани фотографии на полицаи в неловки за тях моменти – неправилно паркиране, използуване на служебни автомобили за лични цели, кражби на бензин и дори употреба на алкохол при шофиране. Естествено само месец по-късно интернет-групата беше „неутрализирана” от неизвестни лица, но изображенията още продължават да обикалят интернет.

Президенти, президенти…

Тези дни Белият дом реагира остро срещу онлайн разпространяването на снимки на две от дъщерите на президента Обама, направени от случаен фотограф по време на ваканцията на президентското семейство в Хавай. Администрацията на най-влиятелния мъж в света не спря въпросните изображения, а само поясни, че те нарушават личното пространство на момичетата, тъй като са направени без разрешение в неформална обстановка.

Администрацията на българския президент въобще не реагира около сбърканите фото-илюстрации в новогодишното му поздравление, макар че те са били „копи-пействани” без разрешение от интернет /сиреч откровено откраднати/, използувани са за официални цели и са поставили държавния глава и президентството в деликатна ситуация. А самият Плевнелиев отрече гафът да е негов, поясни, че той не е „техник, който стои зад един компютър и сглобява разни снимки и кадри” и изтъкна,че най-важното в новогодишна му реч е било, че тя е  достигнала „ до милиони българи”.

И до много американци, вероятно, които новогодишно са се почувствали искрено патриотично поласкани.

12.12.12

Защо протестът на доматохвъргачите не може да промени България? Впечатляват ли се управляващите от показване на зацапано  долно бельо?

                        За кризисна Европа 2012 беше година на социалното недоволство. В мизерстваща България опитите за изразяване на социално недоволство бяха бързо и ловко овладявани от властта. Къде „со кротце , со благо и со малце кьотек” / по класическата рецепта на Ляпчев/, къде с „разделяй и владей” /по правилото на древноримските императори/ държавната машина съумя успешно да неутрализира спорадичното недоволство от управлението, престъпността, корупцията и хроничния недоимък. И има всечки основания да е доволна от това.

Факт е, че българите протестират често, по различни поводи, но обикновено изразяват несъгласието си боязливо, не много шумно и често разединени. Дали причина за това е все още съхранената посткомунистическата народопсихология или недостатъчно развитото гражданско самосъзнание е трудно да се каже, но е факт, че най-масов през годината се оказа партийния митинг в средата на ноември,  на който опозиционната левица успя да изкара на централен столичен площад няколко хиляди души за да протестират срещу бедността и корупцията.

Балканските мърморковци

А иначе имаше и други прояви. Още през март стотици шофьори в цялата страна вдигнаха глас срещу високите цени на горивата. През цялата пролет и лято от техните редици кънтяха предупреждения  за масови протести срещу скъпия бензин и дизел. И какво от това? Цените останаха високи с всичките последствия за икономиката, а възмутените шофьори кротко започнаха да се бъркат по-дълбоко в своите джобове.  През април се социално се оживиха недоволните пенсионери, потребителите на интернет-услуги и противниците на атомни електроцентрали на Балканите, но протестите им  отшумяха набързо  и скромно. През юни „експлодира” ефектното недоволство срещу поправките в Закона за горите с блокиране на кръстовището на софийския Орлов мост. Силовата намеса на полицията и манипулативното отразяване от проправителствените медии на тридневния протест успяха да изпуснат политическата пара от него, а решението на президента  Плевнелиев да върне закона за преразглеждане в парламента ликвидира окончателно общественото недоволство. Според данни на природозащитници от началото на годината до средата на ноември в страната са били организирани 38 протестни акции свързани с поправките във въпросния закон, но благодарение на организираните от  властта контрапротести и на използуваните други административни трикове, публично забележима остана единствено свиканата чрез социалните мрежи акция на Орлав мост. Което даде повод на швейцарския “Нойе Цюрхер Цайтунг” да отбележи иронично: „Българите предпочитат да мърморят помежду си срещу политиците, вместо да излизат на открит протест срещу властта. За опазването на природата обаче, те излязоха на улицата.”

Доматена салца за малката пица

След това дойдоха недоволствата на софиянци по повод т.нар.”данък паркинг”, протестите на варненци срещу строителните попълзновения в  тяхната морска градина, станалите хронични настоявания на полицаите за повече пари, битката на жителите на Девин, Борино и Доспат за въстановяване на тяхната закрита болница в района, на младите майки за повишаване на детските надбавки, за да се стигне до най-забавния протест, който беше наречен „доматената революция”. В края на ноември десетки полицаи арестуваха ексцентричния някогашен дисидент Николай Колев-Босия, който хвърли символично домат срещу парламента. На последвалата акция в подкрепа на индивидуалния протест, зад стотината „доматохвъргачи” застанаха почти толкова журналисти, а пред тях в кордони се изправиха няколкостотин полицаи. Към Народното събрание полетяха няколко домата, смелчаците се поснимаха, поприказваха и всичко приключи мирно и тихо с няколко кадъра във вечерните тв-новини. За да напише след това независимият британски „Гардиън”  в заглавие: „Гнила политика, гнили домати” и да припомни на читателите си, че преговорите за присъединяване на България към ЕС били прибързани и са оставили страната нереформирана, но че по Божията милост „София няма големи дългове и националната икономика е стабилна”.

Синдромът на мръсното бельо

През миналата година протурски националист се появи в ЦИК по долни гащи за да протестира, че отказали да регистрират партията му за президентските избори.  Миналата седмица протестиращи учени от БАН и университетите размахаха пред сградата на правителството зацапано долно бельо като израз на възмущение от безобразията около финансирането на Фонда за научни изследвания. Ден след това в декемврийския студ и на същото място разсъблечен възрастен мъж заедно със стотина пенсионери скандираха „Гладни сме!”, а няколко майки с детски колички бяха вкарани във фоайето на  българския парламент за да изплачат там, основно пред ресорните журналисти, недоволството си от мизерните детски надбавки.

Ефектно, впечатляващо и… безпредметно! Защото подобни камерни протести са наивна реплика на общественото недоволство, което разтърсва из основи кризисните европейски държави. И бледо подобие на високото гражданско достойнство, което би следвало да притежават едни свободни и горди граждани на Стария континент. Но такива са българските реалности, уви. При това броени месеци преди изборната 2013.