27.02.13

Досега  начело на протестите в България заставаха изявени лидери. Днес тях ги няма и зад разгневените демонстранти са единствено сенките на тайните служби.

Ден преди падането на ГЕРБ две знакови фигури на тоталитарните тайни служби обявиха от телевизионния екран, че властта в България вече се търкаля по улицата като „кална спукана топка” и призоваха настойчиво Бойко Борисов да си подаде оставката. И той, за удивление на мнозина, взе че го стори. В края на врящата от протести седмица, на въпрос как е бил подготвян от службите вече почетния пожизнен председател на ДПС, едината от същите две ДС- фигури, бивш шеф на Шесто управление, се изпусна многозначително пак от екрана:” Това не е тема, по която искам да говоря. Готвен е Доган, така е готвен, че едва ли можете да си представите!”. В самия край на миналата година на редовен брифинг на БСП, партийният лидер Станишев предупреди управляващите с многозначителното: „Който не иска да си тръгне с мир по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин”.

От векове, за векове!

И друг любопитен момент. Веднага  след като отмени параграф 12 от Закона за досиетата в края на миналата година  парламентът, което откри възможността да бъдат осветени т.нар. „разузнавачи” в чужбина, лявата  опозиция вдигна страхотна медийна врява за рисковете пред тези „достойни хора, семействата и агентурнати им мрежи” и настоя президента да наложи вето на поправката. До момента осветяването на агентите-разузнавачи в чужбина практически е блокирано.  А този акт, според изследователя на комунистическите тайни служби Христо Христов, щеше да даде възможност на обществото да научи какво е присъствието на кадри от  филиалите на КГБ и ГРУ/съветското военно разузнаване/ в съвременните български разузнавателни служби. За намеса на руските специални органи в случващото се в България заговори тези дни по телевизията и бившият вътрешен министър в правителството на СДС Йордан Соколов. Той директно обвини тези „много опитни хора” в дестабилизирането на страната, които стоейки зад протестите трансформират икономическите искания в тях  в призиви за промяна на политическия модел. Подобна оценка неотдавна даде и влиятелният политолог Огнян Минчев, според който „олигархията и руската пета колона, с които Борисов толкова дълго се опитваше да постигне компромис – за „Белене”, за „Лукойл” и за какво ли още не – същите тези кръгове го качиха на шейната и го пуснаха по нанадолнището”.

Дай милион, милион ми дай!

В жегата на обществения гняв срещу монополите и разграбването на държавата тези дни, почти никой не повдигна публично актуалната тема за отварянето агентурните досиета на т.нар.”кредитни милионери” и по-точно никой не запита  защо законовата проверка се бави необичайно дълго? В края на миналата година шефът на Комисията по досиетата Костадинов обеща първата група агенти да стане ясна още в средата на януари, но това не случва до днес. А имената тъкмо на тези фигури, много от които продължават да  заемат ключови позиции в основните сектори на икономиката, финансите и бизнеса, биха дали отговор на много от въпросите, които в тези дни се скандират по площадите – кой е източил стотици милиони от трезорите на България, как са формирани днешните държавни монополи, какви са механизмите, по които продължават да се дърпат конците на правителство, депутати, магистрати, чиновници от държавната администрация, на медиите и кой, в крайна сметка, носи отговорността за мизерията  на най-бедните европейци?

Кой поръчва музиката?

Оказва се, че причина за забавеното осветяване на кредитните милионери са…банките, друг обект на остри критики от улицата днес. Макар, че по закон те са длъжни да изпратят в двуседмичен срок данните на кредитните длъжници в Комисията по досиетата, много от тях продължават да бавят своите отговори. Не били длъжни да съхраняват исканите данни повече от 5 години, много от банките на прехода вече не съществували, а архивите им били унищожени – това са част от текущите обяснения, но дали те ще бъдат приети от разгневеното множество на улицата като истина или просто като опит да бъдат прикривани докрая определени лица? Все пак става въпрос за проверката на 50 хиляди човека от 10 500 фирми, от които се очаква на светло да излязат поне 5 хиляди имена на ченгета!

По повод събитията в България украинският в.”Сегодня” тези дни коментира, че сегашната криза е в интерес на Москва и начините за засилване на руското влияние в София са два – строежът на АЕЦ”Белене” и бъдещо коалиционно правителство, в което Русия да има повече  поддръжници.

Върху кой от вариантите ще се съсредоточат размърдалите се дълги сенки на тайните служби предстои да разберем. При това съвсем скоро.

23.02.13

След като втора седмица офисите  на чешката компания ЧЕЗ в Западна България  бяха  замеряни с камъни и развалени яйца се разбра, че обещаното от премиера в оставка Бойко Борисов отнемане на нейния лиценз се отлага. Регулаторът ДКЕВР даде на българския клон на компанията едноседмичен срок за отстраняване на някои нарушения с намерение в средата на април да се произнесе по въпроса за лиценза. Как, обаче, реагира Прага на скандала?

Отиващият си през март от президентския пост в Чехия  Вацлав Клаус обяви в средата на седмицата, че Чешките енергийни заводи/ЧЕЗ/ са използувани като средство в политическата битка в България и не са причина за  оставката на Бойко Борисов и неговото правителство. „Подобни неща изникват винаги, когато се подготвя някое важно политическо събитие, например, избори”, коментира пред агенция ЧТК Клаус и допълни, че би желал чешкото правителство да отговори  решително на ситуацията в България, а не да постъпва „тихо и невидимо” като външното министерство. „Не мога да си представя как биха реагирали други членки на ЕС ако Чехия се отнася по такъв /както България/ начин с техни фирми”, попита риторично отиващият си президент-евроскептик. На което недолюбваният от него външен министър Карел Шварценберг реагира с думите: „Господин президентът се възползува от всяка възможност да ме срита по глезена” и незабавно проведе консултации със своя колега в оставка Младенов.

Дипломация и минимална заплата

По този повод Роберт Брещян от 6-та програма на националното радио в Прага /някогашната чешка „Свободна Европа” / коментира: „Дипломацията, както Клаус знае добре, не е дисциплина, в която се печелят точки с надути изявления, а е по-скоро тиха дейност, която няма много нужда от осветеност. Отгоре на всичко дейността на ЧЕЗ в България се ръководи от бившия дипломат Петър Докладал, което дава основание да се предположи, че по оста ЧЕЗ-външно министерство-българско правителство тече комуникация.”

В друг свой коментар радиото направи и друго сравнение. Електроенергията в България е най-евтина в целия ЕС, а средната заплата в страната е около 400 евро, което една шеста от средния доход в най-богатата европейска държава Люксембург. Минималната заплата на българите е 130 евро и с тях може да се плати едва една десета от тока, който може да си позволи французин с най-ниската заплата в своята родина”.

Защита на европейските инвестиции

По скандалите в България отношение взе и финансовият министър Мирослав Калоусек. След като остро скастри в медиите изцепките В Брюксел на министъра на промишлеността Мартин Куба, който окачестви постъпката на България „безпрецедентна за една европейска членка”, Калоусек обяви пред в.”Лидове новини”, че ЧЕЗ не са направили нищо, което може да се нарече грубо нарушаване на лицензионните условия и изрази надежда, че проверката на компанията от София ще бъде извършена честно и в духа на правилата на ЕС. „Ако това не стане, компанията и чешката държава, като нейн акционер, имат готовност да предприемат всички необходими юридически стъпки за защита на инвестицията в тази страна”, предупреди финансовият министър.

Културата на инкасаторите

Все пак всекидневникът „Млада фронта-Днес”припомни, че енергийният гигант  ЧЕЗ е влязъл в България през 2005г. и от 15-те милиарда инвестирани чешки крони до днешна дата си е възвърнал 5 милиарда, обслужвайки двата си милиона български потребители. Вестникът цитира и шефа на отдела за задгранична дейност на компанията Томаш Плескач, според който проблемът с българите бил „културен”, тъй като те настоявали за ежемесечно отчитане на сметките за ток. „Вместо на тримесечие, както беше досега, ние трябва да назначим допълнително още хиляда инкасатора, които всеки месец ще трябва да снемат показанията от електромерите на нашите два милиона клиенти”, обясни Плескач и се учуди:”В България ни порази гръм от ясно небе – кой само преди четри седмици е очаквал, че тримесечното отчитане на електромерите ще бъде използувано от опозицията като взривател за антиправителствените протести!”

22.02.12
Ден преди оставката на кабинета две знакови ченгета от някогашната ДС обявиха по телевизора, че властта в България вече се търкаля по улицата като спукана и кална футболна топка, призовавайки за незабавна оставка на премиера. И сбъркаха, обаче, със сравнението. Малко след като забърка окончателно кашичката на четиригодишното си „великолепно” управление, премиерът Борисов я разстла в мазнината на преданите си медии и ловко метна палачинката на властта нагоре. След което се оттегли с тигана си встрани и остави лакомството изкусително да се премята във въздуха под трескавия от мераци взор на политическата класа и гладния поглед на най-сиромашкото население в Европа.
Въздушни пируети
И не само от тях. Танцът на палачинката сега се следи с ужас от „калинките” на ГЕРБ в държавната администрация, които вероятно вече се виждат наредени на безнадеждните опашки в бюрата по труда. Кошмари със сигурност измъчват и активисти, функционери, присъдружни политикани, които през последните четири години си бяха въобразили, че партийните обеди са безплатни и хранилката ще продължи вечно. Силно разстроени наблюдават премятането на сладкиша доскорошните спонсори на властта, скандалните държавни монополисти, които губят политическия си гръб, нейните верни силови структури и вечните партийни интриганти, които лупингът на палачинката свари неподготвени.
Синдромът на „кафявия медиен нос”
Студена пот струи и от челата на медийната върхушка, която през последните четири години унизително поддържаше пропагандната „бръснарска терца” в чалгата на властта, загърбвайки изцяло професионалната си чест, лично достойнство и журналистическия смисъл. Вече се вижда, как вечните медийни сервитьори отново започнаха да протягат старите и мръсни съдове от ефирните си транжорни, за да се домогнат /за кой ли път!/ до апетитния властови десерт, който да размахват както досега пред отмалялата от глад и недоволство аудитория.
Опасното приземяване
С най-голяма тревога лупингите на палачинката се следят и от местните политически партии. Защото от това къде и как ще падне тя, зависи не само бъдещето, но и съществуването на повечето от тях. Засега боричкането с протегнати тигани в ръка се наблюдава все още в парламента и партийните централи, макар че водевилът предстои да се прехвърли в президентството. Там в ход са консултациите за съставяне на неизбежния служебен кабинет, който следва да подготви все пак някакво прилично поемане на танцуващата палачинка и недопускане тя да се пльосне на земята
В кулинарния символ на властта естествено са вперени и очите на изгладнелия българин. От площади и улици, пред телевизора или в кръчмата, той тайно си представя хвъркащата вкуснотия с пълнеж от достатъчно пари, работни места и европейско благденствие. Уви, мечтата му едва ли скоро ще се сбъдне. Защото току-виж досегашният магистрален огнеборец се върнал с тигана и отново уловил десерта за следващите четири години. Или гравитацията запокити палачинката в готварницата на сдофийския Солни пазар, където отдавна мечтаят да й дадат руското име „Блинчик-Беленe”. Опазил Бог, също, тиганичката да се пльосне върху бръснатите глави на онези, които не спират да крещят за национализация в парламента да набиват крак по улиците с изпружени ръце!
Тогава вече ще се говори не за палачинка, а за „плаченка”. Което не е десерт, а по-скоро състояние.

21.02.13

Защо  искрите от високите сметки за ток и парно подпалиха пожара на гладните бунтове в България и ускориха оставката на правителството на ГЕРБ?

Ден след спечелването на парламентарните избори през юли  2009 Бойко Борисов се похвали пред американския „Уолстриит джърнъл”: „Симеон Дянков ще бъде моят финансов министър”.  В дописка от София  вестника посочи, че финансисът от Световната банка „ще помогне за успокояване на чуждестранните инвеститори, разтревожени от относително малкия политически опит на Борисов” и цитира думите на експерт от „Юникредит” във Виена, който определя  назначението като положителна стъпка, но предупреждава, че  основното е да се види какво ще се случи „след това”.

Да ти пламне управленската черга

Четири години „след това” дясната ръка на Борисов и главен финансист на държавата се озова в дългия списък на уволнените министри и след  невиждани през последните 15 години и окървавени от полицията масови протести, премиерът подаде оставката на своя кабинет. Прогнозите на редица  наблюдатели, че летните горски пожари символично ще подпалят  и чергата на Бойко Борисовия кабинет през изборната година, просто се сбъднаха. Неслучайно още в началото на бунтовете Ройтерс съобщи от София, че оставката на финансовия министър е дошла в момент, в който „правителството се опитва да възстанови подкрепата си за юлските парламентарни избори”, Асошиейтед прес поясни, че „хиляди протестиращи обвиняват кабинета за неговия провал в подобряването на жизнения стандарт на хората”, АФП констатира, че започналите като протест срещу високите януарски сметки за ток в най-бедната европейска държава демонстрации са прерастнали в „масово недоволство срещу неспособността на правителството да ограничи разширяващите се негови приятелски кръгове, корупцията и да се справи с монополите”, а германската ДПА пророчески цитира исканията на протестиращите „премиерът Борисов да последва с оставката си финансовия министър”.  Просто искрите от високите сметки за ток и парно вече бяха подпалили пламъците на общественото недоволство, прерастнало през последните дни в откровени „гладни бунтове” с искания за спешни политически промени.

Пожарогасител с бензин

Как реагира в тази ситуация подалият вече оставка премиер-огнеборец? След уволнението на просветния министър заради грабежите на евросредства чрез Фонда за научни изследвания и прогонването на шефа на държавния енергиен регулатор ДКЕВР /към него спешно бяха насочени  „пожарогасителите” на прокуратурата!/,  на тяхно място спешно бяха назначени доскорошният председател на БАН, академик с леви убеждения и ентусиазиран привърженик на строежа на АЕЦ „Белене” и една съвършено неизвестна дама, за която се разбра, че незаконно е търгувала с цигари чрез своята интернет-бакалия  и тя тутакси се оттегли от поста. За да предотврати поредното протестно блокиране на София от тракторите на зърнопроизводителите, пожарникарят Борисов без колебание отвъртя противопожарния кран на отънелия фискален  резерв и нареди емитирането на държавни облигации за  800 милиона лева с падеж в края на август без да се замисля, че заемът ще трябва да се плаща отново с парите на данъкоплатците, но от следващото правителство. Както и разреши въпросните  субсидии да  бъдат разпределяни не от друг, а от  довчерашният земеделски министър, който е разследван от Европейската служба за борба с измамите  ОЛАФ за отпускане на хиляди евро за изработването на рекламни профили в иначе безплатните социални мрежи в интернет  Туитър и Фейсбук!

Помощ от телефон 112?

Да помага в гасенето на управленските пожари се хвърли и държавният глава Плевнелиев. В извънредно изявление той призова за бързи проверки на всички ЕРП-та, разумно предупреди, че тяхната национализация все пак не е решение на кризата и предвидливо декларира, че застава ясно на страната на гражданите.  Където, впрочем, първоначално беше застанала и жандармерията със символично свалените си щитове пред демонстрантите, но скоро заповедите отгоре  я вразумиха от „нездравия” алтруизъм и я принудиха отново да пусне в действие палките и арестите.

В крайна сметка огнеборците на ГЕРБ, начело със своя баш пожарникар, не успяха да се справят с обществената огнена стихия в страната.  Те дори не осъзнаха, че с изнемогващи финансови ограничения,  груба сила, хаотични кадрови промени и политически популизъм срещу пламъците на народното недоволство не се излиза, защото  това е равносилно да гасиш огън с барут.

Оскъдният им политически опит дори не им подсказа навреме, че за подобни ситуации демокрацията е създала друго средство, което обикновено се оказва и единствено възможното. И което, в крайна сметка, е на път отново да се приложи в България, слава Богу!

16.02.13

„Луков марш” е неонацизъм в центъра на София, отбелязва в писмото си до националния омбудсман БХК. „Нагли ционисти сипят клевети срещу генерал Луков”, отговарят на сайта си организаторите на проявата. С двама представители на еврейската общност в столицата разговаря Георги Папакочев:

Генерал Христо Луков  е основател през 1932г. на Българските национални легиони. В програмата на тази организация както и в нейните обосновки за „вредата от еврейското влияние в България” при обсъждането на прословутия Закон за защита на нациятаот 1941г.  личат основанията генералът да бъде определян като антисемит, пояснява председателят на организацията на евреите в България „Шалом” д-р Максим Бенвенисти. Известно е също, че легионерите са участвали в побои над евреи  – както при опита за погром на ул.”Пиротска” през зимата на 1940г., така и след приемането на репресивния закон. Връзките на Луков с нацизма се доказват и от наградите на Вермахта, които той е получавал след идването на Хитлер на власт, е категоричен председателят на „Шалом”

Днес в България се възприема, че  да си „патриот” и „националист”  е едно и също нещо. Патриотът, обаче, почита родината си, докато националистът защитава основно народностната си група, своя  етнос. Организаторите на „Луков марш” са патриоти, но те се възприемат като националисти, допълва Максим Делчев от културния отдел на „Шалом”.  И фактът, че на 16 февруари почитат деня на гибелта на ген. Луков, но не предвиждат прояви три дни по-късно, когато се отбелязва деня на обесването на Левски, е доста показателен. А Апостолът е далеч по-значима фигура в българската история, все пак!

Защо след се декларират като патриоти,  организаторите на „Луков марш” не организират поход в памет на Димитър Пешев, например? Този български депутат има огромна заслуга за спасяването на своите сънародници евреи, родени  и израсли също в България?

Всеки гражданин има правото да чества известните личности в официалния исторически календар, но има и по-малко известни дейци, които също следва да бъдат почетени. Ако в страната организираха Ботев марш, Левски марш, Пешев марш, Стамболов марш, Райко Алексиев марш, може би нещата щяха да изглеждат далеч по-приемливи. „Луков марш” показва, че организаторите му отделят тази личност от всички останали в историята, което вече е странно. А колкото до историческия факт, че фаталният изстрел срещу Луков през 1943г. е даден от Виолета Якова, чието семейство от Дупница е известно на еврейската общност, д-р Бенвенисти пояснява: „ Якова убива генерала както комунист, който стреля срещу нацисткия си враг. Изстрелът й не е еврейски, а комунистически. Води се жестока война и очевидно част от фронтовата линия е минавала и по улиците на София.”

Аз се смятам за български патриот и в никакъв случай не се впечатлявам от цвета на ризите, с които се марширува, продължава председателят на „Шалом”.  През последните 100 години в Европа тези ризи са били в различни цветове –  кафяви на нацистите, но и червени на спартакистите в Германия, черни на италианските фашисти и сини на фалангистите в Испания. Цветовете са различни, но идеята на маршовете е една – „ние, здравите сили /етикет, с който участващите обикновено се самоудостояват!/, сме срещу развалата, корупцията, лъжата”. В крайна сметка, обаче, този тип маршове започват, когато обществото е болно. Последните десет години преди Втората световна война са били време на маршовете в Европа, такава е била епохата. Днес е важно младите да разберат тези времена. Може би аз вярвах на баща си повече, отколкото младите днес на мен, но всичко е впрос на времена. Не успеем ли да им разкажем историята честно и достоверно, след това неизбежно започват марш след марш.

Все пак живеем в демократична държава, допълва Максим Делчев. Ако тези маршове следват буквата на закона, държавата просто няма основание да се намесва. След нея обаче, идва самото общество и въпросът е какво то може да направи.  Онова, което години наред се опитваме да кажем на българските политици, допълва д-р Бенвенисти е, че много по-силна от действията на правоохранителните органи при прояви на ксенофобия и антисемитизъм е изразената лична позиция на политиците.  Важно е министърът на вътрешните работи да излезе и да каже: „Това, което се случи може да е законно, но аз не го харесвам, моята партия не го одобрява !”   и това въздейства на много от хората. Имам уверенията на софийската кметица г-жа Фандъкова, че по повод  събитията свързани със 70- годишнината от спасяването на българските евреи в едно от словата си тя ще изрази публично своето неодобрение за „Луков марш”. Политиката, това е изразяване на позиция. А спазването на буквата на закона е работа на прокурорите, юристите, на полицията. Ръководството на Българския антифашистки съюз ме уведоми, че на митинга пред мемориалната плоча за спасението на българските евреи пред парламента те ще имат свой гост от германския антифашистки съюз. Нормално е да има активизиране и консолидиране на хората с еднакви политически възгледи, независимо от техните етнос и религия. Струва ми се, обаче, че  българското общество и политици не са толкова категорични, колкото европейските си колеги в осъждането на проявите на ксенофобия и разисъм. По тези въпроси обикновено мълчим. Дори гласът на гражданските организации, каквато е и „Шалом”, е някакси приглушен. Дали това е национална черта на всички живеещи в България българи, мюсюлмани, евреи, или още не сме се научили да говорим по-високо,  не се наемам да съдя, признава д-р Максим Бенвенисти, председател на еврейската организация „Шалом” в България.